Мечът на Уинду

Част 1 от "Приключенията на младия Соло" 

donation

3-та година от началото на Империята приключиха всички юридически формалности около безспорното доказване на престъпната дейност на джедайския орден. Тогава Императорът издаде декрет, с който обяви за незаконна всякаква литература и всяко разпространение на информация за джедаите. Забранени бяха и всякакви оцелели джедайски артефакти, а притежателите им рискуваха влизане в затвора. В следващите години този декрет по естествен начин драстично увеличи цената на всякакви джедайски вещи на черния пазар…
***
Клюклюкът Днаро написа 2 различни завещания. Едното беше ако си отиде от естествена смърт, и завещаваше почти всичко за благотворителност. Другото беше ако си отиде от неестествена смърт и завещаваше всичко на онзи от тримата му племенници, който доживееше 1 месец след смъртта му. Адвокатът пазеше и двете завещания и след като Днаро се раздели с живота в доста съмнителна катастрофа със стара моторна лодка, той реши, че това е по-скоро насилствена смърт. И отвори пред племенниците второто завещание. В него, освен въпросната последна воля имаше и едно допълнително изречение – старият клюклюк искаше тримата, без никакви съпровождащи и напълно невъоръжени да отидат в една пещера и там да отворят 3 оставени от него сандъка. За всеки един от тримата имаше по един ключ. Адвокатът знаеше, че подобни условия се поставят когато трябваше да се завещае нещо незаконно, но ценно.
Тримата действително отидоха до пещерата, убедени че чичо им се е погрижил за безопасността им, с условието да са напълно невъоръжени. И тримата вече трепереха от риска да бъдат убити в рамките на 30-те дни, но и правеха планове как да се отърват от останалите двама.
След като трите сандъка бяха отворени, се активира холограма на любимия им чичо. Той каза:
„Здравейте скъпи племенници,
Вие наследихте доста пари. Но след като поне един от вас е отговорен за смъртта ми, ето ви моят подарък – поне двама от вас скоро ще ме последват. В кръвта на нашата раса е да се избиваме едни други, и винаги да го правим с користни мотиви. Ние сме най-кръвожадната раса във Вселената, като изключим може би, хората. Но те не са толкова рационални, и понякога убиват и без користни мотиви, и дори без мотиви изобщо. Но нека не се отвличам. Аз знам, че след като убихте мен, и след като видяхте завещанието, вече сте готови да се избиете едни други. Това е моят подарък за вас. Очаквам поне двама да ми правят компания скоро, за да не ми е скучно.
Но нека не се отвличам.
В тези сандъчета е най-ценното ми наследство. Това са три истински джедайски меча. Да, съвсем истински. Моят добър бизнес партньор Джаба Хатианина няколко пъти предложи да ги откупи, като ми каза, че имал готов клиент, с трийсет милиона малавийски кредита. По 5 милиона за два от мечовете и 20 милиона за третия. Вие не можете да установите кой е ценният, но хората на Джаба могат. Но това тъй или иначе е без значение, защото и трите меча в крайна сметка ще идат в ръцете на един от вас. Та, любими мои момчета, скъпи мои, хващайте се за мечовете и решете въпроса сега. Победителят взема всичко, и приятелски съвет – Джаба плаща най-добре, не търсете друг купувач…
Хахахаха…“
Холограмата изгасна, след което необузданите емоции очаквано взеха връх сред клюклюците и те награбиха единственото достъпно им оръжие – джедайския меч пред тях. Завещанието на Днаро подейства мигновено. Един от племенниците се самоуби като активира меча, насочен към себе си. Получи широка дупка в корема, след което го изпусна, и падайки надолу лъчът го посече на две. Но не това го уби мигновено. Напълно неспособен да се бие, след 2 секунди беше обезглавен от един от другите два меча.
Братята му се сбиха по възможно най-непохватния начин. Те никога не бяха пипвали меч, нямаха представа какво е фехтовка и какво върши самият меч. Битката би накарала всеки един мъртъв джедай да се обърне в гроба. Резултатът от нея бе очакван – още една глава падна. Но като бонус за чичото, победителят загуби единият си крак. Така чичото получи двама племенници за компания, плюс крака на третия…
***
Той не знаеше дали това е проклятие или дар. Но никога не можеше да се напие. Колкото и да пиеше, с какъвто и да било алкохол от която и да било планета, никога не постигаше повече от умерено омайване. И дума не можеше да става да припадне или да заспи от пиене. В случаите, когато организмът му просто не можеше да се справи, следваше брутално повръщане. Но не и падане под масата.
Умереното омайване бе максимумът и в момента го бе достигнал. Едно успокоение и отпускане след поредната идиотщина на Империята, която го отхвърли като кандидат от Академията за пилоти с неясния, но универсален аргумент, че е неблагонадежден. Показал най-добри резултати на тестовете, вкл. практическите, бе изритан – вероятно защото някой бюрократ искаше да нагласи свой човек. Просто нямаше никаква идея защо е неблагонадежден, след като не бе имал никакви прояви срещу Империята, нито пък срещу Републиката преди това, нито пък някой в семейството му бе имал проблеми с политиците. Но тъй или иначе – неблагонадежден, и алкохол без ограничение…
-Пак ли опитваш да се напиеш, Хан? Знаеш че битката е безнадеждна… - познат глас прозвуча зад гърба му.
-Черен, разкарай се. Сега не съм компания…- отговори проваленият курсант.
-Черен? Аз си имам име, бе… Ти си станал расист… Хахаха…
-Дори да беше бял и да не бях расист, ще изядеш боя, ако не се разкараш. Изобщо не ми е до приказки…
-Извинявай, извинявай, май не уцелих подхода. Страх ме е да не ме набиеш, но няма как да се разкарам. Трябва да рискувам, че работа имам…
-Никаква работа не ме интересува, върши си я сам…
-Теб може и да не те интересува, ама мен ме интересува, и ми трябваш за нея. Затова – няма как да се разкарам…
-Що не си завреш работата…
В следващия момент две яки горили обърнаха една бъчва, пълна с ледено студена вода върху неуспешно опитващия да се напие младеж. После го повлякоха в едно от близките сепарета, където влезе и Ландо. Горилите си тръгнаха. Хан се освести и се готвеше да скочи на черния, но бе дотолкова изненадан от случващото се, че реши да изчака и да види за какво все пак иде реч.
-След толкова брутално изтрезняване, очаквам поне 100 кредита, дори в случай че откажа офертата ти. И поне 50, ако откажа и те пребия…
-Виждам, че наистина си изтрезнял… - усмихна се Ландо.
-Би ми направил услуга, ако ме беше напил – примерно като тия двамата ме халосат по главата с бъчвата.
Ландо се усмихна отново и реши да мине по същество.
-Приятелю, говорим не за някакви смешни сто кредита. Говорим за 10 хиляди. За всеки. За мен 10 и за теб 10.
-Нещо май си понапреднал в контрабандата? – каза Хан.
-Нищо не съм напреднал, още работя за други, обират ми цялата печалба. Но това е шансът ми. С тия 10 бона ще си взема мой кораб, и ще печеля най-сетне нормално.
-10 бона печалба за теб, предполагат Джаба да вземе 100 хиляди. А сделки за 100 хиляди предполагат много големи неприятности. А сделка за 100 хиляди, която са изпуснали Боба Фет и близките до Джаба, предполага много много много големи неприятности…
-Не е точно така, Хан. Малко по-друга е схемата. Клиентът предлага 250 хиляди малавийски кредита, за да извозим само него. Това са около 25 хиляди имперски кредита. Само за прекарването на един човек. Нищо повече не иска. Джаба няма да разбере за парите. Той ще вземе своите 90% от нормалната най-висока ставка за извозване на човек – 5-6 бона. А аз ще взема 20 бона, без да докладвам на Джаба.
-Ти май искаш да обявят 20 бона за главата ти…
-Е, то без някога да рискуваш, няма бъдеще в тоя бизнес…
-Точно поради това не ме забърквай. Вече ти казах, че не искам да ставам контрабандист. Жалко за парите дето си профукал по тия горили…
-Виж, Хан, трябва ми помощта ти. Еднократно. За теб риск няма. Джаба изобщо няма да знае, че си замесен. Взимаш 50% и изчезваш. 10 бона имперски, или 100 бона малавийски.
-Не ми трябват 100 бона. Точно сега ми трябва само уиски…
Ландо се замисли. Не можеше нищо да каже, знаеше че шансът да убеди Хан е минимален. Това вече няколко пъти беше отказвал да се занимава с контрабанда. Искаше да става флотски офицер и пилот…
-Дори да не искаш парите, има още нещо – ще си го върнеш на Империята.
Хан трепна. Наистина беше много гневен на Империята, Императора, бюрократите, Академията и изобщо всяко държавно нещо.
-Какво точно ще и върна? Да не би да е избухнала революция и да превозваме вожда и?
-Хахаха, революция! Кой ще ти вдигне революция срещу Палпатин, Вейдър и онзи мошеник Органа. Няма да има революции скоро. Говоря за нещо по-дребно. Можем да се позабавляваме с тия дето Империята ги смята за по-добри от нас, и ги прие в Академията. Ние – отритнатите, срещу успелите генийчета с благонадеждна кръв. Ще прокараме товара точно през най-голямата блокада…
Ландо също беше отрязан поради неблагонадеждност предната година, и контрабандата беше неговият избор като отговор на унижението.
-Най-голямата блокада? – попита Хан – Да не намекваш, че трябва да излиташ тия дни? Точно сега?
-Именно.
„Точно сега“ всъщност около планетата имаше около сто имперски кораба, включително десет разрушителя. Никой не знаеше точната причина за присъствието им, но „точно сега“ абсолютно никой контрабандист не смееше да отлепи от земята. Всички бяха в отпуск. Дори товарът наистина да бе бъдещият вожд на революцията, бе абсолютно немислимо „точно сега“ да го прекарват. Трябваше да се изчака, докато блокадата отмине.
-Ти сигурен ли си, че си по-трезвен от мен? – попита Хан.
-Виж, приятелю, няма лесни пари. Човекът дава 250 бона малавийски, за да го изведем точно сега. 5 пъти над цената за подобна услуга. Никой не иска да го поеме, така офертата стигна до мен…
-След като никой не иска да го поеме, не мислиш ли, че офертата трябва да подмине и теб, и да продължи по пътя си към лудия дето накрая ще я приеме?
-Виж, Хан. Истината е, че сделката е много рискова. Но има и друга истина – никой друг освен мен, и теб, заедно в екип, не може да я изпълни. Такива като Боба Фет просто знаят, че нямат шанс и затова не се захващат. Но ти знаеш, че аз и ти сме най-добрите пилоти. И заедно имаме шанс. Т.е. тия пари за нас са постижими.
-Ти още ли се броиш за добър колкото мен? – попита Хан.
-Винаги е било очевидно, че съм и по-добър. – отговори Ландо.
-Ако опитваш да ме предизвикаш на тема чест, няма да мине. Оправяй се сам. Може да сме най-великите пилоти, но срещу 10 разрушителя няма да се оправим. Пък и за какво ти е втори пилот. Ако взривят кораба, няма значение колко пилота е имало.
-Ами, Хан, корабът е малко старичък. Управлява се от двама пилоти. Може и от един, но не оптимално. Ако искам да мина през блокадата, трябва и втори да участва.
-Кораб, управляван от двама пилоти? Това е някоя антика от преди Републиката…
-Не го знам от кога е. Джаба ми го даде на лизинг. Ползван е за евтина контрабанда, не е кой знае какво.
-Значи, ако те разбирам правилно, предлагаш с някакво корито, което не си знае годините, управлявано от 2 пилоти, да пробием блокада от 100 имперски кораба?
-Всъщност, ще трябва да я пробием два пъти. Един път тук, и един път на планетата за пристигане. И там има блокада.
Хан онемя. После каза:
-Твърде вероятно е да съм се научил да се напивам. Очевидно съм под масата и сънувам.
-Не, Хан, не сънуваш. 2 блокади, кораби в пълна бойна готовност, никой друг не минава край тях, и дърто корито с 2 пилоти. Единственото интересно нещо в историята са по 10 бона за всеки.
-Отказвам…
-Знам, че отказваш, приятелю. Знам това. Но ще те чакам утре сутринта на дока, заедно с пътника. Ако не дойдеш, излитам сам.
-Самоубиваш се сам!
-Възможно е…
Ландо стана и си тръгна. Бе сигурен, че Хан ще дойде. Бяха твърде добри приятели, за да го изостави да бъде убит. Не беше почтено да се ползва подобна заплаха в бизнеса, но се налагаше. Пък и самият Ландо знаеше, че ако му приложат подобно изнудване, би се поддал и не би изоставил Хан.
***
Когато Соло влезе в дока, всички небеса се стовариха отгоре му. Не би виждал по-трагичен кораб в живота си, а той беше видял доста кораби.
Ландо се показа доволен:
-Знаех, че ще дойдеш…
-Експлоатацията на приятелски чувства ще ти бъде върната един ден, Ландо…
-Сигурен съм…
-Какъв е този кораб, това кораб ли е всъщност?
-Кораб е, лети…
-Лети. Това е добре, че поне лети.
-Казва се „Хилядолетният сокол“….
-Името му поне отговаря на истината. Това корито сигурно е на хиляда години.
-Развива половин светлинна…
-Половин светлинна? Сигурен ли си, че това не е морски кораб, а е космически?
-Летял е в космоса.
-С това корито можем да минем с лекота всяка блокада. Никой няма да заподозре, че караме нещо незаконно. – каза Соло.
-Ако си прав, това ще са ни най-лесните пари, Хан…
-Дай да видя плана ти за бягство…
Двамата влязоха в „Сокола“, който отвътре имаше същия вид като отвън. Планът на Ландо бе прост. Излитат и мълчат. Печелят време. После побягват и с малко късмет стигат преди имперските изтребители, до астероидния поток, който минаваше покрай планетата. Скриват се вътре, минават през него и се измъкват изненадващо от някоя от страните му, където няма кораби. После максимална скорост и надежда никой да не ги последва.
-Този план е толкова абсурден, че ме е срам дори да те питам как ще минем втората блокада. Просто защото няма да излезем от тази. – каза Соло.
-Ще излезем, Хан, и ще го върнеш на имперците. А втората блокада – като я наближим, ще импровизираме на място.
-Ландо, чуй ме добре – откажи тази лудост. Ако не откажеш, и ако оцелеем, ще ми дължиш не пари, а толкова огромна услуга, че цял живот ще съжаляваш.
-Тръгваме, Хан…
***
-В следващите 15 минути ще се реши всичко. – каза Хан, когато „Соколът“ излезе от атмосферата.
-Според мен ще са 10. – каза Ландо.
Радиото се включи:
-Тук разрушител на Негово Императорско Величество „Непобедими“. Навлизате в забранена зона. Идентифицирайте се…
Ландо не отговори на повикването.
-Колко ще им лазим по нервите? – попита Соло.
-3 минути. Не рискувам повече.
-До астероидите са 5 минути. Трябва да откраднем поне още минута. Това корито не може да издържи повече от 1 минута на изтребителите.
-Разрушителите стрелят около третата минута, няма как да направим четвърта. – каза Ландо.
-Тогава да им отговорим веднага?
-Какво? Ще загубим трите минути…
Но беше късно, Соло вече беше включил радиото:
-Тук капитан Сол
eно от „Хилядолетния сокол“. Не възнамеряваме да напускаме планетата. Разхождамe
се. Уча племенника си да пилотира. След половин час се прибираме.
-Капитан Солено? – възкликна Ландо. – Кой те провъзгласи за капитан, и то точно на моя кораб?
-Мълчи, Ландо, ей затова съм бил винаги по-добър от теб. Защото знам отговорите, преди да се появят въпросите.
-Много си самоуверен, Хан. Преди половин час изобщо не искаше да летиш, изглеждаше като страхлив заек. Аз те доведох тук.
-Да, а сега аз ще се погрижа, да оцелея тук, където ме доведе…
От разрушителя отново се включиха:
-Капитан Солено, нарушавате правителствен указ за поставяне на планетата в изолация. Никой не може да пристига на нея, или да заминава. Незабавно се прибирайте обратно, иначе ще трябва да ви арестувам.
-Ей, момчета, ще арестувате ли и детето. То е само на 12 години? Нека се повози. Мен самият баща ми така ме учеше да пилотирам. И гледайте какъв велик пилот съм станал…
След което с коритото дето не си знаеше годините, Хан извърши нещо като подобие на лупинг, при който пътникът им, заел нещо като каюта, едва не се преби. Ландо бе вързан с колан.
-Какви ги вършиш? – извика Ландо.
-Броя минути. – каза Хан.
-Господин Солено, името ви не присъства в никакъв регистър на корабните капитани. Кога сте учил и сте си взели лиценза? Незабавно спрете кораба и стига с тези циркове. – обади се отново имперецът.
-Аз съм капитан по рождение. Баща ми ме провъзгласи. – каза Соло.
-Вие се подигравате с Империята, Солено. Ще ви взривя ако продължавате.
-Вижте момчета, детето иска да му покажа колко съм добър срещу изтребители. Бихте ли пратили 2-3 машини. Но без да стрелят наистина. Виждате, че това корито не става за нищо.
Докато вървяха тези разговори, на борда на „Непобедими“ бе настъпила нещо като суматоха. Там не виждаха никаква обективна възможност „Соколът“ да им избяга. Самият той не се отдалечаваше опасно от планетата, а се държеше в близка орбита. А капитанът му най-вероятно беше пиян. В тази ситуация нямаше никакъв шанс да се активира светлинна скорост. А имперските служители изобщо и не искаха да помислят да прибират тази барака на борда си. Нито пък искаха да стрелят и после да пишат с часове доклади какво и защо са направили.
-Капитан Солено, последно предупреждение. Имате 1 минута да се приберете обратно на планетата. След което стреляме. – финално прозвуча гласът от разрушителя.
-Благодаря момчета, обещавам след 1 минута да ме няма. Благодаря, че ми дадохте тази минута да се повъртим още малко. Гледайте сега какви неща мога…
След което „Соколът“ се отдаде на неподозирани от самия Ландо маневри, а на „Непобедими“ войниците се събраха около прозорците да гледат.
-Ландо, ето че дойде моментът да свършим работата, за която ме извика.
-Моят план беше малко по-различен. Нямам вече никаква представа каква работа трябва да върша.
-Не се ли сещаш, Ландо. Трябва да ги изненадаме с хипердвигателя…
-Хипердвигателя? Толкова близо до планета, между кораби и астероиди?
-Ти да не мислиш, че с това корито имаме друг шанс?
-Планът ми беше с маневри и избягване да се доберем до астероидите. Където няма да ни последват.
-Колкото и да съм добър, Ландо, не мога само с маневри да избягам на десет пъти по-бързи изтребители. Трябва да скокнем с хипердвигателя за няколко милисекунди.
-До астероидите са 100 хиляди километра.
-Значи настройваш таймера на половин секунда. С половин светлинна скорост, ще минем към 75 хиляди. За да ни настигнат, ще им трябват минути, през които спокойно ще влезем сред астероидите. – обясни Соло.
-Освен ако и те не направят същото като нас?
-Мислиш ли, че сред имперските офицери има подобни психопати?
Междувременно от „Непобедими“ се обадиха:
-Солено, минутата ви изтече, имате 10 секунди, да се приберете обратно, където ви очаква солидна глоба…
-Да, момчета, благодаря за разбирането. Ей сега се махам…
След което не знаещият годините си „Сокол“ се изпари от екрани, радари и от всякаква апаратура. Миг по-късно се появи отново – на 80 хиляди километра отдалечил се.
-Какво направиха тези? – изуми се капитанът на „Непобедими“.
-Мисля, че активираха хипердвигателя, сър. – отговори дежурният пред радара.
-Хипердвигателя тук?
-Мисля, че да.
-Тръгвайте след тях незабавно. Тези подскоци са лудост, но няма да ги спасят.
-Сър, мисля, че ще се скрият сред астероидите. Почти са ги стигнали.
-Астероидите? Ще влязат там с тази барака? – възкликна капитанът.
