Целият акъл на управниците лъсва в кризи. Извън кризи е лесно да се управлява. Обществото си върви само, отвън спускат някакви рамки, които гарантират стабилност. От време на време някоя рецесия или стачка.
Извън кризи, всеки може да управлява, дори последния Мунчо, взет от Горно Нанадолнище или Банкя.
Но в кризи се виждат реалните умения. И реалните резултати. В криза трябва да вземеш правилното решение, което е едно от десет, или едно от сто. И трябва мозък за това.
Резултатът от кризата с корона-вируса е, че нашият Мунчо просто затвори цялата държава, с мислене за фуражки. И с ясната вяра, че редът и дисциплината, и изпълнението на заповедите, оправят всичко.
Само че не е така. Това е катастрофално решение. Държавата още тази година ще излезе на 10 милиарда лева дефицит, заради което и подготвиха заеми. Но догодина шанс да се повтори подобен заем почти няма.
Т.е. Мунчо се провали в теста на кризата. Резултатът е рухнала икономика, стотици хиляди без ядене, предстои висока престъпност и хаос.
Единственото успокоение на Мунчо е, че и по света се оказа пълно с Мунчовци, т.е. няма да сме единствените разорени.
Има разумни страни (тип Швеция и Холандия), които извадиха късмет да не са им Мунчовци начело. Те нямат по-висока смъртност от останалите, но запазиха държавите си цели и функциониращи.
Но случилото се е логично. Вероятността някой да не е Мунчо винаги е по-ниска от тази да е. Либералната демокрация издига посредствени хора (а не най-умните) и дойде ли криза, жална му майка на обществото...
Но голямата беда не е миналото, а бъдещето. Икономическият хаос също е вид криза. И там също ще трябва мозък. Представям си какви решения ще видим, ако остане Мунчо...
Шегувам се, но защо е шегата, ако не да си кажем истината...
Добри Божилов, писател
14.04.2020
Няма коментари:
Публикуване на коментар