Бетонирането на основите на моста на Кольо Фичето в Дряново не е най-доброто, което ни се иска, но е по-добро от алтернативата, която би се случила от "само себе си".
Ако някой се съмнява, нека се разходи до кв."Захарна фабрика" в София, и да разгледа останките от самата Захарна фабрика. Една малка снимчица виждате тук, цялата истина е още по-трагична.
Захарна фабрика е "културен обект", опазван при спазването на всички закони. Собственикът не я възстановява, но не я и събаря. Периодично се налагат глоби, институциите са си свършили работата. Най-честият посетител на славните някога заводи, са роми, които търсят "железо" и строителен материал.
Очевидно е, че бихме искали да не е така. Но всъщност Захарна фабрика е единственото възможно като реалност, ако спазваме законите.
Защото България е третата най-богата страна на културни останки в Европа. И в същото време е... най-бедната страна в Европа.
А правилното реставриране на културни паметници е десетки, дори стотици пъти по-скъпо от строежа на аналогична сграда.
Т.е. комбинацията "бедна страна+богата на културни ценности" е фактически невъзможна.
Знам, че ще наскачат дърдорковци, които ще кажат, че трябвало да развиваме туризма, да "инвестираме" в тези ценности и после да привлечем чужденци да ги разглеждат.
Само че, културният туризъм по света е "презадоволена" област и туристите са много по-малко от борещите се за парите им. И е нужно не само да се възстановят паметниците, но после да се вложат и реки от пари в реклама и промоция по света. И то в ситуация, в която Венеция и Китайската стена няма да стоят да ни гледат, а ще се борят да запазят туристите си.
Т.е. за да се случи "правилното" на културните паметници, трябват милиарди и милиарди - за ремонти, а и после - за превръщането им в пазарен продукт. И някъде след 20-30 години подобни усилия, вероятно ще получим възвращаемост.
Но преди това просто ще сме фалирали.
Т.е. обективната реалност е, че културното наследство или ще се саморазруши, или трябва да се правят някакви компромиси - да се възстанови и съхрани частично.
Сега герои ще са чиновници и прокурори, които ще наказват "наглеца", осмелил се да поправи основите на моста. Но след 50 години мостът още ще го има, благодарение именно на този "наглец", а дейността на прокуро-чиновничеството ще е забравена и изтрита завинаги от спомена на историята.
Апропо, Кольо Фичето какво ли би предпочел - частично ремонтиран мост, или рухнал мост?
Добри Божилов, писател
Няма коментари:
Публикуване на коментар