Тъпополис

Голямата търговска верига „Тъпополис“ отказа гаранционно обслужване на един добър, но понякога леко луд човек, който в един от пристъпите си на лудост, си беше измислил псевдонима „Великият ум“. Та Великият ум беше привикан в „Тъпополис“ да си прибере цифровия фотоапарат, без да е ремонтиран.

donation

Когато му връчиха протокола от сервиза, от него разбра, че апаратът е бил „удрян“ физически, така е повреден, и това анулира гаранцията. Великият ум не се съгласи с тази констатация и попита може ли да напише възражение. След кратка консултация с „началниците“, му беше казано, че не може да възразява нищо повече и трябва да си получи апарата в такъв вид. Великият ум каза, че има право  да се отнесе до Комисията за защита на потребителите, което онези отсреща потвърдиха. И така, с неремонтиран апарат, и с намерение на оспорване пред Комисията, привидно приключи историята. Търговците започнаха да подготвят документацията.
    И ето тук, уважаеми читателю, започва нашата история…
    -Ето го апаратът, подпишете тук… - каза момчето на гишето, подавайки лист на Великия ум.
    Онзи се зачете за малко и установи, че това не е просто приемо-предавателен протокол, а в него е добавен и текст, според който клиентът се отказва от по-нататъшни претенции към „Тъпополис“.
    -Нали Ви казах, че възнамерявам да се отнеса до Комисията, - каза Великият ум – А тук пише, че се отказвам от претенции към Вас. Не мога да подпиша подобно нещо.
    -Трябва да го подпишете, иначе не можем да ви върнем апарата. – отговори момчето.
    -Как да подпиша, че се отказвам от претенции, след като имам претенции. Възнамерявам да оспорвам отказа ви от гаранционно обслужване. – потвърди Великият ум.
    -Отказът е на сервиза, не е наш. – каза момчето и посочи протокола.
    -Сервизът е ваш подизпълнител, аз нямам отношения с него. Нямам договор, не съм купил нищо от там. Касовата ми бележка е от Вас. Имам дори разписка за плащане с карта. – каза Великият ум и посочи въпросните 2 разписки.
    -Ние не отговаряме за сервиза, не знам какво са правили. За да ви върна апарата, трябва да ми разпишете формуляра. – продължи да упорства продавачът.
    -Аз съм готов да ви разпиша приемо-предавателен протокол за апарата, но не и отказ от претенции. Това са 2 различни неща, които вие сте обединили в едно.
    -Това е формулярът, не мога да направя нищо друго… - каза продавачът.
    -Очевидно всичко това умишлено е направено така, за да „прецаквате“ клиентите, - Великият ум започна да се ядосва – Не може да обединявате заедно разписка за вещ и отказ от претенции. Така подвеждате клиентите, които не внимават.
    -Аз нищо повече не мога да направя. Не мога да ви дам апарата, ако не подпишете.
    -Добре тогава, издайте ми документ, че ми отказвате да върнете апарата, и опишете защо отказвате. Аз трябва да имам някакъв документ по този въпрос. Не мога да си тръгна и без апарат, и без документ… - каза Великият ум.
    -Нямаме такива документи. – отговори продавачът.
    -Значи или подписвам, че нямам претенции, или апаратът остава при вас. Това ми прилича на обсебване на чужда вещ. Нещо сходно с кражба. – каза Великият ум.
    -Такива са правилата… -отсече продавачът.
    Великият ум се раздразни доста, но все още се сдържаше:
    -Извикайте някой началник да се разберем.
    Момчето вдигна телефона, и след минути дойде „началникът“. Представиха го като шеф на магазина. Разговорът се повтори:
    -Това не е приемо-предавателен протокол, а декларация за отказ от претенции. – каза Великият ум.
    -Това ни е формулярът, нямаме друг. – каза началникът.
    -Не мога да подпиша отказ от претенции, разделете двете неща. Неправилно сте ги обединили.
    -Не може да поставяте такива условия. Имаме си правила.
    -Ние с вас сме равнопоставени, нали знаете? – каза Великият ум – Аз съм клиент, а вие сте продавач. Равнопоставени сме. Вие не сте Президентът на Републиката, това че сте големи и сте магазин с милиони оборот, не ви прави нищо повече от мен.  – разгневи се Великият ум.
    -Да…
    -Значи подписвам приемо-предавателен протокол, махате текста за отказ от претенции, и сме готови.
    -Не, не мога да направя това, това е формулярът.
    -Вие нали сте началник, можете да решавате такива проблеми.
    -Да, началник съм, и това е процедурата.
    След още няколко минути въртене в подобен цикъл, на Великия ум му кипна окончателно. Обърна се с лице към магазина и започна да вика:
    -Гледайте ги, гледайте им гаранционното обслужване, гледайте им отношението е към клиента…
    Присъстващите други потенциални клиенти погледнаха.
    Началникът се стресна:
    -Господине, държите се невъзпитано, нарушавате реда…
    -Какъв ред нарушавам, вие нарушавате правата ми като ме карате да подписвам такива неща… - извика Великият ум, достатъчно силно.
    -Ще повикам охраната! – заплаши началникът.
    -Викайте я, аз имам права… - изкрещя Великият ум.
    Наоколо се бяха насъбрали хора, които с интерес наблюдаваха.
    Охраната дойде. Едно младо момче – служител на общата охрана на МОЛ-а. Преди да успее да каже нещо, Великият ум му се нахвърли:
    -Ти нямаш право да ме арестуваш, не си полицай, разкарай се.
    -Ама… - опита се да възрази охранителят, който вероятно беше поне 30 кила по-лек и 1 глава по-нисък от Великия ум. Вероятно и 150 книги по-назад в правната култура.
    -Знам си правата! Ти не можеш да ме арестуваш, отиди доведи полицай и тогава ще говорим… - каза Великият ум.
    Онзи отстъпи и продължи да наблюдава безучастно, демонстрирайки просто присъствие.
    Началникът, останал очевидно без превъзходство в жива сила, набра телефона на по-голям началник. След малко даде телефона на Великия ум:
    -Ето говори, това е най-големият началник.
    -Това юристът Ви ли е, за да се разберем? Някой, който разбира за какво говоря… – попита Великият ум.
    -Не, това е най-големият началник…
    Разговорът между Великия ум и най-големия началник продължи по-малко от 2 минути. Той стартира конструктивно и почти бяха стигнали до решение, когато най-големият началник се опита да каже на Великия ум, че той е виновен за всичко и, че неговите хора се опитвали все така мирно да решат проблема, а Великият ум правил скандали. При тази провокация, Великият ум се развика и на „най-големия началник“, каза му, че е боклук като всички останали, че нарочно са направили формулярите, така че да „прецакват“ клиентите и че няма да подпише нищо. След това върна телефона на „началника“ на магазина, и онзи продължи разговора с „най-големия началник“.
    Междувременно се приближи един от наблюдаващите отстрани и се представи като журналист от радиото. Показа и картата си и каза:
    -Господине, браво на Вас, рядко някой така се разправя. Отношението към клиента в България е отвратително, и рядко някой се бори…
    -Прав сте, но това с този формуляр е безумие, - каза Великият ум – Не може в тази разписка да добавят и отказ от права.
    -Така е, всичко е така. Дайте ми телефона си, може да отразим случая.
    Великият ум се разрови и извади химикалка.
    -Трябва да намерим лист от някъде. – каза той.
    -Дайте един лист, - каза журналистът на продавачите.
    Онези смутено се разровиха и дадоха. Великият ум написа телефона си, журналистът го прибра и си тръгна.
    Междувременно началникът явно се беше разбрал с най-големия началник.
    -Вижте, господине, какво ще направим – ще подпишете този формуляр, като ние ще го разпечатаме във вид без текста за отказ от права.
    -Това и аз се опитвам да ви кажа от самото начало. Това е правилното… - каза Великият ум.
    -Значи се разбрахме.
    -Ако махнете текста, подписвам, взимам апарата, и си продължавам с Комисията за защита на потребителите. Не съм се отказал от права. – дооформи договорката Великият ум.
    -Да.
    Ето тук свършва историята, уважаеми читателю. Както се казва: „Значи можело“…
   
    Добри Божилов
    17-06-2015
(Някои имена са променени, за да не се прави анти-реклама на съответния магазин, и същевременно да се изрази оценка за интелектуалното равнище там)
    

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates