Разпит... Глава 19 от романа "Еврокалипсис"

Уважаеми приятели,
романът "Еврокалипсис"
се отделя в собствен сайт,
където ще бъде основното му място.
Можете да четете и тук, засега,
но идеята е да се премести
на индивидуална позиция.
Сайтът е тук: ЕВРОКАЛИПСИС

Пред тях бе доста голям стар телевизор - трийсет инча. Производство отпреди войната - японски “Сони”. В лявата му част бяха те двамата - легнали и приспани, а вдясно - поне двайсет различни датчика с графики за какво ли не. Имаше и доста непознати, извън тези за пулса и мозъчната активност. Очевидно науката на разпитите бележеше прогрес. Дали пък наистина не би имало с какво да търгуват тези партизани? Може би тази технология би била полезна за България.
-Кажи си името? - обърна се докторът към Иван. Очевидно бе само към него, и се предаваше през слушалките.
-Слобо… - отвърна приспаният. Вероятно не бе чист сън, а някаква хипноза. Но хипноза, постигната само с инжекция - това бе също впечатляващо постижение в това деградиращо все повече време.
-Кажи си името? - въпросът бе към Янаки.
-Драган… - каза той.
Вдясно на екрана светна някакво зелено поле и една тухличка, подобна на тази от играта “Тетрис” се свлече надолу в полето си. И застана там.
-Първата стъпка е успешна, започваме да градим сградата… - обясни им Лучано, седнал до тях и сочещ тази част от екрана. Очевидно бе тук, заради тях, и да им пояснява, а не за да гледа разпит, на който бе присъствал.
-Какво правиш по тези земи? - въпросът бе и към двамата.
-Търгуваме… - каза Иван.
Почти в същия миг Янаки отвърна:
-Каквото правят всички - пари…
-Това не е лъжа… - каза докторът - всички датчици сочеха в тази посока.
-Може да са едновременно търговци и шпиони… - чу се от записа гласът на майора.
-С какво търгуваш? - попита докторът.
Иван отговори:
-С роби, оръжия, гориво…
Янаки каза:
-Има ли значение - важно е накрая всичко да е в елънкойни…
-И това не бяха лъжи. Тези момчета са склонни да си признаят всичко… - каза докторът. След което продължи:
-Ти агент ли си?
Иван задържа за малко отговора си, вероятно някаква част от обучението му се бе задействала. Това бе признак. Забавянето. Още една зелена тухличка се свлече.
Докато той мълчеше, Янаки каза:
-Аз съм агент на всеки, който плаща. Работил съм за руснаци, американци, германци, за всякакви…
-Работил ли си за българите и техния диктатор?
Този въпрос очевидно бе само към него. Върху слушалките, поставени на главите им, имаше малък светодиод. Когато бе включен, значи говореха на съответния човек. В случая - само към Янаки.
-Разбира се. Те добре плащат. Работил съм и за тях…
Междувременно защитата на Иван омекна и той отвърна:
-Не съм агент, търговец съм…
-Системата не отчита лъжа, но показателите са малко по-ниски. - каза докторът.
-Доказателство за добър агент… - отвърна Лучано.
Обърнаха се отново към Янаки:
-В момента агент на българите ли си?
Получиха обилен отговор:
-Не знам. Агент на Слобо съм. Той ме нае. Ако е агент на българите и аз не знам, значи съм. Без да знам…
-Не излъга, не се забави, дори показателите не са по-ниски… - каза докторът.
-И даде уклончив отговор. Този е по-добър на шефа си… - каза Лучано.
-Приятелят ти вече потвърди, че е шпионин, няма защо да се криеш. Разбираме, че си по-добрият - професионалистът. Но той не е… - този въпрос бе само към Иван.
-Приятелят ми е лукав лъжец като всеки добър търговец. И аз съм такъв. За колко го купихте?
-Това е неопределено твърдение, системата не засича нищо… - рече докторът.
-Ако си сигурен, че ще те продаде, защо мълчиш? - пак въпросът бе към Иван.
-Защото това и аз мога да ви го продам - за триста елънкойна признавам, че съм какъвто искате агент…
-И това е истина… - докторът спусна още една тухличка надолу. Лека полека стената се строеше. Постигаха целите си, без да получат нито един конкретен отговор.
-Искаме да бъдеш агент на България и да ни дадеш кода за достъп до София. Правителството.
-Това ще ви струва хиляда елънкойна.
-Добър търговец си. Имаме сделка… - каза Лучано, който се включи в разпита.
-Знаете сметката ми терминала. Преведете ги и да видя…
Тъй като бе невъзможно да му покажат терминал, а още по-невъзможно бе да похарчат хиляда елънкойна, то трябваше да му откажат:
-Елънкойните не са пари, не могат да се върнат. Каква гаранция имаме, че ще ни кажеш истината?
-Без елънкойни оставате без кодове със сигурност. С тях - може и да получите нещо. Ако търгувате с честен човек. Аз съм честен…
-Това твърдение не е лъжа… - каза докторът - Или е толкова изкусен, че да лъже и насън, без да го хване детекторът.
-Очевидно не е лъжа. Той постави въпрос и му отговори със собствено твърдение. Ние не сме го питали честен ли е. От своя гледна точка е такъв.
През това време Янаки стоеше безмълвен. Наркотикът очевидно привеждаше човека в някаква летаргия, в която единствено може да говори, но няма никакъв стимул да се движи или да предприема нещо.
Обърнаха се отново към него:
-Приятелят ти е склонен да се пазари с нас. За двеста елънкойна е готов да продаде работодателя си. Очевидно всичко е търговия. Но ако ти поискаш по-малко, можем с теб да се споразумеем…- каза докторът.
-Добре, купете си информацията на Слобо за двеста койна. После пак ще платите и моята. Тя струва осемстотин… Евтиното излиза скъпо…
Докторът и майорът се спогледаха - това бе двеста надолу, приличаше на липса на уговорка по този въпрос между двамата. Но ако бяха супер-подготвени агенти, точно на това щеше да прилича. За да изглеждат като алчници, опитващи се да подбият другия и да изкарат пари. Но и добре си знаеха цената, защото за двеста да продаваш беше евтино. Накратко - играеха твърде добра игра на търговци, за да бъдат търговци.
-Какво иска диктаторът да купите за него? - въпросът бе и към двамата.
-Ако работехме за диктатора, нямаше да се скитаме клети и недраги из пропаднала Европа. Печалбите в България са по-големи. Но могат да търгуват само тия на които той позволява… - каза Иван (Слобо).
-В България съм живял по-малко от извън нея. Аз не съм българин. Ако поръчителят ни е диктаторът, питайте Слобо. - отвърна Янаки (Драган).
-И все пак - какво пазарувате за който и да ви е пратил?
-Вече казах - всичко ценно - роби, оръжия, злато… - отвърна Иван.
-Защо повтаряме въпроса? - каза Янаки.
-Усетиха и зациклиха разговора. Използва се при разпити с наркотик. Здрава защитна стратегия - можеш ли да завъртиш, че въпросът е стар, се фокусираш върху него… - каза докторът. Още една тухличка падна.
-Всичко сочи към това, че имаме работа със суперпрофесионалисти. Такива търговци не съм срещал, откакто съм при Верн… - каза Лучано.
-Това е безспорно.
-Значи трябва да променим посоката на разпита. Те нищо няма да издадат. Но трябва да изследваме тях - за да разберем колко важни шпиони са.
-Разпит, в които не търсим истината?
-Именно…
Докторът взе да прави някакви пренастройки на уредите.
-Сега ще ви запознаем с новата ни разработка - правена е с участието на самия Верн. Той е доста умен човек, ерудит и интелигент. Сам написа част от софуера. Нарича го “измерване на изкуството на гения на лъжата”... - думите бяха на Лучано към гледащите собствения си разпит българи.
След като всичко бе готово, по още една спринцовка се заби в ръцете им.
-Това е чист хероин. Нищо друго?
-Друсали сте ни? - попита Иван.
-Не точно. Направихме ви щастливи. Вътре в себе си вие сте изпитвали задоволство, че ни водите за носа и разпитът е измама. Подсъзнателно сте го изпитвали. В хипноза, с хероин - доста пречистен, това задоволство води до неописуема еуфория. Вдъхновихме ви да лъжете по-добре…
-Наистина, странен метод за разпит. Към двама търговци… - каза Янаки.
Лучано само се подсмихна.
-Кога за последно бяхте с жена? - въпросът бе и към двамата.
-Жените са лесни и евтини, вече не помня последната… - отвърна Иван, а показателите скочиха до небесата. Това бе лъжа, но детекторът я хвана като истина. Но други показатели подскочиха. Стратегията сработваше - задоволство от лъжа, хероин и жена - идеалното, за да пробудиш грандоманията у мъжа.
-Знам ли, в гимназията имаше едно момиче… - отвърна Янаки.
-В гимназията? - попита докторът само него.
-Да, после не съм бил с жена. Открих, че съм гей…
-Гей?
-Да, гей…
Тук уредите показаха невобразима каша, която не очакваше и докторът. Но едно бе безспорно - Драган не бе гей, това бе първата груба и яко отчетлива лъжа.
-Той ни се подиграва… - каза докторът - Знае го, и го прави.
-И аз така мисля. Пусни му малко повече ток…
Докторът завъртя някакъв бутон.
-Електричеството стимулира мозъка. - обясни им Лучано - Може да го изпържи, защото се получава да е едновременно буден и в хипноза. Токът не може да те извади от нея, защото е с химическа основа. Но мозъкът частично е буден.
-Накратко - включихте идиот. Някакво куку, което няма собствен мозък… - каза Янаки.
-Приблизително…
-Да видим резултата…
Резултатът бе, че Драган започна да се кикоти, изпадна в истерия. И без да го питат избълва неописуема глупост:
-Един път ме нанизаха на кол. Едни мислеха, че така ще ме измъчват, за да им кажа къде са парите. Едва после разбраха, че съм педал. И побесняха от яд…
-Това също е лъжа… - каза докторът - датчиците бяха единодушни.
-Но защо я съчинява?
-Не знам, организмът му реагира странно на разпита. Няколко химии, ток, объркване. Може и това да е друга личност. Извадена от подсъзнанието, която и той не познава.
-Може ли да е скрит гей?
-Съмнява ме. По-скоро мрази гейовете. Мисля, че тоя кол е нещо, което им желае. Да ги разчекне и да превърне увлечението им в трагедия. Убийство.
Обърнаха се отново към него:
-И те какво направиха след кола?
-Ами като видяха, че ми е добре, един застана пред мен и ме пита аз луд ли съм? Или надрусан.
-А ти какво отговори?
-Вие май се увлякохте, интересно ви стана? - подигра им се той.
-Той е извън хипноза? - каза Лучано и погледна към каишите, с които го бяха вързали. Не помръдваха.
-Не е извън хипноза. Това е друга личност. Комбинацията от ток и дрога произведе друг човек. Истинският е приспан все още.
-Говорим си с призрак?
-Да, призрак от подсъзнанието.
-Това ще е много интересно на Верн…
-Мисля, че ще е прекалено интересно… - съгласи се докторът.
После отново се обърна към вързания:
-Ти какво отговори?
Онзи се ухили - така насън, надрусан, приспан, хипнотизиран, вързан:
-Отговорих, че мокрият от дъжд не се бои, нито курвата от изнасилване. Колът е Рай за педала… - след което изпадна в бурна истерия, дори сълзи потекоха от очите му.
-Спирай тока… - нареди Лучано.
-Спирам. Май прекалихме… - и завъртя обратно бутона. - Ще му влея и малко разредител… - добави и още една игла се впи в ръката на Янаки.
Гледащият вече буден Янаки си погледна ръката. Дупките бяха три.
-Това май ми е последната инжекция… - каза той.
-Позна… - потвърди Лучано.
Докато чакаха хероинът да отслабне се заеха отново с Иван.
-Коя беше последната ти жена?
-Една проститутка във Виена. Дадоха ми я бонус по една сделка. Безплатно.
-Какви жени предпочиташ?
-Каквито паднат. В днешно време може да си мъртъв утре. Значи каквото си правил днес, това е. И всяка болест ще те убие по-бавно от утрешния куршум…
-Това е груба лъжа… - обясни докторът - Този не е бил с жена от месеци. Вероятно има съпруга в България, и е верен. Сега използва уменията си на агент срещу разпита, за да я защити - дори от това да знаем за нея.
-Значи истинският мъж оправя и запложда наред… - попита го докторът.
-Точно така! Не сте ли учили биология? В трудни времена раждаемостта ескалира - видът се бори за оцеляване. Като започнете да избивате бездомните кучета по улиците, кучките започват повече да раждат. И понеже никой не иска да избива малките кученца, популацията расте, докато не пораснат. Така е и в природата - много видове ядат малките на други видове, но много други ги жалят. Това гарантира възпроизводството дългосрочно. В тоя ад, който ни докараха политиците, оправяш наред, създаваш потомство, и който оцелее, оцелее…
-За жените те питахме, не за биологията…
-То е едно и също. Простите дивашки народи оцеляват, защото се плодят. Като се въздигнат, спират да раждат, и това ги убива. Не са им нужни никакви врагове…
-Това вече избива на философия, а аз просто за жените те попитах…
-Обичам всякакви - блондинки, брюнетки, всичко дето е готово да си свали гащите. Спасявам човешкия вид…
Докторът се обърна към Лучано:
-Има много високи познания, интелигентен е…
-Широко интелигентен. Като шпионите на Живков. Да го проверим с Космоса.
-Интересуваш ли се от Космоса?
-Има какво да се види там?
-Може ли човечеството да излезе от настоящия хаос там?
-На Мъск глупостите ли? Марс е по-стара планета от Земята. Всичко е похабено, дори въздухът. И да е имало някога условия за живот, вече няма…
-Ами по-далеч?
-На светлинни години ли?
-Защо не?
-Ако някой можеше да лети по-бързо, вече да е дошъл при нас.
-Ами червеевите дупки - ако се научим да ги създаваме…
-Вие сте обикновени зрители на американски филми. Червеевата дупка е дупка, а не къс път. Тя е тунел, който е по-къс, само ако на това място пространството е огънато по друга причина. А то няма как да е огънато от всяка до всяка точка едновременно. Сиреч - червеевата дупка може да е и по-дълъг път от прекия. Това го знаят учените, но си остава само за тях, защото всеки обича приказките, дори тези за Космоса…
-Начетен е… - каза Докторът.
-Много начетен. Това и аз не го знаех - за червеевите дупки… Да го пробваме и с психологията…
-Мисля, че повече не е нужно. Очевидно е твърде добър за разпит, значи е вероятно да е агент. Твърде интелигентен е. Още едно доказателство. “Тетрисът” се натрупа достатъчно. А камерата за жестове и софтуерът на Верн дават над деветдесет процента…
-Нищо, пробвай го и с психологията…
-Както кажеш…
Докторът направи някои донастройки и после попита:
-Какво мислиш за Фройд?
-Психиатърът?
-Да…
-Психопат.
-Защо мислиш така?
-Защото го анализирам със собствените му методи. По своите собствени критерии, Фройд е сексуален маниак, обсебен от нагона си цял живот - до такава степен, че да анализира всичко през него.
-А Юнг?
-Ученикът на Фройд. Комплексът на ученика. Фройд е твърде скандален, и с това е станал недостижимо известен. Ученикът е длъжен да го отрече, защото по утъпканата пътека няма място за втори. Така нагонът при Фройд се превръща в религиозно преклонение при Юнг. Още един психопат.
-Използваш твърде свободно тези определения…
-Това е жаргон между самите доктори - само психопат може да разбере друг психопат, и да го излекува. А разликата между луд и доктор в болницата е по това кой първи се добере до престилката и я облече… - тази шега разсмя не само намиращия се в хипноза Иван, но и двамата разпитващи го.
Изключиха микрофоните:
-Единият е изключително умен и начетен. А другият има подсъзнание, за което и не подозира. - каза докторът.
-И от двамата не научихме нищо конкретно за Живков и агентите му.
-Но “тетрисът” е пълен.
-Накратко, научихме всичко. Събуждай ги…
След което записът приключи.
-Имам скрита страна… - весело каза Янаки - Сигурно съм гей.
-По-скоро ги мразиш неистово по някаква причина.
-Те тия дето най-много мразят гейовете, май са гейове…
-Това е за публично мразещите. Ти ги ненавиждаш подсъзнателно - каза Лучано. - Може би си имал проблем с такива, или си приел твърде надълбоко прекаленото разрастване на хомосексуализма преди кризата. Чувствителен си бил…
-Този хомосексуализъм е част от това, дето ни доведе до тук.
-Това е самопризнание - вече съзнателно… - усмихна се майорът.
-От този разпит разбрах, че сте получили високо мнение за нас като подходящи за шпиони, а аз съм широко образована личност. - каза Иван.
-Приблизително.
-Но това не означава, че сме шпиони. Има и гениални търговци, художници, инженери…
-Разбира се. Но вие сте шпиони, и това че го знаем, ще ни помогне…
-А ако не сме шпиони, но сме толкова добри, може ли да станем шпиони. Например на Верн. Колко плаща той? - пошегува се Янаки.
-Плаща щедро в пари, от които не се интересува. Но вие няма да предадете своите, защото сте твърде добри, за да го направите. Затова едва ли ще ви вербуваме. Но ще търгуваме с вас. Вие сте достатъчно добра стока, за да си струва да бъде откупена скъпо…
-Ако можем да ви помогне да издоите максимално от този диктатор, съгласни сме, срещу процент… - каза Иван в неуморим стремеж да се бори до последно и да поддържа маскировката на печалбар.
-Разбира се, ще разчитаме на вашите търговски умения… А сега сте наши скъпи гости, каня ви на вечеря…

(следва)

Добри Божилов, Хир Дуло
24.02.2023