Гай Балоний - Финалът (по народната воля), последна глава наистина, Епилог...

 

Краят на всичко дойде неочаквано дори за Бай Добрий, който принципно очакваше някакъв край от подобен род. Но великата сага за „Гай Балоний“ – най-великата на своето време, доказателство за което беше ограничената и популярност, не беше все още предвидена за приключване, когато се наложи това да се случи. Едно, че на Бай Добрий му беше омръзнало вече, и всичко се повтаряше, потретяше, почетвъртваше. Но всяка сага трябва да има своя достоен и уважаващ читателя край, а не просто да е хрумване, когато на автора омръзне. И ето чето този момент дойде… Народът се оказа непредвидим, както винаги е било…
Събрали се бяха всички – в една рядка среда, всички основни играчи в нашия театър, защото събитието беше уникално, и изненада всички тях. Тук бяха Кокалий и Димитриус, Бъдишеф със свитата си, Първанаки,Царий, Магления, Сокологлу и новият му наместник начело на партията, дон Сандано, фон Сидериан, и изобщо всеки един, който бе сред по-успелите в надхитрянето на народа.
-Положението е много странно и нечестно, трябва да признаем… - започна Балончо – Народът е на улиците и протестира срещу всичко и срещу всеки. Иска главата на всеки, на най-вече моята. И всички тук трябва да признаем, че аз най-малко съм виновен.
-Балончо, ти управляваш почти 4 години. Държиш всичко и всички ни. Никой от нас не е имал тази еднолична власт. Не може народът да те приеме за невинен. – отговори Първанаки.
-Прав е консулът – подкрепи го, ползвайки в знак на уважение доскорошното му звание, и Сокологлу – Когато си в центъра на вниманието, не може да избягаш от там, когато стане напечено.
-Вие ми се подигравате – ядоса се Балончо – Народът се вдигна заради неща дето вие сте направили. Вие му вдигнахте цените на светлото, вие налапахте заеми, вие насключихте договори. Сега всичко е скъпо, но аз какво да направя. Ако тръгна срещу всичко що сте правили, ще стане още по-зле…
-Ех, Балончо. Скромничиш. Нима доня Цветолика не получи и тя своето. Нима сам ти не почерпи преди месец за втория ти собствен милиард, който си постигнал в живота. Само ние сме били виновни… - опонира Кокалий, който преди години беше направил договор, дето сега вдигаше част от цената на светлината.
-Прав е Кокалий – включи се и Царий, който пък беше продал монополните доставчици на светлина – Прав е Кокалий – няма друг справил се тъй добре в бизнеса, Балончо.
-Как може такава наглост?- избухна консулът – Аз всичко що направих, го направих със свои сили. Народът не е скочил срещу нищо сторено от мен. Скача срещу стореното от Вас, което приписва на мен…
-Изпадаш в дребнотемие, Балончо – каза Първанаки.
-Какво дребнотемие, сега аз трябва да сдавам властта по почти позорен начин. Заради вас…
-И какво като сдадеш властта, всички ние го правим непрекъснато. И после пак се връщаме. Неумолимото колело на живота. – философски заговори Царий.
-Виж, Балончо, - включи се отново Сокологлу – Виж, ние не сме те натопили в нищо. Ти сам поиска консулството, получи го, и сега виждаш трудностите. Който вземе властта, носи и рисковете от нея.
-Но това не е честно. Консулът трябва да носи отговорност за своите действия, а не за чужди...
-Ами ти носиш и за своите, Балончо. Тия 2 милиарда, ако ги дадеш за субсидии, можеш да намалиш цената на светлото… - каза Кокалий.
-Ааа, не така. Ти дай от твоите. Моите са си мои, няма да плащам, заради вас.
-Никой и не иска да плащаш, Балончо – каза Сокологлу – Просто народът иска изкупителна жертва и сега е твой ред да му я дадеш.
-Справедливо е друг да му я даде! – възропта Балончо.
-Може да опиташ и друг да я даде. Предложи на народа Кокалий да се оттегли… - усмихнато каза Първанаки.
-Сарказмът ти няма граници. Кой ще се хване на това?
-Ето виждаш ли, сам стигна до извода…
-В политиката е така… - завърши разговора Сокологлу.
Всеобщото мълчание потвърди правотата му.
Балончо опита да се спаси, но протестите ескалираха и той направи единственото възможно – обяви, че народът му е дал властта, той не е алчен за нея, връща я на народа, и да се иде на избори. Спаси своята чест и тази на партията си. И с временен консулат, който щеше да посочи новият Старши консул, назначен на свой ред от самия Балончо, властта не се изплъзваше съвсем. Имаше огромен шанс да се спечелят изборите отново.
Народът обаче мислеше друго. Окрилен от успеха да изгони консула, той поиска нещо повече – да изгони всички. Поиска нова система, нови избори и нови правила за контрол. Политиканите се измъкнаха с оправданието че няма време. Това възбуди народния гняв и Бай Добрий използва случая за да съживи една своя стара идея – да се разкърти системата като народът масово не се яви на избори. Пробвал много пъти да пробужда заспалото общество, този път Добрий видя реален шанс. И започна новия си проект. Който разбираемо бързо набра сила. Може би пък идваше времето на Добрий и на малко по-идеалистично настроените в политиката…
Но това разбира се, би било извън сагата за Гай Балоний. Самата тя приключи с оттеглянето на консула – първият от 15 години, буквално изгонен с „камъни“. От тук насетне, Балончо никога нямаше да има някогашната аура и някогашното място на уникален и неповторим в политиката. Дали и кой щеше да спечели изборите нямаше значение. Балончо се превръщаше и официално в обикновен политикан. Вече нямаше да бъде спасителят на нацията – нито като повторил консул, нито като опозиция на някой нов Триумвират, нито дори като част от такъв Триумвират. Нямаше и абсолютно никакъв риск да стане диктатор или тиранин. С общи усилия, народът и бунтарите, интелигенцията бяха постигнали своето. Поспасиха демокрацията. А ако съдбата пък постигнеше и повече, и променеше системата, тогава твърде вероятно и Балончо, и Сокологлу, и всичко останали щяха да изпаднат от играта. Та, казано накратко, приказката за Гай Балоний свърши.
Това постави пред Бай Добрий една последна задача. Той се срещна с Наблюдателя Лок  и се договори за нова размяна. Този път Гай Балоний можеше наистина вече да отиде и да поеме вселенската си мисия. Там, където щеше да бъде разбран и оценен по-добре. А за целите на местното политиканстване, и клонингът му щеше да се справи добре. Така създателят на цялата тази измислица – Бай Добрий, се разбра с най-любимия си герой в измислицата  - Наблюдателят Лок за бъдещата съдба на Гай Балоний. Мисията бе изпълнена незабавно, и нито в Империята Го, нито на Земята разбраха за всички размени и подмени, които Бай Добрий им беше измислил, за да направи по-интересна творбата си. То такава е съдбата на героите в творби – авторите си правят каквото си искат. Но добре, че накрая по волята на Добрий, всичко завърши добре…
Балончо падна, народът започна да проглежда, Наблюдателят Лок  постигна огромен авторитет в обществото си, а империята Го намери, и за разлика от хората, съумя да оцени своя спасител.
Това е краят, вече наистина, на историята за Гай Балоний… Ако все пак някой не може да се раздели с него и с красотата на образа му – винаги има шанса да погледне в историята на Империята Го…

10 март 2013
Банкя (да наистина този финал е тук написан)
Добри Божилов, известен също като Великия ум – най-големият и най-непризнат писател на своето време :)

donation

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates