Вчера получих обаждане от лидера на ПП "Възраждане". Да, от същия, с който сме изпокарани тотално. Човекът ми благодари за това, че се застъпих за него в една граничеща с идиотизма дискусия, в която го бяха изкарали корумпиран, за това че купил посредствена къща, без асфалтов път до нея и с помийна яма, вместо канализация.
Влязох в дискусията и уточних, че такива имоти купуват хиляди българи постоянно и не може да се търси някаква "корупция" или чудовищно облагодетелстване. Просто човекът е взел кредит за 30 години и си е купил имот, който тепърва започва да ремонтира.
Тъй като го бяха охулили, а той най-малко беше очаквал точно аз да се застъпя, наруши вече 3 годишна омерта, обади се и благодари. Безспорно достойна постъпка.
Но въпреки нея, от вчера си мисля, дали има някакъв шанс спасението на България и въздигането на алтернативна партия - истински патриотична.
Засега отговорът ми е "Не". Аз съм бил реалист винаги и никога не съм пестил никоя истина. Това е и причината всъщност често да се карам с политиците. Но този път циничният отговор отново е "Не".
ПП "Възраждане" няма да влезе в парламента, и няма да постигне нищо. Просто защото народът е разединен. Каквото и да прави Костадин Костадинов, той няма да съумее да обедини автентично патриотичните сили зад себе си. Те ще останат разпокъсани, и всеки един по отделно, ще се провали.
В момента, освен "Възраждане" има още няколко ярки центъра, които прокарват подобни идеи. Костадинов е успял да се съюзи само с един от тях - Фейсбук активистът Пламен Пасков, който има няколко хиляди гласа около себе си. Но това е единственото налично обединение.
Извън него остават ключови фигури, които не трябва да бъдат презирани и отричани. Всеки от тях има значимо влияние, и разколът с "Възраждане" просто значи, че тези гласове се губят.
Това са имена като Велизар Енчев, Цвета Кирилова, Атанас Калев, Петър Евтимов, Петър Низамов-Перата, сдруженията "БОЕЦ" и "Шипка" и още няколко.
Всеки от тях контролира значима аудитория в социалните медии, а и извън тях, и почти всички те не само са в раздор с "Възраждане", но и помежду си. Един нарича другия "предател", той пък обратно го нарича "луд". Един е "руска подлога", другият е "соросоид"...
Теоретично, ако се обедини всичко това, е възможен проект "над 4%", който постепенно да измести казионните патриоти.
Но поне доколкото виждам, няма никакъв шанс да единство, дори се върви към по-голямо разединение.
Вероятният замисъл на "Възраждане" да обедини избирателите, а не отделните водачи, е неизпълним изцяло. Тези хора имат хора, които ги уважават, и не може толкова лесно просто да "съберем бюлетините". Антагонизмът се разраства, продължават да се плюят.
И всичко това става, не заради пари, всъщност повечето от тези хора нямат никакви пари, и никой не стои зад тях. Всичко е най-напред някаква форма на лични амбиции, но също - и големи разочарования в миналото. Дори да се притъпят амбициите, има огромна "горчилка" от миналото, и "лайнометите" работят и сега.
Всъщност, твърде възможно е повечето от тези хора да са искрени патриоти, но умелото поддържане на разкола и дрязгите (вероятно не без участието на властта) обрича изначалния патриотичен проект на провал.
В посланията на "Възраждане" блика оптимизъм и вяра, че ще се справят. Но това е чиста PR стратегия - да вдъхват увереност, което носи избиратели. Сигурен съм, че и те са наясно, че нищо няма да направят по този начин, и всички заедно сме в "цугцванг".
Истината е, че не винаги една държава може да бъде спасена. Има случаи и на пропаднали държави. На нашата се е случвало вече два пъти.
Никак не е изключен трети.
И да призная - не виждам оптимизъм. Виждам само собствения си циничен реализъм...
Никак не вървят на добре нещата, и само чудо може да обърне вълната на пропадането...
Добри Божилов, писател
Какво чакат да станат царе ли! Демографската криза на нищо ли не учи!?
ОтговорИзтриване