Гърция: отвъд неолибералния театър

   Марксистите от СИРИЗА предлагат дясно капиталистическо решение, ЕС и МВФ предлагат заробване и изстискване до последна капка кръв, Меркел и Сарко прикриват ограбването на европейския данъкоплатец...

    Гърция е подложена на небивал натиск за това да се… самоубие. Всъщност тя дори беше започнала до го прави с така наречената „спасителна програма“, която трае вече няколко години.
   Сега, малко отклонение. Авторът на тази статия е силно дясно мислещ, но не псевдо десен от типа на Реформаторския блок или Иван Костов. Автентично дясно мислещ от рейгънистки и тачъристки тип, чието мнение е, че България е твърде лява, всички партии в България са леви, и страната прогресивно затъва, заради доминиращия социализъм. Та след тази вметка, да се върнем на Гърция.
   Та Гърция има ново правителство, което е такова на крайната левица СИРИЗА. Това правителство, макар и екстремно ляво, се опитва да… спаси Гърция, чрез предлагане на по същество дясна политика. Да, Ципрас я представя като лява и като „грижа за народа“, предприема някои популистки стъпки, от типа на възстановяване на държавната телевизия и връщане на чиновници на работа, да така я представя. Но предлаганото от СИРИЗА по същество е най-дясната политика, предлагана до момента от гръцко правителство, откакто тръгна кризата. Накратко – Ципрас предлага Гърция да фалира, дългът да бъде занулен, или драстично намален до възможностите на Гърция да го изплаща, и страната да започне на чисто. Загубите – за кредиторите.
   Това предлага Ципрас – левичар и марксист. И това се представя от кредиторите като едва ли не гръцка наглост и непочтеност. Гърция не искала да си плаща дълговете.
   Само че нека направим разликата между „не иска“ и „не може“. Това са 2 различни казуса. Когато един длъжник не може да си плаща заемите, неговата вина минава в минало време, и от тук нататък се анализира само колко ще са загубите на кредиторите. И те си поемат отговорността за това, че да му давали заеми.
   В капитализма, пазарната икономика, именно това става. Като някой фалира, той просто фалира, спира да плаща, разпродават каквото има, и останалото е загуба на кредитора. Това означава думата „фалит“ и тя съставна част от самите основно на капитализма (и на дясното мислене). Фалитът означава не само фалиралия да фалира, но и кредиторът да понесе загуби, заради глупостта си.
   Фалити се случват непрекъснато. През 2008 един американски милионер за своя сметка плати цяла страница за „реклама“ във водещ вестник, за да обясни как 800-милиардната програма на правителството за спасяване на фалирали банки, е престъпление, как фалитът е нормалното нещо, и как това се случва непрекъснато. Естествено, крайно лявото правителство на Джордж Буш-младши, не го послуша и профука парите на данъкоплатците, които се добавиха към държавния дълг.
   Та ето какво предлага Ципрас – Гърция плаща колкото може да плаща, без да загине. Сумата е доста малка, защото гръцката икономика е доста малка, сравнена с дълга си. Това ще плаща Гърция, другото се изтрива. А самата Гърция ще има някакво икономическо възстановяване и ще се върне на линията на растежа. Т.е. накратко – това е закриване на губеща фирма, изплащане на част от дълговете и рестартиране на жизнената част от нея (която е доста по-малко от началния размер).
   Та марксистът Ципрас предлага дясното капиталистическо решение, което ще е болезнено за Гърция, но все пак е някакво решение, от което изходът е нагоре.
   Какво предлагат насреща му?
   Гръцкият дълг остава, Гърция започва безогледна приватизация на всичко, рязане на пенсии, заплати и всякакви разходи, и изплащане на заемите. Т.е. на Гърция се предлага едно финансово самоизстискване до самоубийство чрез източване на цялата кръв. Всичко, което може да се издои, следва да се издои в полза на кредиторите. Накрая Гърция би следвало да остане една безлюдна територия, в която няма да има население, но все още ще има поне 75% от настоящия дълг. Горе-долу това се предлага на Гърция.
   Това обаче е само едната опция за самоубийство. За да няма избор, на Гърция се предлага и друга опция – без споразумение за фалит, тя сама го обявява и спира да плаща. Привидно това изглежда някакво тежко спасение. Само че тук ЕС и МВФ активират друг механизъм, който отново да убие Гърция – ще и закрият банковата система.
   С влизането в еврозоната, Гърция се е отказала от собствена валута. Валутата и минава към ЕЦБ. Съответно само ЕЦБ може да финансира банките при масови тегления. Тъй като при настъпване на паника, масовите тегления са неизбежни, то ако ЕЦБ спре финансирането, гръцката банкова система се разпада.
   Банковата система на Гърция е отделен елемент от правителството. Евентуален фалит на правителството не би трябвало да води до репресии над банковата система. Да, тя също ще понесе загуби от това, че е купувала правителствени облигации. Но в случая основната загуба ще е от масовото теглене на депозити и от това, че ЕЦБ ще спре финансирането. Т.е. със заплахата ЕЦБ да спре парите за банките, ЕС и МВФ превръщат гръцките граждани в заложници на фалита на правителството им. ЕС и МВФ са прицелили една атомна ракета срещу Гърция и заплашват да я изстрелят, ако тя не приеме „спасителния план“. Т.е. ако не приеме ритуалното самоубийство.
   Ето затова първото изречение на тази статия беше, че Гърция е подложена на невиждан натиск за това да се самоубие. Защото Гърция е поставена в избор между 2 вида самоубийство и никакъв изход.
   Какво е „спасителният план“ за Гърция? Това е нищо друго, освен спасяване на немските и френските банки, които бяха давали заеми на Гърция. Ако през 2009 г. беше стартиран фалит, загубите щяха да са за тях. Както и трябва да бъде – като не са внимавали кого кредитират. Но ЕС и МВФ измислиха „спасителния план“, който уж спасяваше Гърция, а реално и даде заеми, с които тя да изплати старите си заеми и да стане длъжник на друг кредитор. Т.е. от длъжник на частни банки, да стане длъжник на МВФ и на другите Европейски държави. И ако се стигне до фалит, загубите да са за сметка на данъкоплатците.
   Сега, за да не се разкрие тази гигантска измама, която направиха Ангела Меркел и Никола Саркози, та за да не лъсне тяхното престъпление, се опитват да поддържат илюзията, че Гърция може да си плати заемите, но не иска. И като не ги плати, тя е виновна за това, че данъкоплатците ще заубят парите си. Но ТОВА Е ОГРОМНА ЛЪЖА. Виновни за загубите са онези, които превърнаха частния кредитор в държавен, а не длъжникът, който е в неспасяема неплатежоспособност.
   Ще ви дам само една цифра – за да изплати Гърция дълговете си, трябва нейният БВП на глава от населението да се увеличи до нива, които са поне 50% по-високи от БВП на глава от населението в Германия! Т.е. трябва гърците да започнат да имат по-мощна (на глава) индустрия и икономика от Германия. При това драстично по-мощна. Има ли някой, който допуска, че това е възможно?
   При 300 милиарда евро дълг, за да е той управляем, трябва БВП на Гърция да стане около 500 милиарда евро (така дългът става 60% от БВП). При 11 милиона население, това означава БВП на глава от населението от 45 хиляди евро годишно.  В момента БВП на глава от населението на Германия е около 30 хиляди евро годишно. Средният грък да произвежда 50% повече от средния германец? И това трябва да стане веднага, мигновено. Защото иначе лихвите ескалират дълга, и изискването става още по-голямо. Значи, за да е вярна тезата на Меркел и Сарко – че Гърция може, но не иска да си плаща, та за да е вярно това, трябва Гърция мигновено да увеличи своя БВП на глава до нива 50% по-високи от тези в Германия.
   Добре е да се отчете и настоящото ниво на БВП на Гърция, което всъщност е доста далеч от немското. В момента БВП на глава в Гърция е 15 хиляди евро на година. Т.е. двойно по-ниско от германското. За да стане 50% над германското, Гърция трябва да увеличи БВП на глава 3 пъти! По възможност – мигновено.
   Това естествено е в зоната на фентъзито. Гърция не само няма никакъв растеж, тя има дори спад. Но дори най-бързо растящата икономика в историята – Китай, дори там максималният годишен растеж беше около 8-10%, и то в добрите години. Пълен абсурд са мигновените ръстове, и то до нива по-високи от тази на една от най-производителните икономики в света (Германия).
   Хваната в прегръдката на толкова голям дълг, и очевидно без да е способна да магии, Гърция ще бъде прогресивно задушавана от изплащането му, и чисто теоретично – ако наистина плаща, тя трябва да бъде изтрита от лицето на Земята. Дори тогава ще остане голям неизплатен дълг.

 Алтернатива
Цената на роб във Византия е била около 1/3 от годишната заплата на офицер в армията. Т.е. ако един гръцки полковник получава примерно 3000 евро месечно, това са 36000 евро годишно. Цена на роб, би следвало да е 12 000 евро. Значи ако се продаде цялото гръцко население като роби, биха се събрали към 131 милиарда евро. Пак не стигат :) 

   Естествено, подобно нещо не може да се случи. То не се случва дори с фирми, какво остава за държави. Фирмите фалират, плащат каквото могат, остатъкът минава в нов собственик и продължава на чисто.
   При държавите е същото – фалират, плащат каквото могат, и започват „на чисто“. Собственик не може да се смени, защото държавите нямат собственик. Но се сменят управляващите, правителството.
   Какво става обаче, когато ти забранят този естествен капиталистически изход? Когато насочат към теб финансово ядрено оръжие? И ти кажат, че или ще робуваш, или ще те заличат?
   Помислете малко какво става…
   Правилният изход за Гърция е това, което Ципрас предлага. Фактически фалит и рестарт, като никой не пуска атомни бомби над гръцката банкова система. Тя продължава да работи и това помага на самата икономика да се съживи по-бързо. А Меркел и Сарко се явяват да обяснят защо национализираха несъбираемия дълг на банките и стовариха загубите на гърба на европейския данъкоплатец.
   Все пак, обаче баба Меркел е още на власт, при това е доста стабилна. А Сарко се готви да се връща, опирайки се на икономическите провали на настоящия президент Оланд. Т.е. реалните виновници не само не мислят да ходят в затвора, но дори чертаят бляскави планове за бъдещето си. Т.е. Гърция ще бъде поддържана като виновник, и при нужда ще и пуснат атомната бомба. Заложено е бъдещето на престъпниците във властта…
   Т.е. накратко – Гърция трябва да избира между самоубийство и убийство.
   Все пак, има една малка надежда. Убийството сякаш изглежда малко по-малко лошо. Причината е проста – след края на трагедията, все пак идва някакво ново начало. Самоубийството представлява да се поддържа настоящата агония, която в крайна сметка на някакъв етап отново ще доведе до същия край. Ципрас може да стане неолиберал, да подпише с ЕС, да си изкара мандата 4 години, да си живее живота. После ще падне, но ще е бил 4 години на власт. Само че след 4 години Гърция ще е пред същия избор, и вероятно на мястото на Цирпас ще има някой нов радикал, който тогава ще стартира втората опция. Няма никакъв начин при тази задушаваша „спасителна програма“, Гърция да тръгне на някъде, да се оправи и това да успокои процесите. Спасителната програма има за цел изстискване, а не спасяване на Гърция. Нейната цел е максимума за кредиторите, а не нещо в интерес на гърците. Така просто тази втора опция (убийството) рано или късно, така или иначе, ще бъде стартирана. Защо да се отлага и да се губи време?
   Ако Ципрас има необходимата решителност, той ще направи нужното сега. Да, ще пуснат атомната бомба и ще сринат банковата система. Гърците ще изгубят поне част от спестяванията си, или поне ще им бъдат замразени за доста време. Гърция ще бъде изгонена от Еврозоната (а вероятно и от ЕС), въпреки че чисто формално, никакъв закон не го изисква и държавният фалит не е основание за подобно нещо. Но ще го направят спрямо нея като наказание.
   Но след тази силно горчива чаша, Гърция ще стартира отново и ще върви нагоре. Това поне е някаква перспектива. До 10-15 години Гърция ще възстанови стандарта си. Ципрас може да падне, заради подобен трус, но това ще е оздравителното решение. Това е правилното, дясно, изчистващо, капиталистическо решение.
   И по-важното – това е неизбежно решение на някакъв етап. Всяко отлагане ще донесе на Гърция не спасение, а още няколко година агония, преди неизбежното.
   Ако в ЕС бяха нормални, и не мислеха основно да прикрият лъжата си с национализацията на несъбираем дълг, те щяха да предложат организиран фалит. Т.е. фалит, при който каквото може се защитава и спасява, и дори се оказва помощ, така че жизнените части да се спасят. В ненормално мислене, ЕС заплашва един опърпан бедняк с убийство, ако не плаща, въпреки че е ясно, че той не може да плаща.
   Крайният резултат от всичко ще бъде максимални загуби за всички. Гърция ще плати най-високата възможна цена, а кредиторите ще получат най-малко от възможното.
   Единствено Сарко и Меркел ще спечелят – няма да идат в затвора, а може и да изкарат още някой мандат…
   Обективният избор пред Гърция всъщност е дали да спре да отлага и веднага да пристъпи към неизбежното. Или да отложи още малко време, и после – следващият „Ципрас“, да направи същото…
  
    Добри Божилов
   18-06-2015

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates