"Третата Световна Война"... Разказ от Добри Божилов...

-Докладвайте… - погледна към военния министър.
-Руснаците са в Лисабон, англичаните се готвят да капитулират, без бой, за да намалят жертвите. – отговори министърът.
-Какво се мотаем, пратете танковете от Мароко в Испания. Ще премажат всичко и ще върнат врага в тайгата. Нали имаме превъзходство 10:1…
-Г-н Президент, трябва да поговорим… - каза плахо главният военен съветник.
-Какво има да говорим, сега е време да действаме. От много приказки европейците до там стигнаха. Ние сме американци – първо действаме, после говорим…
-Ммм, г-н Президент, за танковете… - каза още по-плахо главният военен съветник.
-Какво за танковете?
-Ами, нямаме превъзходство 10:1. Всъщност, врагът има превъзходство. Затова и мина през цяла Европа без съпротива.
-Как така нямаме превъзходство? Тук пише, че имаме общо 50 хиляди танка „Ейбрамс“, който превъзхожда по всичко руските?
-Има едно неразбиране, г-н Президент. Там пише, че сме платили за 50 хиляди танка, а не че са доставени. Срокът за доставка изтича след 4 години.
-Платили сме, а нямаме танкове?
-Да, г-н Президент, такъв е договорът. Предплащаме всичко на военните корпорации, а след това в някакъв срок те изпълняват.
-Колко танка имаме реално?
-Около хиляда, но…
-Само хиляда? Платили сме 50 хиляди, а имаме хиляда?
-Дългосрочно сметката щеше да се изравни и данъкоплатците нямаше да са ощетени. – каза финансовият министър.
Президентът онемя. Това позволи на военния министър да се включи с още по-интересна новина.
-Освен това, тези хиляда танка не са в Мароко. Те са тук при нас, и ни трябват за защита на нашата собствена територия. Няма как бързо да ги пратим в Европа. А не е и препоръчително…
-Защита на нашата територия? От руснаците? Нима сме застрашени? – изуми се водачът на най-великата държава в световната история.
-Ами, г-н Президент, мексиканците и венецуелците мислят, че Русия ще спечели войната и са се включили на нейна страна. Около 3 хиляди техни танка вече са нахлули на наша територия и напредват към Тексас.
-Мексиканците?
-Да, и венецуелците… - отговори военният министър.
-Смажете ги, и да пращаме танковете в Европа…
-Има известен проблем… - включи се началникът на сухопътните войски.
-Проблем?
-Да, не фатален, столицата засега не е застрашена, но имаме известен проблем.
-Какво става? И мексиканските бракми ли не можем да спрем с хиляда „Ейбрамса“?
-Ами, възможностите на „Ейбрамс“ са леко преувеличени… - каза генералът.
-Преувеличени? Най-добрият танк в света?
-По-точно е да се каже „танкът с най-добър търговски вид в света“. – каза министърът на отбраната.
-Какво? – изкрещя Президентът.
-Вижте, г-н Президент, не са виновни производителите – такава е цялата структура на икономиката ни. Продаваме нещо, което изглежда добре, а не което върши работа. Така е станало и с танковете.
Президентът се задъха:
-„Ейбрамс“ – милиони долари бройката…
-Не е пълна катастрофа, г-н Президент. Горе долу равен е на руските танкове от Втората световна война. Върши някаква работа, засега забавяме мексиканците…
-До 3 дни въпросът с мексиканците да е решен. Докарайте флота, пуснете им крилати ракети и тежка артилерия. Сега да се върнем на Европа…
-Г-н Президент, трябва да поговорим… - включи се отново главният военен съветник.
-Какво сега пак?
-Флотът и ракетите…
-Какво флотът и ракетите?
-Флотът е на сух док, а екипажите са в отпуск. Освен това е много уязвим от венецуелските ракети, дето Русия им ги достави преди 3 години.
-Уязвим? Най-мощният флот в човешката история?
-Ами, те тези ракети са доста точни. Реално не си струва да пускаме флота, защото с една ракета на стойност 1 милион долара, потапят самолетоносач на стойност 15 милиарда. По-добре да стои на док, докато отмине войната… - каза военният министър.
-За какво са ни тези самолетоносачи, за какво ги построихме?
-Те са за друг тип война – срещу образно казано, противник с „лъкове и стрели“. Т.е. срещу доста изостанал враг. Не е рационално да губим хора и техника срещу модерни ракети. – каза генералът.
-Значи и флот нямаме. Добре, ударете ги с крилати ракети, и да свършваме с тези мексиканци…
-Ами, г-н Президент, крилатите ракети, те…
-Какво те?
-Не стават срещу подвижна армия, а и руснаците са доставили на мексиканците ПВО, което ги спира. Няма смисъл… - каза генералът.
Президентът се ядоса. Този въпрос с мексиканците го отклоняваше от основната му мисия да спасява света. Финално изрева:
-Не знам какво ще правите, но до 3 дни мексиканците да ги няма, и този въпрос отпада. Връщаме се на Европа…
-Но г-н Президент… - опита се да възрази военният министър.
-Край! – изрева Президентът.
Всички млъкнаха. Минаха няколко секунди и той отново проговори:
-Какво имаме близо до Европа?
-Предимно съюзнически войски, които още не са разбити. – отговори държавният секретар – част от Френския легион в Алжир е цял, а също и известно количество войски на Балканите, тъй като руснаците нахлуха директно в Централна Европа и не са слизали на юг.
-Кои са тези на Балканите?
-Българи и гърци. Турците отказаха да се месят.
-Наредете на българи и гърци веднага да ударят във фланг руснаците.
-Г-н Президент, трябва да поговорим…
Президентът почервеня от ярост:
-Като кажеш тези думи, ми идва да те удуша…
-Важно е г-н Президент. Българите имат малка армия, която се събира на един стадион. Нямат тежка техника или авиация. А гърците са блокирани от про-руски протести и никоя дивизия не може да излезе от казармите. В най-добрия случай трябва да се радваме, ако руснаците не окупират и Балканите.
Може би не руснаците, а инфарктът щеше скоро да покоси Президента.
-Какво да правя с Европа? Не мога да я оставя на мужиците!
-Според нашето командване, г-н Президент, стратегически правилното решение е да наредим на всички възможни съюзнически войски да се изтеглят на територията на САЩ. Така ще помогнат и срещу мекси… - не успя да довърши генералът.
-Уволнен си! Казах думата „мексиканец“ да не се чува вече…
След което решително Президентът взе ядреното куфарче и го отвори. Започна да въвежда кодове:
-Никой няма да унижи Америка, ще спася демокрация и света, ще изпепеля тези мужици, а след това ще пратя в пещите и всички вас, с вашите танкове по документи и с добър търговски вид…
Куфарчето даде „отказ“. Президентът въведе отново кодовете. И отново същото. Погледна с недоумение към военния министър. Онзи сведе поглед. Само главният военен съветник имаше сила да произнесе:
-Г-н Президент, трябва да поговорим…

Добри Божилов
09-02-2015