Черна дупка... глава 14 от "Еврокалипсис"...

Уважаеми приятели,
романът "Еврокалипсис"
се отделя в собствен сайт,
където ще бъде основното му място.
Можете да четете и тук, засега,
но идеята е да се премести
на индивидуална позиция.
Сайтът е тук: ЕВРОКАЛИПСИС

Черна дупка е нещо, което не може да съществува, но е научно доказано и е опора на цели течения във физиката. Черната дупка е нещо, което само поглъща всичко около себе си, превръща го в неясно какво, но никога, абсолютно никога, не връща нищо обратно - добро или зло.
Черна дупка е нещо подобно на разпаднала се Европа.
И това доста добре се осъзнаваше в Москва, която бе доста по-близо до въпросната заплаха от Вашингтон. Самата Америка също бе застрашена от хаос и разпад, но не и от засмукване и превръщане в абсолютно нищо. В Кремъл с безпокойство гледаха как всичко на Запад се изпарява, и това допринесе дори да укротят настъплението си в Украйна. Решиха, че е по-добре тази територия засега да не е съвсем руска, заедно с Беларус, за да може първо черната дупка тях да засмуче. Въпреки огромния ропот на хардлайнерите, Путин не влезе дори в Прибалтика, превърната в лесна плячка, след разпада на Европа.
В съветническите щабове на Президента постоянно се водеха дискусии какво да се прави, и постоянно не можеше да се излезе с ясна препоръка. Днес бе поредният такъв ден.
-Либийските нацисти нищо няма да направят. Половината от тях са негри и араби… - каза Вячеслав Савойников - старши съветник на държавния глава.
-Няма вече истински нацисти. Арийци не останаха… - допълни го Кир Михайлов - друг един съветник.
-Дойде времето да съжаляваме, че няма Хитлер и нацизъм… - думите бяха на Миша Буряков - експерт от Министерството на отбраната.
-Но все пак, по-добър шанс от тях нямаме… - каза Савойников - Германия е най-дисциплинираната и управляема част от Европа. Единствено оттам може да тръгне нов ред. А нацистите са най-надеждната част от германците - поне са обединени и имат кауза. Склонни са и да вървят зад водач.
-Това че нещо е малко по-малко зле от друго нещо, не значи че е достатъчно добро… - каза Михайлов. - Моето мнение е да пристъпим към другите планове. Велика стена и вода, пълна изолация на хаоса, и да доведем каквито германци намерим в Русия. Имаме достатъчно земи.
Ставаше дума не за истински план, а за налудничав проект, способен да се роди само във вярващи в безграничните възможности на грандиозното мислене. Европа бе неспасяема, но крайни радикали предлагаха да се издигне Велика стена от Прибалтика до Черно море. Да се издигне направо планина. А пред нея - огромна сто метра широка река, която да свърже двете морета. Няколко хиляди километра вода и стена.
С това Европа щеше да стане един огромен остров, а никакъв прилив на черно-дупчеста гравитация нямаше да може да стигне до Русия. Щяха не само да построят планина, а отгоре да поставя автоматични оръжия, които да прострелват всичко доближило се по вода или въздух. Разходите за подобен градеж щяха да са космически, но радикалите предлагаха да се ползва робски труд - измежду бягащите. Нещо подобно на огромната робска система от колонии Гулаг, които Сталин бе използвал, за да изгради ранната индустрия на Русия.
Втората част от предложението бе да се възстанови практиката на Петър Велики и Екатерина - да се заселват усилено германция в Русия. В годините хиляди от този народ бяха интегрирани, имаше немски генерали, принцове, хора на изкуството. Днес идеята бе огромните слабо заселени територии из Сибир да се предоставят на няколко (не една) автономни германски републики, където да се използва интелектуалният потенциал и трудолюбието на немците.
Ставаше дума за немците, а не за хората с немско гражданство. Расисткият подбор бе не само належащ, но и дълбоко възприеман в Русия.
-Великата стена ще струва бюджетът ни за следващите сто години. Никой дори не мисли сериозно по този въпрос… - каза Савойников.
-Точно защото не мисли, нищо няма да направим, и накрая хаосът ще ни погълне. Нищо не може да го спре. Скъпо спасяване на Русия е по-малко лошо от пълно унищожение на Русия. Под благия поглед на американците…
-Те и те не вървят на добре…
-Не вървят, но най-много да се разцепят. И тогава САЩ-1 и САЩ-2 ще гледат пълната анихилация на Русия.
-Савойников е прав, че нямаме пари, но изпуска, че самото строителство ще създаде много нова работа и нови доходи. То ще създаде пари. Ще е мащабен проект, който ще задвижи всичко. - каза Михайлов.
-Нещо като западният Барон Мюнхаузен - сам се изтеглил от водата. С такива схеми, видяхме докъде се докараха. Вечни двигатели… - каза Савойников.
-То и ние май до хаоса ги докарахме - “Украйна за нас, Европа за САЩ”. Накрая нито Украйна, нито Европа остана. Никой нищо не спечели… - каза Буряков.
-Да не се бяха хващали на това? Глупави люде… Санкции, които им забраняват да ползват това, дето на тях им трябва… Мюнхаузен може да не може сам да се изтегли, но може сам да се убие.
-Да, това е интересен закон на света - не можеш сам да се изтеглиш нагоре, но можеш сам да са заровиш надолу…
В този дух бяха безсмислените дискусии из руските мозъчни тръстове, които периодично трябваше да подават предложения “нагоре”. После предложенията отиваха у други мозъчни тръстове, които ги анализираха и ги предаваха или нагоре - към следващите, или надолу - за ново обмисляне. Не можеше да се оспори, че руската бюрокрация генерира сериозен безсмислен труд. Но важното бе, че се труди.
-За Великата стена е рано - може би след десет години… - каза Савойников - Сега трябва да измисли други начини да се защитим от чуждата агресия.
Мнозина биха казали, че и Русия е имала агресивно поведение в миналото, и порутена Европа е по-скоро сметката за недалновидното мислене, а не агресия. Но формално в момента - това си бе точно заплаха за Русия.
-Райхът е най-добрата ни защита. Ако го възстановят, той ще се превърне в свой собствен водовъртеж, който за засмуче и неутрализира останалия… - каза Михайлов.
-Да, така е. Германците са добри при разнебитена Европа бързо да я обединят. Но тази концепция е фантастична, защото германците бяха малцинство и преди хаоса, а сега съвсем ги няма… - каза Буряков - Затова трябва да разчитаме на свои сили. И стената, колкото и огромна и непостижима да е, е проект за нашите собствени сили.
-Ако искате пуснете това като свое предложение “нагоре”. Аз няма да се подпиша и да се излагам. Десет-двайсет години най-рано, преди да има шанс…
-Ако чакаме още десет години, може от света нищо да не е останало. Няма нито един регион да се стабилизира. Нявсякъде все по-хаотично става. Сякаш Европа е един източник на вируси на хаоса, които непрекъснато заразяват останалия свят. - каза Михайлов.
-То тогава и стената не ни спасява. Какво? Дори да я построим, ще се защитим от Европа. Но ако тя зарази Близкия Изток, Иран, Индия и Китай - и там ли стени ще правим? - попита Савойников.
-Ако се налага… - отвърна Михайлов.
Тримата не бяха единствените в залата. Бяха просто най-високопоставените. Имаше още десетина други съветници и всякакви чиновници, уредили се да вземат някоя и друга рубла от членството си в интелектуалния клуб. Присъстваха и 5 ученици - отличници, заслужили правото да гледат как се кове държавната политика, и един ден - самите те да участват в нея.
В този момент в дискусията се включи един млад около трийсетгодишен офицер от въздушно-десантните войски. Вече бе достигнал звание “майор”, което означаваше или, че се е отличил изключително на бойното поле в Украйна, или че баща му инвестира в бъдещето му на офицер, непомирисвал барут. С разрастването на войната, ролята на военните се увеличи, особено след като се видя, че преди това в армията е имало много бутафорни и кухи структури, без всякакво съдържание. Русия има качеството бързо да се адаптира във война, и от лоша начална ситуация, която често бе нормална за нея, да се превръща в машина за смилане на врага. Бе се случвало при шведите, Наполеон, Хитлер, и в ред по-малки войни - от типа на тези с турците. Русия често тръгваше от плачевна ситуация и завършваше войните с триумф.
Покрай Украйна, с увеличаването ролята на военните, се увеличи и обществения статус на отслужилите, което пък увеличи новите форми на бутафорна служба.
Така ако някога бе престижно да си просто милионерски син, сега бе престижно да си капитан “Еди кой си”, председател на Борда на Корпорация “Еди коя си”...
Но това не бе само руски специалитет. Всичкото принцове и аристократи из Западна Европа отслужваха в армията, и се сдобиваха с високи чинове, без да помирисват барут. В страна в реална война като Русия, просто тези високи чинове струваха повече.
Не бе ясно дали майон Тимофеев е истински млад герой или младо яре на баща си, но той взе думата по един важен детайл:
-Руската армия е против тази налудничава стена, защото ще отклони твърде много ресурси, които са ни нужни в производството на оръжия. И сега сме много напрегнати, а войната ни изтощава. Светът се влошава, трябва да купуваме танкове и самолети, а не тухли и бетон…
Тези думи предизвикаха положителни емоции сред присъстващите.
Но Михайлов каза:
-Стената ще е цялата в оръдия и ракетни установки. Ще има огневи точки и вградени бункери. Стените днес не са като стените някога. Стена - означава могъщо военно съоръжение, огромна бойна машина.
-Почти никой в армията не вярва на това…
-Оставете армията да мисли за войната, а инженерите - за стената. Ще се инвестира в оръжия, просто различни видове. Ще има и огромен военен персонал. Но е вярно, че ще купуваме по-малко танкове и самолети, които са мобилно въоръжение, което пък е много скъпо. Да, ще спестим от него, но ще имаме не по-малка защита… - подкрепи Михайлов Буряков.
-В цялата история мобилните армии са доминирали над крепостите… - каза Тимофеев - Дори по времето на замъците и рицарите на коне. Който държи терена, с времето превзема и крепостта…
-В случая, стената ще спре завземането на терена… - каза Михайлов - Великата Китайска стена е успяла за времето си…
-Да, и затова имаме монголски ханове, седнали на трона на Китай… - подсмихна се майорът.
-Нека не противопоставяме армията на строителите… - омиротворително се включи Савойников - Нашата страна е велика, защото винаги хората са си помагали. Когато войниците ни воюваха, жените им произвеждаха снаряди. Когато танковете ни настъпваха, складовете с муниции зад тях бяха строени от талантливи инженери. Когато Гагарин излетя и покори света, руската енергийна индустрия му осигури гориво… Русия е едно цяло - велико начинание, най-великото в историята на човечеството.
След тези думи, майорът спря настояването си. Русия имаше този навик да се умълчава, когато се спомене името на Русия и нейното единство.
Подир майора, думата взе и един представител на образователната система, който каза, че страната не разполага с достатъчно строителни инженери за подобен мащабен проект. Изчисленията сочели, че цялото строителство в момента е около десет пъти по-малко, отколкото ще бъде стената. За да подготви толкова много нови инженери и архитекти, трябвали драстични инвестиции в университети, преподаватели, инфраструктура, учебници и всякакъв подобен инвентар. Посочи и, че процентът млади хора, склонни да учат тези области е доста малък и несъответстващ на хипотетичната необходимост за стената. Днес е престижно да учиш за офицер, а не за архитект, посочи той.
Мнението му бе прието с усмивка и доволство от Савойников:
-Аз не напразно казвам, че ще трябват поне десет години, за да започне този проект. Вие посочихте още една серия от проблеми. Но това, разбира се, не значи да се отказваме…
Дискусията продължи с намаляващ интензитет, съответстващ на изчерпването на енергията у присъстващите. Което закономерно водеше към следващата точка…
Но непосредството преди да бъде обявена, се получи една изненада и ново възпламеняване на съществения разговор…
Ръка вдигна Иван Карински от министерството на финансите. Савойников го посочи с пръст и му даде думата.
-Г-н Савойников, г-да съветници, бих искал да посоча, че основният хаос в Русия идва не през границите и бежанците, а през парите. Дори да вдигнем велика стена, това няма да спре останалото. Проблемът е, че хаосът в Европа помпа авторитета на криптовалутите, и основно - елънкойна. Европа генерира нарастващ оборот, което се превръща в база за валутата. И все повече хора по света я ползват. Получава се нещо от типа - организираната престъпност първа ползва крипто-парите, защото са непроследими. Но после всички започват да ги ползват. Нашата рубла, макар и обезпечена със злато, по огромна заслуга на Владимир Владимирович, тя също губи позиции. Дори по-бързо от долара и юана. Русия е по-малка като икономика и затова. Все повече руснаци предпочитат елънкойни за спестяванията си, дори нарастват депозитите в тях в банките. Ставаме зависими от външни пари, така както някога бяхме зависими от долара. Ето срещу това трябва да издигнем стена, защото накрая икономиката ни ще се койнизира, а рублата ще стане музеен експонат.
-Въпросът с елънкойна има глобално измерение. Не можем сами да го адресираме… - каза Михайлов. - Дори да свалим спътниците на Старлинк-3, което ще ни струва стотици ракети и милиарди разходи, дори тогава разпределената мрежа ще върви по общия Интернет. А дори да отвържем Русия официално от него, хората ще продължат да го ползват през неофициални мрежи. Елънкойнът е заплаха и за нас, и за американците, и за китайците. Можем да договорим глобални санкции срещу него…
-Засега не само не договаряме, но и го ползваме ускорено. Дори китайците го ползват… И мисля, че ако сме първите, които вземем решителни мерки, преди другите, можем да получим конкурентно предимство. Все едно да минем ерата на компютрите, докато другите са още на печатната машина.
-Искате да прескочим етапи в историята? Това е амбициозно, но почти невъзможно… - каза Савойников.
-Казвам само, че хаосът влиза през парите, а не през границите. И прескочени етапи или друго решение, там трябва да гледаме. Каква полза от стана с река до нея, ако от двете и страни примигват елънкойни… - попита финансистът.
Тъй като темата не бе удобна за големите съветници, Савойников използва момента да отклони въпроса, а и бе дошло време за най-важната точка от събирането, която Карински бе отложил:
-Днес нашият министър има имен ден. Дал ни е малка почерпка тук, заповядайте на коктейла в съседната зала. Малка почивка и после продължаваме…
Коктейли из руската администрация имаше постоянно, и имените дни бяха едни от малките поводи. Повод винаги се намираше. Бюрократите мислеха по-добре на пълен със сочни питиета и хайвери стомах. Една добра придобивка, на която ги бе научил Западът в краткия период, преди да се усетят, че ги крадат, и да изгонят западняците. Но коктейлите останаха.
Всички с голяма жар се отправиха към залата, а вкуснотиите бързо започнаха да се изчерпват.
Подир час приключи петнайсетминутната почивка и около половината от предните участници се върнаха на обсъждането. Злите езици допускаха, че другата половина са дошли само за коктейла…
-И така, да благодарим на министъра и на руското селско стопанство за щедростта да ни хранят… - каза Савойников - Сега се връщаме на темата. Както преди почивката почти единодушно решихме, Великата стена е основна опция днес. Трябва да я подкрепим безусловно. И да уточним, че наличието на финансови трудности не ни спира, и ще изчакаме дори ако трябва десет години…
Преди почивката нямаше подобно решение, но когато големият началник решеше, че е имало, то значи бе имало.
-Имаме подготвено общо становище с Комитета на офицерите от Московските дивизии, Съюзът на писателите-фантасти в Ленинградска област, Научният комитет на Московския икономически институт, както и с групи граждани, отправили подписки до нас. Остава само ние да го гласуваме и ще бъде подадено в канцеларията на Президента.
-А с германците какво правим? - попита Михайлов.
-Тях ги няма в решението. Добра идея е заселването, но държавното ръководство още обсъжда влиянието върху демографската картина. Затова, засега е останало извън проекта.
-Гласуваме, че Великата стена е най-доброто решение, и руският народ е готов да се изправи срещу всякакви трудности, но да защити страната си? И че в следващите десет години, това е основният ни хоризонт… - каза Михайлов.
-Да, това е съдържанието, текстът е малко по-дълъг…
-Аз го намирам за добро и балансирано решение, което отговаря на всички въпроси в тази дискусия… - каза Буряков.
Как точно дискусията бе произвела решение, което бе написано преди нея, не бе ясно. И какво точно бе това решение, което се отнасяше за след десет години - също. Но този мозъчен тръст на Русия нямаше да се посрами, щеше да защити доверието, което страната му гласуваше и разходите за многобройни подобни дискусии, които предстояха.
-Да преминем към гласуване… - каза Савойников.
Нямаше нито един глас против.
-Нашият ръководител ще е доволен, че с такова единодушие народът ни е готов да поеме трудните задачи… - каза съветникът, който нямаше да помести и една тухла от Великата стена, от името на тия дето щяха да я строят…
Но за техен късмет - не много скоро…
А Черната дупка наближаваше царството на водката, хайвера и щастливите бюрократи…

 (следва)

Добри Божилов, Хир Дуло
15.01.2022