-Сега малко аз ще поговоря… - каза Пратеникът.
Това донякъде изненада умиращия:
-Не ви разбирам…
-Нали имаме сделка - ти ни казваш нещо, ние ти казваме. Не си питал от известно време…
Фердинанд разбра, че наистина е така. Бе се увлякъл да представя собствената си особа, и бе забравил любопитството. На големите фигури, които бяха често в общественото внимание, понякога им се случваше. Бяха суетни, обичаха да говорят за себе си, и другите да ги слушат.
-Разбира се, имам толкова много въпроси, че и целият живот няма да ми стигне…
-Остава ти по-малко от една секунда…
-Дори тази безкрайно разтеглена секунда, няма да ми стигне.
-И аз съм на това мнение - отвърна човекът, носещ името на сина му - Но този път няма да задаваш ти въпросите. Аз ще им отговоря директно.
Царят отново се обърка. Онзи разсея съмненията му:
-Никой не е казал, че ще научиш за бъдещето само каквото ти искаш. Може да е и каквото ние ти дадем.
-Това не е много по сделката, но май не съм силната страна…
-Напротив. По сделката е. Нали искаш да се изкупиш. Да признаеш греховете си. Може би вътрешно се надяваш все пак Отвъдно да има, и да влезеш там чист. Аз съм твоят изповедник. Или поне нямаш друг в момента. И ще ти подскажа един грях…
-Ти си първият изповедник, който не слуша, а подсказва.
-Така е, когато идваш от бъдещето, и знаеш факти, които изповядващият се не знае.
-Факти, вероятно като следствия от мои действия…
-Именно…
-До момента не бях чул за изповед, засягаща събития, след смъртта на един човек. Никой не се е изповядвал така.
-Може би пък, по този начин, увеличаваме шанса ти за Рая… - пошегува се Борис.
-Нали знаете, че ако има Рай, или дори Отвъдно, само след секунда, аз ще ви се надсмивам - защото ще съм открил ново измерение на човешкото съществуване - може би много по-величествено, а вие ще стоите закотвени на тленната Земя…
-Ние не сме закотвени само на Земята, и сме открили много други хоризонти. Но допускам, че си прав. Ти ще ни гледаш усмихнато, как ние отчаяно продължаваме греховните си животи, и сами отлагаме - понякога завинаги, Вселената на Отвъдното… Но да се върнем на теб. Искаш ли да чуеш това, което съм намислил?
-Странен въпрос, мога ли да не чуя?
-Разбира се, това е твой избор - дали ще получиш отплатата си. Можеш да се откажеш. Аз само определям каква да е тя - за кой свой грях да научиш как се е развил в бъдещето…
-Каквато ще да е отплата, е по-добре от никаква. Иначе приучаваме другите да ни използват… - отвърна търговски Фердинанд, и добави - Говори за греховете ми. От трийсет години не съм бил на власт, обикновен човек съм, макар и с необикновено минало. Мислех, че за греховете ми спрямо народа, за войните, за катастрофите, аз ще говоря…
-О, разбира се, ще говориш, имаме още много време. Едва сме наченали секундата…- каза Борис - Но сега ще говорим за… гларуси.
-За гларуси? За птици… - изненада се Фердинанд.
-Разбира се, нали си естествовед и орнитолог. Толкова птици си изследвал и докосвал.
-Но какво общо имат гларусите? С тях почти не съм се занимавал. Възприемах ги като забавление, като част от красотата на природата - особено край морето. Но нищо повече.
-Именно с това ти възприятие, гларусите останаха всъщност второто ти най-дългосрочно наследство, след демографския бум на българите. Тези четири гларуса, които донесе в Евксиноград отекнаха за цели три века напред…
-Три века? Кой ще се занимава с някакви гларуси три века? И кой изобщо помни всичко това…
-Всъщност, не е добре запомнено, има само косвени доказателства и разкази. Затова ще ти разкажем следствията, а ти ще ни осветиш, ако пожелаеш за другото.
-Какво има да ви осветявам? Наистина поръчах две двойки гларуси от Франция, и ги пуснах край Евксиноград. След това не съм се занимавал с тях. Те се вляха в множеството на различните чайки и мисля, че придадоха нов чар на Черноморието ни. Затова ги донесох. Нищо друго не съм правил.
-Всъщност, те направиха. Тези гларуси са един от примерите за неуспешен научен експеримент, с дългосрочни последствия.
-Но това не е научен експеримент. Аз нищо не съм изследвал. Просто ги донесох, защото мислех, че нашето Черно море може да съперничи на Ривиерата… И те бяха само край Евксиноград, където ги пуснах.
-Не само там. - каза Борис - Ти донесе хищник, който няма естествен враг. Доста бързо той се намести в средата, в която го пусна. И се превърна в проблем. Решен чак след три века.
-През двайсет и трети век?
-Именно. И с много опити преди това, и неизчислимо количество ресурси. Между другото - битката с гларусите е започнала още по твое време - докато си бил начело на държавата. Кметът на Бургас им е обявил война през хиляда деветстотин и десета. Запазена е заповед, която повелява тези птици да се избиват, да им се унищожават яйцата, и всеки да води битка с тях, защото вредят на хората и сградите, вдигат шум и избиват малките пиленца на другите видове.
-Знам за тази заповед. Но тя беше част от политическите игри тогава. Да се уязви косвено царят, за да се получи нещо в замяна. Подобни заповеди има хиляди, по всякакви поводи. Атакува се силна фигура на власт, без да се казва нищо пряко. България бе изпълнена с опитни интриганти.
-Кметът едва ли би издал заповед за измислен проблем, който всички виждат, че не съществува. Очевидно е имал основание.
-Но това е само четири години, след моите гларуси. Теоретично е възможно да се размножат, но не чак толкова много. А и Евксиноград е край Варна, а кметската битка е в Бургас. Защо няма край самата Варна, а толкова надолу? Може да са били чайки или някой друг сходен вид.
-Възможно е. Допускаме също и да е имало и други гларуси, освен твоите, за да се получи по-голяма популация. Но като първопричинител, ти си основният виновник…
Фердинанд въздъхна и се съгласи:
-Добре, признавам и този си грях. След толкова убити млади момчета, и разорена държава, това е нищо към тежестта на обвиненията ми към Ада…
-Но изповедта, и покаянието водят в Рая… - оптимистично добави Борис.
-Разбира се, покайвам се. Но какво повече от главоболия на един кмет съм създал?
-О, много повече - в тези три века… Гларусите се оказаха удивително устойчиви. В нормална ситуация, би следвало да се появи техен враг. В природата няма незаети ниши. Колкото и да е съвършен един хищник, накрая си намира достоен съперник, от който да се страхува. Но не и при гларусите. Нищо ново не се появи. Вероятно защото още преди това, човекът се бе погрижил да съсипе всички могъщи птици - орли, соколи и другите им подобни. С изтласкването на тези хищници, може би е била унищожена изобщо нишата за такива, с което пък нишата за гларусите стана неуязвима. И се са оказаха удивително адаптивни. Разпространиха се из цялата страна - къде ли не.
-Но те са морски птици! Не могат да живеят далеч от вода…
-Напротив! Приспособими са. Напълно приспособими към всичко. Първо нахлуха към река Дунав, и се превърнаха в бедствие и там. После към по-малките реки във вътрешността. Накрая взеха да живеят в големите градове, включително в София.
-Гларуси в София? Това е налудничаво.
-Ни най-малко. Нямаше какво да ги спре. И изтребваха всичко по пътя си - врабчета, лястовици, гълъби. Избиваха ги и вече родени, чупеха им и яйцата. А после намериха обилна храна из отпадъците на разрастващите се градове. Между другото - на София и предстои голям възход. Комунистите, които те карат да се страхуваш, няма да съсипят държавата, нито столицата. Напротив - ще ги развият, макар и по свой собствен начин. София ще стане над един милион души само след трийсет години.
-Един милион? Сега е триста хиляди…
-По-късно ще подмине и два милиона, но това е вече след комунистите…
-След комунистите, значи съм прав, че те не са вечни. Ще се самоубият.
-Това е относителен въпрос. Има много превратности в историята. Комунизмът се надига, после изпада в криза, но после твърде много негови черти се вграждат в далечното бъдеще. Но това е политически въпрос. Сега сме на гларусите…
-Да, разбира се - гларусите - те са най-важните… - с не много удоволствие се съгласи някогашният цар.
-Навсякъде нахлуха, хранеха се от боклука, а ние не им обръщахме внимание. Докато не се превърнаха в невиждана напаст - покривите и пейките постоянно в техни изпражнения, а нападаха дори обикновени хора, седнали да похапнат в ресторант… Бедствие без ограничения. Дори когато започнаха да затварят кофите с боклук, край градовете вече имаше огромни сметища - безграничен източник на храни за пернатите.
-Направил съм малка природна катастрофа. Но сигурно съм решил проблема поне с мишките и плъховете.
-Да, гларусите се хранят и с такива гризачи, и това е една от причината първоначално да не може да се оцени, полезни или вредна са. Хората са се колебали. Междувременно, неспираната от никого популация, се е разраствала. И катастрофата никак не е малка. Изтребването на цели други видове води до вторични последствия - например намаляването на кълвачите отваря ниша за болести и вредители по дърветата. Нараства броят и на насекомите, защото самите гларуси не ядат мухи, но избиват други птици, които ги ядат. Което пък засяга равновесието сред самите насекоми - пострадват например оси, стършели, и много полезните за хората - пчели. Наистина гларусната катастрофа не е тотално и разрушителна, но в никой случай не е и малка.
-И аз съм виновен за това - всичко тръгва от моите четири гларуса…
-Не е съвсем сигурно. Възможно е вината да не е само твоя, и тези птици и по естествен път да бяха дошли - например на мачтите на кораби. Но със сигурност носиш отговорност за по-бързото им появяване.
-Очевидно трябва, а и осъзнато и искрено, се покайвам. Една от безбройните ми грешки.
-Мисля, че не си неискрен. В последната секунда, рядко има неискрени. Надеждата ни прави безкрайно честни в този последен миг.
Борис за малко замълча, след тези думи. Дали разговорът бе приключил? На Фердо тази част от срещата му изглеждаше изключително странна и нелогична. Но бе съгласен, че е възможно да е причинил природно неравновесие, с всички последствия. А природата бе сложна, трудно балансрана система. Всяко отклонение от естествените закони, можеше да доведе до големи промени.
-Но пък, заради проблемите с гларусите, София заприличва на Рим… - каза накрая Пратеникът.
-Рим! Центърът на света? Папата и площад Свети Петър…
-Именно. И там не е виновен човек. Твърде близо са до морето, и птиците сами нахлуват. В един момент става нетърпимо. Превръщат се едва ли не в основен враг на населението - нахлуват по балкони, крадат храна, кълват дори хора по главите. Трябва внимателно да се пазят децата. Рим задминава по гларусно бедствие София, и дори Бургас.
-Е, това малко ме успокоява… Не съм само аз грешен на този свят… - философски каза Фердинанд.
-Но от Рим идва и най-лошата новина - като най-пострадали, те опитват какво ли не, за да се справят, и във всичко се провалят - избивания, отрови, химическа кастрация, дори наемат стотици соколи и орли. А по това време соколи и орли естествени почти няма - те са нещо като екзотичен вид, отглеждан с цел спорт и състезания. Всеки орел струва повече от автомобил. Едно много скъпо решение, но… неуспешно. Гларусите доминират, на всеки убит се раждат по десет. Правят експерименти дори с лабораторно създадени вируси, но скоро се отказват, защото се оказа, че зарази върху птици могат да мигрират към хората. Истината е, че Рим се проваля. А с него и София, Бургас, и всички други подобни градове.
