Глава 2 – Белязаният ("На всеки километър - 40 години по-късно")

1 март 1985

donation

В Съветския съюз политическата ситуация се дестабилизира, след като КГБ изпусна контрола над държавата, в полза на партийната номенклатура. В края на епохата на Брежнев най-голямата организирана сила в братската страна беше използвала фактическата невъзможност на Първия да управлява, за да поеме властта в свои ръце. След смъртта на самия Брежнев, това надмощие на службите над Партията се материализира в издигането на генерал от самите служби за ръководител на самата Партия и на цялата държава. Властта на КГБ бе препотвърдена и след доста неочакваната смърт на Андропов, когато те отново издигнаха свой човек начело, в лицето на Черненко. Но очевидно дори КГБ не бе способно да предвиди случването на втора толкова бърза кончина, за да е готово и с трети вариант. По чисто биологични причини, възходът на руското разузнаване в политиката получи удар, за който не беше готово. Така в началото на 1985 г., наблюдавайки последните дни на Черненко, управляващ от различни болнични легла, Партията отново се окопити и се мобилизира да върне свой човек на „трона“. Дори партийците знаеха, че това е трон. В СССР нищо не се бе променяло в последните няколко стотин години. Държавата се управляваше винаги от цар, без значение как бе формулирана чисто юридически длъжността му. Та след удара, който съдбата бе нанесла на мечтите на КГБ за тотален контрол и над Партията, самата Партия се окопити за реванш. Страхът от вездесъщите служби бе преодолян, и може би дори спомогна за сплотяване на партийните редици. А по закон, именно партийните редици избираха генералния секретар, чисто формално. И КГБ беше изхабило възможностите си да интервенира. Нещо повече – при липса на гаранции за успех, то се и страхуваше да интервенира, опасявайки се от сериозни реваншистки репресии, в случай на неуспех на интервенцията.
Данните на Държавна сигурност, с които Тодор Живков разполагаше, и които в момента бяха на бюрото на Деянов, сочеха че Партията ще се опита да издигне по-млад лидер, който да се позадържи, и да има време да я стабилизира, включително да я предпази от КГБ достатъчно дълго, че тя да си върне позициите по места. Партията изглежда искаше да избегне грешките на самото КГБ, което загуби властта, заради твърде стари и немощни ръководители. Това сочеха данните на ДС, които на Деянов му бе ясно, че са непълни, защото ДС бе изключително ограничена във възможностите си да събира информация за СССР. Все пак обаче, най-важното бе ясно – ако КПСС щеше да издига по-млад лидер, изборът беше доста ограничен. И в СССР, също както и в България, партийната върхушка беше доживотна, трудно се подновяваше и точно в момента повечето висши партийци бяха доста след пенсионна възраст. В тази ситуация, възможният избор се свеждаше до 2-3 души, а фаворит откровено се оформяше един от тях.
Разбира се, това беше истинската истина, която малцина знаеха. Официалната истина, поне засега, беше точно обратната – отново старец беше фаворит – легендата Андрей Громико. Естественият, силен и убедителен кандидат, с безупречно партийно минало и доказани способности да управлява. Народът, а и светът, с изключение на ЦРУ и другите тайни служби вероятно, именно Громико очакваше.
Времето на ДС през тези седмици бе изцяло посветено на СССР. Живков имаше нужда от информация и анализ, а ДС трябваше да му ги даде на база на далеч недостигащ информационен ресурс. Така всичко се съсредоточи върху анализа на откритите източници, и десетки агенти се занимаваха с особеностите на руската държавност.
В кабинета влезе една от секретарките с почти празна папка. В нея имаше само два листа.
-Другарю Деянов, извинете че това стига до Вас, може би е глупост, но сме длъжни да проверим. Трима агенти вече го четоха и анализираха, и нищо не разбраха. В писмото пише, че само Вие можете да го разберете. И друг път сме получавали такива писма, но това някак изглежда по-сериозно.
-Дайте да видя… - каза генералът.
Момичето му подаде папката и излезе. В нея се съдържаха 2 текста. Оригинален – отнасящ се привидно до проблеми с гумите на част от камионите в Строителни войски. И истински – след прилагане на съответните схеми за прекодиране. Самият истински текст сам по себе си беше със съдържанието на шега, т.е. предаваше евентуално информация със собствен код. Но самият факт, че до него се стигаше едва след декодиране на основния текст, накара агентите да решат, че е нещо важно.
Деянов се зачете направо в производното писмо:

„До Директора на 1-во главно управление
на ДС ген.Сергей Деянов (доставете му го лично,
никой друг не би разбрал нищо)

Уважаеми другарю генерал,


С настоящото Ви уведомявам, че е възможно да се наложи да прекъсна доставянето на информация относно новия американски противоракетен лазер. Причината за това е обстоятелството, че съвсем скоро ще бъда разкрит, и възнамерявам да изчезна преди това. Със съжаление ще трябва да прекъснем съвместната си работа, но обективно, Вие нищо не губите, защото тя тъй или иначе би била прекъсната, когато бъда разкрит. Намирам спасението си като агент за невъзможно, време е да помисля за себе си. Пожелавам успех на Вас, на Партията и на Великия Съветски съюз в постигането на пълна победа на социализма…

С най-дълбоко уважение: Роналд Рейгън – президент на САЩ“


В папката бе и пликът на писмото. Пуснато бе през обикновената поща – до адреса на един от агентите, служещи за пощенска кутия. Като адрес на подателя бе посочено посолството на САЩ. Което очевидно нямаше никакво значение, защото при обикновено писмо всеки можеше да напише какъвто си иска обратен адрес.
За разлика от обърканите 3-ма агенти, на Деянов не му отне повече от миг, за да разбере какво става. Това бе писмо от най-ценния му агент, доста добре замаскирано като шега. Ежедневно се получаваха десетки такива писма, повечето от които пращаха противниковите служби – за да губят времето и да пречат на агентите да си вършат работата. Самата ДС пращаше подобни на ЦРУ и на другите вражески служби. Но това бе написано по начин, който гарантираше, че ще стигне до генерала, т.е. ще премине ситото на предварителните проверки. Бе достатъчно сериозно, за да не позволи на агентите да рискуват да го игнорират, и в същото време не казваше абсолютно нищо, което не би могло да се прочете в медиите.
Всъщност за всеки друг, освен за Деянов и за Живков, това писмо не би имало никаква стойност. Но за тях двамата то бе от огромна стойност. Защото макар и да не носеше никаква сериозна информация, съобщаваше най-важното – агент Портиер се канеше да се оттегля. А това само по себе си беше гигантска новина за всеки, който знаеше за съществуването му. Т.е. писмото бе безсмислено за всеки, който не знаеше за Портиер, но бе шокът на годината за Деянов, а скоро щеше да стане и за Живков.
За няколко секунди генералът се вцепени, което бе нехарактерно за него. След това мигновено извика началника на финансовия отдел и му нареди да захрани с 1 милион долара още същия ден една сметка в Кипър. Онзи се паникьоса, и възрази, но чисто формално заповедта беше изрядна. ДС наистина имаше изключителен резерв от няколко милиона, предназначен за супер спешни реакции. Той се ползваше изключително рядко, но чисто формално, Деянов имаше правомощието да го направи. Началникът на финансите каза, че ще изпълни заповедта, но я иска в писмен вид, и припомни, че всички подобни операции се докладваха незабавно на Първия. Деянов потвърди и пред него вдигна телефона и се обади на Живков. Разбира се, съобщението че ще се ползва извънредният фонд незабавно доведе до привикване на генерала при самия Живков. Но заповедта бе изпълнена. На Деянов му трябваха 4 часа, за да се подготви.
-Какво става, генерале? Каква е тази паника? – попита генералният секретар на БКП и пръв държавен ръководител.
-Има проблеми около Портиер, другарю Живков. Прибягнах до фонда, с надеждата да получим повече информация, и ако може да го спасим. Не съм сигурен, че ще успея.
-Но какво става? Как така изведнъж? Има ли някаква активност в западните служби, която да води на мисълта, че ще го разкрият?
-Нямаме подобни данни. Обикновено агентите ги разкриват изведнъж. Няма как да установим, че търсят конкретен човек. Всъщност това сега е изключително рядък случай в самите служби – агент сам да реши, че е застрашен, и да се оттегли, без да се съобразява със службата, за която работи. Но в казуса с Портиер е възможно, защото ние всъщност не знаем кой е той. Той фактически ни е доброволен агент, срещу високо заплащане.
-Но защо? Какво се е променило?
-Нямах много време, нито имам информация. Активирах каналите за спешна връзка с Портиер, приготвих му специален хонорар. До дни се надявам да отговори. Ако наистина се е покрил, няма да отговори. На база на непълните данни, които имаме обаче, допускам, че проблемът на Портиер е свързан със събитията в СССР. Това личи и от самия текст, където съвсем конкретно присъства името на държавата – макар и в поздрав - нещо, което Портиер по принцип не прави.
-СССР? Там е пълен хаос. КГБ е в шок. СССР в момента е основно вътрешен проблем за самия СССР. – отговори Живков, очевидно добре запознал се с докладите на самия Деянов.
-Това е всеизвестно, винаги при смяната на ръководителя на Партията, в СССР става абсолютна мъгла. Няма служба по света, която да може да направи точен анализ и да даде прогноза. Но Портиер е очевидно доста обезпокоен. Опитах се да анализирам защо, и стигнах до извода, че причината не може да е извън СССР, и е нововъзникнала спрямо предни периоди. Портиер изобщо не реагира когато КГБ назначи двама свои агенти поред начело на държавата. Изведнъж сега се уплаши. Така ако допуснем, че причината е СССР, което е най-вероятната причина, и ако съпоставим разликите, ще стигнем до извода, че Портиер се страхува от някой от възможните кандидати за генерален секретар на КПСС.
-КПСС? Но за Портиер не знае дори самото КГБ! Знаем само аз и ти. Какво значение има кой ще стане генерален секретар там?
-Очевидно има, а ако има, това е информация по-ценна за нас вероятно от информацията за атентата срещу папата.
Живков се втрещи. Деянов продължи.
-Ако един от възможните кандидати за ръководител на СССР е уплашил Портиер, е твърде вероятно този кандидат да е агент на западно разузнаване. Виждайки, че подобна фигура може да се озове на върха на Източния блок, Портиер се спасява навреме. Това е разумен подход.
Живков отново онемя. После избухна:
-Чуваш ли се какви ги говориш? Начело на КПСС – западен агент? Това е все едно да кажеш, че аз съм западен агент. Та дори повече. Ти си в ДС от 40 години. Знаеш как се проверява всичко. Чужд агент не може да влезе дори в Политбюро, дори в Министерския съвет при нас. А ти го сложи на върха на СССР…
-Другарю Живков, аз напълно разбирам невероятността на предположението, но чистата логика именно към него води. Възможни са и други истини, но никога в службите не пренебрегваме истини с подобна висока степен на вероятност. Дори истината да е друга, трябва да отчетем и тази възможност. Бих добавил – според мен, трябва да разглеждаме това като водеща възможност. – заключи генералът, даде няколко мига на Живков да преглътне, и продължи:
-А ако това е водеща възможност, Портиер е напълно прав. Той знае, че нашите служби са свързани с руските. Знае, че фактически сме им подчинени. Портиер не знае, че КГБ не знае за него. Можем да му кажем, но не е ясно дали ще повярва. Така ако наистина в СССР на високо място се озове агент на западна служба, вероятността да не научи за Портиер е нищожна. Поне от гледна точка на самия Портиер. Нещо повече, дори да повярва, че в момента ние можем да го прикрием, рискът в бъдеще да не можем, поне от негова гледна точка, е огромен. СССР тотално доминира в политиката на Източния Блок, и с времето има ресурса да научи всички скрити тайни. Т.е. за Портиер няма друг изход, освен са се покрие. Допускам, че ако го направи скоро, ще можем и да разберем кой е бил той…
-Да, със сигурност ако някой западен министър се самоубие точно сега, или излязат снимки с любовница, които да му ликвидират кариерата, значи това е бил той.
-Именно…
-Но какво правим. Това е неописуемо! Губим Портиер, а в замяна в СССР на власт идва западен агент. Та това е пълен крах на всичко! И какво да правим сега? Ако Портиер се обади отново и потвърди, какво правим? Можем ли да се месим в руския избор? Та такова нещо може да ни унищожи! Може дори танковете да ни пратят! А ако не се намесим, и позволим на западен агент да проникне до върха? И как изобщо е възможно КГБ да проспи такова нещо?
-Шансът КГБ да проспи подобно нещо е нищожен, но го има. Няма идеална служба. А и ресурсите на КГБ бяха съсредоточени върху това да сложи свой човек начело, а не да следи останалите. Вероятно КГБ е проверило всички в политбюро, и със сигурност Громико или другите фаворити не са агенти. Но апаратната борба между КГБ и КПСС доведе до това, че най-вероятно няма да изберат някой от старите партийци начело. Възможно е сред по-младите да има по-малко проверени. В този случай, ако западът има агент от типа на нашия Портиер, в КПСС, е възможно да са го изпуснали от КГБ.
Има обаче и още нещо. Ако проблемът на Портиер е вероятният западен агент в СССР, това значи не само, че Портиер може да пропадне. Това очевидно значи, че Портиер знае за този агент. Което ще рече, че Портиер е на позиция, която предполага добре проверена и супер секретна информация. Което пък усилва достоверността на самата информация…
-Ако те разбирам правилно, очертаваш нещата като черно-бели. Няма средно положение. Ако Портиер е прав за западния агент, то самата информация на Портиер се оказва достоверна. Ако не е прав, всичко е лъжа.
-Именно, няма междинен вариант. И имам усещането, че истината не е тази, която ни се иска.
-Това е катастрофа! – каза Живков – Трябва ми решение, анализ, веднага. Какво да правим?
-Ще направя всичко по силите си, надявам се Портиер да откликне…
***
Той наистина откликна след няколко дни, а до тогава Деянов трябваше да изчисти позицията си по този казус. Постът на пръв партиен и държавен ръководител беше ключов във всяка недемократична система. За разлика от демокрацията, в която обкръжението на главата на държавата имаше собствена власт и можеше да коригира поведението му, във фактическата абсолютна монархия в СССР, Първият беше всесилен. Това правеше подобни управленски системи много уязвими откъм фактори като качество на лидера и лоялност. Ако наистина Западът би могъл да прокара свой човек там, това би било победа в Студената война. СССР бе центърът на съпротива срещу запада. Навсякъде другаде, ако някой кривнеше встрани, самият СССР можеше да се намеси. Но ако в СССР станеше пробив…
Деянов се замисли какво ли би станало, ако агент на запада управляваше СССР по времето на Пражката пролет? Или на Унгарските събития? Дали тези страни нямаше да се отцепят от Източния блок? В момента в Полша имаше известна нестабилност. Комбинирана с нерешителност от руска страна, тя можеше да доведе до отделяне на поляците. Империята около СССР бе в икономическа криза, макар и добре прикривана, и се крепеше основно на безкомпромисността на самия СССР. Истината беше, че дори леко охлабване на хватката, можеше да стартира процеси на дезинтеграция в целия Източен блок. А Първия в Москва имаше много повече власт от необходимата, за да охлаби хватката…
Т.е. логически погледнато, Деянов имаш всъщност интерес някой прозападен политик да дойде в Москва – без значение дали е бил агент или не. Системата и без това се разпадаше, подобно нещо можеше само да ускори процесите, и да помогне на собствения му замисъл. Т.е. логически погледнато, не трябваше да помагат на руснаците да разберат истината, ако тя беше именно такава… 
Но от друга страна, ако не го направеха, и руснаците разберяха, то след като се отървяха от агента, щяха да се погрижат и за самите тях. Тогава и идеите на Деянов за промени щяха да потънат сред жестокостта на хардлайнерите.
Труден момент, наистина…
Портиер получи почти незабавно запитването. Размерът на сумата, преведена авансово му показа, че в София са много обезпокоени от случващото се. Очевидно бяха стигнали до очакваните изводи, и бяха в шок. Това не изненада Портиер. Случващото се бе шокиращо и за самия него. Но бе изненадан от категоричната информация, че никой в Москва не знае за него, дори никой в българската Държавна сигурност не знае, няма досие, и в цяла България само 2 души знаят за съществуването му. Бяха приведени и някои информационни доказателства, действително сочещи към това, че СССР не разполага с цялата информация, която Портиер бе давал на България.
Това подейства успокояващо, защото най-малкото забавяше събитията и не беше нужно толкова бързо да се покрива. Ако София можеше да му осигури анонимност от Москва поне за известно време, можеше самото излизане от играта да стане по-елегантно и безболезнено. Портиер отдавна имаше схема, по която да го направи. Щеше да се оттегли от политиката, но още поне 2-3 години да продължи да праща данни, за да не може да бъде засечен кой е. После щеше да спре – заедно с оставката на някой друг висш държавник в друга страна членка на НАТО. Така подозренията щяха да се отклонят в безполезна насока.
Но събитията в СССР ескалираха рисковете, и се очертаваше едно скандално напускане на политиката, с вероятност самите българи да се усетят. Успокояващата информация, че той е агент само на София, но не и на Москва, помагаше. Т.е. Портиер се усети, че печели време, и няма нужда точно сега да се измъква. Но изрично, и донякъде излишно, в отговора си, изиска ако София ползва информацията за СССР, за да помогне на самия СССР, това по никакъв начин да не доведе до разкриването на съществуването му пред КГБ. Портиер се досещаше, че самите българи ще го пазят, защото и за самите тях ситуацията беше много рискова, и фактически нямаха опция да се обадят на руснаците директно и да се намесят в избора на генерален секретар на КПСС.
Затова отговорът му беше достатъчно ясен, но и категоричен:
„Приемам гаранциите ви, но с оглед на нарасналите рискове, ще трябва да увеличим заплащането. Последната вноска, която вие сами определихте, е добър признак, че разбирате какво би ме компенсирало достатъчно.
Относно рисковете, които ме безпокояха, намирам че вашите гаранции, че съм изолиран от тях, са достатъчни. Надявам се все пак, като използвате последните данни, вкл. в полза на СССР, да не допуснете от тях КГБ да разбере за съществуването ми.
Относно самите факти, които ме безпокоят, мога с достатъчна вероятност да ви съобщя, че не просто един от възможните кандидати, а най-вероятният избор, е свързан с ЦРУ. Не става дума за изключителен и много полезен до момента агент. Длъжността му не е била такава, че да достави изключителна военна или научна информация на САЩ. Но е поддържан като действащ агент, има досие от най-висок клас на секретност, и фактически ако оглави Съветския съюз, ще е най-големият успех на ЦРУ в историята. Личната ми прогноза е, че ако това се случи, досието му в ЦРУ ще бъде унищожено и всичките им контакти ще бъдат прекратени. От него няма да се очаква информация или шпионаж, а по-скоро промени в политиката. Допускам, че инструктажът му вече ще се случва на най-високо ниво, като тази задача ще трябва да се поеме направо от Президента на САЩ. Който ще бъде един от малкото хора на света, които ще имат възможността да се срещат на 4 очи с генералния секретар на КПСС, без това да буди съмнения. От което следва, че вероятно подобни срещи ще зачестят. Допускам и, че ако стане очакваното, западът ще се подготви и финансово да подкрепи действията на агента си.
Не следва обаче да се пропуска и обективната възможност агентът да се обърне срещу запада. ЦРУ има документи, но няма доказателства за него. Т.е. не може да го компрометира. Разбира се, КГБ би разбрало тази информация, но би било трудно да се свали действащ генерален секретар, при това опиращ се на свирепа анти-западна реторика.
Моето мнение е, че вашият блок е изправен пред сериозен проблем.
Мисля, че името на досието, което вече съставяте, и което никога няма да бъде създадено и на хартия ще се казва „Белязаният“.

Деянов затвори папката и замисли. Ситуацията наистина беше пълна бъркотия от всякаква гледна точка. В тактически план, ДС запази най-ценния си агент, поне за известно време. Но фактът, че Михаил Горбачов – най-вероятният бъдещ съветски лидер, е бил свързан с ЦРУ, беше земетресение от 10 степен по Рихтер за Източния блок. И в този момент решението беше в ръцете на 2 души – един все по-малко вярващ в системата генерал, и един изградил системата държавен глава.
-„Белязаният“? Та той направо можеше и името му да ни каже! – възкликна нервно Живков – Сбъдва се най-големият ми кошмар. Социализмът си отива, а аз трябва да го спасявам, без да знам как, и мога с всяко свое действие, да ускоря краха.
-Отново установявате, че царската корона е тежка, другарю Живков. – каза Деянов.
-Горбачов е почти избран вече. Партията е зад него. Интригите свършиха. КГБ прие. Ако сега им сервирам това, какво ще стане…?
-Без значение кога им го сервирате, все същото щеше да стане – братските партии не могат да се месят в работата на КПСС. Те трябва да гледат и да изпълняват. До сега не е имало случай братска партия да повлияе в Москва.
-Точно така. Това никога не е правено. Всички стоим тихо и чакаме накъде ще задуха вятърът. Немислимо, никой досега не е и опитвал да се меси в Москва.
-Има и още един момент, др.Живков. Ако се намесим, дори да предотвратим избора, ще станем мишена на КГБ. Ще бъдат унизени от това, че така са се провалили. Ще се погрижат всички, които знаят, да изчезнат. А допускам, че знаещите в България не сме много.
-Само ние двамата сме. И Портиер. Ще ни ликвидират, а вероятно и самия него след време. – мрачно каза Първия.
-Системата би рухнала, ако се разбере, че агент на запада е бил толкова близо до върха. – допълни генералът.
-Да, дори само информацията за това би била съкрушителна. Но пък какво става, ако този агент все пак стигне върха? Тогава ще е съвсем пълна катастрофа?
Деянов разбираше, че ще е пълна катастрофа от гледна точка на социализма, а не по принцип.
-Моето мнение, др.Живков, е по-скоро да запазим мълчание. Горбачов не е непосредствен наш проблем, никой няма да ни обвини за нищо. Никой не знае, че ние знаем. Пък след време, при някоя лична среща, може да му подшушнете, и да спечелите нещо в полза на страната.
-Може да спечеля, но може и да ме отровят. Или самият той, или американците например.
-Възможно е.
-Тази информация не е толкова лесно използваема.
-Съгласен съм. Това е атомна бомба, която като избухне, може да засегне и този, който я е пуснал.
-Но не може пък просто да мълчим. Пред очите ни САЩ ще ни разгромят, и нищо да не направим. Толкова армия, оръжие, толкова години усилия. Половината свят прие социализма. И сега така да ни изиграят. Трябва да направим нещо…
В този момент Деянов знаеше, че ще се реши какво ще става. Каза най-важното:
-Социалистическата система не е толкова лесно уязвима. Възможно е руснаците да блокират всякакви опити за промени. Там от почти 70 години се пропагандира социализъм, вяра в Партията и омраза към запада и системата му. Дори генералният секретар не може да обърне всичко това отведнъж. Възможно е да му вържат ръцете, и после да го сменят – като Хрушчов…
Генералът добре разбираше, че сравнението е доста неточно, защото при Хрушчов социализмът още вървеше нагоре все пак и имаше някаква енергия. В момента – от години, вървеше надолу, и изобщо не беше ясно възможно ли е да се спре разпадът. Но Живков едва ли можеше да улови този толкова тънък момент. Ако можеше, и не го уловеше веднага, очевидно самият той се съмняваше в социализма.
-Да, това е възможна опция. Опитът при Хрушчов се провали и Партията се отърва от него. Агент или не, Горбачов ще стигне до там. Това е някаква надежда все пак… - разведри се лицето на Първия.
Деянов не бе сигурен дали Живков наистина не схвана разликата, или просто и самият той виждаше края на системата, но тъй или иначе, разговорът потръгна в правилната посока. За да затвърди очертаващото се решение, генералът пусна един лек подсладител сред горчилката:
-Може, без да се ангажираме, да подшушнем нещо дребно на КГБ. Не пряко обвинение, а по-скоро приятелска препоръка да внимават с него. Мисля, че ще клъвнат, защото точно в момента сигурно са доста ядосани, след като двама техни човека толкова бързо минаха и заминаха през властта.
-Да, това е добра идея, генерале. Пуснете нещо на КГБ. В бъдеще ще имаме все пак някакво малко оправдание, ако всички се размирише, и се усетят, че сме си мълчали. Но в основата си – това решаваме – ще мълчим и няма да се месим.
-Никога не се меси – това е основен принцип в чернокожите предградия в САЩ. – каза Деянов.
-Да, ще се държим като обикновени американски улични бандити.
Деянов си тръгна, а Живков, който не беше разузнавач, но безспорно беше голям и хитър политик, започна да мисли как да оцелее и извлече ползи в очертаващата се ситуация. Информацията, че в СССР може да стане завой беше изключително ценна политически. Засега я имаше само той, измежду източните лидери. И можеше да се подготви, така че дори да зарадва нови Първи в Москва с активност в евентуална нова линия на Партията. Ако СССР направеше завой, България можеше да го изпревари в осъществяването му, и да спечели от това. Живков незабавно нареди на секретарката си да му доставят папките за случващото се в Полша, както и за събитията преди години в Чехия и Унгария. Поиска и биографията на Хрушчов. Всичко това бяха предимно забранени четива за масовия гражданин. Но не и за Първия, който трябваше да опознава враговете на социализма. А това да знаеш на къде може да тръгнат промени в една социалистическа система, и да управляваш промените навреме, беше много важно. Живков прекрасно разбираше, че ако СССР тръгне на някъде, то ще е някакво повторение на опитите за реформиране на социализма, а не отхвърляне на самия социализъм. И тъй като съществуваше много малък реален опит в това, той реши да е поне сред по-подготвените и да минимизира изненадите. Живков бе най-добрият в Източния блок в следването на повелите от Москва, не напразно бе оцелял толкова дълго. Щеше да направи и този завой…
Към края на деня Деянов се свърза с един свой приятел – също генерал, но от КГБ. Поздрави го хладно с избора на нов генерален секретар, което онзи прие със задоволство. В КГБ никак не бяха доволни от случващото се, и онзи прие това като подкрепа от един разузнавач към друг в труден момент. После Деянов подхвърли и, че за да се защити бъдещето на КГБ и на държавата, би било полезно да се държи изкъсо обкръжението на новия лидер в миналото, настоящето и бъдещето. Онзи разбра точно каквото трябваше да разбере – че ДС знае всичко за миналото на Тодор Живков, и това е полезно за целите на Партията, държавата и народа. Отговори и, че службите винаги правят каквото трябва, и ще е доволен КГБ и ДС да продължат досегашното си сътрудничество. Казано накратко – разбраха се, че ДС ще разбере всичко, което може за Горбачов и връзките му в България, т.е. КГБ имаше гарантиран съюзник срещу Партийната номенклатура поне в тази братска страна.
На 11 март 1985 г., по предложение лично на основния видим фаворит – Андрей Громико, за генерален секретар на КПСС бе избран другарят Михаил Сергеевич Горбачов. Относително млад висш партиен кадър носещ голямо родилно петно на главата си. Никога ненаписаното на хартия досие на ДС, за обект „Белязаният“ бе отворено…

Добри Божилов
08.06.2013
(А следващите нови приключения на Сергей (вече генерал от ДС) Деянов - когато отново дойде вдъхновение на Великия ум)

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates