Приятели,
Отива си една доста противоречива за мен година, но в никой случай - безинтересна 🙂
За пръв път излязоха 3 мои книги в 1 година - "Девети", "Сказанието" и "Селфи", като "Сказанието" дори излезе в 2 версии - оригинална от автора, и отделна от издателството.
Това е известна победа за мен, защото преди ме ограничаваха до 1 книга на година - и да не излиза втора, преди да се издоят вашите джобове от първата. Така имах отлежаващи книги. Вече такива нямам.
За пръв път и самоиздадох, при това - успешно, книга, с което върнах на автора част от приходите, които му се полагат. През издателство си е грабеж - за автора трохи. Това самоиздаване ще продължи и в бъдеще.
Сдобих се обаче и със съдебен иск за 140 хиляди лева, за нарушаване на авторските права на собствените ми книги, които били принадлежали на издателството 🙂 До момента, за 4 години, съм получил 20 хиляди лева хонорари. Сега ме съдят за 140 хиляди. Тези показатели могат да ви покажат отношението на издателите към авторите, и съдържанието на издателските договори - те са един терор и мракобесие над авторите, средство за заробване. Съответно - няма освобождение от робство, без болка. Трябва да мине този етап, ако трябва - ще ни боли, но това е пътят към свободата.
Бих призовал авторите да се самоиздават, и да не се заробват с издатели. За тях те са единствено "живо месо за ядене", нищо друго. Не слушайте приказки, че се грижели за българската литература, клетви че подпомагали авторите и пр. Нищо подобно - това са обикновени измамници, чиято цел е да натрупат пари, на гърба на авторите. Други го бяха открили преди мен (Розмари Де Мео), дори опитваха да ми отварят очите по-рано. Но явно при мен е трябвало сам да извървя целия път и да се науча сам. Позлатих издателя си, поне 200-300 хиляди лева чиста печалба има от мен. И накрая - срещу платени 20 бона хонорари, ще ме съди за 140...
Но ще ги платим, ако трябва, ще ги платим. Битката не е за тях, а е за бъдещето ми като писател, и за всичко, което ще мога да създам в бъдеще. То струва доста повече.
Но не си мислете, че ще се предам лесно. Във война сме с издателството, и тя е на много фронтове. Изобщо не е ясно кой ще победи. Финансовото надмощие на едната страна не е гаранция за победа. Светът е разнолик. А аз не съм от хората, които се предават. Опитах мирно решение, не стана. Сега няма да се предам... Тотална война във всичко. Да видим накрая...
А и да ви призная - аз лично не виждам схема, в която в битка за книги между автор и издател, авторът да загуби. Т.е. да излезе, че той се отказва от собствената си рожба - произведенията си, и те стават нещо чуждо. Просто няма такава опция. Рано или късно, би следвало, писателят да победи. За него произведенията са рожби, докато за издателя те са единствено бройки за печалба...
В тази година постигнах един друг успех - за пореден път си смених професията, и вече съм софтуерен инженер. При това - изглежда справих се добре, защото минах тестовия период, и получих и бонуси.
Смешното е, че 2 дни, преди да се намеря тази работа, работех като... отчетник на водомери. Не е срамна никоя работа, но е смешно случилото се - докато издателят е издоил 200 бона от МОИТЕ книги, за мен няма 2 бона месечно да си храня семейството, и да пиша спокойно. Стигнах до "отчетник на водомери". Гордея се дори с тази си работа, за която помогна братовчед ми, за което му благодаря, дори да беше за кратко. Но дали издателят "Лексикон" трябва да се гордее с автор, който е докарал до тук, той сам трябва да си отговори. С най-успешния му автор... Ако би се гордял, би добавил и това в биографията ми, с която ме представя като велик автор, за да продава по-добре. Да напише "велик автор, докаран до мизерия от издателя си, и стигнал до отчетник на водомери". Но пък тия няколко десетки човека, дето отчетох, те може един ден да се хвалят, че в дома им е влизал великият писател Д.Б. 🙂
След това си намерих работата, благодарен съм за предоставения шанс, който мисля че изплатих добре. Така и трябва да бъде. Името на фирмата никъде не го споменавам, защото имам много политически изказвания, и често ме плюят. Да не пострада самата фирма. Но хората са сериозни, и се радвам, че намерих мястото си сред тях, и най-вече - че съм им полезен.
Тази година получих и интересното предложение от Каракачанов, да напишем книга по македонските въпроси в приключенски стил. Идеята е гениална. Имам пълната свобода да я осъществя, без да ми се месят в съдържанието. Имам свобода дори да я осъществя не аз, а моята съпруга Мери Ан, която решихме да е автор, и да напише книгата, под моето съветничество. За да изключим всякаква агресия на "Лексикон" и към тази книга.
Каракачанов ще подпомогне с пари самото отпечатване, но без да е поставял никакви условия за текста (извън това да е за Македония). Въпреки негативите от участието на ВМРО в коалицията с Бойко, самата им идея за книгата не е лоша, а аз не отхвърлям идеи, заради щампи.
И най-сетне - тази година най-накрая се отървахме от самия Бойко, за което и аз почти цяла година ходих по протести. Ходих упорито, дори когато останахме 50 човека, защото имах вяра, че това е правилният път. Накрая все пак победихме...
Надявам се 2022 да донесе много емоции, вълнения, и разбира се - нови книги...
Последното Ви го гарантирам...
Отива си една доста противоречива за мен година, но в никой случай - безинтересна 🙂
За пръв път излязоха 3 мои книги в 1 година - "Девети", "Сказанието" и "Селфи", като "Сказанието" дори излезе в 2 версии - оригинална от автора, и отделна от издателството.
Това е известна победа за мен, защото преди ме ограничаваха до 1 книга на година - и да не излиза втора, преди да се издоят вашите джобове от първата. Така имах отлежаващи книги. Вече такива нямам.
За пръв път и самоиздадох, при това - успешно, книга, с което върнах на автора част от приходите, които му се полагат. През издателство си е грабеж - за автора трохи. Това самоиздаване ще продължи и в бъдеще.
Сдобих се обаче и със съдебен иск за 140 хиляди лева, за нарушаване на авторските права на собствените ми книги, които били принадлежали на издателството 🙂 До момента, за 4 години, съм получил 20 хиляди лева хонорари. Сега ме съдят за 140 хиляди. Тези показатели могат да ви покажат отношението на издателите към авторите, и съдържанието на издателските договори - те са един терор и мракобесие над авторите, средство за заробване. Съответно - няма освобождение от робство, без болка. Трябва да мине този етап, ако трябва - ще ни боли, но това е пътят към свободата.
Бих призовал авторите да се самоиздават, и да не се заробват с издатели. За тях те са единствено "живо месо за ядене", нищо друго. Не слушайте приказки, че се грижели за българската литература, клетви че подпомагали авторите и пр. Нищо подобно - това са обикновени измамници, чиято цел е да натрупат пари, на гърба на авторите. Други го бяха открили преди мен (Розмари Де Мео), дори опитваха да ми отварят очите по-рано. Но явно при мен е трябвало сам да извървя целия път и да се науча сам. Позлатих издателя си, поне 200-300 хиляди лева чиста печалба има от мен. И накрая - срещу платени 20 бона хонорари, ще ме съди за 140...
Но ще ги платим, ако трябва, ще ги платим. Битката не е за тях, а е за бъдещето ми като писател, и за всичко, което ще мога да създам в бъдеще. То струва доста повече.
Но не си мислете, че ще се предам лесно. Във война сме с издателството, и тя е на много фронтове. Изобщо не е ясно кой ще победи. Финансовото надмощие на едната страна не е гаранция за победа. Светът е разнолик. А аз не съм от хората, които се предават. Опитах мирно решение, не стана. Сега няма да се предам... Тотална война във всичко. Да видим накрая...
А и да ви призная - аз лично не виждам схема, в която в битка за книги между автор и издател, авторът да загуби. Т.е. да излезе, че той се отказва от собствената си рожба - произведенията си, и те стават нещо чуждо. Просто няма такава опция. Рано или късно, би следвало, писателят да победи. За него произведенията са рожби, докато за издателя те са единствено бройки за печалба...
В тази година постигнах един друг успех - за пореден път си смених професията, и вече съм софтуерен инженер. При това - изглежда справих се добре, защото минах тестовия период, и получих и бонуси.
Смешното е, че 2 дни, преди да се намеря тази работа, работех като... отчетник на водомери. Не е срамна никоя работа, но е смешно случилото се - докато издателят е издоил 200 бона от МОИТЕ книги, за мен няма 2 бона месечно да си храня семейството, и да пиша спокойно. Стигнах до "отчетник на водомери". Гордея се дори с тази си работа, за която помогна братовчед ми, за което му благодаря, дори да беше за кратко. Но дали издателят "Лексикон" трябва да се гордее с автор, който е докарал до тук, той сам трябва да си отговори. С най-успешния му автор... Ако би се гордял, би добавил и това в биографията ми, с която ме представя като велик автор, за да продава по-добре. Да напише "велик автор, докаран до мизерия от издателя си, и стигнал до отчетник на водомери". Но пък тия няколко десетки човека, дето отчетох, те може един ден да се хвалят, че в дома им е влизал великият писател Д.Б. 🙂
След това си намерих работата, благодарен съм за предоставения шанс, който мисля че изплатих добре. Така и трябва да бъде. Името на фирмата никъде не го споменавам, защото имам много политически изказвания, и често ме плюят. Да не пострада самата фирма. Но хората са сериозни, и се радвам, че намерих мястото си сред тях, и най-вече - че съм им полезен.
Тази година получих и интересното предложение от Каракачанов, да напишем книга по македонските въпроси в приключенски стил. Идеята е гениална. Имам пълната свобода да я осъществя, без да ми се месят в съдържанието. Имам свобода дори да я осъществя не аз, а моята съпруга Мери Ан, която решихме да е автор, и да напише книгата, под моето съветничество. За да изключим всякаква агресия на "Лексикон" и към тази книга.
Каракачанов ще подпомогне с пари самото отпечатване, но без да е поставял никакви условия за текста (извън това да е за Македония). Въпреки негативите от участието на ВМРО в коалицията с Бойко, самата им идея за книгата не е лоша, а аз не отхвърлям идеи, заради щампи.
И най-сетне - тази година най-накрая се отървахме от самия Бойко, за което и аз почти цяла година ходих по протести. Ходих упорито, дори когато останахме 50 човека, защото имах вяра, че това е правилният път. Накрая все пак победихме...
Надявам се 2022 да донесе много емоции, вълнения, и разбира се - нови книги...
Последното Ви го гарантирам...
Добри Божилов, писател
31.12.2021
Добри, намерете си свестен/скъп адвокат който да договори споразумение: тези всички битки дето си преставяте само ще ви ошушкат напълно, и такси и хонорари ще ви погълнат парите и нервите. Затворете го максимално бързо защото бъдещите ви доходи - каквито и да са те - може да заминат за бившия ви издател; искате това дело да е свършило преди да имате такива. Просто съвет от читател. Късмет с 2022!
ОтговорИзтриванеМисля, че предложеното от Вас е невъзможно, защото целта на издателя ми е именно тази - тормоз чрез съдилища. Казва си така "Аз имам пари, ще наливам дори да загубя, Добри няма, но междувременно и той ще трябва да налива. Ще го уморя така..." Класическа схема за съвсем законен терор на богат над беден, чрез правната система. Иначе, имам добър адвокат, както той, така и аз опитахме мирно решение. Но явно целта е друга.
ИзтриванеДопускам, че точно така ще стане както казвате, но в едно грешите - нервите ми вече няма да погълнат. И един нерв повече няма да им дам. А парите - те са нещо преходно, което постоянно минава от едни ръце в други.
Очевидно това е приказката, която винаги се повтаря - пътят към свободата има някаква цена, война, кръв, битка... Ако искаме да сме свободни, трябва да изпием горчивата чаша :)