За успеха... (Размишления за реалността)

Какво е необходимо, за да успеете? Има хиляди книги и учители, които ще се опитат да ви помогнат. С единствената идея да помогнат на себе си.

За да успеете е нужно едно единствено нещо – късмет. Или казано по-научно, успехът е случайно събитие, което неизбежно ще се случи на някой, но собственият му принос това да стане, ще е нищожен. Т.е. успех постига не онзи, който е „положил повече усилия“, а онзи, който е ударил късмета на живота.

Не, не си мислете, че се опитвам да ви обезсърчавам, да ви правя пасивни и да се превърнете в загубили напълно мотивация за съществуване. Опитвам се да ви накарам да бъдете разумни и да преосмислите целите си.

Човек трябва да бъде активен, да се учи, да се труди, да проявява инициатива, да рискува. Това са добродетели. Но не трябва да го прави, с цел да се издигне или да постигне големия успех. Трябва да го прави, с цел да живее по-добре, да допринесе за обществото, да се чувства щастлив. Т.е. човек следва да положи максимума усилия от себе си, но с ясната цел да влезе в „средната класа“ – във всяко едно отношение – финансово, политическо, духовно, културно, интелектуално и пр.

Но светът, или по-точно ценностите му, са объркани. Доминиращото внушение е, че човек трябва да се бори, за да върви нагоре, да се издига, да става все по-богат, влиятелен и уважаван. Нещо повече – цялата възпитателна система, подпомагана от филми, книги, пиеси, картини, музика, спорт и пр. – всичко това внушава, като смисъл, постигнатото от „успелия“.

Марк Цукърбърг е успешен. Бил Гейтс е успешен. Майк Тайсън е успешен. Доналд Тръмп. Владимир Путин. Джак Ма. Сергей Брин. Лари Пейдж. Джон Атанасов. Стефка Костадинова. Юсеин Болт. Борис Христов…

Не! Това не са успешни хора. Това са нормални хора, трудолюбиви, амбициозни, с много енергия и дисциплина. Да, те са това…

Точно както са и още хиляди други, които НЕ са постигнали същото. Образованието и филмите ни показват живота на успелите, както и пътя към успеха. Но не ни показват неуспехите на хиляди други, които са правили абсолютно същото като успелите. Някои – дори повече.

Скритата истина (която всеки сам може да провери, не е нужно да ми вярва), е че успехът е нищожен дял от опитите, а огромната маса от опити (а зад всеки опит стои нещастен човек) е неуспешна. И ако следвате „пътя на успеха“, дори да направите всичко по най-добрия начин, вероятността да се провалите е много по-голяма от тази да успеете.

Марк Цукърбърг е успешен, но колко други социални мрежи има? Не по-лоши от Фейсбук. И колко други програмисти, които не само могат, но и са направили същото като него. И дори повече. Но той е успял! Защо?

Защото е извадил късмет. Точно неговата мрежа улучва точния момент, точното място и точната публика. Появяват се точните инвеститори, получава се точно необходимото „стечение на обстоятелства“, за да успее.

Т.е. случват се огромен брой събития, които НЕ ЗАВИСЯТ от Марк Цукърбърг, за да бъде той успешен.

Разбира се, във филмите ще гледате за младия студент от Харвард, който написал софтуер за социална мрежа, и станал милиардер преди да навърши 30 години.

А останалите? Никой ли друг не е опитал?

Хилядите останали просто не съществуват. Те се забравят. Но именно в тази група ще попаднете и вие, ако тръгнете по стъпките на Марк. Или поне там ще попаднат 99,99% от вас. Някой друг може също да извади късмет и да забогатее.

Вероятността да станете олимпийски шампион е по-малка от вероятността да спечелите от тото-то. И въпросът изобщо не опира до възможности и тренировки.

Дори да сте най-добрия спортист, и да имате талант и дар от Бога, изобщо не значи, че ще успеете. Първо трябва да попаднете на добър треньор, което никак не е сигурно. После трябва този треньор да мисли за вас и за бъдещето на спорта, а не за себе си. Всъщност, съвсем логично повечето треньори ще мислят за себе си. И ще дадат път на децата, чиито родители платят повече. Дори да пробиете това сито, трябва същото да се повтори във „Федерацията“, та да ви пуснат изобщо по състезания. Всяка държава има квоти. Дори да имаме 100 скачачи като Стефка Костадинова, само един или двама изобщо ще идат да се състезават в чужбина. Останалите… На боклука на спортната история.

Дори да преборите „Федерацията“, ще ви трябва спонсор. Спортът е скъпо занимание. Парите идват на доста късен етап, а има и спортове, където дори златните медали не са много доходни. Ще ви трябва спонсор. Някой добър човек, който да влага няколко хиляди лева месечно във вас, за се посветите на кариерата си. Колцина ще намерят такъв човек? Или ако спонсор е държавата, колцина ще се „уредят“? Нали разбирате, че за сладката позиция да получаваш едни пари, без да работиш, за да правиш каквото си искаш, винаги ще има много кандидати. Дори такива, които изобщо не се интересуват от спорта. Каква е вероятността вие да пробиете?

Но дори да допуснем, че все пак пробиете, доберете се до международни състезания и сте се готвили усилено, дори да допуснем това, то вероятността да сте единствен подобен талант там е нищожна. При участие на стотици спортисти, поне един от десет класирани ще е точно толкова добър, колкото сте и вие. И тогава. Тогава кой ще спечели, ще определи късметът.

Погледнете разликите, с които се печелят състезания. Някакви десети от секундата, някакви дребни сантиметри или килограми. Световният шампион по щанги вдигнал 202 килограма, а вторият е „само“ на 200. Величествена победа…

Чист късмет…

Късмет да имаш данни, късмет да тренираш с воля, късмет да намериш треньор, късмет да те харесат чиновниците, късмет да идеш на състезание, и късмет да си една идея по-добър в самия ден на надпреварата…

Един ще извади този късмет. За всички други остава разочарованието.

В абсолютно всяка човешка дейност е така. И проблемът не е, че е така – това е природен закон. Проблемът е, че във висша ценност е превърнато именно недостижимото.

Съвсем нормално е на по-високите места във всяка една йерархия, да има по-малко достигнали ги. Пирамидата е стесняваща се. А на върха е само един. Т.е. невъзможно е смисълът на живота да бъде постигането на върхове. Това е обективно непостижима цел за повечето хора, които също имат живот, и той също трябва да има смисъл.

Но в нашите ценности, точно „върховете“ са щастието и смисълът. Т.е. ценностите ни са погрешни.

В резултат на следването на погрешни ценности, постигаме погрешни резултати. Хората се лутат като обезумели в стремеж към „издигане“ (в какъвто и да било смисъл), хвърлят нечовешки усилия, които накрая се оказват напразни. Получава се гигантско прахосване на човешка енергия, която насочена в правилната посока (към средната класа) би допринесла повече и за самия човек, и за обществото.

Има силно амбициозни хора. Някои от тях се издигат. Но има и издигнати напълно неамбициозни, правели съвсем друго нещо, и накрая озовали се на някой връх. Т.е. към върха могат да водят и пътища, които не сочат към върха.

Но нека погледнем амбициозните. Стремежът на всяка цена да се успее осакатява и променя хората, озлобява ги, превръща ги в зверове. Т.е. погубва ги.

Представете си три свръх амбицирани банкови служителки, всяка от които иска да стане директор на банката. Те не се спират пред нищо, правят интриги, жертват себе си, личния си живот, правят подсечки на врага, драпат със зъби и нокти.

Но обективно погледнато, само една може да стане директор.

Накрая се сменя собственикът на банката, новият си води свой екип, и трите отиват на улицата.

Това е съвсем обективна възможност. Събитие, независещо от тях, каквито събития има много в живота, проваля всичко.

И трите са нещастни.

Но нека допуснем, че не стане така, не ги изпревари някоя друга сила от друг отдел, нека допуснем, че една от служителките успее. Тя е щастлива. Отровила е живота си, съсипала е семейството си, или изобщо го няма. Няма приятели, защото като се катериш нагоре, се налага да стъпиш върху главите на доста хора. Цялата мръсотия, която си направил (не по твоя воля, такива са правилата, другите също са го правили) те е лишила от всичко човешко, от всяко уважение, и ги е заменила със завист и омраза. Но си на върха. Той ти носи щастие.

Къде са другите две? На дъното. А те са били не по-малко злобни и активни от теб. Платили са цялата цена, но накрая не са получили върха.

Ами ако не са две? Ако са от всеки отдел до две? Ако са двайсет. Или двеста?

Има и известна справедливост във всичко това. Ако издигането е мръсотия, то не трябва ли да има наказания? Някак човек не приема да се мърсува безнаказано?

Трябва.

И има.

Като гледате успялата директорка, знайте че тя е наказала стотици други същите като нея. Успехът и е обрекъл другите на провал и всичките им безумия, които са правили, са се оказали напразни. Това е иронията на живота. Един демон успява да се издигне, но за целта носи нещастие на всички други демони.

В известен смисъл, не трябва да завиждате и да мразите издигнатите. Те са наказали толкова такива като себе си, колкото никой прокурор, полицай или съдия не може да накаже.

Простата истина е, че не съществува „рецепта за успех“. Но системата и ценностната инфраструктура непрекъснато внушават точно обратното. Но няма „рецепта за успех“. Ученето, амбициите, усилията, трудът, инициативността – всичко това са само фактори УВЕЛИЧАВАЩИ ШАНСА за успех, но не и гарантиращи го. И тъй като всеки успех зависи от твърде много фактори, то оптимизацията на няколко от тях не може да докара тази вероятност до 90, 70 или дори до 50%.

Ако без да правите нищо, имате шанс едно на милион да станете милионер, то ако много учите, работите и се борите здраво с всичко с всеки, ще имате шанс едно на хиляда.

Виждате ли? Увеличавате хиляда пъти своя шанс.

Но все пак – като краен резултат той си остава едно на хиляда…

И точно такъв е бил шансът и на Цукърбърг, и на Гейтс, и на Тръмп. Не си мислете, че е бил повече. Просто са извадили късмет.

А късмет все някой вади. Има две сигурни неща в пирамидалната йерархия. Едното е, че нагоре пирамидата се стеснява. А другото е, че все някой се озовава някъде там „нагоре“. Неизбежно е някой да го направи. Но това не значи, че ще е най-способният и най-трудолюбивият.

Погрешната философия не само да се търсят големи успехи, но дори да се търсят относително големи – да си над обкръжението си, тази философия води човека в нещастие. Дори само едно ниво нагоре в пирамидата предполага в пъти по-малко хора да имат шанса да го постигнат. Ако в един отдел има десет души, само един от тях може да стане началник на отдела. Ако на финала по бягане са осем бегачи, само един ще стане шампион.

Правилната философия на разумното същество е да се стреми към ВЪЗМОЖНИТЕ и УПРАВЛЯЕМИ резултати. Т.е. като следствие от някакви усилия, да се постигне нещо, и това да е контролируем процес.

Но масово възможните постижения са тези, който влиза в „средното ниво“. Няма как да е иначе. Има си закони на математиката. Ако всички скачаме метър и осемдесет, а Стефка скача два и девет, ние сме масата, тя е изключението. Но ако всички започнем да скачаме по два и девет, това ще се превърне в средното ниво. И някой евентуално ще трябва на е нагоре.

Смисълът на човешкия живот и стремления е да се постига максимално доброто в посока „средно ниво“, а общите усилия на хората да водят до постепенно издигане на това средно ниво за всички. Т.е. вие ще сте полезен – и на себе си, и на другите, ако работите, учите се и допринасяте за света, и в резултат на това – светът става по-добър за всички. И другите също като правят това, ето го смисълът.

Подобен прагматичен стремеж обаче не е ценност и това води до нерационално поведение. Когато се стремиш да караш обикновена кола, можеш да го постигнеш – с труд и спестовност. Ако се стремиш да караш „Ролс Ройс“ почти сигурно ще останеш и без него, и без средната кола. Усилията ти ще бъдат загубени.

Не е вярна тезата, че ако се стремиш към осмия етаж, ще стигнеш поне четвъртия. Това не е универсално вярно. Понякога – по случайност, е вярно, но не винаги.

Много по-голяма е вероятността да стигнеш до четвъртия етаж, ако това е конкретната ти цел, отколкото ако е осмия. Пътеките и средствата са различни.

Например – до осмия етаж може да се стигне само по стълбите. И ти тръгваш по този път. Но по стълбите има много хора, които се стремят към върха, пречите си, претъпкано е и стигате до втория етаж.

До четвъртия обаче можете да стигнете със стълбата на пожарната кола. Или с вишката за боядисване на стени. Ако това е целта ви, проучвате, откривате тези възможности, и се оказвате там.

Правилното целеполагане и целеследване е по-вероятно да доведе до успех, от преследването на по-висока цел с идея да се постигне поне по-малката.

Философията на днешния човек е объркана. Той самият е объркан, и цялото общество е съвкупност от милиони объркани съзнания.

Успехът е култ, но е невъзможна илюзия, с която се пилеят ресурси. Разумът е във възможното…

И да завършим с всички учители, книги и „философии на успеха“, с които започнахме. Те са нищо повече от нечий частен път към успеха. Някой иска да е известен, богат и влиятелен. И е написал книги, и чете лекции, с цел да го постигне. Той няма да ви направи успешни, но ако извади късмет, ще направи себе си успешен. И богат. Тези книги са за успеха на автора си. Финансовия. А не за вашия успех.

Но преди да се ядосате на тези шмекери, които ви продават илюзии, не забравяйте – те самите са наказали хиляди други като тях, които са опитали същото. Един шмекер е успял, а хиляди са нещастни.

Все пак, животът не е толкова несправедлив…

Добри Божилов

06.01.2020