-Това е най-очевидната им цел. – каза дежурният – Нямаме шанс да ги настигнем, освен ако не повторим маневрата им.
-Аз не съм самоубиец. Викнете още 2 разрушителя, ще блокираме астероидното поле от всякъде. Дали на този кораб не е това, което търсим?
Всъщност никой от имперската флота изобщо не знаеше причината да блокират тази планета. Единствено върховният командващ адмирал имаше яснота защо са тук и какво търсят, но не споделяше дори с най-приближените си. Така офицерите надолу всъщност не знаеха какво правят и защо го правят…
Междувременно „Соколът“ навлезе сред астероидите, а Хан намали скоростта му до минимум, за да може компютърът сам да маневрира сред полето.
-До тук добре, Ландо. Сега да видим какво предвижда натам старият ти план.
-Трябва някак изненадващо да се измъкнем от астероидите и да отпрашим със светлинна скорост, преди да са засекли посоката ни.
-Това го разбрах, че трябва. Но не разбрах как ще стане. След този номер, който им извъртяхме, със сигурност ще блокират полето от всякъде. И появим ли се, ще стрелят без да питат. Всъщност вече нямаме дори път назад. И там ще ни застрелят.
-Ще измислим нещо. – каза Ландо.
-Мисли по-бързо. Аз отивам да видя жив ли е пътникът ни.
Понятието „каюта“ бе твърде пресилено за помещението, където се намираше пътникът. Но това бе най-доброто възможно на този кораб. Маневрите не бяха убили клюклюка, но със сигурност бяха му причинили доста неприятности. Той освен всичко друго, беше и инвалид – с 1 липсващ крак.
-Жив ли сте? – попита Хан.
-Очевидно… - каза онзи.
-Не знам дали ви дължа извинение за последните минути, или вие ни дължите извинение, че ни въвлякохте в това. – каза Хан.
-Няма нужда да ми се извинявате, ясно беше, че ако изобщо минем, ще е по някакъв подобен начин.
-Още не сме преминали съвсем. Всъщност, в капан сме.
-Сред астероидите ли?
-Да.
-Не могат да влязат при нас, или поне не е желателно за тях. Но ние не можем да излезем?
-Бързо схващате, очевидно…
-Струва ми се, че нямаме път и назад…
-Точно така…
-Тогава какво ще правим?
-Много добър въпрос. Ландо в момента мисли по него…
-Ако мога да помогна с нещо…
-Всъщност можете. Ако ни изясните какво точно караме, защо плащате толкова скъпо, и вие ли сте причината за тази блокада?
-Допускам, че аз съм причината, и именно затова плащам толкова скъпо.
-Кой сте вие, с какво сте толкова важен?
-Нужно ли е един клиент да разкрива всичко? Просто ме транспортирайте и си вземете парите.
-Нужно е един клиент да разкрива всичко, особено ако доближаваме възможността да изхвърлим товара му, за да се измъкнем.
-Да изхвърлите товара?
-Да, Ландо не ви ли каза? Ако няма как да се измъкнем от Флота, винаги се изхвърля товарът. Така няма за какво да те осъдят. Просто ти налагат глоба и те пускат.
-Не може да изхвърлите товара. Той струва мили…
Клюклюкът замълча.
-Милиони?
-Няма да кажа нищо повече. Не е ваша работа. Но знайте, че ако посегнете на товара, той ще се самоунищожи.
-Какъв товар, вие нямате товар. Тук има само един сандък. Дори да е пълен със злато, не струва милиони.
-Вижте, товарът ми си е моя работа. Длъжни сте да ме измъкнете. Плащам щедро.
-Вижте, господине, ако искате сигурен транспорт, трябваше да се качите на пътнически кораб. Щом се качвате при контрабандисти, значи вършите контрабанда, значи играете по техните правила. Трябва да знам какъв е товарът и колко затвор ни чака за него. За да преценя струва ли си да го пазим. Гарантирам ви, че ако ни хванат само тримата, без товар, няма да ни затворят.
Клюклюкът извади някакво устройство, насочи го към сандъка и го активира. Ключалката прещтрака.
-Ето, вижте сам…
Хан повдигна капака и видя вътре 3 контейнера. Около тях беше пълно с експлозив. Във всеки от контейнерите стоеше по един продълговат цилиндричен уред. Соло не се усети веднага, но не му и отне много време да разбере що за стока карат.
-Джедайски мечове? Това ли струва милиони? Да не би да съм пропуснал някоя хиперинфлация?
-Имам готов клиент, който ги очаква. Наистина говорим за милиони. Малавийски кредити.
-Вашият клиент сигурно е луд. Джедайските мечове са скъпа стока, и поскъпваща, но няма нито един, който да струва повече от 50 хиляди. Малавийски кредити. Тия трите заедно нямат и 150 хиляди. Ако нямате други пари, няма да може да платите дори нашите хонорари с Ландо. Всъщност, имате ли други пари?
-Нямам, щях да ви платя след продажбата.
-Ще ни платите 250 хиляди след продажбата на нещо, което не струва и 150 хиляди?
-Казах ви вече, че имам купувач, който ще плати достатъчно.
-Мисля, че Ландо е направил най-глупавата сделка в живота си.
Хан отиде в пилотската кабина, за да изясни ситуацията с Ландо.
-Не съм го питал за стоката. – каза Ландо – Не ме и интересува. Достатъчно е, че ще ни плати, не ме интересува от къде.
-С какво ще плати? С 3 джедайски меча по милион всеки ли?
-Това си е негова работа. Той знае кодекса на контрабандистите, и особено кодекса на контрабандистите, които работят за Джаба.
-Животът му, това ли ти е гаранцията?
-Всеки, който наеме контрабандист на Джаба, знае че ако не плати, ще бъде убит. Джаба държи на реномето си. Затова и всички плащат. Това е гаранцията.
-Тази история все повече започва да мирише. – каза Хан. – За тия мечове няма да ни вкарат в затвора, най-много някоя условна присъда да ни дадат. А ако се отървем от тях, имаме шанс дори да не ни конфискуват кораба.
-Трябва да доставим стоката и да вземем парите. – каза Ландо.
-Това е по твоята част – ти мислиш по въпроса.
Соло отново отиде при пътника.
-Кой е този, който ще плати милиони за тия мечове? – попита той.
-Препоръчаха ми Джаба Хатианина.
-Джаба? Джаба ще плати милиони за това? Сигурно сте полудели всички…
-Джаба вече е отправял оферта за мечовете. Имал готов клиент за тях. Повече не знам. – каза клюклюкът.
-Вижте, нещо много сте се объркали. Джаба не е глупак, и няма да плати милиони за подобни боклуци. Всъщност той изобщо не се занимава с такива дребни сделки, а само прибира комисионите. Няма начин да продадете за милион трите меча. Нито на Джаба, нито на който и да било друг. Всъщност – най-малко на Джаба.
