Глава 9 - Дон Домат

 

Бай Добрий понапипа една слабост на Балончо и започна лека полека да го подронва. Тази слабост се казваше... Кокалий. Привидно изпадащ от играта политик, в настоящия исторически момент, той се оказа много подходящ за съживяване. Кокалий беше един от най-охулваните политици изобщо, и именно в това се криеше силата му. Скритата сила. Сила идваща, от прекомерното охулване. Просто Кокалий беше загубил избиратели много повече, отколкото заслужаваше според реалните си грехове. Това се дължеше на дългогодишна целенасочена кампания срещу него, която непрекъснато внушаваше на обществото или, че той е виновен за всички проблеми, или че пропада и няма никакъв шанс да продължи да съществува. Така всъщност много избиратели бяха изоставили Кокалий, без реално да го искат. Т.е., както се досети Добрий, Кокалий имаше голям брой "скрити" избиратели, които можеха да се пробудят с подходяща кампания и мотивиране. Така започна кампанията на "неококализма". Както и се очакваше, доста бързо започна пробуждането на "кокалистите" - скрити и явни, а пропагандните стражари на Цветарий се видяха в чудо от неочакваната заплаха.
Като някаква реакция на това Балончо подкупи част от "Синеухите", за да разпадне коалицията и да остави Кокалий без съюзници. Но вместо това тласна техните избиратели към самия Кокалий и на следващото социологическо проучване той започна да се появява като набиращ скорост. Този Кокалий ставаше все по-голям дразнител, с потенциала да се изравни с другия дразнител - Магления.
Но проектите на Добрий бяха дългосрочни, и далеч още не бяха достигнали големия си потенциал. Междувременно един друг неочакван фактор се намеси, и изправи косите на консула.
Един изпаднал някогашен политикан, известен с това, че не си бръсне брадата и мрази да си обува краката, реши да се завърне в славата. И пусна едно писмо до всички, че протестира срещу ситуацията в страната, и ако не се вземат спешни мерки, ще започне да замеря Сената с домати. Цветарий взе необходимите мерки и осигури охрана, като се подготви и за евентуално насъбиране на повечко хора, което често се случваше при спонтанни изяви напоследък. Но за изненада, не дойде никой друг освен Безчорапения Дон Домат. Така се оказа, че той е сам, а Сенатът се охранява от 40 тежко въоръжени стражари. Когато реши да метне домата, както е и по закон, го арестуваха за хулиганство и го отведоха за разпит.
От това стана огромен политически скандал, със силни примеси на ирония. 40 души стражари срещу 1 човек, при това протестиращ политически. Властта мачка свободата на протеста чрез огромни репресивни усилия. Дори Бъдишеф се вдъхнови и изнесе впечатляваща реч в Сената. Това донякъде беше смешно, защото преди години Безчорапения беше политически противник на партията му и я беше хулил много и от сърце. Но ето как се завърта историята - днес Бъдишеф стана защитник на един дисидент и спечели от това.
Вълната от възмущение от несъразмерната сила спрямо Дон Домат обаче мотивира и много други дисиденти, които намериха повод да организират нови протести и да се подиграват на властта. Така една събота някой реши да организира "доматена революция". Народът бе призован да се яви пред Сената с домати, за да довърши започнатото от Дон Домат.
-Готови ли сме за довечера? - попита Балончо.
-Да, консуле, готови сме като преди. - отговори Цветарий.
-Да не се изложим пак и да станем за смях? - попита консулът.
-Няма шанс, консуле. Този път няма да е сам. Няма да има 40 стражаря на протестиращ. - успокои министърът.
-Намали още малко за всеки случай. Наблюдавай бройката и изтегляй стражари. Нека те са максимум 2 пъти повече от протестиращите. Намалявай ги ако се окажат повече. 2 стражаря на протестиращ са достатъчни. Няма да е 40 на 1.
-Да, консуле. Ще следим внимателно бройките. Няма да има повече от 2 към 1. Ще заложим повече на организацията. Ще подредим стражарите в по-сложна схема, така се да са по-ефективни и с по-малка бройка да получим същия резултат. - каза уверено Цветарий.
-Точно така. Умна идея. Ще заложим на организация, а не на бройка. Така няма да могат да популират после Бъдишеф и провокаторите. Да ги видим какво ще измислят. Ще смачкаме протеста без сила, ще го смачкаме през слабостта на глупавите им идеи. Нашата власт е силна и побеждава, защото народът ни обича, и разбира, че сме прави. Ние побеждаваме не със сила, а с идеи. Затова - 2 стражаря на протестиращ, и нищо повече. - завърши строго консулът.
-Да, консуле, този път ще ги размажем. Нито един домат няма да стигне до стените на Сената...
Както и беше планирано, протестът започна да набира хора. Но Цвето беше готов. Още докато се събираха ги брояха и тихомълком изтегляха резервните стражари, разположени предвидливо като цивилни. Униформените се строиха в добре оформен периметър от 2 кордона около Сената, като Цвето се досети и да не спират движението по булеварда пред самия Сенат. Така колите от движението, което там винаги беше сериозно, щяха да пречат на протеста и да помагат на стражарите. Кордоните бяха така разположени, че по естествен начин да оставят само едно тясно и сбутано свободно място за самите протестиращи. Всъщност в крайна сметка, стражарите с добра дислокация бяха завзели девет десети от площада, а за протеста остана една десета, със сравнително тесен път към Сената, лесен за преграждане, и допълнително изолиран от трафика на коли. Изобщо, идеална организация. Нямаше как дори един домат да стигне до Сената.
Добрий беше сред протестиращите. Те не бяха много - 200-300 души. Толкова беше потенциалът на гражданското общество в тия времена. Такива бяха повечето протести. Това не пречеше да предизвикват обществено внимание и дори да посплашат властта. А и тезата "доматена революция" беше доста атрактивна.
Но този път успехът не дойде от протестиращите, нито от доматите. Дойде от стражарите. Тоталната доминация над всичко, обсебването на площада и фанатичната защита на стените на Сената срещу обикновени домати, създаде впечатление, че властта се брани от страшна заплаха. Това бяха само 200-300 човека с домати. Напрежението би било отпуснато само с няколко домата в стените. Народът щеше да се "изкефи" че е "ударил" омразните управници с домати и да се успокои. Но вместо това стана отбрана като сякаш враг страшен е нахлул в държавата, а всеки домат се оказа страшен като граната. На Добрий му се стори, че властта страшно се е уплашила. Таково демонстративно разделяне на властта от народа, такова фанатично пазене на Сената от... домати. Сякаш доматът щеше да бутне консула. Всъщност властта не усещаше, че отбраната ще бутне консула...
Такава здрава защита за последно се бе случила преди 15-на години, когато един от предшествениците на Бъдишеф толкова беше се объркал в управленските похвати, че народът го изгони с гладен бунт на същия този площад. И тогава в опит да се спаси, властта се беше окопала тъй. По-късно падна, и на власт дойде Кокалий.
Успехът на Цветарий в стратегията доведе до логично сравнение с онези времена, макар днес народът да бе доста по-апатичен, все още не тъй гладен, и присъстващите да бяха доста по-малко.
Стражарите не бяха 40 пъти повече от протестиращите. Но владееха повечето от площада, бранеха яростно Сената, и не позволиха дори 1 домат да стигне стените. Властта се пребори за своя Сенат, но заприлича на една друга власт, която бе изгонена от своя Сенат.
Неококализмът на Добрий сякаш се развиваше в среда, подобна на тази на първото въздигане на Кокалий. Добрий си помисли дали историята не се повтаря. Това щеше да се разбере в бъдещето. Със сигурност се повтаряше поне началото.
Дон Домат бе творческият псевдоним на един позабравен политикан, който успя да напомни за себе си. Но след този ден Дон Домат стана един от многото иронични псевдоними на консула... Със сигурност с добрата си военна стратегия се измъкнаха от сарказма на Бъдишеф, но се озоваха в усмивката на народа...

Продължава (може би)... Скоро...

Добри Божилов
Гай Балоний...Презареждане

24.11.2012

donation

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates