-Аз ли съм най-големият грешник в Историята… - попита мъртвият. Бе убеден, че се намира пред Свети Петър, или който и да било там отговорник за първото стъпало в Отвъдното.
Онзи само леко се усмихна. Изглеждаше толкова млад. Всички ли души така изглеждаха? И щеше ли да добие същия вид и той, пък макар и пратен в Ада.
-Всичко провалих. Прогоних и убих най-достойните от поверения ми народ. Изгубих всички войни. Загинаха стотици хиляди, а страната остана разпокъсана. Накрая стрелях срещу гладни войници, вдигнали се на бунт. И бях изгонен в позор. Научих и сина си на същото, и страната отново рухна. Какъв по-голям провал от този е възможен…
-Но все пак народът ти оцеля, нали. И днес е с една трета повече, отколкото като ти стана княз… - за пръв път проговори онзи.
-Но това е заслуга на народа. Не моя. Този жилав народ, който толкова векове оцелява. Ще оцелее още толкова. Но аз го провалих. В Ада ще ида нали…
Онзи отново се усмихна:
-Нямам никаква представа. Не знам съществува ли Адът.
Фердинанд – мъж вече на преклонна възраст, надживял и двамата си синове, видял всичкото зло на света, и участвал в създаването му, Фердинанд не можеше да каже, че си е отишъл рано. Но че ще си отиде, бе ясно.
-Кой си ти тогава?
-Това няма никакво значение. Аз съм някой, който не може да ти повлияе, не може да промени миналото, не може да направи нищо друго, освен да си поговори с теб в продължение на една секунда.
-Една секунда? Говорим си вече доста по-дълго.
-В сънищата си човек възприема времето различно. Сърцето ти вече спря. Мозъкът живее няколко секунди след това. Ние използваме това време, за да се свържем с някои хора, да поговорим с тях, да научим нещо последно от тях. Тези секунди са безценни, защото човекът ще умре, и всичко, което научи от нас, не би могло да повлияе на реалността.
-Кои сте вие? Ще ми кажеш ли…
-Донякъде ще ти кажа. Зависи ти какво ми кажеш. Размяна на думи…
-Търговия?
-Ти беше добър търговец. Може и да си убеден, че си се провалил във всичко друго, но в това няма да го допуснеш дори…
Този път Фердо се подсмихна. Прав бе онзи. Наричаха то „Лисицата“, и това бе най-малкото, което го описваше. Роден шмекер и измамник, озовал се начело на народ, доста по-честен от всичко друго, което съществуваше по света. Да, той бе добър търговец. Мошеник…
-Дума за дума. Ние искаме да знаем всичко, което е възможно да се знае. Искаме твоята изповед. Тя е важна за поколенията, за пълното разбиране на историята.
-И в замяна – секунди преди мозъкът ми да умре, ще разбера кои сте вие…
-Приблизително да.
-Това не прилича на никаква сделка… - каза някогашният цар.
-По-добре е от нищо. Секундите текат. Предсмъртният припадък разтяга времето, но не безкрайно. Можеш да умреш, и без да разбереш за нас. И по-важното – без да разбереш себе си, така че да се съдиш сам по-милостиво…
-Мислите, че като разбера за вас, ще разбера за себе си…
-Неминуемо е. „Дума за дума“. И ние имаме много какво да кажем. Ще разбереш себе си. Поне с толкова други хора така стана.
-И като разбера себе си, какво? Ще умра. Ще изчезна…
-Ще умреш със сигурност. Нямам представа дали ще изчезнеш. Не знам съществува ли Бог, чака ли те някой някъде отвъд тези секунди. Но може би, ако сам преоцениш вината си, може да идеш на по-малко лошо място в Ада…
-Сам да преоценя вината си? Мислех, че пълното покаяние и самобичуване е най-сигурният път към Бог…
-И в това търговия виждаш. Самообвиняваш се, за да има покаяние, и да идеш в Рая… - каза доста весело непознатият.
Но този път Фердо не се засмя. Заболя го.
-Не, не си ангел ти, нито си Свети Петър. Не си ме разбрал. Не и този път. След като комунистите убиха единия ми син като прасе, а Хитлер отровия другия, след тази сметка, която платих, не е търговия това. Аз искам, и трябва, да ида в Ада, защото аз ги доведох до тук, а цената която плати народът е хиляди пъти по това… - в очите му имаше сълзи.
-Очевидно не съм ангел. И няма да те съдя. Но е време да разбереш първото за мен, и да започнеш да премисляш…
Фердинанд вдигна поглед и го фокусира с тези убийствени очи, с които един път мамеше партньорите си, друг път политиците – които може би си го заслужаваха, трети път – жените, които никак не му бяха в недостиг. Фокусира го, целият в очакване…
-Двайсети век беше жесток към малките народи. Бяхте поставени в ситуация, в която каквото и да решите, накрая рискът да се провалите беше огромен. И не само ти, доста се провалиха.
-Странно оправдание, не го приемам. Не може греховете на другите да опрощават моите…
Но онзи сякаш не го чу.
-За малките народи в този период бе най-важно едно. Не колко територии ще заемат, не дали ще имате Македония и Беломорието. И да ги имахте, следващата война бе близо – отново можеше да ги изгубите. Не, не това бе важното. За малките народи бе важно нещо друго, и ти го постигна. И Борис го постигна – да оцелеете, и ако може – да нараснете.
-Демографският ръст едва ли е моя заслуга, тя си е на народа. Ако изобщо това е победа…
-О, победа е, много важна победа. За малките народи бе важно да оцелеят, потокът на техния ген и култура да продължи напред, някъде напред в бъдещето, където картите отново се раздават…
Фердо бе запален картоиграч. Добре разбра логиката.
-И в бъдещето? Някъде в бъдещето, нещо може да стане… - каза той.
-Да, разбира се. От моя гледна точка, то е станало. За мен то е минало. Народът оцеля, много пъти карти се раздаваха, накрая и той спечели. Важното бе да остане край масата, и да получава карти. И ти се справи добре. Войните разсипаха държавата, но народът оцеля, и нарасна. Потокът на културата към бъдещето след теб, и след Борис, бе по-широк от този преди вас. Аз ти говоря на български език, и не ми се е налагало да го изучавам. Роден ми е…
-Ти си от бъдещето? Налудничаво… Може би по-добре да беше ангел.
-Ангелите чакат след няколко секунди. И аз не съм тук при теб. През времето никой не може да пътува. Наистина е налудничава подобна идея. Аз мога да съм само в мислите ти. Нищо повече, нищо по-малко…
-Българин от бъдещето си говори с мен, в рамките на една секунда, една от последните от живота ми.
-Дума за дума. Казах достатъчно засега. Ти си на ред. И ти си много по-важен в този разговор, отколкото съм аз, и това, което съм…
-Дума за дума… - отвърна Фердинанд – Добра сделка. Какво искаш да чуеш от мен…
-Да започнем от срещата ти с Хитлер, няколко дни преди синът ти да се види с него…
-Срещата с Хитлер? Кой ли би знаел, и би се интересувал от нея. Всички свидетели загинаха, а той самият се самоуби…
-Не забравяй, че сме говорили с други мъртъвци в последните им секунди. Знаем факти, които векове, след смъртта ти, няма да се знаят. Ние знаем за тази среща. Знаем и много от казаното на нея. Но не знаем мотивите ти. Те са ценни. Разкажи ни за нея…
Фердинанд въздъхна…
-Срещата ми с Хитлер. Дали тя не обърна войната? Тогава той още не я бе загубил, и вярваше, че може да спечели. Интересно дали имах принос за крайния изход…
-И ние този отговор търсим…
-Срещата ми с Хитлер. Наистина, забележителна личност, каквото и да говорят за него… - започна изповедта си умиращият.
(следва)
Добри Божилов
11.09.2021
Няма коментари:
Публикуване на коментар