-Имам уверения от достатъчно сериозен източник, че не сте прав.
Хан се обърка, но не загуби здрав разум:
-Нека сме наясно още с нещо. Ако наистина имате някакъв товар, който струва милиони, то тогава наясно ли сте с характера на Джаба?
-В какъв смисъл?
-В смисъл, че излиза много по-евтино да ви убие и да прибере товара, отколкото да ви плаща. Един живот не струва милиони. За 100 бона Боба Фет ще ви вземе главата.
-Моят сериозен източник не спомена подобно нещо. Каза да не опитвам при никой друг, освен при Джаба.
-Вашият сериозен източник ви е измислил елегантен начин да ви убие. – каза Соло и излезе.
А клюклюкът разбра, че беше прав. Чичото отмъсти на двамата си племенници още като им даде мечовете. А сега бе изпратил третия при Джаба… Очевидната цел беше и тримата да го придружат в отвъдното, а не да има един победител. Клюклюкът се надигна и подпирайки се на патерицата си отиде в пилотската кабина. Нямаше какво да крие вече, въпросът опираше до спасяване на живота. Разказа всичко, което знаеше на Ландо и Хан и още нещо:
-Преди да тръгна към Джаба, рових доста из библиотеките и четох да джедайските мечове и артефакти. Без да съм сигурен, струва ми се, че тези 3 меча са на много видни джедаи, а един от тях е на най-силния джедай в историята – учителят Уинду. Слуховете сочат, че той е единственият, който е успял в пряк двубой да победи Императора. Който пък бил спасен от предателство на друг джедай. Ако тези слухове са верни, това трябва да е най-ценният меч от всички изобщо.
-Дори да е така, не може да струва милиони. Нека да е 100 хиляди, не но повече. Трябва да сте наясно, че това е пазарът на незаконни стоки. Дори мечът на Уинду не е безценен. – каза Ландо.
-Възможно е за клиента на Джаба той да има особена стойност. – предположи клюклюкът.
-Със сигурност обаче, не сте вие причината за блокадата. – каза Соло – Империята няма да праща флот около няколко планети, заради някакви джедайски мечове. Което значи, че щеше да е по-разумно да изчакате блокадата да отмине, и тогава да тръгнете към заколението си при Джаба.
-Възможно е и да не съм преценил правилно ситуацията. Наистина, отчитайки стойността на мечовете и блокадата точно като трябваше да излитам, реших че аз съм причината за нея.
-Понякога клюклюците сте доста параноични. – каза Ландо.
-Въпросът е сега какво да правим. – каза Хан. – със сигурност нямаме изход, а колкото повече се бавим, толкова по-интересни ще станем на Империята.
-Можем да се отървем от товара и да излезем. Това е обичайната практика. Империята я знае, и приема, че финансовата загуба от изхвърления товар е достатъчно наказание. Глобява и пуска. – каза Ландо.
-Ще трябва да се отървем и от пътника ни. Като ни хванат, ще го проучат, ще стигнат до завещанието и може дори да го накарат да пропее за мечовете.
Клюклюкът изтръпна.
-Спокойно, приятел – не сме убийци. – усмихна се Ландо.
-Ти докъде стигна с мисленето по ситуацията? – попита Хан Ландо.
-Имам една идея. Можем да жертваме кораба и да се скрием на някой астероид. Като имперците го взривят и си тръгнат, ще се приберем обратно с една от спасителните капсули.
-Това нещо и спасителни капсули ли има? – изненада се Хан.
-Има, при това са чисто нови – мои собствени, не на Джаба. – имам две.
-В едната ще е доста тесничко. – каза Соло.
-Но поне ще се приберем живи там, откъдето тръгнахме.
Хан се замисли, след което каза:
-След като имаме спасителни капсули, можем да направим и друго. Ще изпратим с едната нашия пътник обратно долу, а с другата ще се скрием на някой астероид. След като имперците хванат кораба и го претърсят, ще си тръгнат. Тогава се връщаме на кораба и при подходящ момент отлитаме.
-Идеята е добра. – каза Ландо – Имперците ще сканират едната капсула и ще видят, че има живи същества на нея. После ще сканират кораба и ще видят, че на него няма. Едва ли ще се сетят да сканират астероидите, пък и това е невъзможно да се изпълни при толкова много астероиди. Така ще решат, че сме избягали с капсулата и ще пратят патрули долу да я търсят. При малко повече късмет, ще оставят кораба, защото той изобщо не им трябва. Ще остане като още един астероид. А ако приберат кораба, ще се върнем на планетата.
-Но за целта, нашият клиент трябва да ни се довери и да ни остави мечовете. – каза Соло.
-Какво? – изуми се клюклюкът.
-Няма друг начин, приятел. Ако ще се измъкваме с Ландо, трябва да измъкнем и стоката, та да получим нещо за нея. Ако я пуснем обратно с теб долу, патрулът може да я конфискува, ако не успееш да му избягаш.
-Но това е абсурдно? Каква гаранция имам…
-В момента нямаш никакви гаранции, приятел. Борим се за своя живот, и за твоя.
-Няма как да се съглася. – каза клюклюкът.
-Има и още нещо. – каза Ландо – С оглед на ситуацията, вече сме съдружници. Ако има по-голяма печалба от нашите 250 бона, ще се дели на 3.
-Искате милиони за една транспортна услуга?
-Искаме милиони за транспорта, плюс услугата по това да продадем стоката на Джаба, и да си тръгнем живи. – поясни Хан.
-Освен това, приеми ситуацията като справедлива – ние не взимаме твоя дял, а този на братята ти. – добави Ландо.
Клюклюкът едва сдържа нервите си.
-Отказвам подобно изнудване…
-Добре приятел, значи си взимаш мечовете и се спасяваш с капсулата. – каза Ландо. – Това е едната ти опция. Другата е да приемеш общия бизнес с нас.
Изправен пред вероятността да бъде арестуван със забранена стока, и не само да я изгуби, но и да влезе в затвора, клюклюкът нямаше голям избор. Постъпи рационално.
***
-Сър, бегълците се появиха. Изглежда се предават. – съобщи гласът на дежурния. Капитанът веднага отиде на мостика.
„Соколът“ наистина изплуваше от астероидното поле със съвсем бавна скорост, при това точно където беше „Непобедими“, и без да създава никакви проблеми с преследване.
-Капитан Солено, тук е разрушителят „Непобедими“. Спрете кораба си веднага, щом излезе от астероидното поле, и приемете щурмови отряд.
Отговор не последва, но „Соколът“ наистина спря малко преди края на астероидното поле. След което от него се изстреля спасителна капсула, последвана няколко секунди по-късно от оглушителна експлозия някъде около двигателния отсек. Едва след това се чу гласът на Солено:
-Подарявам ви „Сокола“, капитане. Ваш е. За мен ще трябва да се потрудите малко… Хахаха…
Капсулата ускори към планетата, а скенерът показа, че на нея има живи същества. На „Сокола“ такива не бяха засечени.
-Ще взривим ли капсулата, капитане? – попита дежурният.
-Не, това не е нужно, няма къде да избяга с нея. Маркирайте я само с проследяващо устройство, за да улесним колегите долу. Ще я намерят в рамките на 5 минути, след приземяването и.
-Какво да правим с кораба?
Капитанът се замисли. Този стар и непотребен кораб за нищо не ставаше, освен за рециклиране. Очевидно Солено бе взривил двигателя му, което значеше, че трябва да го влачат на буксир, или да го приберат вътре. Но прибирането на обезлюден кораб бе абсолютно забранено от устава, защото това бе най-елементарният начин да се вкара бомба на имперски кораб. Така оставаше само буксирането. Нещо, с което на капитана на „Непобедими“ никак не му се занимаваше. Затова решението беше друго:
-Пратете трима щурмоваци да огледат кораба отвътре и да видят има ли нещо важно в товара му. Извикайте някой търговец на скрап да го прибере. Уведомете планетния губернатор да си потърси парите от рециклирането. Докато го приберат, оставете един изтребител да го охранява…
След което капитанът вдигна охраната на астероидното поле и върна корабите по постовете им. Една досадна случка, но пък внасяща разнообразие в седмиците на блокадата, в които нищо не се случваше.
***
-Идеята с този фойерверк беше добра. Дано да не гледат внимателно по двигателите. – каза Соло.
-Мисля, че няма да гледат. – усмихна се Ландо. – Но ако оставят охрана, планът пропада.
-Да, ако остяват някой на борда, няма как да се върнем. Но как са оръжията, в случай, че оставят само някой изтребител?
-Имам няколко бластера, но ме съмнява да го унищожим. При добър изстрел, ще можем да го повредим.
-Този кораб наистина е много зле, приятелю. – констатира Хан.
-Аз съм млад и нов в бизнеса, Хан. Какво повече очакваш да ми даде Джаба. Този мошеник просто намери начин да ми продаде малко старо желязо като кораб.
-Джаба е най-ненадминатият шмекер в този сектор на галактиката.
-Може би и в цялата галактика. – каза Ландо – Но след тази сделка си взимам нов кораб, а Джаба да си пробутва ръждата на някой друг. Ще си взема нова лека машина, и съм говорил с един много добър инженер да ми я направи бърза. Ще направя най-бързия кораб в галактиката. След което ще получа и едрите поръчки от Джаба.
-Нали знаеш, че няма кораб, бърз колкото изстрел от бластер… - каза Хан.
Ландо се усмихна:
-Труден си за убеждаване, но ще станеш и ти контрабандист скоро. Просто няма друг път за такива като нас. Империята е обсебила всичко, и за нас остава само да сме някъде извън закона.
-Ако си прав, повярвай ми, няма да взема на лизинг „Сокола“. – завърши Хан.
3 часа по-късно бяха останали само те двамата, „Соколът“ и един изтребител. Планът бе прост. Ако тръгнеха с капсулата към кораба, изтребителят щеше да ги взриви. Затова съвсем тихо се преместиха на един близък до края на полето астероид, където Хан се разположи с корабен бластер. Ландо се качи в капсулата и потегли внимателно към „Сокола“. Избраха той да иде на кораба, защото по-добре го познаваше и можеше по-бързо да активира оръжията. Времето беше критичен момент, защото животът на Соло щеше да виси на косъм.
Когато капсулата наближи края на полето, и стана откриваема от радара на изтребителя, Хан направи 3 изстрела към изтребителя. Целейки се на око беше направо чудо, че един от тях дори го уцели, но не му нанесе никакви щети. Изтребителят се пробуди, даде сигнал до Флота, че е атакуван и се отправи към астероида.
През това време, Ландо се промъкна до „Сокола“ и тръгна след изтребителя. Онзи обаче не го усети веднага, защото сред астероидите радарът се объркваше. Затова той стигна до астероида на Соло и започна да бълва огън от всичките си оръдия. Шансът Хан да оцелее бе минимален, ако тази бомбардировка би продължила повече от минута. Но Ландо спази времето и докара „Сокола“ до мястото на битката. Изтребителят се усети и пренасочи огъня, което нанесе още малко поражения на и без това доста разнебитения „Сокол“. Но изненадата даде резултат и няколко изстрела с амортизираните оръдия успяха да извадят от строя щита на изтребителя и да му претоварят захранването. Не беше ясно кой би победил ако този дуел би продължил, но изтребителят реши да се оттегли и да изчака подкреплението, което вече беше на път.
Ландо прибра Соло, след което излезе от астероидното поле и по най-бързия начин се отправи към открития Космос. Имаше поне 5 минути преднина. Трябваха му не повече от 4. Така, когато „Непобедими“ и изпратените 5 изтребителя стигнаха до мястото на изненадващо пробудилия се „Сокол“, самият той потъна в своята половин светлинна скорост. Не успяха да засекат посоката му.
Клюклюкът обаче се озова в ареста с много много гневни следователи.
***
-За какво са всички тези блокади? – попита Хан.
-И аз знам колкото и ти? – отговори Ландо.
-Джаба сигурно знае, не може да няма слухове…
-И да знае, няма да ни каже. Но ме съмнява. Това е някаква много секретна операция на Империята. Единственото, за което пълзят слухове е, че когато наложат такава блокада, винаги се появява и Вейдър.
-Щом той се появява, значи наистина е нещо важно.
-Търсят някого или нещо – най-вероятно. И когато получат информация за евентуалното му пребиваване някъде, веднага налагат блокада. – каза Ландо. – Повтаря се вече няколко години.
-И вдигат цената на услугите ви… - усмихна се Хан.
-Да, може да се каже, че контрабандистите печелят от това. Може пък Джаба да се е наговорил с Императора периодично да налага блокади. И после да делят парите… - ухили се и Ландо.
-Джаба е голям престъпник, но не е от ранга на политиците. – заключи Хан. И смени темата:
-Очевидно не можем да ходим на Татуин с този кораб. Трябва да се отървем от него. В момента всички го издирват.
-И аз така мисля. Пък и товарът ни не е голям. Можем да се качим на някой пътнически лайнер.
-От кога има пътнически лайнери до Татуин? – попита Хан.
-Не до Татуин. До най-близката имперска система. После ще трябва да чакаме да вдигнат блокадата, и да наемем друг кораб.
-Тези разходи ще ги представим ли на клюклюка?
-Би трябвало да ги приспаднем, преди разпределението на печалбата. Нали сме съдружници…
-Не одобрявам тази идея, но все пак има още една опция. Можем да наемем контрабандисти да ни вкарат през блокадата, и без да чакаме.
-След като не я одобряваш, защо мислиш, че трябва изобщо да я кажеш?
-Просто за да си говорим.
-Ще почакаме, ако много се проточи блокадата, тогава ще минаваме през нея. Контрабандисти наемат контрабандисти. – с ирония завърши Ландо.
***
Блокадата продължи още 3 седмици, след което бе вдигната със същата внезапност, с която бе наложена. Междувременно клюклюкът получи 6 месечна ефективна присъда, след като направи пълни самопризнания, че е транспортирал бетанска сол, но е бил измамен от контрабандистите, които му отнели солта и го запратили в спасителна капсула обратно. Бетанската сол беше незаконен наркотик на някои планети и напълно законна подправка на други, без обща имперска регулация. Флотът наложи присъдата повече от яд, че „Соколът“ се беше измъкнал, а не заради сериозността на нарушението.
Джаба научи за събитията около „Сокола“ и веднага прозря, че нещо сериозно идва към него, след като Ландо се оказа единственият контрабандист, който изобщо се бе захванал да върши нещо по време на блокадата. Тъй като преди това бе научил и за смъртта на Днаро, не му бе трудно да се досети за какво става дума. Веднага най-добрите му наемници бяха привикани на Татуин, за да оформят отряд, който да гарантира възможно най-голямата за самия Джаба изгода при бъдещата сделка.
Ландо и Хан приземиха „Сокола“ за няколко седмици - докато премине суматохата около дръзкото им минаване през блокадата. За да стигнат до Татуин получиха малка двуместна капсула, чиято цена беше по-малка дори от тази на „Сокола“, който остана като залог, че ще я върнат. Ако Джаба разбереше, че някой залага негов кораб, пък бил това и „Соколът“, щяха да летят глави…
-Джаба вече ни готви капан. – каза Ландо – Затова е разумно ти да идеш при него да говориш за сделката. Така когато те вземе за заложник, аз – като по-опитен, ще мога да довърша преговорите.
-Прости неопитността ми, приятел, но и аз ще се справя с това второто. И тъй като за всичко до момента си виновен ти, ще идеш лично при Джаба и ще станеш заложник. – отговори Соло.
-Едва ли има начин да те разубедя, но трябва да е ясно, че така рискът за моя живот ще бъде по-голям отколкото би бил риска за твоя в обратния вариант.
-Вярвай във възможностите ми, Ландо…
Стратегията им обаче претърпя пълен провал, когато Ландо отиде при Джаба, и не само не се превърна в заложник, но получи и 10 хиляди имперски кредита като предплата за сделката. Това поведение на Хатианина изуми не само Ландо, но и цялото обкръжение на престъпния бос. Допълнително Ландо и Хан получиха възможност да изберат мястото на срещата за цялата сделка, както и да го проверят преди да донесат стоката.
-Има нещо изключително съмнително в цялата работа. – каза Ландо. – Но не знам какво.
-Може стоката да е твърде важна за Джаба и затова толкова необичайно до подхожда. – каза Хан.
-Няма такъв случай в историята. Всякакви подобни пируети на Джаба са завършвали зле за партньорите му.
-Но имаме ли избор? Има ли на кого друг да пробутаме тия мечове?
-Не и на тази цена. По някаква причина Джаба плаща астрономическа сума, той е единственият ни възможен клиент. И го знае добре…
-Ако е единственият ни клиент, тогава би бил в силна позиция да се пазари и да ни изнудва. Той прави точно обратното.
-Именно това ме тревожи…
-Тогава да дам една интересна идея…
-Твоите идеи доста често са много интересни…
-Какво ще кажеш да купим други мечове и да ги пробутаме на Джаба. Ще минат поне няколко дни, преди да се усети. Възможно е дори да го разбере, едва след като ги прати на своя клиент – тоя с големите пари. А междувременно ще е станало ясно какво ни е замислил на нас. Ако ще ни изиграва някак, трябва да го направи, преди да сме отлетели. Т.е. до часове след сделката.
-Тази идея е доста хитра. – каза Ландо – не би било възможно да купим 3 меча, ако не беше предплатата на Джаба. Излиза, че ще го изиграем със собствените му пари.
-Няма до го изиграем, Ландо. Просто ще се защитим. Накрая пак ще трябва да му дадем мечовете. Просто ще му покажем, че си държим на цената… И да получим обещаното…
-Разбира се, че е така…
Всичко в сделката мина перфектно, Джаба не поднесе никакви изненади. Донесе парите, нямаше увъртания, Боба Фет не беше наблизо да застреля продавача, изобщо – сякаш нов Джаба се беше родил. Хан и Ландо си тръгнаха с три милиона имперски кредита, така сякаш излязоха от банка в центъра на имперската столица. Никой не ги проследи, нямаше засади по пътя. Корабът си беше на мястото.
Онова, което не знаеха, бе че Джаба бе твърде близък приятел с Империята, адмиралите и, и специално с командващия местната блокада. И когато влязоха в капсулата, двамата забогатели контрабандисти научиха, че е наложена нова блокада, поради издирване на опасни терористи. Казано по-просто – оставаха за неопределено време на Татуин, в царството на Джаба. Планета, на която нямаше как да не ги намери, и то в доста кратък срок.
Така им се наложи мигновено да изоставят поредния си кораб насред пясъците и да се укрият из градовете на престъпността, които изобилстваха на тази планета. Но знаеха, че времето работи срещу тях.
Още в следващите дни стана ясно, че е обявена награда за издирването им в размер на 50 хиляди имперски кредита. Освен най-близките на Джаба, всеки който се мислеше за ловец, се захвана да дири крадците, които се били осмелили да ограбят великия бос на този свят. Хан и Ландо се бяха дегизирали, но знаеха, че нямат шанс. Опитаха да наемат кораб да се измъкнат от блокадата, но всички контрабандисти се страхуваха от Джаба и изпълняваха нареждането му никой да не излита. Мислеха и да се покрият в пустинята, но там биха станали лесна плячка на пясъчните хора, пък и мутрите на Джаба бяха далеч по-подготвени от тях. В един момент на Ландо му хрумна дори безумната идея да предадат всичко на Империята – и парите, и мечовете, и така поне да отмъстят на Джаба. Но здравият разум надделя и ги спаси от подобен подпис на собствените им смъртни присъди. Едно от оптимистичните условия на обявената от Джаба награда, беше че иска бегълците живи. Т.е. засега не ги беше осъдил на смърт.
Пък и все още имаха последния коз – истинските мечове.
Знаеха че нямат време, знаеха, че всички са против тях. И направиха единственото възможно – среща очи в очи с Джаба. В собствения му дворец. Хатианинът не се впечатли от смелостта им, защото му беше ясно, че цялата планета е негова и дворецът не е кой знае колко по-опасен от всяко едно друго място.