-Можем да разглеждаме това като естествено явление, а моите четири гларуса - като дребен щрих…
-Възможно е, но е възможно и обратното. Факт е, че гларусите не нахлуват във всяка възможна територия, където биха могли да живеят. Из Русия например има доста места, подходящи за тях, без нито един гларус. Защото никой не е занесъл дори една двойка там. Няма някаква закономерност къде отиват те. Не е изключено България никога да не видеше тази напаст, ако не беше твоят опит да придаваш “чар” на Черноморието…
-Каква дреболия като начинание, какви следствия…
-Целта на този разговор е да доведе до преоценка на собствените ти действия. Да разбереш, че понякога малките неща, които си сторил, са по-значими от големите. Включително малките вредни деяния…
-Все повече разбирам. Определено този тип покаяние е ефективно. Покаяние пред бъдещето. И как се справихте с гларусите… След три века?
-Всъщност, стана случайно - като естествен елемент от развитието ни, и като реакция на Майката-природа. Част от заслугата е наша, а друга - на естествения подбор. Нашата е, че хората започнаха да напускат градовете, а обществото да бъде по-подредено и по-чисто. Когато няма сметища и планини от боклук, няма храна за гларусите. Те потърсиха нови местообитания, но вече бяха до такава степен свикнали с лесния живот около хората, че бяха изгубили част от инстинктите си да оцеляват в дивия свят. И това намали популацията им. А жертвите им - по-малките птички, еволюираха, и станаха по-бързи, с по-здрави клюнове, и по-добро зрение. Плячката стана по-трудна. Ето така се справихме - с по-малки и чисти градове, разпръснато население и “поумняла” храна. Това удари една от основните им сили - да живеят заедно на големи колонии. Такива вече бяха невъзможни, а живеейки поотделно, те ставаха по-уязвими - малките им бяха по-лесна жертва, също - яйцата. Но това бе чак след три века - трябваше да се следва естествената еволюция на самия човек. А и да се даде време на Природата да реагира еволюционно…
-Все пак, накрая всичко завършва добре…
-Да, така е, макар че думата “завършва” не е точна. Гларусите са странен вид, приспособяващ се към всичко. Дори на осем века от тук, макар вече да не са проблем, те все още демонстрират същите качества. И в моето време още се чудим дали трябва да позволим да напуснат Земята. Има много други светове, където живеят хората. Но гларусите ги държим тук. Не знаем какво ще се случи в някоя друга природна система. Разбира се, никой не изключва някоя двойка гларуси случайно да се окаже в някой кораб, и да отиде без позволение другаде. Но засега не се е случило…
-Едва ли за междупланетни проблеми от гларуси следва аз да съм виновен. Биха могли да са онези от Рим…
-Никой дори не помисля да те обвини за това… - усмихнато каза Борис - Но исках да ти покажа колко разнолики са действията ни, и как доста важни последствия започват от доста незначително, и необмислени експерименти.
-Човекът не може да предвиди всичко. Ако се спираме, заради евентуалния малък, и невидим още, риск някакво наше действие, да се окаже катастрофа, то не трябва да правим нищо. Кой би могъл да каже, че растенията в Ботаническите градини, които съм създал, няма да нарушат равновесието? А вие ме хвалите за тези градини? Ами масовото залесяване на изсечените планини - това също е промяна, с добро намерение, която може да има обратен ефект… Трябваше ли да не правя нищо…
-Не, ни най-малко… - Борис бе вече в защитна позиция - Но трябва винаги да сме готови да осъзнаем всичко, което сме сторили. В пълнота…
-Е, аз го направих… Още един, признат в абсолютна цялост, грях… - каза Фердинанд.
-Наистина, още един признат грях… Една превъзходна изповед… - бяха последните думи от историята с гларусите, на Пратеника…
Добри Божилов
23.10.2021
Няма коментари:
Публикуване на коментар