От една страна са екстремно либералните региони, в които е не само законно, но и морално приемливо да си гей, да ползваш наркотици, да плюеш белите като виновни за всичко, та дори - да искаш да се премахне полицията (не това не е майтап). От друга са консервативните щати, които като територия са около 80% от САЩ, където да си христянин е добро, ходят в събота на църква, не приемат хомосексуализма, абортите, работят повече, и вярват безпрекословно във Втората поправка (правото да се притежава оръжие).
Тези два свята не могат да съществуват заедно. Всъщост, истината е, че дългосрочно може да съществува само вторият - консервативният. Екстремният либерализъм обикновено е самоубиваща се доктрина, защото сам поражда твърде много противоречия. Например - няма как едновременно да разрешиш гей-бракове, и свободно проповядване на радикален ислям. Реално либералите се борят, и вярват, и в двете. Не могат да се ограничат нито мюсюлманите, нито гейовете. В крайна сметка, и двете групи получават права, и рано или късно - тези права се сблъскват. Консервативният подход (този допреди 20-на години) беше да се ограничават както гейовете, така и ислямистите, т.е. правата не могат да нарастнат до конфликт.
По същия начин е трудно да съвместиш правата на средната класа с опитите да отгледаш изкуствена средна класа, която не работи, което опитват да правят демократите. Тяхната цел е да направят бедните средна класа, но чрез раздаване на пари и социални помощи. Което пък увеличава данъците на истинската средна класа, и превръща самата нея в бедна. Единственият начин да има средна класа, е тя да се състои от постоянно и здраво работещи хора.
Друго противоречие на екстремния либерализъм са заплатите на американците срещу свободната търговия. При наличие на последната, работните места се изнасят в Китай, и работа за американците няма. Либералите искат и да вдигат минималната заплата, и да либерализират още повече търговията. Естествено, това няма да сработи.
Въпреки обективната логика на всичко това, факт е, че консервативното мислене е в упадък. Вярно е, че Тръмп има 75 милиона поддръжници. Но е вярно и, че Байдън има също толкова. Т.е. значителна част от населението е вече с промити мозъци, и вярва в невъзможни социални утопии. И гласува за тях.
Всъщност, тези утопии вече на много места са тествани. Щатът Мичиган, с разпадналия се град Детройт, е пример за разрушаване на едно от сърцата на американската икономика от глупава крайно левичарска политика, управление на неграмотни черни кметове, и накрая - тотален фалит.
Същото обаче върви и в САЩ като цяло, и никой не се поучава от лошия опит по места.
В момента поредна жертва на либерализма ще падне най-богатият щат - Калифорния, който започва да се изоставя от хай-тек индустрията, след години на тежки данъци, високи регулации, и неудържимо растящи цени, унищожаващи средната класа. Корпорациите започват да се изнасят в... Тексас. При "лошите Тръмписти"...
Сега, след атаката срещу Конгреса, всички фокусират обвиненията срещу Тръмп. Той бил виновен за всичко, подривал демокрацията, с личните си амбиции да остане вечно на власт.
Но това е откровена глупост. Проблемът не е Тръмп, а са 50% от американците, считащи се за ощетени. Това са всички ония бели нормални хора, които бяха посочени с пръст, че са виновни за всичко. Те са същите, които плащат данъците. Те работят и създават БВП. Те са хетеро-сексуални, а са принудени децата им да се възпитават в гей и джендър култура в училищата. Те уважават армията и полицията, и не приемат полицай да коленичи пред престъпник, и да му се извинява, само защото е чернокож.
Всички тези хора получиха "глътка въздух" при управлението на Тръмп. Макар не всички да го намират за идеален, виждат че той единствен направи нещо, за да обърне тенденцията на лудостта, която превзема Америка и нахлува в личното им пространство.
И когато видяха едни абсурдни избори, с огромен брой бюлетини по пощата, гласували умрели, хора без лични карти, обръщане на резултата с последната "секунда", когато видяха всичко това, бързо усетиха, че са излъгани.
Тръмп не може да е загубил изборите. До момента в историята няма случай президент да е увеличил избирателите си спрямо предните избори, и да ги е загубил. Това е възможно само ако другият е получил голям брой неясни гласове, т.е. фалшиви. Тръмп спечели ключовите щати. Много важно - той дори увеличи гласовете на Републиканците за Конгрес. Но парадоксално - той помага да конгресмените да бъдат избрани, а собственият му вот е по-малък...
Т.е. ясно видими са безбройни нарушения, които при толкова малка разлика в резултата, водят до обосновани съмнения. И на този фон - пълен отказ на местните власти да разследват, и "убеждаване" на народа от медии и политици, че "всичко е наред".
Това е пълен абсурд - точно когато народът най-много се съмнява, точно тогава именно най-компрометираните хора - политиците, го убеждават, че всичко е наред. И медиите, на които никой не вярва. А социалните мрежи не се свенят демонстративно да цензурират Президента...
В тази ситуация да се свежда всичко до вина на Тръмп, е наивно и глупаво.
Дори да го убият Тръмп, нищо няма да се промени. Пак ще имаме разделена на 2 Америка, и все по-гневна консервативна част.
Истината е, че Тръмп не предизвика, а отложи новата Американска революция. Тя зрееше още при Обама. Но някак, изборът на консерватор беше като успокоителен морфин във вените, създаде някаква надежда и успокои страстите.
Ако Дълбоката държава искаше да се самосъхрани, тя трябваше да остави Тръмп за още един мандат. Истината е, че той големи промени в нея не успя да направи. Но като лице на белите и нормални хора, действаше добре.
В момента държавата се предава в ръцете на екстремни либерали, от типа на вицепрезидентската Камала Харис, и ключови висши постове за супер-леви активисти, сравнени с които нашите генерални секретари от едно време изглеждат като крайно-десни фашисти. Тези хора са амбицирани да наложат тоталния всеобщ либерализъм, и да го направят необратим.
По пътя им е единствено един грохнал 78-годишен президент (Байдън не е екстремист), който едва диша и който ще е просто фасада.
И тия дето гласуваха за Тръмп, виждат това.
И са на улиците.
Не е ясно до къде може да стигне всичко. Както се вижда, естаблишмънтът във Вашингтон продължава, залагайки на чисто формални процедури. Ще узакони изборите. Но улицата не е формална, и това не успокоява. Спазването на буквата на Конституцията не означава доволни избиратели.
Правилно би било да се потърси някаква отстъпка, може би нови избори, на които да не се явят нито Тръмп, нито Байдън, а да се търси обединяваща фигура.
Пълната юридическа победа на либералите е просто бензин в огъня, който може да изригне навсякъде и по всяко време.
Никак не е изключено в крайна сметка тези 2 държави да се разделят. Това може би дори е неизбежно, и въпросът е единствено - ще стане ли сега.
Още при избирането на Обама за 2-ри мандат, в Тексас тръгна подписка за отделяне от САЩ. Тя дори събра необходимия брой гласове, но после във Вашингтон я потулиха.
Сега подобен процес може да стигне доста по-далеч. Обстановката е по-напрегната, и намеренията на новата власт са далеч по-радикални от тези на Обама.
Има слухове, че Тръмп е напуснал столицата и е отишъл в един от центровете на военното командване в база - именно в Тексас. Това прилича на начало на разкол. Опитът от други страни сочи, че застрашен държавен глава обикновено отива в регион, където има поддръжници. Така Саддам Хюсеин избяга в родния си Тикрит, а Муамар Кадафи - в Сирт. Когато беше Майданът в Украйна, все още действащият президент Янукович, се изтегли към Източна Украйна, където доминират руско-говорящите. После Донбас се отдели от самата Украйна.
Не е изключено това отпътуване на Тръмп към Тексас да е началото на нещо подобно. Там той може да обяви анулиране на изборите, или дори - да положи собствена клетва за втори мандат. След което консервативните щати да обявят, че признават него за президент, а не Байдън. Поне 19 щата го подкрепиха в обжалването до Върховния съд, това очевидно е сърцевината, която би застанала зад него.
Много важен факт е и позицията на военните и полицията. Както е известно, при тежка политическа криза, "легионите" решават въпроса.
Сред американските военни и полицаи има разделение по "вертикалата". Върховете и елитът им са по-скоро към Демократите, те са част от елита на Дълбоката държава. Но надолу - обикновените войници и полицаи, те са по-скоро тръмписти. Защото именно те се сблъскват с реалността на място, именно те са лице в лице с престъпници, протестиращи, АНТИФА, "Черният живот има значение" и пр. Именно тях ги карат да се унижават да се извиняват на бандити. И най-сетне - именно тях искат да уволнят с абсурдните идеи да се закрива полицията. Големите началници си имат пари, и ще им намерят други постове. Но обикновените полицаи и военни - те разчитат на заплатите си.
Т.е. Тръмп се намира в ситуация, в която висшите офицери са против него, но войниците са му верни. Какъв може да е изходът - никой не може да прогнозира.
Но сигурното е едно - няма начин умиротворяване да дойде, чрез тотална победа на едната страна. А именно този подход се избира в момента - Байдън трябва да бъде наложен за Президент, след което да започнат тотални репресии, които да потушат всякакво несъгласие, вкл. бунтовете на тръмпистите.
Това е погрешен подход, той ще доведе до обратното.
Няма начин обаче и да очакваме някаква "победа" на Тръмп, с помощта на армията, и установяване на военно положение. Тогава другата половината от САЩ ще се разбунтува, и ще излезе със своите законно притежавани оръжия.
Изходите са два.
Единият е обединителна компромисна фигура, с безспорен авторитет. Това би могло да спечели време, защото ще успокои всички, но дали би било дългосрочно решение, не е ясно. Тази фигура реално би трябвало да даде сериозен "заден" от доста напредналия либерализъм, и да върне поне част от консерватизма. Т.е. например - да остане приемането на гейовете, но да им се отменят браковете. А въпросът с абортите да не е национално решен, а да се остави да се решава щат по щат. Като цяло, може би идеалното решение, е да се намали властта на Центъра, и да се върне тя по Щати, което е гарантирано от 10-та поправка на Конституцията. Тогава всеки щат ще се управлява както си иска, и няма един да се налага над друг. Това би била по-мека форма на разделение.
Ако не се направи обаче така, най-вероятно единствено ще се отложи неизбежното, и накрая - разкол все пак ще се случи, и той може да е и кървав. Всъщност кръвопролитията вече започнаха - 4 души са убити при превземането на Капитолия.
Вторият изход е без обединителна фигура, а направо сега да става каквото има да става. По максимата на Ленин - "колкото по-зле, толкова по-добре"... Изглежда и двете страни вървят по този път. И Демократите - с желанието да наложат Байдън, и Тръмп - с нежеланието да отстъпи. Фактически, вървейки по различни пътеки, те водят до една цел - повече или по-малко гореща гражданска война, и разделяне на "двата свята".
Истината е, че перспективите не са светли. В повечето случаи, подобно разделение става с жертви. Много рядко става мирно (като например разделението на Чехия и Словакия). По-често става като в Босна.
Едно обаче е сигурно - навлизаме в съвсем нов свят. Свят, в който глобалният хегемон се тресе от вътрешни противоречия, и това логично ще доведе до трусове и извън него. Империите имат навика като се тресат вътре, да палят войни навън, за да изпускат част от напрежението. Предстоят ни вълнуващи времена, с всички значения на тази дума...
Случилото се в Конгреса не е Краят. То е едва Началото...
Добри Божилов, писател
07.01.2020
Страхотен анализ. Бих добавила и сериозната грешка на Съда, който отказа да разгледа делата с доказателтсвата за фалшификация на изборите. Няма как да убедиш, онези 50% от американците, гласували за Тръмп, че правораздавателната система е независима, щом отказва да разглежда неоспорими доказателства.
ОтговорИзтриванеТова не е грешка, а умисъл. Дълбоката държава има 6 гласа в този съд, а Тръмп бе предаден дори от най-новоназначената от самия него съдийка. Няма случайности и грешки. Всяко гледане по същество ще означава признаване на доказателствата, и отстраняване на Байдън.
Изтриване