-Разкажи ни за Крайова… - каза пратеникът, след не много чакане. Едва ли бе нетърпелив, може би имаше много да пита, а времето бе малко. На Фердинанд му бе весело. Той бе със спряло сърце, в последните мигове от живота на мозъка си. А времето не стигаше на другия…
-Крайова? Да, Крайова. Един голям успех на България. Най-големият на сина ми.
-Само негов ли?
-Нима е необходимо нещо друго? Това не е ли достатъчно?
-След няколко века, това което е достатъчно днес, ще има друга стойност. Тогава важна за народа ни, а и не само за него, ще бъде единствено Истината.
-Истината! Тя има много лица.
-Искаме да я знаем такава, каквато е била. Фактите. Допускаме, че има факти, за които не знаем. Твърде странен е изключителният успех на едно твое писмо до Хитлер, на фона на толкова други писма - от аристократи, и всякакви благородници.
-О, да… Хитлер много обичаше аристократите. Може би се надяваше един ден да стане такъв. Макар че отдавна бяхме в епоха, в която друго бе ценното, а не произходът и титлите. Но за него това бе важно…
-Но по това време безчет аристократи му се кланяха. Той бе над всички тях - като император на Рим, който посреща царе, князе и всякакви местни велможи, за да получи дарове. Хитлер бе най-могъщият човек на света. И чу думите на един отдавна изгонен цар, при това считан за виновник за всички беди на страната си.
-Определено ме чу… - каза доволно Фердинанд. Може би не е само моя заслугата за Крайова, но със сигурност допринесох с няколко капки, които да натежат на везната. А тя бе трудна везна. Трудна за всички. Може би, това ни помогна.
-Искаме да знаем тази Истина…
Фердинанд се замисли малко, и отвърна:
-Добре, ще знаете всички истини, които поискате. Но и аз имам своя въпрос…
-Разбира се, сделката си е сделка.
-Колко далеч в бъдещето се намирате?
-Осем века.
-И къде е България в този нов свят?
-България е забележителна държава. Един от десетте най-важни корена на човечеството. Земята е цялата българска, но има други нации с повече планети. Но Земята е наша, което е знаково.
-Значи тогава най-сетне сме получили Македония… - пошегува се царят.
-Да, най-сетне сме на тези ключови “три морета”. И на много други.
-А какво значи “корени на човечеството”?
Сега онзи се усмихна:
-Това по-натам. Има много още какво да питаме…
-По-натам… - промълви Фердинанд.
А онзи му поднесе един подарък:
-Но след осем века, гробът ти наистина ще е в България. Няма да стане сега, макар да е последната ти воля. Но ще е там. Накрая и ти ще си там…
-То ако остана тук, и Земята стане българска, гробът ми все ще е в България.
-Но той ще е в Стара България. Свещената земя. За която и ти воюва, и загуби… Но сега е време за Крайова…
-Крайова… - повтори царят - Крайова - това име на български език е женско, точно като жените, които стоят в основата на онзи успех. Или поне в основата на моя принос в него, колкото и да е малък…
-Жени? - изненада се Борис.
-О, да. Жени. Единственият случай, в който моята склонност към разврат, необузданата ми разюзданост, е свършила нещо полезно за държавата. Жените имат по-важна роля в случилото се, от писмото на поредния аристократ, възхваляващ Фюрера…
-Ще предизвикаш революция с тази информация. Революция в средите на историците, след осем века. Жени, допринесли за Крайова…
-И то какви жени. Те са живи всъщност повечето. И още не са престарели като мен. Като им дойде времето, може да разпитате и тях, за потвърждение.
-Не е изключено думите ти да доведат до нови задачи в неизвестна посока. Женското начало в Крайовската спогодба…
-Да, женското начало. Жените, които останаха огромната ми слабост, дори когато остарях. Дори допреди няколко седмици. Жените сториха и нещо за България…
-Това нещо е единственият териториален успех на цяла епоха, непостиган от армия и хиляди жертви…
-Да, кой можеше да предположи? Ева и нейните дружки да помогнат на страната ни…
-Ева? Ева Браун…
-Разбира се, коя друга. Хитлер беше моногамен. Същи християнски праведник. Никога не бе имал друга жена, дори да бе имал всеки шанс за това. И дори когато пред очите му, елитът на нацистката партия затъна в лукс и какви ли не актриси, певици, танцьорки и дори откровени проститутки - различни всяка вечер. Но Хитлер не мръдна. Той бе различен. А когато си толкова свързан с една жена, тя има влияние върху теб…
-Но това е абсурдно. Цялата историческа наука е на едно мнение - Ева Браун не е имала влияние върху политиката на Райха. Тя не се е бъркала в това. Думите ти са нови, еретични, невъзможни…
Фердинанд се подсмихна:
-Сигурен ли си? Помисли, човече. Мъжът е животно. Той иска да обладава безчет женски, и това му е вродено още от преди маймуните. Но всички животни, които са твърдо моногамни, са силно привързани помежду си. Делфини, китове, някои човекоподобни. Може ли половинката ти - тази, която е там, където никоя друга не може да стъпи - дори по-красива, по-млада, по-дива, никоя не може да стъпи, тази която е там, няма ли влияние върху теб?
-Но няма никакви исторически сведения. За всякакви кралици и фаворитки има какви ли не писания. Интриги. Летописи. Писма. За Ева Браун няма нищо - нито от Гестапо, нито от СС, нито от висшето офицерство. Няма дори от руснаците, след победата им. Тя не е имала досег с политиката…
-А не е ли именно подобен профил идеален, за прикритие на истинския досег с политиката?
-Пътешественикът отстъпи малко назад, и примигна объркано няколко пъти. Ето, че и Фердо го бе поставил натясно. Не можа нищо да каже. А онзи го довърши:
-Ева има огромна роля за Крайова. Или по-точно - нейната разгулна трета братовчедка Матилда - моя любовница през онези години.
-Матилда? Не сме чували за нея.
-Разбира се - кой би проучвал толкова надалеч. Но макар и далечни роднини, двете бяха доста близки приятелки. И Матилда ми помогна, а в замяна от откровена уличница, която не помнеше през колко легла е минала, се превърне в баронеса. Не че вече има някакво значение, но за изчистване на името на подобна развратница, благородническата титла е важна. Пък и се сдоби с нелошо имение, и нелош съпруг - за моя сметка…
-Мислех, че царска особа, ценител на жените, като Вас, ще си подбира качеството. Самопризнанието за откровена уличница е обидно и за мъжа…
-Хахаха… Та аз бях на осемдесет. А тя - на трийсет. Която и жена да ми обърне внимание, ще е за пари или изгоди. Никоя няма да дойде, защото ме обича.
-И тази Матилда е била ваша любовница…
-Разбира се. Една от многото през дългия ми живот. Но за България - най-важната ми любовница.
-Историята става все по-интересна. Ще се радвам да чуя и пиперливите подробности, но предпочитам политическите факти…
-Добре, няма да те занимавам с цвета на бельото ѝ. Ще говорим за политика. Тя Матилда не се интересуваше от нея, поне докато не разбра, че аз се интересувам. А самият аз го направих, когато разбрах за близостта и с Ева. А това беше три години преди Крайова.
-Готвели сте Крайова три години?
-Не, ни най-малко… - повиши глас царят - Ни най-малко. Три години си постилах, и това не ми струва малко пари, за да може като, и ако, дойде подходящ момент, да го използвам. За три години се постарах връзката на Матилда с Ева да стане още по-здрава, и тя се разви до там, че до мен да стигнат интимни подробности дори за Фюрера. Всичко си споделяха. Сигурно и Ева е знаела подробности за мен…
-Много интересно… - успя единствено да вметне Борис.
-Но Хитлер едва ли се и интересувал от подробности за мен, докато обратното определено беше важно. Защото той е Хитлер, а аз съм един дърт глупак. Вас интересуват ли ви подробностите на Матилда, за Хитлер?
-Нека остави това настрана. Бил сте във връзка с жена, която е била близка се Ева Браун към момента на Крайовската спогодба…
-Разбира се. И разбрах, че това е моментът. - каза Фердинанд, замълча за малко, погледна другия в очите и продължи:
-Това бе много объркана и трудна година, може да се каже, че извадихме и късмет. А в години на късмет, всеки фактор е важен, може дори да се окаже решаващ… Това бе годината, в която видях “Проклятието да постигнеш всичко желано, и повече от него”... Видях как Велика Румъния, най-успешната териториално малка държава в Европа, бе изядена от успеха си.
-Интересна гледна точка…
-Наистина, момент за много размисли. Румъния постигна през Първата война, всичко което ние загубихме. Велика Румъния бе изпълнена - всички румънци бяха в една държава. - каза Фердинанд - Но това донесе и проблеми. Дори в една територия преобладаващо да е твоето население, има и друго. В резултат - милиони българи, унгарци и руснаци се оказаха там. И ако сме честни - само в Южна Добруджа румънците бяха малцинство. Навсякъде другаде бяха взели земи с мнозинство румънци. Но това не прави унгарците или руснаците по-малко ядосани. Така на прага на Втората война, Румъния се оказа заобиколена само от врагове. И всеки - със справедливи, от негова гледна точка, възгледи…
-Величието, успехът, могат да се окажат проклятие… - каза пратеникът - Донякъде стигаш до нашите изводи. Важно е да оцелеят хората, а не земите…
-Но все пак, все пак нашият погром в Македония бе прекален. Едно е да загубим тук или там нещо, с българи. Но една трета от България? Една трета от населението да бъде под репресия, или принудено да бяга. Не, България заслужаваше, ако не всичко, за което воювахме през Първата война, поне три четвърти от него…
-Не Велика България, а почти-велика… - усмихна се Борис.
-Може и така да се каже. Но май за Матилда ни беше приказката сега…
-Определено в един момент ще стигнем и до Първата война… - отвърна онзи - Но сега наистина, жените са интересните…
***
Матилда му поднесе чая. Правеше го така добре. Но може би на тези години, всяко нещо, носещо внимание, се приемаше като добро. Фердинанд отпи една глътка.
-Ева е самотна напоследък. Не може да се добере до Адолф. Може да я поканим на гости…
Той вдигна поглед изненадано донякъде, и попита:
-Покани я. Какво става в Берлин… - въпросът бе донякъде лицемерен, защото той доста внимателно следеше какво става, поне доколкото можеше да има информация от косвени източници.
-Пълно е с посланици и министри, всички искат нещо. Фюрерът няма минута свободна за себе си. Говори се, че дори този пияница Гьоринг не може да излезе никъде - нито за пиене, нито за любовниците си…
-Тежка е царската корона… - каза философски някогашният монарх - Всичко до теб опира, а колкото по-голям цар си, толкова по-тежка е.
-Хитлер стана владетел на Европа, само години след като Германия бе в тотално унижение. Сега всички му се кланят…
-И му отнемат времето…
-Значи мога да поканя Ева?
-Разбира се, ще е чест и за нас, кралицата на Европа да дойде тук…
-Кралица на Европа? - усмихна се Матилда.
-Да, как да я наречем иначе? Най-близката до краля…
-Звучи странно. Те не искат така да ги наричат.
-Всички величия скромничат… - каза Фердинанд, и острият му ум вече бе стигнал до момента да действа - Тия посланици в Берлин, май и мен ме засягат.
Матилда се усмихна:
-На сина ти хората са от най-дейните. Но не са единствени. Румъния е най-голямата и най-силна държава в Източна Европа, и Фюрерът държи да я спечели за съюзник. Но няма какво да и даде, защото тя вече е взела по много от всичките си съседи. От друга страна, съседите искат нещо от нея - унгарци, българи, и руснаците. И те заедно, са по-важни за Фюрера като съюзници. И сега се чуди какво да прави… Няма печеливш ход за Райха.
Когато някой политик е в подобна трудност, и когато знаеш че жена му има огромно влияние върху него, и когато ти може би имаш влияние върху жена му, може би това е моментът да постигнеш исторически пробив, мислеше си Фердинанд. Вече три години издържаше тази уличница в дома си, правеше се на влюбен старец, оглупял по младото момиче. Издържаше я, само защото бе близка до Ева. Такива като нея преди ги ползваше като носни кърпички, и ги захвърляше. Изпитваше дори удоволствие да унижи хитрата златотърсачка. Няма по-злобно същество от измамена златотърсачка, и той си доставяше удоволствие да ги унижава. Но Матилда бе важна. Струваше му скъпо, но изглежда идваше моментът да я използва. И да му струва още по-скъпо…
-Може да поканим и Офенбах… - каза той - Ще се зарадва да се запознае с Ева.
Офенбах бе скритата цел на Матилда. Средно заможен благородник, около четиридесет годишен, без наследници. И очевидно - скрито влюбен в нея. И тя го знаеше, знаеше го и Фердинанд. Имаше обаче две пречки пред подобна връзка. Една бе разликата в произхода, която бе по-малката. Другата - Фердинанд бе далеч по-богата дойна крава. Матилда безспорно накрая щеше да клъвне Офенбах, но след като издои каквото може от богатия старец.
-Офенбах? - направи се на незаинтересована тя - За какво ни е? Той е скучен, ще отегчи Ева…
-Ще си говоря аз с него - по мъжки. А ти с Ева…
-Добре де, ти си домакинът, ти каниш… - съгласи се тя.
Но Ева не дойде. Суматохата в Берлин бе твърде голяма. Не желаеше да изостави Фюрера, дори той да нямаше време за нея.
-Мисля да напиша писмо до Хитлер, да се застъпя за моя син и България… - каза Фердинанд.
-Освен посланици, в канцеларията е пълно и с писма. Твоето ще го прочете - ти си аристократ, цар. Но едва ли ще го чете дълго…
-Ето тук можеш да ми помогнеш. Би могла да го прочете първо Ева. И да ни помогне…
-За какво ѝ е на Ева да ни помага? На нея и е все едно. Безразлични са и всички - и българи, и унгарци, и румънци…
-Но не си ѝ безразлична ти. Можеш да го направиш за мен… - каза Фердинанд, и някак така - между другото, добави - Видях се и с Офенбах. Ще го направя управител на имението на барон Хеселринг край Мюнхен. Уморих се вече аз да го управлявам, стар съм. Но ще го препоръчам на барона…
Това имение, макар и да не бе собственост на Фердинанд, бе една от най-доходните му дейности. Формално той бе управител, но отдавна там управляваха други хора, назначени от него. Заплащането бе много щедро, получаваше и солиден дял от печалбата, по силата на някакво старо споразумение между двата рода - този на Фердинанд, и на Хеселринг. Собствеността е на единия, но другият управлява и делят приходите. Назначаването на нов управител по същество означаваше милиони марки годишен доход, плюс всички възможности за кражби. Възможности, които такива като Матилда, щяха да изчислят първи.
Фердинанд разбираше всичко това, и очевидно и пускаше въдицата. Затова добави:
-Ако се преборя за Южна Добруджа, ще се пенсионирам от всичко вече, включително и от Мюнхен. Животът ми няма да е толкова изпаднал, все пак нещо от загубеното от мен ще бъде възстановено… - думите му бяха с тона на уморен човек. Освен “лисица”, бе и великолепен артист.
Матилда щеше с лекота да завладее Офенбах, а с него и имението край Мюнхен. Тя щеше да стане управителят. А миналото и щеше да бъде изчистено от благородническата титла.
Тя се опита да спечели време, за да премисли стратегията си. Сипа си чай, въпреки че чашата и бе пълна. Игра си няколко минути със захарницата, под невидимата усмивка на Фердинанд. След това почисти някакви дребни боклуци, и отиде до кухнята.
Като се върна, продължи:
-Дано Фюрерът да прочете писмото ти. Аз ще уредя Ева да го прочете преди него...
Сделката бе сключена. Царят малко се изненада от резкия и отговор, но може би твърде добре се познаваха, за да си играят дълги игрички.
-Кажи на Ева, че можем да помогнем на Фюрера. Нека изглежда, че им правим услуга, а не те на нас. Кажи ѝ, че ще въздействам на моя син да е по-скромен в претенциите, за да се намери по-лесно решение...
-Това ще е полезно… - каза Матилда.
Подир няколко дни тя му съобщи:
-Говорих по телефона с Ева. Фюрерът е много изнервен, и тя бе заинтересувана да му помогнем. Може да уреди дори среща. Българите много го тормозят, но не може да им откаже, защото вижда, че ги боли. Тези земи вярно са си ваши…
-Наши са си, а аз съм виновен за загубата им…
Ситуацията на Румъния, постигнала велико-държавието си, бе катастрофална. Райхът и Съветския съюз вече имаха договор, и се бяха поделили Полша. Сега СССР щеше да си вземе Бесарабия. И тя нямаше силата да воюва с подобна свръх-държава. Унгарците напираха от север. А в опит да спечели България за приятел, Москва говореше не за Южна Добруджа, а за цяла Добруджа - до делтата на Дунав. И да се установи пряка граница между двете славянски страни.
Притисната отвсякъде Румъния трябваше да поддаде тук или там, за да спаси изобщо съществуването си. В същото време тя бе изгубила основния си западен съюзник - Франция. Една Велика сила, премазана за седмици под ботуша на Райха.
Единственият, който не искаше нищо териториално от Румъния, бе Хитлер. Той се превърна в арбитър. Но как да отсъди, като искаше всичките тези страни да му бъдат съюзници?
Фердинанд разбираше, че балансът е много тънък и труден. Разбираше и, че българите едва ли щяха да искат чак и Северна Добруджа. Синът му се страхуваше от пряка граница със Съветите. А и Румъния не би могла да остъпи толкова много, особено след като се очакваха от нея загуби и в Бесарабия и Трансилвания.
Но Хитлер не го разбираше така. Той се страхуваше, че подкупът от Съветите към близката славянска страна, е твърде атрактивен. Още повече, че Румъния не би могла да спре подобен съюз. И тогава Москва би се разпростряла с пряка връзка на Балканите - чак до сърбите и гърците. Не, България бе важна, но не трябваше да й се позволи да получи всичко. Но как да се спре - биха намразили немците.
Ще се спре като самите ние го спрем. Ще спрем нещо, което Хитлер си мисли, че правим. Никой в България не иска Северна Добруджа, нито си прави илюзии за нея. Но отказът от това ще изглежда като отстъпление на България, и ще направи германския водач по-благосклонен за Южна Добруджа. Това бе замисълът на Фердинанд, в тази посока бе и писмото му.
Писмо не само до Хитлер, както бе влязло в историята. А писмо и до Ева Браун, и реално прочетено първо от нея. Преди да бъде изпратено.
Лукавата Матилда я помоли за “помощ”, защото познава Фюрера, и да напишат текста по-добре. Така тя се почувства поласкана, и го направи. А след това - не и бе трудно да защитава собственото писмо през любимия си.
Така в края на 1940 г. се размениха 2 писма:
Кобург,
07 юли 1940 г.
Ваше Превъзходителство,
Ще разберете с какво въодушевление аз като бивш глава на една страна, която с непоколебима вярност се е сражавала през Световната война на страната на съюзната германска армия, и най-вече в качеството си на пруски генерал-фелдмаршал съм следил полета на германския въоръжен народ под гениалното водачество на Ваше Превъзходителство.
С неописуемо задоволство преживях поражението и наказанието на държавите от бившата Антанта, които са били винаги мои смъртни политически врагове и които са донесли толкова нещастия и бедствия на света, особено на малката България. Изказвам на Ваше Превъзходителство моите искрени и най-горещи сърдечни пожелания за невижданите и небивалите в историята дела и успехи на Нашето политическо и военно водачество!
Постигнатите победи, които откриват пътя за мирни договори, ми дават повод да поднеса на Ваше Превъзходителство следните мои мисли за благожелателно проучване. Придобиването на Добруджа бе една от най-важните военни цели на България още през времето на Световната война (Първата – б. р.). Въпреки нейното чисто българско население, Добруджа беше откъсната пак от България по непонятни съображения.
Ще бъде напълно в интереса на традиционните приятелски отношения между България и Германия и в съгласие с национално-политическите идеи на Ваше Превъзходителство, ако тая загубена част от българското тяло бъде върната на България именно от германска ръка, а не от ръката на друга страна, която се стреми да впрегне България в своята кола чрез такова предложение.
Не е нужно да посочвам тук какви последствия за по-нататъшното развитие на Балканите може да има разрешението на този въпрос по един или друг начин. Едно справедливо уреждане на добруджанския въпрос в тоя момент би могло да бъде в същото времето едно лично и морално удовлетворение и едно потвърждение и оправдание на моята тогавашна политика.
От гледище на тогавашното положение на България като център на Балканите в интерес най-вече на сигурността на германския път към изток ще бъде, ако бъдат засилени позициите на България, като й се върнат загубените български области и излаза на Бяло море.
От името на храбрите български войници под моето командване, паднали в Световната война, и от името на тъй тежко пострадалия тогава български народ, който ме счита за единствен виновник за тогавашната катастрофа и за последствията от нея, моля да бъде премахната неправдата, причинена тогава на България от Съглашението!
С искрена вярност – Фердинанд
Главна квартира на фюрера – 02.08.1940 г.
До Негово Величество
Цар Фердинанд Български, Кобург,
Августов палат
Ваше Величество,
Много приятелски думи, с които Ваше Величество сте споменали германските успехи, ме радват искрено. Моля Ви поради това приемете моите горещи благодарности.
За другото съдържание на двете писма на Ваше Величество от 7 юлий т. г. длъжен съм да кажа, че аз винаги съм гледал с особени симпатии на българските ревизионистични претенции. Може би не е далеч времето, когато те ще намерят своето осъществяване.
На Ваше Величество твърде предан,
Адолф Хитлер
-Напускаш ме? - попита привидно изненадано Фердинанд, когато Матилда се появи две седмици, след заминаването на Офенбах за Мюнхен.
-Винаги ще те обичам. Обичах те истински, възрастта няма значение. Но искам да стана майка, да имам деца. Като теб. Ще те помня винаги като човека, който ми даде толкова много.
Старецът се направи на тъжен, успя може би и да отрони някоя сълза. Но накрая се съгласи:
-Да, не може такава красива госпожица да остане бездетна. Какво си въобразявах аз, старецът… Пожелавам ти успех. И като намериш любимия си, да не забравите да ме поканите на сватбата…
-Непременно…
Разбира се, подобна покана нямаше. Преди да се омъжи за Офенбах година по-късно, Матилда се постара успешно да разкъса всички връзки на родовете Сакс-Кобург-Гота и Хеселринг. Направи го по начин, който не оставяше следи към нея, но старата “лисица” нямаше съмнения какво се случва. Бе съгласен с това. Бе платил така за Южна Добруджа. Матилда искаше да обсеби Мюнхен, а всяка връзка с Фердинанд бе опасна за поста на бъдещия и съпруг. Правеше нещата както трябва.
Но Фердинанд се размина с една сватба.
България обаче се сгоди отново с едно от откъснатите си парчета. Стотици хиляди съдби бяха решени в добра посока.
***
-Никога не сме знаели за тези аспекти на писмото ви. И че то е редактирано от Ева Браун… - каза Борис - Това наистина му придава съвсем друга тежест.
-Нямам представа дали това реши въпроса. Може наистина да е било просто една капка в морето. Но знам, че е било усилие в правилната посока.
-Ще трябва по-добре да проучим някои събития, свързани с Ева, и с Матилда… - каза пратеникът - Съвсем възможно е да е имало “женска нишка” във връщането на Южна Добруджа.
-Вие ще знаете по-добре от мен. Като проучите всичко, съпоставите, ще разберете. Ще знаете това, което аз много бих искал да науча… - каза донякъде съжаляващ Фердинанд.
-Но каквото и да научим, заслугата за него ще е Ваша… - изрече пратеникът и се вгледа в сякаш в далечината. Тук нямаше далечина, но понякога хората така гледаха, дори без нея… Историята на “Крайова” наистина бе забележителна...
-Крайова? Да, Крайова. Един голям успех на България. Най-големият на сина ми.
-Само негов ли?
-Нима е необходимо нещо друго? Това не е ли достатъчно?
-След няколко века, това което е достатъчно днес, ще има друга стойност. Тогава важна за народа ни, а и не само за него, ще бъде единствено Истината.
-Истината! Тя има много лица.
-Искаме да я знаем такава, каквато е била. Фактите. Допускаме, че има факти, за които не знаем. Твърде странен е изключителният успех на едно твое писмо до Хитлер, на фона на толкова други писма - от аристократи, и всякакви благородници.
-О, да… Хитлер много обичаше аристократите. Може би се надяваше един ден да стане такъв. Макар че отдавна бяхме в епоха, в която друго бе ценното, а не произходът и титлите. Но за него това бе важно…
-Но по това време безчет аристократи му се кланяха. Той бе над всички тях - като император на Рим, който посреща царе, князе и всякакви местни велможи, за да получи дарове. Хитлер бе най-могъщият човек на света. И чу думите на един отдавна изгонен цар, при това считан за виновник за всички беди на страната си.
-Определено ме чу… - каза доволно Фердинанд. Може би не е само моя заслугата за Крайова, но със сигурност допринесох с няколко капки, които да натежат на везната. А тя бе трудна везна. Трудна за всички. Може би, това ни помогна.
-Искаме да знаем тази Истина…
Фердинанд се замисли малко, и отвърна:
-Добре, ще знаете всички истини, които поискате. Но и аз имам своя въпрос…
-Разбира се, сделката си е сделка.
-Колко далеч в бъдещето се намирате?
-Осем века.
-И къде е България в този нов свят?
-България е забележителна държава. Един от десетте най-важни корена на човечеството. Земята е цялата българска, но има други нации с повече планети. Но Земята е наша, което е знаково.
-Значи тогава най-сетне сме получили Македония… - пошегува се царят.
-Да, най-сетне сме на тези ключови “три морета”. И на много други.
-А какво значи “корени на човечеството”?
Сега онзи се усмихна:
-Това по-натам. Има много още какво да питаме…
-По-натам… - промълви Фердинанд.
А онзи му поднесе един подарък:
-Но след осем века, гробът ти наистина ще е в България. Няма да стане сега, макар да е последната ти воля. Но ще е там. Накрая и ти ще си там…
-То ако остана тук, и Земята стане българска, гробът ми все ще е в България.
-Но той ще е в Стара България. Свещената земя. За която и ти воюва, и загуби… Но сега е време за Крайова…
-Крайова… - повтори царят - Крайова - това име на български език е женско, точно като жените, които стоят в основата на онзи успех. Или поне в основата на моя принос в него, колкото и да е малък…
-Жени? - изненада се Борис.
-О, да. Жени. Единственият случай, в който моята склонност към разврат, необузданата ми разюзданост, е свършила нещо полезно за държавата. Жените имат по-важна роля в случилото се, от писмото на поредния аристократ, възхваляващ Фюрера…
-Ще предизвикаш революция с тази информация. Революция в средите на историците, след осем века. Жени, допринесли за Крайова…
-И то какви жени. Те са живи всъщност повечето. И още не са престарели като мен. Като им дойде времето, може да разпитате и тях, за потвърждение.
-Не е изключено думите ти да доведат до нови задачи в неизвестна посока. Женското начало в Крайовската спогодба…
-Да, женското начало. Жените, които останаха огромната ми слабост, дори когато остарях. Дори допреди няколко седмици. Жените сториха и нещо за България…
-Това нещо е единственият териториален успех на цяла епоха, непостиган от армия и хиляди жертви…
-Да, кой можеше да предположи? Ева и нейните дружки да помогнат на страната ни…
-Ева? Ева Браун…
-Разбира се, коя друга. Хитлер беше моногамен. Същи християнски праведник. Никога не бе имал друга жена, дори да бе имал всеки шанс за това. И дори когато пред очите му, елитът на нацистката партия затъна в лукс и какви ли не актриси, певици, танцьорки и дори откровени проститутки - различни всяка вечер. Но Хитлер не мръдна. Той бе различен. А когато си толкова свързан с една жена, тя има влияние върху теб…
-Но това е абсурдно. Цялата историческа наука е на едно мнение - Ева Браун не е имала влияние върху политиката на Райха. Тя не се е бъркала в това. Думите ти са нови, еретични, невъзможни…
Фердинанд се подсмихна:
-Сигурен ли си? Помисли, човече. Мъжът е животно. Той иска да обладава безчет женски, и това му е вродено още от преди маймуните. Но всички животни, които са твърдо моногамни, са силно привързани помежду си. Делфини, китове, някои човекоподобни. Може ли половинката ти - тази, която е там, където никоя друга не може да стъпи - дори по-красива, по-млада, по-дива, никоя не може да стъпи, тази която е там, няма ли влияние върху теб?
-Но няма никакви исторически сведения. За всякакви кралици и фаворитки има какви ли не писания. Интриги. Летописи. Писма. За Ева Браун няма нищо - нито от Гестапо, нито от СС, нито от висшето офицерство. Няма дори от руснаците, след победата им. Тя не е имала досег с политиката…
-А не е ли именно подобен профил идеален, за прикритие на истинския досег с политиката?
-Пътешественикът отстъпи малко назад, и примигна объркано няколко пъти. Ето, че и Фердо го бе поставил натясно. Не можа нищо да каже. А онзи го довърши:
-Ева има огромна роля за Крайова. Или по-точно - нейната разгулна трета братовчедка Матилда - моя любовница през онези години.
-Матилда? Не сме чували за нея.
-Разбира се - кой би проучвал толкова надалеч. Но макар и далечни роднини, двете бяха доста близки приятелки. И Матилда ми помогна, а в замяна от откровена уличница, която не помнеше през колко легла е минала, се превърне в баронеса. Не че вече има някакво значение, но за изчистване на името на подобна развратница, благородническата титла е важна. Пък и се сдоби с нелошо имение, и нелош съпруг - за моя сметка…
-Мислех, че царска особа, ценител на жените, като Вас, ще си подбира качеството. Самопризнанието за откровена уличница е обидно и за мъжа…
-Хахаха… Та аз бях на осемдесет. А тя - на трийсет. Която и жена да ми обърне внимание, ще е за пари или изгоди. Никоя няма да дойде, защото ме обича.
-И тази Матилда е била ваша любовница…
-Разбира се. Една от многото през дългия ми живот. Но за България - най-важната ми любовница.
-Историята става все по-интересна. Ще се радвам да чуя и пиперливите подробности, но предпочитам политическите факти…
-Добре, няма да те занимавам с цвета на бельото ѝ. Ще говорим за политика. Тя Матилда не се интересуваше от нея, поне докато не разбра, че аз се интересувам. А самият аз го направих, когато разбрах за близостта и с Ева. А това беше три години преди Крайова.
-Готвели сте Крайова три години?
-Не, ни най-малко… - повиши глас царят - Ни най-малко. Три години си постилах, и това не ми струва малко пари, за да може като, и ако, дойде подходящ момент, да го използвам. За три години се постарах връзката на Матилда с Ева да стане още по-здрава, и тя се разви до там, че до мен да стигнат интимни подробности дори за Фюрера. Всичко си споделяха. Сигурно и Ева е знаела подробности за мен…
-Много интересно… - успя единствено да вметне Борис.
-Но Хитлер едва ли се и интересувал от подробности за мен, докато обратното определено беше важно. Защото той е Хитлер, а аз съм един дърт глупак. Вас интересуват ли ви подробностите на Матилда, за Хитлер?
-Нека остави това настрана. Бил сте във връзка с жена, която е била близка се Ева Браун към момента на Крайовската спогодба…
-Разбира се. И разбрах, че това е моментът. - каза Фердинанд, замълча за малко, погледна другия в очите и продължи:
-Това бе много объркана и трудна година, може да се каже, че извадихме и късмет. А в години на късмет, всеки фактор е важен, може дори да се окаже решаващ… Това бе годината, в която видях “Проклятието да постигнеш всичко желано, и повече от него”... Видях как Велика Румъния, най-успешната териториално малка държава в Европа, бе изядена от успеха си.
-Интересна гледна точка…
-Наистина, момент за много размисли. Румъния постигна през Първата война, всичко което ние загубихме. Велика Румъния бе изпълнена - всички румънци бяха в една държава. - каза Фердинанд - Но това донесе и проблеми. Дори в една територия преобладаващо да е твоето население, има и друго. В резултат - милиони българи, унгарци и руснаци се оказаха там. И ако сме честни - само в Южна Добруджа румънците бяха малцинство. Навсякъде другаде бяха взели земи с мнозинство румънци. Но това не прави унгарците или руснаците по-малко ядосани. Така на прага на Втората война, Румъния се оказа заобиколена само от врагове. И всеки - със справедливи, от негова гледна точка, възгледи…
-Величието, успехът, могат да се окажат проклятие… - каза пратеникът - Донякъде стигаш до нашите изводи. Важно е да оцелеят хората, а не земите…
-Но все пак, все пак нашият погром в Македония бе прекален. Едно е да загубим тук или там нещо, с българи. Но една трета от България? Една трета от населението да бъде под репресия, или принудено да бяга. Не, България заслужаваше, ако не всичко, за което воювахме през Първата война, поне три четвърти от него…
-Не Велика България, а почти-велика… - усмихна се Борис.
-Може и така да се каже. Но май за Матилда ни беше приказката сега…
-Определено в един момент ще стигнем и до Първата война… - отвърна онзи - Но сега наистина, жените са интересните…
***
Матилда му поднесе чая. Правеше го така добре. Но може би на тези години, всяко нещо, носещо внимание, се приемаше като добро. Фердинанд отпи една глътка.
-Ева е самотна напоследък. Не може да се добере до Адолф. Може да я поканим на гости…
Той вдигна поглед изненадано донякъде, и попита:
-Покани я. Какво става в Берлин… - въпросът бе донякъде лицемерен, защото той доста внимателно следеше какво става, поне доколкото можеше да има информация от косвени източници.
-Пълно е с посланици и министри, всички искат нещо. Фюрерът няма минута свободна за себе си. Говори се, че дори този пияница Гьоринг не може да излезе никъде - нито за пиене, нито за любовниците си…
-Тежка е царската корона… - каза философски някогашният монарх - Всичко до теб опира, а колкото по-голям цар си, толкова по-тежка е.
-Хитлер стана владетел на Европа, само години след като Германия бе в тотално унижение. Сега всички му се кланят…
-И му отнемат времето…
-Значи мога да поканя Ева?
-Разбира се, ще е чест и за нас, кралицата на Европа да дойде тук…
-Кралица на Европа? - усмихна се Матилда.
-Да, как да я наречем иначе? Най-близката до краля…
-Звучи странно. Те не искат така да ги наричат.
-Всички величия скромничат… - каза Фердинанд, и острият му ум вече бе стигнал до момента да действа - Тия посланици в Берлин, май и мен ме засягат.
Матилда се усмихна:
-На сина ти хората са от най-дейните. Но не са единствени. Румъния е най-голямата и най-силна държава в Източна Европа, и Фюрерът държи да я спечели за съюзник. Но няма какво да и даде, защото тя вече е взела по много от всичките си съседи. От друга страна, съседите искат нещо от нея - унгарци, българи, и руснаците. И те заедно, са по-важни за Фюрера като съюзници. И сега се чуди какво да прави… Няма печеливш ход за Райха.
Когато някой политик е в подобна трудност, и когато знаеш че жена му има огромно влияние върху него, и когато ти може би имаш влияние върху жена му, може би това е моментът да постигнеш исторически пробив, мислеше си Фердинанд. Вече три години издържаше тази уличница в дома си, правеше се на влюбен старец, оглупял по младото момиче. Издържаше я, само защото бе близка до Ева. Такива като нея преди ги ползваше като носни кърпички, и ги захвърляше. Изпитваше дори удоволствие да унижи хитрата златотърсачка. Няма по-злобно същество от измамена златотърсачка, и той си доставяше удоволствие да ги унижава. Но Матилда бе важна. Струваше му скъпо, но изглежда идваше моментът да я използва. И да му струва още по-скъпо…
-Може да поканим и Офенбах… - каза той - Ще се зарадва да се запознае с Ева.
Офенбах бе скритата цел на Матилда. Средно заможен благородник, около четиридесет годишен, без наследници. И очевидно - скрито влюбен в нея. И тя го знаеше, знаеше го и Фердинанд. Имаше обаче две пречки пред подобна връзка. Една бе разликата в произхода, която бе по-малката. Другата - Фердинанд бе далеч по-богата дойна крава. Матилда безспорно накрая щеше да клъвне Офенбах, но след като издои каквото може от богатия старец.
-Офенбах? - направи се на незаинтересована тя - За какво ни е? Той е скучен, ще отегчи Ева…
-Ще си говоря аз с него - по мъжки. А ти с Ева…
-Добре де, ти си домакинът, ти каниш… - съгласи се тя.
Но Ева не дойде. Суматохата в Берлин бе твърде голяма. Не желаеше да изостави Фюрера, дори той да нямаше време за нея.
-Мисля да напиша писмо до Хитлер, да се застъпя за моя син и България… - каза Фердинанд.
-Освен посланици, в канцеларията е пълно и с писма. Твоето ще го прочете - ти си аристократ, цар. Но едва ли ще го чете дълго…
-Ето тук можеш да ми помогнеш. Би могла да го прочете първо Ева. И да ни помогне…
-За какво ѝ е на Ева да ни помага? На нея и е все едно. Безразлични са и всички - и българи, и унгарци, и румънци…
-Но не си ѝ безразлична ти. Можеш да го направиш за мен… - каза Фердинанд, и някак така - между другото, добави - Видях се и с Офенбах. Ще го направя управител на имението на барон Хеселринг край Мюнхен. Уморих се вече аз да го управлявам, стар съм. Но ще го препоръчам на барона…
Това имение, макар и да не бе собственост на Фердинанд, бе една от най-доходните му дейности. Формално той бе управител, но отдавна там управляваха други хора, назначени от него. Заплащането бе много щедро, получаваше и солиден дял от печалбата, по силата на някакво старо споразумение между двата рода - този на Фердинанд, и на Хеселринг. Собствеността е на единия, но другият управлява и делят приходите. Назначаването на нов управител по същество означаваше милиони марки годишен доход, плюс всички възможности за кражби. Възможности, които такива като Матилда, щяха да изчислят първи.
Фердинанд разбираше всичко това, и очевидно и пускаше въдицата. Затова добави:
-Ако се преборя за Южна Добруджа, ще се пенсионирам от всичко вече, включително и от Мюнхен. Животът ми няма да е толкова изпаднал, все пак нещо от загубеното от мен ще бъде възстановено… - думите му бяха с тона на уморен човек. Освен “лисица”, бе и великолепен артист.
Матилда щеше с лекота да завладее Офенбах, а с него и имението край Мюнхен. Тя щеше да стане управителят. А миналото и щеше да бъде изчистено от благородническата титла.
Тя се опита да спечели време, за да премисли стратегията си. Сипа си чай, въпреки че чашата и бе пълна. Игра си няколко минути със захарницата, под невидимата усмивка на Фердинанд. След това почисти някакви дребни боклуци, и отиде до кухнята.
Като се върна, продължи:
-Дано Фюрерът да прочете писмото ти. Аз ще уредя Ева да го прочете преди него...
Сделката бе сключена. Царят малко се изненада от резкия и отговор, но може би твърде добре се познаваха, за да си играят дълги игрички.
-Кажи на Ева, че можем да помогнем на Фюрера. Нека изглежда, че им правим услуга, а не те на нас. Кажи ѝ, че ще въздействам на моя син да е по-скромен в претенциите, за да се намери по-лесно решение...
-Това ще е полезно… - каза Матилда.
Подир няколко дни тя му съобщи:
-Говорих по телефона с Ева. Фюрерът е много изнервен, и тя бе заинтересувана да му помогнем. Може да уреди дори среща. Българите много го тормозят, но не може да им откаже, защото вижда, че ги боли. Тези земи вярно са си ваши…
-Наши са си, а аз съм виновен за загубата им…
Ситуацията на Румъния, постигнала велико-държавието си, бе катастрофална. Райхът и Съветския съюз вече имаха договор, и се бяха поделили Полша. Сега СССР щеше да си вземе Бесарабия. И тя нямаше силата да воюва с подобна свръх-държава. Унгарците напираха от север. А в опит да спечели България за приятел, Москва говореше не за Южна Добруджа, а за цяла Добруджа - до делтата на Дунав. И да се установи пряка граница между двете славянски страни.
Притисната отвсякъде Румъния трябваше да поддаде тук или там, за да спаси изобщо съществуването си. В същото време тя бе изгубила основния си западен съюзник - Франция. Една Велика сила, премазана за седмици под ботуша на Райха.
Единственият, който не искаше нищо териториално от Румъния, бе Хитлер. Той се превърна в арбитър. Но как да отсъди, като искаше всичките тези страни да му бъдат съюзници?
Фердинанд разбираше, че балансът е много тънък и труден. Разбираше и, че българите едва ли щяха да искат чак и Северна Добруджа. Синът му се страхуваше от пряка граница със Съветите. А и Румъния не би могла да остъпи толкова много, особено след като се очакваха от нея загуби и в Бесарабия и Трансилвания.
Но Хитлер не го разбираше така. Той се страхуваше, че подкупът от Съветите към близката славянска страна, е твърде атрактивен. Още повече, че Румъния не би могла да спре подобен съюз. И тогава Москва би се разпростряла с пряка връзка на Балканите - чак до сърбите и гърците. Не, България бе важна, но не трябваше да й се позволи да получи всичко. Но как да се спре - биха намразили немците.
Ще се спре като самите ние го спрем. Ще спрем нещо, което Хитлер си мисли, че правим. Никой в България не иска Северна Добруджа, нито си прави илюзии за нея. Но отказът от това ще изглежда като отстъпление на България, и ще направи германския водач по-благосклонен за Южна Добруджа. Това бе замисълът на Фердинанд, в тази посока бе и писмото му.
Писмо не само до Хитлер, както бе влязло в историята. А писмо и до Ева Браун, и реално прочетено първо от нея. Преди да бъде изпратено.
Лукавата Матилда я помоли за “помощ”, защото познава Фюрера, и да напишат текста по-добре. Така тя се почувства поласкана, и го направи. А след това - не и бе трудно да защитава собственото писмо през любимия си.
Така в края на 1940 г. се размениха 2 писма:
Кобург,
07 юли 1940 г.
Ваше Превъзходителство,
Ще разберете с какво въодушевление аз като бивш глава на една страна, която с непоколебима вярност се е сражавала през Световната война на страната на съюзната германска армия, и най-вече в качеството си на пруски генерал-фелдмаршал съм следил полета на германския въоръжен народ под гениалното водачество на Ваше Превъзходителство.
С неописуемо задоволство преживях поражението и наказанието на държавите от бившата Антанта, които са били винаги мои смъртни политически врагове и които са донесли толкова нещастия и бедствия на света, особено на малката България. Изказвам на Ваше Превъзходителство моите искрени и най-горещи сърдечни пожелания за невижданите и небивалите в историята дела и успехи на Нашето политическо и военно водачество!
Постигнатите победи, които откриват пътя за мирни договори, ми дават повод да поднеса на Ваше Превъзходителство следните мои мисли за благожелателно проучване. Придобиването на Добруджа бе една от най-важните военни цели на България още през времето на Световната война (Първата – б. р.). Въпреки нейното чисто българско население, Добруджа беше откъсната пак от България по непонятни съображения.
Ще бъде напълно в интереса на традиционните приятелски отношения между България и Германия и в съгласие с национално-политическите идеи на Ваше Превъзходителство, ако тая загубена част от българското тяло бъде върната на България именно от германска ръка, а не от ръката на друга страна, която се стреми да впрегне България в своята кола чрез такова предложение.
Не е нужно да посочвам тук какви последствия за по-нататъшното развитие на Балканите може да има разрешението на този въпрос по един или друг начин. Едно справедливо уреждане на добруджанския въпрос в тоя момент би могло да бъде в същото времето едно лично и морално удовлетворение и едно потвърждение и оправдание на моята тогавашна политика.
От гледище на тогавашното положение на България като център на Балканите в интерес най-вече на сигурността на германския път към изток ще бъде, ако бъдат засилени позициите на България, като й се върнат загубените български области и излаза на Бяло море.
От името на храбрите български войници под моето командване, паднали в Световната война, и от името на тъй тежко пострадалия тогава български народ, който ме счита за единствен виновник за тогавашната катастрофа и за последствията от нея, моля да бъде премахната неправдата, причинена тогава на България от Съглашението!
С искрена вярност – Фердинанд
Главна квартира на фюрера – 02.08.1940 г.
До Негово Величество
Цар Фердинанд Български, Кобург,
Августов палат
Ваше Величество,
Много приятелски думи, с които Ваше Величество сте споменали германските успехи, ме радват искрено. Моля Ви поради това приемете моите горещи благодарности.
За другото съдържание на двете писма на Ваше Величество от 7 юлий т. г. длъжен съм да кажа, че аз винаги съм гледал с особени симпатии на българските ревизионистични претенции. Може би не е далеч времето, когато те ще намерят своето осъществяване.
На Ваше Величество твърде предан,
Адолф Хитлер
-Напускаш ме? - попита привидно изненадано Фердинанд, когато Матилда се появи две седмици, след заминаването на Офенбах за Мюнхен.
-Винаги ще те обичам. Обичах те истински, възрастта няма значение. Но искам да стана майка, да имам деца. Като теб. Ще те помня винаги като човека, който ми даде толкова много.
Старецът се направи на тъжен, успя може би и да отрони някоя сълза. Но накрая се съгласи:
-Да, не може такава красива госпожица да остане бездетна. Какво си въобразявах аз, старецът… Пожелавам ти успех. И като намериш любимия си, да не забравите да ме поканите на сватбата…
-Непременно…
Разбира се, подобна покана нямаше. Преди да се омъжи за Офенбах година по-късно, Матилда се постара успешно да разкъса всички връзки на родовете Сакс-Кобург-Гота и Хеселринг. Направи го по начин, който не оставяше следи към нея, но старата “лисица” нямаше съмнения какво се случва. Бе съгласен с това. Бе платил така за Южна Добруджа. Матилда искаше да обсеби Мюнхен, а всяка връзка с Фердинанд бе опасна за поста на бъдещия и съпруг. Правеше нещата както трябва.
Но Фердинанд се размина с една сватба.
България обаче се сгоди отново с едно от откъснатите си парчета. Стотици хиляди съдби бяха решени в добра посока.
***
-Никога не сме знаели за тези аспекти на писмото ви. И че то е редактирано от Ева Браун… - каза Борис - Това наистина му придава съвсем друга тежест.
-Нямам представа дали това реши въпроса. Може наистина да е било просто една капка в морето. Но знам, че е било усилие в правилната посока.
-Ще трябва по-добре да проучим някои събития, свързани с Ева, и с Матилда… - каза пратеникът - Съвсем възможно е да е имало “женска нишка” във връщането на Южна Добруджа.
-Вие ще знаете по-добре от мен. Като проучите всичко, съпоставите, ще разберете. Ще знаете това, което аз много бих искал да науча… - каза донякъде съжаляващ Фердинанд.
-Но каквото и да научим, заслугата за него ще е Ваша… - изрече пратеникът и се вгледа в сякаш в далечината. Тук нямаше далечина, но понякога хората така гледаха, дори без нея… Историята на “Крайова” наистина бе забележителна...
(следва)
Добри Божилов
21.09.2021
Няма коментари:
Публикуване на коментар