-Виждам, че сте доста умни вие двамата. – каза Джаба, когато застанаха пред него. – Мисля си, дали не сте дошли сами да си вземете наградата за главите ви. Умно… - избухна в кикот зеленият звяр.
-Ще бъда честен с теб, Джаба – знаех, че ще ни изиграеш, и не постъпих като глупак. – каза Ландо. – Взехме мерки и си подсигурихме гаранция. Парите са скрити и ще бъдат взривени, ако не излезем от тук. Но по-важното е друго – мечовете също са у нас, и и те ще бъдат унищожени. Клиентът ти нищо няма да ти плати…
Джаба се вцепени за миг. След това отново за разбоботи:
-Умни сте вие двамата, добри негодници. Правилно се постъпили. Вярвам ви, няма да проверявам мечовете, защото просто сте направили това както аз бих го направил.
След което избухна в неудържим смях.
Хан и Ландо не знаеха как да приемат комбинацията от огромна похвала и подигравателен смях. Скоро разбраха:
-Но нали не мислите, че съм станал господар на този пропаднал свят, ако се огъвах толкова лесно. Моята сила, момчета, са не парите, и не безскрупулността, не и жестокостта ми. Моята сила, момчета, е моята репутация. Тук стоят десетки мои роби, всички те виждат какво става, и утре цялата планета ще знае. Целият свят ще знае как двама хитреци са успели да се спазарят и да направят нещо като реми с Джаба. – последва брутален и зловещ смях – Мислите ли, че ще позволя това да се случи? За 3 милиона кредита, мислите ми, че ще позволя цял Татуин да ме види изигран? Хванете ги…
След което Боба Фет, начело на отряда си от двайсетина главорези наобиколи Хан и Ландо. Ситуацията стана безнадеждна.
Джаба продължи:
-Сега ще ви направя предложение, което няма как да откажете. С това предложение ще докажа, че съм честен бизнесмен и ще изпълня обещаното. Но също ще докажа, че никой не е по-умен от Джаба, поне не и на Татуин. Това да си по-умен от Джаба е забранено…
Последва поредно изригване на кикот, преди кулминацията:
-Приемам сделката, която направихме, но ще ви удържа половината цена, за това, че се опитахте да ме измамите. Ще ми върнете половината пари и ще имате милион и половина, след като ми дадете мечовете. Съгласни ли сте.
Под дулата на двайсет бластера, дори да не бяха съгласни, едва ли биха могли да го кажат. Но в интерес на истината, милион и половина след всичко изглеждаше като приказка.
-Очевидно сте съгласни. Сега ще ви предложа още една сделка. Ландо ползва моя кораб на лизинг. Предлагам му да го откупи и да стане негов срещу останалите милион и половина кредита. Какво ще кажеш, Ландо…
Въпреки че беше на мушка, Ландо просто изгуби контрол над себе си:
-Милион и половина за „Сокола“? За тия пари мога да си купя чисто нов малък крайцер…
-Купи си, Ландо, и го повикай да те спаси веднага… - разкикоти се отново Джаба.
Тук се включи Хан:
-Джаба, моят приятел искаше да каже, че сделката не е толкова лоша, но тя урежда само него, а той е загрижен и за мен, както и за още един наш съдружник. „Соколът“ ще стане собственост на Ландо, но какво остава за мен, както и за клюклюка, който достави мечовете?
-Много просто, Соло – ще станете съсобственици с Ландо и ще се возите заедно.
-Благодаря, Джаба, но нямам никакви планове за кариера на контрабандист – каза Соло – Не ми трябва кораб.
-Мисля, момче, че имаш данни за контрабандист. И един кораб ще ти дойде добре. – каза Джаба.
След което настана тишина, в която сякаш зеленият чакаше да види на коя от мутрите му няма да и издържат нервите и ще застреля двамата пленници. Накрая щедростта на Джаба достигна кулминацията си.
-Но аз разбирам, Соло. Ще бъда щедър. Ще ви дам в добавка към „Сокола“ и трите меча, които ми пробутахте. Като ги продадете, ще вземете добри пари. Това е финалното ми предложение – вашият живот, „Сокола“ и 3 джедайски меча. В замяна искам само 3 джедайски меча. Струва ми се, в тази сделка сте на печалба…
Ландо нищо не каза, защото беше ясно, че няма какво да каже. Соло обаче измъкна нещо последно:
-Добре, Джаба. Ще приемем. Очевидно сме на печалба, защото всеки остава с по 3 меча, но ние имаме и „Сокола“. Но за да сме сигурни, че няма да преразгледаш и тази сделка, искаме веднага да вдигнеш обсадата, да ни дадеш трите наши меча, и да ни съпроводиш до капсулата ни. След като се качим и излетим, ще ти съобщим къде са парите и трите твои меча.
-Искаш съвсем леко предимство, Соло. Какво ми пречи след като взема мечовете, да те взривя или да помоля моят приятел адмирала горе да го направи?
-Пречи ти това, Джаба, че ще ти трябва време да се добереш до мечовете и парите, а аз имам шанс да съм избягал вече. Но най-вече ти пречи нещо друго – би ли убил двама контрабандисти, които успяха да ти донесат стока за милиони през мултипланетна имперска блокада? Колко такива имаш за в бъдещ бизнес?
Последва най-шумния хохот от за деня, след което Джаба завърши:
-Знаете си цената, вие сте скъпи негодници. Приемам условията ви. Боба Фет ще ви заведе до кораба ви. Той ще ви и убие, ако не намеря парите и стоката…
***
Седмица по-късно в дома на един от най-влиятелните сенатори в Империята, в изключително тайно помещение, изолирано и всякакво възможно подслушване, бяха разглобени 3 джедайски меча. От тях бяха извадени записващите устройства, след което бяха сглобени отново и пратени за продажба на черния пазар. Трите меча – на учителя Уинду, и на двама от другите джедаи, които бяха присъствали на опита за арест на канцлера Палпатин, бяха записали всичко случило се в този критичен за галактиката ден. Никой, освен самия Уинду, не бе знаел за записващите устройства. Но по някакъв неведом начин, за тях по-късно бе научил учителят Йода. А сенатор Органа се зае да финансира намирането на мечовете, изчезнали в бъркотията около убийството на Уинду и изтреблението на джедаите. Записът не би могъл незабавно да съкруши Императора. Но според учителя Йода, бе оръжие, използваемо и от Императора, и от враговете му. Всичко бе въпрос на тълкувание. Записът доказваше опит за арест на канцлера, което идеално се вписваше в пропагандата на Палпатин, че джедаите са опитали преврат. Но в комбинация с други доказателства, би могъл да докаже и предателството на Палпатин към Републиката. За учителя Йода бе важно този запис да е в правилните ръце, а най-важното – да се предотврати намирането му от Императора. Органа се бе справил перфектно. Макар и малко скъпо…


(още – скоро)

04-08-2013
Добри Божилов


Хан Соло

 

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates