Глава 5 - За достойните и недостойните между слугите

 

Студена беше тази зима и уморяваше хората. Вече беше започнало да запролетява, но хората още помнеха лютите студове. Те предстоеше да представят и най-смразяващата си част - когато дойдеха последните сметки за отопление. Този психологическо-обществен натиск изтощаваше несправедливо и прекомерно министрите и Балончо реши да им даде заслужен отдих. Събра половината консулат, градоначалничката на столицата и още неколцина най-заслужили чиновници и начело със себе си, ги поведе на екскурзия в една топла и слънчева страна. Тъй като не бе редно толкова заслужили пред обществото хора да си плащат това доста скъпо за заплатите им удоволствие, Балончо го представи като правителствено посещение и го записа на държавна сметка. Дори щяха да получат щедри командировъчни, и не само да отпочинат министрите, но и малко парици да спастрят. Като гений на медийното присъствие, Балончо се беше подготвил дори слава да натрупа от случая - като представи какви големи срещи с големи чужди държавници е направил, и какви огромни инвестиции ще дойдат в държавата, ще създадат работни места, богат народът ще направят...
Телефонът на патриция Никълъс иззвъня, точно когато слънцето вече бе изсушило приятно топлата вода по кожата. Никълъс бе поплувал, а сега се припичаше върху пясъка, изпълнявайки безпрекословно заръката на консула да си отпочине пълноценно. Патрицият погледна на дисплея и видя, че му звъни сър Трийчо. Тъкмо щеше да го попита кога ще идва на плажа.
-Никълъс, имаме сериозен проблем... - обаче каза Трийчо още с първите си думи.
-Какво става, приятелю, аз съм на плажа, какви проблеми може да има в тази слънчева страна? - отговори Никълъс.
-Сборището на търгашите се провали. Пълен провал, Никълъс...
-Как така се провали? - попита Никълъс за мероприятието, на което трябваше да се съберат търгаши от двете страни, да установят контакти и да сключат сделките, с които Балончо очакваше да се похвали, че ще донесат реки от пари за народа.
-Никой не дойде. - каза Трийчо - Нашите хора са тук, но от местни ни един. Все едно сме се събрали при нас си, само където сме в друга държава.
Никълъс се изненада и уплаши. Той отговаряше за тези мероприятия, в качеството си на министър на външните дела. Той бе организирал тази екскурзия, той бе уредил всичко, и това допреди няколко минути му вдъхваше допълнителен позитивизъм от успеха в доброто дело за колегите си, що бе сторил. И сега - търгашите ги няма, сделки няма да има, пари няма да има, а Гай Балоний няма да има какво да покаже на народа. И кой виновен за това...
-Изненадан съм, Трийчо. Ще проуча въпроса. - каза Никълъс, за да спечели време и да премисли какво да прави.
Свърза се с хората си в столицата да проучи какво става и защо е пропаднала така организацията. След много ровене му доставиха на телефона един стар кадър от министерството, който досега не беше попадал в полезрението му - вероятно защото въпреки дългата си кариера, не се беше издигнал много в йерархията. Та той го просветли какво е станало - вероятно незаинтересувани от бизнес, местните търгаши са си намерили повод да не дойдат и така да се освободят от необходимостта да отказват на нашите търгаши. Конкретният повод очевидно е бил ранният час на събитието - време, в което местните още спят и е против традицията да се ходи толкова рано по форуми. Очевидно никой в екипа на Никълъс не беше знаел това, беше пропуснал да го каже и посланикът в тази страна, и така резултатът беше провалено събитие. Всъщност единственият, който направи търговия и печалба в тази ситуация, бе собственикът на хотела, където щеше да е срещата, комуто платиха наем за залата.
Провалът беше голям, Никълъс не се съмняваше, че до часове, дори до минути, медиите ще направят от него експлозия. Цялата приятна и толкова полезна и мотивираща екскурзия щеше да се превърне в резил за консула и в средство за популизъм на опозицията. И някой щеше да плати сметката за това...
Но Никълъс имаше бърз ум и остра мисъл, когато трябваше да се самосъхрани...
Телефонът на консула иззвъня. Малко изненадващо, защото оставаше съвсем малко време до срещата с местния консул. За какво точно сега се присети Никълъс, запита се Балончо и вдигна...
-Гай Балоний, имаме сериозен проблем. Трябва да се подготвим...
-Какво стана сега. Морето ли ви заля, или изгоряхте на слънцето? - попита консулът.
-Не, Гай Балоний. По-лошо. Изгоряхме ние. Пропаднал е форумът на търгашите.
-Как така е пропаднал? Толкова хора доведохме, най-хубавия хотел и най-скъпите гощавки наехме. Толкава пари вложихме. Как може да пропадне?
-Ами, Гай Балоний, пропаднал е. Просто никой от местните търгаши не е дошъл и нашите си говорят едни с други, и със сър Трийчо...
-Как така никой не е дошъл? Това е неуважение. Местният консул трябва да е луд, за да ни обижда така.
-Всъщност, Гай Балоний, това е въпрос на разлика в гледните точки. Ние можем да приемем за обида неявяването им, но те могат да приемат за обида начина на организация и часа на събитието. Изглежда малко сме се разминали с традициите им.
-Какви традиции?
-Ами тук спят до късно, а ние сложихме форума в 10 сутринта...
-И само заради това никой не е дошъл?
-Всъщност, не точно. Според експертите ми в министерството, по-скоро това е идеалното оправдание, за да не дойдат, поради липса на интерес. Явно няма какви сделки да сключат с нашите и се измъкват с традициите.
-Няма какви сделки да сключат? Аз сега какво ще кажа на журналята? За какво е това посещение? Ще излезе, че сме дошли на екскурзия за държавна сметка...
-Да, така ще излезе, Гай Балоний, и затова веднага ви се обадих да ви предупредя.
Балончо се замисли и после каза:
-Голям провал, Никълъс, голям провал...
-Наистина, Гай Балоний. Голям провал. - каза смирено Никълъс. - Ако зависеше от мен, такъв форум изобщо нямаше да има.
-Ако зависеше от теб ли? Нали ти го организира?
-Да, чисто технически нашето министерство го организира. Но ние сме просто изпълнители на поставените поръчки. Реално икономическата част я изпълнихме по поръка на министерството на стопанството. - изрече Никълъс откровена лъжа, доколкото от въпросното министерство всъщност изобщо не бяха поръчвали такъв форум, защото не виждаха какви сделки могат да се сключат.
-Трийчо? - каза гневно консулът...
-Те отговарят за икономиката. - все тъй смирено каза Никълъс.
Но консулът не беше чак толкова недосетлив, че просто така да "клъвне" на очевидния донос на един министър срещу друг.
-Трийчо може да иска форуми, Никълъс, но не е длъжен да знае, че местните търгаши стават късно. Това е работа твоя, и на посланика. Можели сте, и е трябвало да спрете тази заявка.
-Ами ние, консуле, изпълнявахме заръката Ви да направим максимално мащабно посещение. Затова не пестихме от мероприятия и пари.
-Аз ви заръчах да направите максимално мащабно посещение, от което да извлечем и мащабна слава. Не съм ви заръчал да организирате провали! - скастри го консулът.
Никълъс се паникьоса. Със сигурност бе постъпил правилно като пръв се обади на консула да му доложи за провала и да хвърли вината върху Трийчо. Но това бе отчаяна стратегия за спасение, защото консулът очевидно бе добре наспал се и със свеж ум, и бързо се досети кой е виновен. Столът на младия външен министър започваше да се клати.
-Виж, Никълъс, ясни сте ми и ти, и Трийчо. Трябва да ви накажа и двамата. Но днес е щастливият ти ден, защото имаше смелостта да ми се обадиш лично и да се изправиш лице в лице с проблема. Аз обичам достойното поведение, затова ти прощавам. Трийчо никакъв го няма и ако не ми звънне скоро и той да стори същото, ще има сериозна санкция.
С това разговорът приключи. Никълъс си отдъхна, но трябваше още нещо да стори за да се спаси окончателно. Обади се на Трийчо и му каза, че всичко е оправено и консулът не е ядосан. Самият Трийчо и без това едва ли щеше да се обажда на Балончо, защото не чувстваше абсолютно никаква вина около случилото се - той самият бе една от жертвите на проваления форум. Но след тези успокоителни думи от Никълъс, със сигурност шансът да тръгне да звъни на консула - дори поне за да му докладва за случая, ставаше нулев.
Междувременно Балончо се обади на Първанаки.
-Какво става, Балончо, как е под жаркото слънце на пустинята?
-Екстра е, консуле, екстра е... - отговори уважително, ползвайки титла, която бившият Старши консул вече нямаше. - Имам и още една добра новина за по-важни неща от жаркото слънце и топлата вода...
-Хм, не отидохте ли там, за да почивате, а не за да работите нещо? - попита Първанаки, очевидно досещайки се, че по-добра новина може да е само нещо свързано със съвместния им бизнес.
-Ние почиваме, но хората ни работят. И днес изработиха нещо, което очаквахме отдавна...
-Целият съм в слух... - изрече Първанаки.
-Трийчо се издъни дълбоко и сега можем да се отървем от него, без да пораждаме въпроси.
-Издънил се е? Какво може да се издъни Трийчо на тази екскурзия?
-Провали се срещата с местните търгаши. И доколкото Трийчо отговаря за нашите търгаши, то той е подходящият виновен.
-Аз доколкото помня, Трийчо предупреди, че няма какви сделки да търсим в тази държава и няма какви пари да изкараме.
-Остави сделките и парите. За пред тълпата ще измислим сделки. Някой много ще ги следи, мислиш, после дали са станали. Ще кажем, че местният консул е обещал милиони и готово. Но Трийчо днес се е появил пред празна откъм чужденци зала на напълно пропаднала среща на наши и чужди търгаши. Сега трябва само да го раздухаме пред журналята и Трийчо изгаря...
-Идеята е добра. - каза доволно Първанаки - Императорът става все по-нервен в последно време и може да отнесем някое наказание от него. Време е да придвижваме проектите му вече, доста се замотахме.
Първанаки говореше за проектите на Великия северен император, които от доста време буксуваха - основно поради липса на пари. И Първанаки, и Балончо бяха в добри отношения с императора, и бизнесът им беше общ, но забавянето на проектите можеше да застраши както бизнеса, така и собствените им позиции. Императорът можеше лесно да си намери нови приятели в държава, в която имаше доста кандидати за приятели на императора. Сър Трийчо бе един от противниците на проектите на императора и всъщност тази му доста уникална позиция му беше спечелила силни позиции на собствения му пост. Всяко уволнение щеше да породи въпроси дали не тръгват отново проектите на императора, своеобразна гаранция срещу които беше самото присъствие на Трийчо в консулата. Но ето сега - отвори се шанс...
-Трябва да организираме медийно всичко, така че ние да контролираме потока и да не допуснем странични коментари... - каза Балончо.
-Да, има и мислещи журналя все още, все някой ще се сети, че не Трийчо, а Никълъс е виновен. Ако тръгнат сериозни въпроси, ще се провали версията за уволнението. - каза Първанаки.
-Провалът е добър повод да уволним някого, но не ми трябва да уволнявам Никълъс - той е добра боязлива прислуга. Но не трябва да изпускаме шанса да се отървем от Трийчо. По-добър шанс от този няма да имаме. В този случай оставката му ще е с минимални последствия. Всяко друго отстраняване ще породи повече въпроси около Северния император.
-Прав си, действай. Аз ще задвижа моите медии да налагат правилната версия. Ти задвижи твоите. Винаги можем да уволним Трийчо, но не винаги можем да го направим с добро оправдание... - завърши Първанаки.
-Действаме... - завърши и Балончо.
Така бе решена съдбата на един министър, който изобщо не подозираше какви провали е постигнал.
Същата вечер бай Добрий написа, че политик, който уволнява достойните, заради недостойните, няма дългосрочно бъдеще в политиката. Още по-малко има шанс да стане диктатор, защото за него качеството на кадрите е още по-решаващо...

Продължава... Скоро...

Добри Божилов
Гай Балоний...Презареждане
19.03.2012

donation

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates