Защо хората не вярват на медиите... Ето защо... Заслужавате единствено презрение... нещо като Отворено писмо от писателя Добри Божилов до журналелките и журначичковците...

Днес изпратих това писмо до медиите, което отговаря на много философски въпроси, които и те си задават...

............
Защо хората не вярват на медиите... Ето защо... Заслужавате единствено презрение... нещо като Отворено писмо от писателя Добри Божилов до журналелките и журначичковците...

.............

Смехоуважаеми колеги,

Само преди няколко месеца Георги Любенов зададе в предаването си въпроса: "Защо хората вече не вярват на медиите?" И получи дълбокомислен отговор от мастит куртур-политолого-антрополого-анализатор, от който нищо не се разбра, и смисълът беше нищо да не се разбере…
Ето днес ще ви дам точен и директен отговор "Защо"?
Защото цялата медийна общност мълчи срещу насилник на висока държавна позиция, и въпреки не една жертва, все едно нищо не се е случило. И то след като същата тази "медийна общност" всяка седмица оревава света за "правата на жените", европейски конвенции, защити, механизми, НПО-та, полицеска закрила, защита от дискриминация и всичко друго, което можете да се досетите…
И какво?
Получавате информация, че една жена е брутално обиждана и нападана, и… нищо. Нападана с думи като:
"Как още не съм ти щипнал дупето"
"Ако искаш по-висока заплата, какво ще ми предложиш"
"Кога ще дойдеш пак с къса пола" (въпрос през зимата)
"Това, че имаш щастлив брак не е пречка да не кривнеш…"
Въпреки тези очевидни гаври, нито вие – журналистите, нито държавните институции предприемат нещо. Но ако за последните вече сме свикнали – те са дерибеите и дерибейчетата на Пеевски (какъвто е и въпросният изверг с висок пост – Красимир Коев - ИАЛВ), то за вас все още самите вие поддържате пропагандата, че струвате нещо, че сте независими, че читателят и правото на гражданина са на първо място и че сте "будната съвест" на обществото – коректив на политическата мафия…
Е, ето такъв коректив сте…
Занимавам се с медии от 30 години. Пускал съм прессъобщения по всякакви въпроси – дори по откровени глупости, и съм получавал отразяване. Но такова чудо и цензура като сега не съм видял. И то по ВАЖЕН ВЪПРОС, който всеки ден се обсъжда. Обсъжда се поне абстрактно (колко важни са жените), но нещо не можем да го обсъдим конкретно. И това при посочен виновник, пострадала, и скандал, който се вихри в цялата Агенция по лозата и виното и в Министерството на земеделието – в момента там само това се обсъжда, нищо друго не се върши. А основната тема на залагания между някои служители е: "Ще удържи ли и този път Коев, толкова пъти се отърва след какви ли не скандали, ще го спасят ли сега…"
А в медиите – нищо. Няма Мадам В., няма Сашо Диков, няма Кулезич, няма Томова, няма Николаев, няма Цънцарова… Няма и никой друг всъщност, списъкът от липсващите не е изчерпателен. Няма медии…
И после Гошко Любенов, дето още си мисли, че работи в медия, ще пита: "Защо хората не вярват на медиите?"
Един единствен журналист прояви доблест да се заинтересува, за което заслужава адмирации – Крум Савов от ТВ 7/8. Уговорихме предаване. Но…
Започнаха да звънят адвокати, да заплашват, да предупреждават, да искат отлагане…
И…
Медията клекна. Самоцензурира се. Предаването пропадна.
Казват ми: "Трябваше да не го обявяваш предварително, да ги изненадаш"…
Но това ли е медийното простраство – ще се крием и изненадваме? Медията ще работи само скришом, а не изправена и като "четвърта власт", контролираща останалите? Като страхливо мишле?
Не се съмнявам, че Крум прояви смелост, очевидно липсваща на всички останали – кой и с каквото име и минала слава да се кичи. Но очевидно, че "една лястовичка пролет не прави", и трудно може да се пребори с цензурата, която в крайна сметка принуждава и нея да "кацне" и да "кротне"…
Защо хората не вярват на медиите? Защо самозвани ютюбъри и презрени влогъри взеха аудиторията. Това не е "журналистика", възмущавате се. Назначавате "факт-чекъри" и из цяла Европа готвите закони за борба с "пропагандата". Т.е. за борба с тия дето ви дръпнаха доверието на хората, докато вие се надувате и дебелеете – точно като "момчето", което изглежда контролира всичко в тази "нещо като държава".
Така днес един от дерибеите на "момчето" може да си позволи да се гаври с всеки свой служител. Може да има поне 3-4 доказано напуснали, поради сексуален тормоз жени. Без да броим останалите. Може да нарича служителките си "патки" и "кокошки". Може да унижава всеки, да го мачка и да се гордее, че "има връзки в ДАНС, прокуратура" и никой не може да го мръдне. Може да се поидграва и кикоти. Като "момчето" е зад него, като е усвоил културата на "момчето" (наистина поведението му е сходно – грубо, арогантно, мутренско), като притежава всичко това, той притежава всичко – службата си, служителите, парите на данъкоплатците. Очевидно притежава и вас – журналистите…
Е, като сте собственост на подобно "същество", защо очаквате някой и да ви вярва? Кой вярва на роба? На слугата? На мълчаливеца? На тоя дето е силен и страшен, само когато говори за "свободата на словото", но е тих и плах, когато трябва да използва тази "свобода" за целите, за които я имаме…
Има много пътища, по които човек да изпълни целта си. През медиите е само един от тях. Моята цел – постигане на справедливост за семейството ми, и за другите обругани жени, си остава. И ще намеря начина. Дните на този абсолютен боклук са преброени. Жалкото е за Вас - в дните, които вие имате пред себе си, в своя живот, какво ще сложите…
Очевидно една празнота, нищо, безсмислие. Преклонена глава, кюфте в тумбака и стремеж да постигнем атлетичната фигура на "момчето"…
Пожелавам Ви успех…
Прочее, животът е източник на вдъхновение. След толкова много бурно разпродадени бестселъри, имам вече идея за следващия… Ще измести всички съвременни романи за мутри, мутреси, журналелки, "момчета" и техните силиконки…
Ще се надявам да го прочетете, ако четете книги, разбира се…

С най-високо смехоуважение:
Добри Божилов, писател
Автор на серията за Задругата, Сенките, Девети, Селфи, Гай Балоний и др.