Глава 8 - Слънцето на Северния император

 

Великият северен император погледна графика си и видя една 10-минутна среща. Кратка работа по маловажен въпрос, вместена между другите задачи. Отвори папката, подготвена от секретарката, в която накратко беше описан въпросът и основните проблеми. За минута-две императорът се запозна със случая, след което влязоха един разузнавач и един от членовете на борда на Имперската корпорация по светене с изкуствени слънца. Относително ниският ранг на чиновниците сочеше допълнително за маловажен проблем и императорът се замисли дали изобщо подобни въпроси следва да стигат до него или да ги прехвърли на някой министър.
-Виждам, дразнения създава Гай Балоний. - започна императорът без да чака някой да му обяснява нещо. Бързаше да приключи с казуса.
-Да, Ваше Величество. - каза членът на борда. - Гай Балоний и свитата му блокира строежа на изкуствено слънце в село Блеене. Работата е до никъде. Много пари вложихме, сега не искат да плащат.
-Гай Балоний се е сговорил с бледоликите, изглежда са намерили начин да му платят добре, и сега ни спъва. - допълни разузнавачът.
-Е ние нали плащаме там на толкова народ. Та и на него. Малко ли му снесе Златний... - каза императорът.
-Ами той май не се сеща, Ваше Величество. Мисли си, че парите на Златний са си по други въпроси, и не засягат този.
-Това едва ли е изненада. Тези политици са изключително алчни. - каза безизразно императорът - Но нали бяхме готови да му платим и за изкуственото слънце да изгрее?
-Ами ние пуснахме заявка, но нещо не стана. Май друг плати за обратното...
-И за какво им е на бледоликите да провалят проекта. То половината техни корпорации ще го правят? - попита императорът.
-Знаете, че при бледоликите цари хаос. Няма единно ръководство и ред като тук. Различни групировки за различно дърпат... - включи се отново разузнавачът.
Императорът нямаше много време да се занимава с Гай Балоний, а и му беше ясно че няма да се занимава. Решението беше подготвено, тези бяха дошли само за финално одобрение.
-Значи е ясна работата. Ние държим и ножа, и хляба. Но само хлябът май не стига...
-Точно така, Ваше Величество. Хлябът не стига, и затова сме подготвили някои документи за нови мерки за одобрение от Вас. - отговори членът на борда.
-Остави документите на Мечката да се занимава. - каза императорът, визирайки верния си премиер - Кажи му, че съм казал "Да" и да оформите всичко. Извадете първо някое малко ножче, после по-мощно.
-Мисля, че с оглед на профила на Гай Балоний, няма да се наложи повече от малко ножче. - заключи разузнавачът и двамата излязоха.
***
-
Консуле, ужасна новина. Ужасна новина, консуле. - влетя в кабинета почти дълбоко разплакана секретарката. Гримът и леко се беше размазал. - Императорът иска много пари заради Блеене.
-Какви пари? Нали я спряхме тая ламя Блеене. Нали я спряхме, именно за да не харчим пари?
-Обезщетение, консуле. Неустойка за това, че няма да строим изкуственото слънце - секретарката преглъщаше сълзите си.
-Веднага всички при мен! - нареди Балончо.
Под "всички" се разбираха всички, които имаха отношение към проекта. Това бяха основно Сянко и Гай Делий - новият министър на стопанството на мястото на сър Трийчо, преждевременно уволнен, заради интригата с Никълъс. Присъстваше и един правен съветник на консула.
-Какъв е този иск, Делий? Нали се бяхме разбрали с императора. Той знае, че нямаме пари, какви пари сега иска?
-Ами не знам, консуле. И аз съм изненадан...
-Как така си изненадан? Как може да си изненадан от иск за 1 милиард суха пара? Не сме ли предвидили този вариант? И ти какво приказва като те пратих при императора? Нали те пратих да се разберете? Да не си се разбирал само с придворните девойки там?
Делий се изчерви, защото беше млад, и беше нормално да се занимава с придворните девойки, всички от които бяха хубавички.
-Ами, ние основно за синьото гориво говорихме. И дадоха там отстъпка. По изкуствените слънца много не сме дискутирали...
-Сянко, ти да кажеш нещо? - обърна се към другия консулът.
-Ами, консуле, с или без иск, 1 милиард свободни в хазната няма... - отговори ковчежникът на държавата.
-Като прекратихме договора, нали преди това проучвахме за какво иде реч? - каза Балончо - нямаме такива неустойки предвидени...
-Принципно всъщност ние нищо не прекратихме, консуле. - включи се правният съветник - ние обявихме от името на консулата и на Сената, че прекратяваме строителството. Договор не сме прекратявали, защото такъв няма.
-Ами като няма договор, какви са тия неустойки?
-Нямам представа. Медиите разтръбиха всичко. Но допускам, че става дума за поръчки от наша страна, които са изпълнени от тях и не са платени.
-Какви поръчки, след като нямаме договор? - попита Балончо.
-Това е оперативната дейност. Наши корпорации поръчват на техни отделни детайли. Може да стане и без генерален договор. - поясни съветникът.
-Как ще поръчват като спряхме строежа? Кой смее да поръчва? - ядоса се Балончо.
-Ами те поръчките си вървят автоматично. Всяка корпорация си има план за работа и го изпълнява. Всъщност всяка корпорация има интерес да го изпълни, защото после ще трябва да и платим и на нея, а не само на императора. Така работа си върви. Има разни малки отделни договори, по тях те си поръчват. Някои поръчки стават и автоматично - с времето и по съдържанието на самите договори.
-Това е абсурдно. Нали спряхме строежа? Как може поръчките да продължават?
-Ами консуле, тези малки договори си стоят и си вървят. Тях не сме ги прекратили. Те са прерогатив на съответните мениджъри. Отделно и самите те съдържат неустойки, и не се прекратяват толкова лесно. Понякога е по-изгодно да поръчаш нещо, отколкото да се откажеш от него...
-Искате да кажете, че изкуственото слънце продължава да се строи само, въпреки че сме го спрели?
-Чисто юридически ние нищо не спряхме. Ние обявихме, че отменяме нещо, което не съществува. През цялото време изкуственото слънце е строено с малки подобни договори. Фактически общото решение е било само устно, морално, политическо. - каза съветникът.
Балончо онемя.
-Всъщност съветникът ни казва, че изобщо не сме прекратявали строежа на Блеене, а само сме казали на народа, че го прекратяваме. - поясни Делий.
-Именно.
-И сега императорът просто си иска плащане за свършена работа? - попита Сянко.
-Вероятно да... - каза Делий.
-Не мога да повярвам какво се случва. Как допуснахме това? По-евтино щеше да ми излезе да построим слънцето. - развика се Балончо.
-Е, тя тази опция винаги съществува... - каза Делий.
-Тази опция е лудост. - каза Балончо. - Нямаме пари за това. Но и да имахме - за смях ще стана само месеци, след като аз лично спрях строежа, отново да го започна. Как допуснахме да не прекратим договора като хората?
-Ами консуле, ние договор не сме имали и затова бюрокрацията не е работила по него. - каза съветникът. - Вие казахте, че ще прекратяваме строителството, бюрократите провериха, че няма какво да се прекратява като договор, и докладваха, че всичко е подготвено.
-Ами малките договори?
-Те не са прерогатив на бюрокрацията. Те са на държавни корпорации, които са си отделно...
-Как може аз да прекратя нещо, и другите да се правят, че нищо не е станало, и да си продължават?
-Не сте им наредили изрично. Доколкото подобно прекратяване е трудно, и вероятно скъпо, те са решили да не пипат нищо. Възможно е и да са помислили, че прекратяването е само временен блъф, и да са си продължили работата. След като не сте им казали лично, няма какво друго да направят. - поясни механизмите на бюрокрацията съветникът.
-Ще ви изгоня всичките накрая. - ядоса се консулът - Но това после. Сега да оправим кашата. Какво да правим?
-Все още нямаме точни данни и не мога да коментирам, преди да съм видял иска. - каза съветникът.
-Пари за иска нямаме. - каза Сянко.
-Стига сме усуквали. - каза Балончо - Какво правим с този иск? Ако е истински и спечелят, какво правим?
-Ако искът е истински, най-изгодно ще е да достроим слънцето. - каза Делий.
-Слънцето струва 10 милиарда. От къде да ги взема? - изрева консулът.
-Аз само казвам кое е най-изгодно, а не как ще стане. - смутолеви Делий. - 1 милиард неустойка са чисти загубени пари. Дострояването поне ни оставя нещо.
-Имаме проблем и с отговора пред журналята. Трябва да им кажем нещо. - добави Сянко.
Балончо беше почервенял от ярост. От яд от собствените грешки, от некадърността на хората около него, от безизходицата и от очевидното изваждане на "тоягата" от страна на императора. Очевидно още беше далеч от момента, в който щеше да проумее, че всички проблеми всъщност започваха и свършваха с него самия. Но в едно нещо винаги беше и щеше да бъде гений - способността да изпъква пред журналята. Затова веднага реши този първичен като време въпрос:
-Пред журналята ще лъжем убедително, че контролираме въпроса. Ще се присмеем на императора и ще обещаем да го разбием в съда. Никакво отстъпление...
-Има риск да изглеждаме малко смешно, ако се изрепчим на императора... - каза Делий.
-Няма смешно, няма весело. Тълпата обича самоуверените, а съдбата обича смелите. Всички смело напред да разгромим императора. После ще мислим как да оправим проблема. Делото ще е след месеци...
Всички се съгласиха. След няколко часа Сянко беше изпъкнал като безмилостно заканил се да "напляска" императора в съда, а консулът по-умерено, но все път самоуверено заяви, че който иска съдебни битки, ще ги получи, и сме готови за победа. Каза и, че като след месец императорът дойде на визита, ще го съсипят с неудобни въпроси.
Малко по-късно от двореца на императора поясниха, че в програмата му скоро няма предвидени визити при Гай Балоний...
***
Подир няколко седмици се бяха събрали на едно Балончо, Първанаки, Гай Овчи - най-важният политик, занимаващ се с изкуствените слънца, Сокологлу и доведените от тях експерти. Бъдишеф отсъстваше, поради задгранични задачи, но Овчи беше неговият човек.
-Ситуацията много се обърка. - каза Балончо. - Трябва да измислим какво да правим.
-Според мен, най-лесно е да прехвърлим вината на народа. - каза Овчи - нали поискахме референдум, да го направим и народът каквото и да реши, той ще е виновен. Ако реши да строим слънцето, строим и искът отпада. Ако реши да не строим, той поема вината за неустойката...
Овчи визираше политическата провокация на част от опозицията, която в защита на изкуственото слънце беше събрала подписи за референдум.
-Ти, Овчи, все за строежи драпаш. Ще спечелиш добре. Но ние нямаме тия пари, и всички добре го знаем. - каза консулът. - Нямаме ни за строеж, ни за неустойка.
-Императорът беше обещал заем. - каза Овчи.
-Да, имаше заем. - потвърди Първанаки, който след като напусна позицията на Старши консул се забавляваше за сметка на спестяванията си, и се занимаваше основно с бизнес. Едър бизнес.
-И моите хора знаеха за този заем. Знаеха дори колко на нас се полагат, а ние сме от дребните консуматори в тия дела. - каза Сокологлу.
-Заемите на императора са отровни. Всички заедно решихме да спрем проекта - поне временно. Всички заедно. И вие бяхте тук. - каза Балончо.
-Всъщност, Балончо, ти реши да спреш проекта. - каза Първанаки - Ние просто се съгласихме да излезеш и да се провикнеш, че го спираш.
-Право казва Първанаки, - съгласи се Сокологлу - Ти, Балончо поиска да се провикнеш, и ние се съгласихме. Дума дупка не прави...
-Вие сте знаели, че така нищо не прекратяваме, но си замълчахте... - почти се обиди Балончо.
-Това беше взаимно изгодна сделка, Балончо. Ти си прибра твоите симпатии, ние нашите. Всеки си мобилизира своите избиратели. - каза Овчи, и добави - Но проектът не е спиран никога като същина.
-Както и да е. Какво да правим сега?
-Според мен трябва да строим. Така получаваме нещо за нещо. Иначе даваме много пари за нищо. - каза Овчи, който както винаги, щеше да спечели най-много от строежа.
-Съгласен съм - каза Първанаки.
-И аз така - каза ефенди...
Балончо се ядоса:
-Вие ми се подигравате. За смях ще ме направите. Дори да имахме парите, не мога 3 месеца, след като аз лично съм спрял строежа, да го започна отново...
-Ами да оставим референдума да го свърши това. Ще кажеш на Цвето да уреди народът да гласува "За" и готово... - каза Овчи.
-А аз на този референдум ще претърпя тежка загуба, защото ще трябва да се правя, че съм против. Тежка загуба, точно преди изборите...
-Аз имам по-добра идея. - каза Първанаки и привика своите експерти с една дебела папка...
След като прегледа написаното в нея, лека усмивка озари измъченото лице на консула.
***
Подир няколко седмици мистериозен консорциум с много пари се появи с идеята да откупи проекта за изкуствено слънце от държавата. Най-голямото му предимство беше, че идваше от... Империята на бледоликите - глобалният враг на Северната империя. Ако този инвеститор построеше обекта, Балончо нямаше да стане за смях. Дори щеше да изглежда герой, че е изиграл Северния император.
Консорциумът предложи огромни суми за вече построеното, и завършване на всичко за своя сметка. Гай Делий веднага заведе началника му в Сената и поиска временно отмяна на спирането на строежа - за да се проучело предложението. Инвеститорът организира пресконференция и обеща всичко и на всички. Една река от пари ще дойде, ще построи всичко, ще наеме хиляди работници, и накрая ще експлоатира слънцето сам.
Балончо запази мълчание за 1 ден, след което дойде и строго постави условия на новия ентусиаст. Сурови условия, на стойност общо няколко стотин милиона, за проект на стойност 10 милиарда...
Изкуственото слънце започна нов живот. Искът и референдумът бяха станали безсмислени.
Някои по-здраво мислещи от типа на вечния мислител Добрий веднага прозряха, че парите зад консорциума няма други какви да са, освен от отровния заем на императора, поприкрити зад други "инвеститори". Но прозренията не бяха нужни на тълпата. На нея и бяха нужни емоции и герои - истински или фалшиви. И ги имаше. Балончо реши всичките си проблеми, не се изложи. Опозицията щеше получи много пари, благодарение на доминацията на Овчи в този бизнес. А изкуственото слънце щеше да е бледолико, а не северно.
***
Още същата вечер разузнавачът се обади на императора да го уведоми, че най-малкото ножче е свършило работа и останалите планове се спират. След по-малко от минута императорът беше забравил за случая, заел се с по-важните си дела.

Продължава (може би)... Скоро...

Добри Божилов
Гай Балоний...Презареждане

29.09.2012

donation

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates