19 век е време без тежки войни. След Наполеон, Великите сили се разбират, и установяват някакъв тип динамично равновесие, без много отклонения.
Има само отделни локални конфликти, като най-много са тези между Русия и Османската империя.
Но точно 1 век след Наполеоновите рейдове, избухва Първата световна война.
Време и е. 5-6 поколения са се изредили, без много кръв. Хората са забравили какво е война. Младите гледат на нея весело. Мобилизациите са празник. Мислят, че ще бият враговете за 2-3 седмици, и ще се върнат окичени със слава.
Втората световна война всъщност не е "втора". Тя е продължение на Първата. Отделят ги само 20 години. Може да се счита, че 1918 просто е сключено примирие, без да са решени фундаменталните проблеми. И кръвопролитието е подновено.
Кървавата баня е неизбежна, когато поколенията забравят предната кървава баня.
Днес се намираме в същата ситуация. И отношението към 9 май го показва недвусмислено.
Истината е, че на днешното поколение "изобщо не му дреме" за 9 май. Той е отдалечен на 75 години, 3 поколения. Днешните млади не са помирисвали барут, дори в рамките на военна служба - такава няма. Днес ценностите са хомосексуалните и джендър права, и протестите "под дъгата". Човек се счита, че има само права, без задължения, а да помисли някой за риск от война е абсурд.
Е, точно такъв случай идва войната.
Човекът е алчно и агресивно същество. Той обича да посяга на чуждото, считано за свое. И онова, което го възпира, е рискът да го заболи. А голямата болка е именно войната. Като има стари, които я помнят, те са спирачката. Защото оцелелите никога не забравят.
Войната е неизбежна, защото младите искат всички "екстри" на живота, които струват огромно количество ресурси, недостигащи за всички. И така възникват противоречия.
Но ако има преживели войните, те ще се борят противоречията да се решат по мирен път. Ако няма, мнозина лекомислено ще тръгнат на война. Както са тръгнали 1914, с плана да воюват "не повече от месец". Всъщност, в началото планът е само за "малка война на Балканите". И няма оцелели от времето на Наполеон да предупредят.
Днес мнозина презират 9 май, а други са безразлични. Това е причината да е възможен изобщо подобен спор - важна ли е тази дата. Разбира се, че е важна. Самият край на всяка една война е празник. 9 май слага край и на агонията на германците. Те могат да започнат отново в мир и да градят. Преди това 6 години непрекъснато воюват.
9 май е празник за победителите. Това е ясно.
9 май е победа и за България, защото имаме участие в края на войната, и сме дали 13 хиляди убити. Ако не го приемаме за празник, ние се изплюваме на гробовете на тези герои.
9 май е ден на Европа, но тази дата е цинична, и реално трябва да се отмени. Защото Робер Шуман би могъл да прочете речта си и на друга дата, а не конкретно на тази - та да се конкурира с Великата победа. Тази реч е умишлена провокация, и като такава трябва да се презира. Обединена Европа е добра идея, но ползването и, за да се намалят заслугите на Русия, е унизително.
Трябва да се срамуваме от Шуман, и от всичките му кукловоди. Защото има такива. Шуман е обикновен външен министър. Не е премиер или президент. Той е слуга на по-големи сили. Които са му казали да обяви война на 9 май.
Ден на Европа може да има, но нека е друг - защо е една реч? Защо не е датата на подписването на първия договор? Или на последния - Лисабонския.
Защо трябва да е 9 май?
За да делим Европа, дето искаме да обединяваме.
Но всичко това няма значение.
Младите, непомирисвали кръв, идва историческият момент да помиришат. Така се върти колелото на историята. Непоправими сме като хора.
Ако се размине без Апокалипсис, после ще имаме 40-50 години помнещи. И може би - мир...
Добри Божилов, писател
09.05.2020
Няма коментари:
Публикуване на коментар