Дядо Гошо и страховете на Големия Началник...

Малкият Данчо се беше качил на главата му, а малката Ния се опитваше да го събори от там. Дядо Гошо беше в трудната ситуация да опази момченчето да не се изтърколи на земята, и същевременно дърпащата му свирепо кака, да не се изпусне и тя самата да се изтърколи. Който и да се изтърколеше, после дядо Гошо щеше да е виновен в пронизващия поглед на снахата, която както му е и редът, постепенно се превръщаше в царица на дома.

На вратата се позвъня. Трябва да беше депутатът Пешев, с който имаха среща. Позвъняването донесе неочаквана подкрепа за дядо Гошо, защото тръгналата да отваря вратата, негова съпруга, мина през стаята. И като видя хаоса на главата на дядото, бързо грабна Данчо, метна го на фотьола отстрани, след което се скара на каката:

-Ще се избиете един друг, тука да стоиш, идват гостите...

Като чуха за гостите, малките се поуплашиха и кротнаха.

След малко депутатът Пешев се появи. Важна фигура в държавната машина - от управляващата партия ГЕРБ, близък приятел на самия Диктатор, и дърпащ конците в цялата енергетика. Той му се бе обадил да иска среща, защото дядо Гошо от години бе изоставил десетилетната си професия на топлоенергетик, и се бе отдал на пенсията и внуците си.

-Заповядайте, г-н Пешев... - каза съпругата Стефка и го настани около удобната ниска масичка до канапето. Удобна и за чай, и кафе, и да опиташ някоя милинка или кифличка, каквито Стефка правеше много вкусни. Бе приготвила огромен поднос с тях, а мирисът на кафето идваше от съседната кухня. - Взимам децата, вие да си свършите работа тук... - добави тя, вдигна Данчо, а Ния тръгна сама след нея.

-Добре си живеете с внуците, г-н Рогачев... - каза Пешев - Златните години на пенсионерите.

-Уморяват те, но се радвам на всеки миг умора, че бързо растат, и после ще избягат някъде... - каза дядо Гошо.

-Да, бързо растат внуците... - съгласи се г-н Пешев, който бе под петдесет, и още нямаше внуци, но имаше деца - очевидно бързо поотраснали.

-Вземете си от кифличките, много са хубави. - каза дядо Гошо - Сиренето е домашно - от село тук купуваме мляко и си го правим. А тия другите са с ябълки. Много хубави ябълки ми носят сестра ми и мъжът и. Имат цяла овощна градина...

Пешев все една кифличка, опита я, направи доволна физиономия.

-Това тука еко-производство, много вкусно... - каза той.

-Така е на село. На стари години оставяме градската суета, и цялата слава на света, и откриваме колко е вкусно на село... - отвърна дядо Гошо.

А той градска суета и слава бе видял доста. Трийсет години бе изкарал в енергетиката, минал по всички стъпала - от обикновен работник, та до изпълнителен директор. Но по-важното бяха не стъпалата, а че хората там го познаваха добре и го уважаваха. А като те уважават хората, каквото и друго да се случва, то отминава. Хората и любовта им го побеждават.

Още от млади години дядо Гошо беше със сърцето в топлоенергетиката. Идваше пръв на работа, бе точен, а когато имаше подчинени - бе строг, но и справедлив. По Бай Тошово време за него дори писаха в едно списание - да покажат какъв трябва да е социалистическият човек  - умен, трудолюбив, дисциплиниран. На това го бе научил собственият му баща - Стоян - офицер от Българската армия, от времето когато България все още имахме армия.

После се бе издигнал дядо Гошо до директор на цял ТЕЦ. На около трийсет беше, и още нямаше шофьорска книжка, когато това стана. Та му се наложи бързо да си вади такава, че директорството вървеше със сериозни номенклатурни "екстри" - едни возещи като каруци румънски джипове "Аро", с които да обикаля по обектите и да следи що вършат строителите. Без книжка, дори и директор да си, не може да караш, или поне така беше при Бай Тошо. В по-нови времена всеки може да кара както си иска, вкл. бодигардът на Бай Тошо да си кара сам луксозния джип, има-няма стотина пъти по-скъп от "Аро", въпреки изричната забрана на закона Диктаторът да застрашава така живота си.

Но извади си книжка Георги тогава, а скоро и Бай Тошо падна. Десети ноември завари директора на ТЕЦ "София" да живее в панелка в столичния квартал "Надежда", отпред да паркира геройски купен на старо "Вартбург", а като се роди новият му племенник, дето взе неговото име, отидоха "с връзки" да го вземат от родилния дом с "Аро"-то...

Скоро след това, като виден и преял с власт и пари номенклатурен кадър, Георги бе изгонен от ТЕЦ "София". Това направи министърът на културата, като и до ден днешен никой не разбра защо министърът на културата кадрува в енергетиката. Не разбра и никой енергетик тогава. Но нови времена, нова система, трябва по-добра да беше, след като се отказахме от Бай Тошо заради нея.

Така стана първото "падане от власт" на Георги. Но системата вече твърде добре го познаваше, и не допусна да го изгуби. Преместиха го в централата - шапката на всички ТЕЦ-ове, да работи там като нещо средно между експерт и съветник. Това бе първото падане на дядо Гошо, по политически причини, и то бе по-мекото.

Виновникът за второто, и доста брутално падане, бе началникът на госта му. Началникът на всичко в тази държава.

-Хубави са баничките, поздравявам съпругата Ви, г-н Рогачев. Ама знаете, много работи имаме, държава трудно се управлява, не остава време. Вие сте бил на моя хал, и знаете... Та трябва по същество да минем...

-Бил съм, вярно е... - каза дядо Гошо, макар никога да не бе бил депутат, и да не му бе много ясно с какво толкова са се преуморили депутатите работещи само от софра на софра.

-Та по същество да минем, г-н Рогачев. Парното е доста зле, няма нужда да ви казвам...

-Очевидно е... - отвърна Георги. Той от повече от десет години не бе вече в "Топлофикация", но все още имаше приятели там, а дори отвън  не бе трудно да се забележи, че всичко се сгромолясва. Един голям трус се случи преди години, когато поради липса на поддръжка, системата изключи през зимата, и седмици наред, в най-големия студ, софиянци останаха на студено. Но най-важното бе, че Георги бе предвидил, че това ще се случи, и многократно бе предупреждавал. Разбира се, кой ли да слуша тогава. Това бяха годините на "дъното" на собствения му живот.

-Вие сте отговорен човек, г-н Рогачев - каза Пешев - Винаги сте бил такъв, помагал сте не еднократно. И през социализма, и после... Добре знаем какво сте направил осемдесет и пета-шеста...

Това бе било преди края на социализма, но с началото на края му. Новите реформаторски напъни на Горбачов доведоха до спиране на доставките на газ за България, поради липса на валута да бъде платен. Да, бе имало такова спиране, за което естествено, никой не бе научил. А не бе научил, заради чудесата на храброст на Рогачев и други такива като него, които насред зима успяха да преведат системата на мазут, без народът и да заподозре, че Москва е "врътнала кранчето". Социализмът бе спасен, а после партийното ръководство оправи проблема с газа.

-И сега ли ще спира всичко като тогава? До там ли я докарахме? - попита Георги.

-Все още не, но всички виждат неудържимия упадък. Неизбежно е. Затова съм тук... - каза Пешев.

-Осемдесет и шеста бях млад. Сега съм пенсионер. А къщата ми няма парно. Топлим се на котле в мазето...

-Каква ирония - най-голямата легенда на топлофицирането, енергетик на годината някога, няма парно...

-Е, най-голямата легенда сега. Има и други легенди...

-Има, пробвахме доста от тях, но сме до никъде...

-И аз какво да направя - до година-две правя юбилей. Седемдесетак...

Пешев се замисли за малко, после каза:

-Ясно разбирате защо съм тук. Аз съм енергетиката на България. Над мен е само Той. Трябвате ни, за да съживите "Топлофикация-София"...

Георги се усмихна:

-Аз след ония събития станах малко повече християнин. Всяка седмица ходя на църква. И знам един единствен човек, който може да съживява мъртъвци...

-Шегувате се, смешно ви е, но София е два милиона души. Ако остане без парно, градът ще рухне...

-Знам. После ще рухне и държавата, и властта, всичко. Чакам го да се случи. Моето котле е на пелети, може да му добавя и генератор за ток...

-Г-н Рогачев, тук не съм по своя воля, нареждането идва "най-отгоре". Трябва да оправим бъркотията с парното в София. Вече дължи милиард и половина...

-И половина? Аз бях чул само за един милиард... - каза дядо Гошо.

-И половина. Никой не може да удържи положението. Няма пари за ремонти, няма за газ, руснаците ще спрат доставките, защото и "Булгаргаз" няма с какво да им плаща.

Георги на свой ред замълча за малко, после каза:

-Има един император римски - Диоклетиан. Ние - християните, добре го знаем, защото много ни е преследвал. Половината светии на Църквата са от негово време. Ама извън тия му грехове, той би добър управник. Реформирал империята, и се смята, че и е дал още век-два живот. И е един от малкото, дето не е умрял на трона. Оттеглил се е в провинцията и се е захванал със земеделие...

-Интересна история. - каза Пешев, който ако и да бе депутат, и господар на цялата енергетика, не бе чел много. Около Диктатора се издигаха предимно не много големи умници, за да не го задминат по интелект. Което не би било трудно.

-...И наследниците му, пооплели конците, и отишли да го викат да се върне. Да оправи нещата. И знаете ли той какво направил?

-Какво? - попита Пешев.

-Ами направил нещо много интересно - извел ги в градината си, където тъкмо било узряло зелето. И им рекъл: "За каква власт ми говорите, гледайте какво хубаво зеле съм отгледал...". И така зелето било предпочетено пред империята, и тя трябвало да се оправя сама.

-Е, не всеки е постъпвал така. Имало е хора, дето са отстъпвали от властта, и после са  се връщали. За доброто на народа. Например княз Борис... - каза в изненадвашо познание Пешев.

-Има, разбира се? Но аз защо да се връщам, ако не виждам с какво да помогна? Неспасяемо е положението, молете се на Бог, това бих ви посъветвал... - каза дядо Гошо.

Междувременно бабата бе изпуснала децата, и малкият Данчо отново влетя в стаята, подгонен от кака си, хванала едно пластмасово чукче да го бие. Малката маймунка обаче бързо се покатери на главата на дядо си, и намери там сигурно място. Ния започна да удря дядото с чукчето по крака. Няколко пъти удари капачката на коляното - все едно бе доктор. Но на близо седемдесет, капачката вече трудно реагираше. След миг дойде и Стефка, прибра децата и каза:

-Извинявам се, г-н Пешев, внуци...

-Няма нищо... - усмихна се депутатът.

После се върнаха на разговора:

-Големият началник настоява да дойдете. Лично той гарантира всичко, което искате, за да оправите нещата.

-Големият началник, да, големият началник... - каза дядо Гошо замислено.

Големият началник вече бе давал такива обещания. И дори не чрез посредник, а направо. Директно си бяха говорили в онази утрин, преди по почин на Големия началник, да арестуват Георги, и да го хвърлят за утоляване на хорската злоба. Бяха говорили сутринта, и Големият началник, който тогава още не беше Диктатор, а беше само кмет на София, беше казал: "Спокойно момчета, никой няма да ви закача, говорил съм". А няколко часа по-късно - след като Георги бе демостративно арестуван и превърнат в супер престъпник, същият голям началник бе казал: "Ами ние ги знаехме, че са мошеници, оставихме ги да си мислят, че не знаем, и ги заловихме..."

Та Големият началник не бе много сигурна величина, на думата на когото да разчиташ. Единственото сигурно около него бе, че каквото и да правеше, го правеше в своя изгода. И наистина - тези циркове с ареста на Георги, и показното дело после, помогнаха на Началника от кмет да стане министър-председател, а после - и Диктатор.

-Твърде много години са минали... - отдръпна се дядо Гошо - Ние управлявахме със сто-двеста милиона дълг. Трудно беше, ама се оправяхме. Сега повече от десет години въртите други директори, всичко оставиха своите дългове. Да не ме мислите за Господ... - ясно бе, че дядо Гошо няма да иде да служи на Диктатора, който така го бе унижил. Но го каза по-деликатно.

-Големият началник има предложение. Забравяте за старите дългове, той ще се оправя в бъдеще с тях. Вие трябва да стабилизирате парното текущо, и да няма нови дългове...

-Той не прави ли това и до момента? Все нови началници, все няма да плащат нищо, и накрая - милиард и половина...

-Ами какво друго да прави? Но вие можете да се справите...

Дядо Гошо отново се замисли. Донякъде Пешев бе прав, но само донякъде, и всъщност - доникъде. "Топлофикация" имаше един огромен проблем - несъбраните сметки. А те не се събираха, защото народът нямаше пари, т.е. Големият началник, и другите преди него, не се справяха с най-важната задача - народът да вземе да има пари. Все пак, по времето на Георги като изпълнителен директор, се постигна уникално висока събираемост от над седемдесет и два процента. Това стана с много труд, буквално с преглеждане на всяка съмнителна сметка от самия директор, и връщането и на счетоводството да я поправи. "Какво вършите тук" - бе им казвал Георги - "Как ще пратим седемстотин лева за гарсониера. Има ли мисъл тоя дето го е направил?". И така много сметки бяха изправяни "ръчно", а лекичко доверието се възстановяваше. Все пак, дори при Георги Рогачев като изпълнителен директор, бяха далеч от нужните сто процента събираемост. И то няма как да събереш от хората пари, които ги нямат.

Рогачев бе пожертван лекомислено, за да може кметът да излезе един велик Супермен и Батман, който се бори с корупцията. Заедно с него изгониха и целия екип, а в следващите години се изредиха партийни кадри на Големия началник, които рядко минаваха 50% събираемост. В един момент за кратко паднаха и на 25%. Очевидно, с подобни приходи, единственото възможно да се случи, бе да се разраснат дълговете.

И всяка година - като дойде време да се плаща на руснаците за газ, под някаква форма държавата вади някакви пари, скрито субсидира парното, и плаща за газта.

Но в икономиката нищо не изчезва просто така, и подобно прехвърляне на тежестите от длъжника към следващото звено, просто завлича следващото звено. Затова и Пешев бе тук.

-Парното е като първата плочка на доминото... - каза дядо Гошо - Най-малката, и всяка следваща е по-голяма...

-Усещаме, че на там вървим...

-След парното, ще рухне "Булгаргаз", а после и Български енергиен холдинг. А неясна част от София ще бъде и без ток, защото никой не знае на колко сгради инсталацията ще издържи, ако започнат да ползват електричество.  И ако стане през зимата...

-Апокалипсис... - изрече го Пешев. Един апокалипсис, докаран от глупостта на неговия Голям началник - Диктатора.

-И сега аз трябва да дойда, и да отложа Апокалипсиса. Дълговете ще останат, но някъде в бъдещето отново ще повлекат всичко...

-В бъдеще може нови неща да се случат. В Европа сме, може икономиката да дръпне, еврофондове идват.

-Според мен, в момента "Топлофикация" има идеално ръководство... - изненадващо каза Георги.

-Идеално? С милиард и половина дълг....

-Разбира се, идеално. "Топлофикация" е нелечима. Колкото по-бързо я доубиете, толкова по-бързо ще свърши агонията. Следователно, ръководство което убива, е идеално. А всеки като мен, би бил просто носител на още страдание...

-Но какво ще прави народът, без парно? Това не е ли по-голямо страдание, от агонията...

-Еднократно да. Но дългосрочно, по-добре ужасен край, отколкото ужас без край... - каза Георги.

-И като дойде ужасният край какво следва? - попита почти уплашено Пешев - Нали все някакво отопление трябва да осигурим. Иначе града ли ще закриваме? После какво правим.

Тук Георги се усмихна, и иронизира най-големите мечти на Диктатора:

-После ще сме единствената държава в света, в която всички магистрали се събират на едно празно място. Пътищата се строят към столицата, а нашите ще се събират в празното Софийско поле... Язък за толкова магистрали, дето построихме...

-Шегувате се, но положението е сериозно... - каза Пешев.

-Знам, г-н Пешев, сериозно е. Но най-лошото, което може да ви се случи, е да идете в затвора. Аз вече бях там. Не е толкова зле. Лесно се свиква - от върха направо в тъмницата.

Това влизане в затвора за около 5 месеца за Рогачев бе напълно несправедливо, защото после се оказа, че всички обвинения са изфабрикувани. Всъщност, доста зле му се отрази, защото и не беше добре със здравето. А сегашната управляваща вопиюща некомпетентност, щеше и съвсем заслужено да търка наровете. Те бяха довели до тази бъркотия. Но тия 5 месеца арест, а после и още доста под "домашен арест", бяха се превърнали в основа за шеги в семейството. "Сега вече като имаме човек в затвора, ни предстои голямо бъдеше" - казваха роднините. На Георги не му беше смешно, но все пак за него това бе минало, а за Големия началник, и слугата му Пешев - предстоеше.

Защото парното не бе единственото нещо в разпад в държавата. И накрая като всичко се разпаднеше, в което никой не се съмняваше, доста хора щяха да се озоват в затвора.

-И там е "топло и безплатно". Държавата плаща парното... - довърши шегата Рогачев.

-Вижте, г-н Рогачев, не е моментът за шеги. Смешно ви е, но може и да не е толкова смешно. Ще премълча как се държите, за да не ядосваме Големия началник. Ако му кажа, може да идете пак в затвора... - каза Пешев, с умерена заплаха.

Но минал толкова в живота, уволняван от министъра на културата, арестуван, без да знае защо, и след върхови уверения от Началника, и не на последно място - доста сериозно повярвал в Спасителя, след всичко това, дядо Гошо нямаше как да се изплаши:

-Това е единственото, в което мога да ви помогна, г-н Пешев. Ако ме пратите пак в затвора, там ще подготвя килиите за вашето идване. Да ви посрещнем с милинки и кифлички - еко продукция, и да проветрим - че понякога арестантите пушат и трудно се диша.

Пешев разбра, че заплахата няма да мине, и изгубил всякаква възможност да въздейства се обърка.

-Хората ви уважават, г-н Рогачев, ще изоставите ли колегите си, работили сте толкова дълго с тях...

-Сега за мен е важно уважението само на тия хора тук - дето ми се качват на главата... - отвърна дядо Гошо. - А колегите - доста време мина. Повечето и те са пенсионери. Дано да си имат къщи на село с котлета в мазето...

-Ами градът, София, тук са живели хора осем хиляди години... - демонстрира отново учудващи познания по история Пешев. Или просто твърде често минаваше в подлеза на Министерския съвет, където това го пишеше с големи букви.

-Щом са живели осем хиляди години, ще надживеят и Големия началник... - оптимистично завърши дядо Гошо.

След малко отново нахлуха братчето и сестричето, а баба Стефка изпрати депутата до лимузината му - една луксозна S класа, купена преди месец за четири стотин хиляди евро.

Уви му и малко от милинките за вкъщи - да опита жена му, а може да почерпи и Началника...

-Ех, умен е бил Диоклетиан... - философски каза дядо Гошо - Добре е да се учим от умните в историята... Хубаво нещо е пенсията с внуците на село, далеч от градската суматоха...

Данчо отново се качи на главата му...

Добри Божилов

18.11.2019

(по случай Рождения ден на дядо Гошо)