Ще повлече ли Ципрас другите „СИРИЗИ“ и Велизар Енчев?

Сигурното е, че зад раждането на СИРИЗИТЕ стоят обективни обществени процеси, а не популистки хрумвания на отделни демагози. Т.е. тези явления ще останат, докато ги има проблемите, а не докато ги има демагозите…

Буквално „зверският“ завой, който направи Ципрас, привидно нанася съкрушителен удар на всички подобни извънсистемни партии, зараждащи се из цяла Европа. Много шум, победа на избори, народно доверие, победа дори на пряк референдум, овации на площадите, овации в Европейския парламент – пълен триумф. И на следващия ден – пълно крушение и довеждане на народа до по-лоша ситуация, отколкото ако не беше се появила СИРИЗА. Т.е. каквото и да правиш, накрая пак правиш каквото ти кажат, дори преизпълняваш плана. Какъв е смисълът от СИРИЗА тогава? Наистина ударът изглежда много тежък. Но само привидно…

За да се разбере Истината, трябва първо да се разбере кое е причина и кое е следствие. СИРИЗА не е причина, а е следствие. Този тип партии са реакция на обществото на някакъв проблем, който очевидно не намира решение в класическата политическа система. Не СИРИЗА създава проблемите и не тя е „началото и края“ на обективните процеси. СИРИЗА е просто изпълнител на обществена тенденция. Провалът ѝ означава провал на някакво възможно решение. Но не означава, че началният проблем е решен. Не означава, че класическата стара политическа система се е подобрила или, че вече не съществува потенциала, който е родил съответната „СИРИЗА“.

Обективен факт е, че пародията, в която се превърна Ципрас, ще навреди на сходните с него политици в Европа. Факт е, че Велизар Енчев ще пострада, и то в неудобен за него момент – точно преди местните избори, на които трябва за пръв път да се легитимира официално. Също ще пострада партия от типа на ПОДЕМОС в Испания, която отново е преди избори, и Ципрас с провала си, и нанася тежък удар. Безусловен факт е, че в краткосрочен план, тези политически проекти ще пострадат от падението на Ципрас.

Но в средно срочен и дългосрочен план, трендът е различен.

На първо място, поражението на Ципрас води до ситуация, в която само след година-две, ще се види пълната неадекватност на победителите. Гръцката икономика ще продължи да затъва, дългът да става все по-неизплатим, социалното напрежение да расте, а политиците принудително отвън да бъдат заставяни да воюват с народа си и да налагат доста вредни за него мерки. Като мине малко време, и се види, че поражението на Ципрас и победата на кредиторите, не е довело до подобрение за гърците, то тогава „махалото“ с цялата си сила ще се върне в обратна посока. Т.е. Велизар Енчев и ПОДЕМОС ще спечелят от това.

Но Ципрас е само един детайл. По-важният въпрос е този за обективната реалност. Тя променя ли се, или не. Т.е. решава ли се някакъв проблем или не? Доколкото за всеки здраво мислещ човек е ясно, че никакви проблеми не се решават чрез капитулацията на Гърция, то е очевидно, че предпоставката за възникване на „СИРИЗИ“ остава. Нещо трябва да отговори на проблема, и това са именно тези извънсистемни партии.

Какъв е основният проблем и защо всъщност класическата политическа система не може да се справи с него?

Основният проблем е неконтролируемо протичащата глобализация, която подчинява държавите (чрез това, което наричаме „неолиберална политика“) и ги лишава от възможност да поддържат икономически стабилитет и просперитет. Това, което казвам, не значи, че просперитетът е невъзможен. То значи, че е невъзможен по волята на държавата, и в резултат на нейна политика – дори това да е най-добрата политика. В днешно време просперитетът вече се раздава и разпределя от корпорациите. Ако те решат да открият някъде фабрика и да наемат хора, там настават добри времена. Ако решат, че вече не им е изгодно, могат да закрият цели градове и области, като просто се изтеглят. Корпорациите, за разлика от държавите, нямат ангажимент към населението или към отделни области. Те не провеждат политика за хората, не харчат за образование и здравеопазване, не раздават пенсии, не са длъжни да се грижат за упадащи региони (напр. Северозападна България). Т.е. в днешно време просперитетът е възможен, но кой ще просперира, определят корпорациите. При това – като цяло проспериращите намаляват, защото корпорациите непрекъснато се стремят да снижават разходите си, и се изнасят към по-бедни страни. Така богатите губят работните си места, т.е. просперитета си.

Този процес тече от около 30 години, но до сега беше смекчаван от една не много разумна, но текущо работеща държавна интервенция – самите държави да компенсират спадащия стандарт чрез заеми. Правителствата започнаха да осигуряват бутафорни работни места в администрацията, а също и да финансират бутафорни псевдо-частни бизнеси, където да се осигурява заетост. Тъй като реалната икономика (корпорациите) я няма, или се изнася постепенно, то финансирането на тази интервенция, ставаше със заеми. Правителствата задлъжняха.

В момента фактически повече заеми не могат да се взимат, а дори трябва да се плащат старите. Но проблемът не са самите заеми и колко точно трябват за лихви и главници. Проблемът е невъзможността да се вземат нови заеми и чрез тях да се компенсира липсващия стандарт. Дори да допуснем, че всички заеми се „замразят“ за 100 години – и не се плащат нито главници, нито лихви, дори това да допуснем, криза отново ще има. Защото невъзможността да се взимат нови заеми и да се поддържа стандартът, ще доведе до икономическо срутване.

Именно това е причината икономиите, които иначе звучат като логична рецепта, да не постигат ефект. Просто защото се пропуска фактът, че това не са икономии на нерационални разходи, които като се спестят, икономиката ще дръпне (както става в класическата политика). Тези икономии са от реални и съвсем рационални разходи, свързани с това да се поддържа стандартът. По-общо погледнато, тези разходи не са рационални, а са по-скоро „псевдо-рационални“. Но факт е, че това са разходи, свързани със самия стандарт и живот на населението, което Е ЛИШЕНО ОТ АЛТЕРНАТИВИ! Това е много важен елемент, който не следва да се пропуска. След 30 години глупава глобалистка политика, населението в така наречените „богати“ страни, е лишено от нормална икономическа алтернатива. То няма работа, няма заводи, фабрики, няма услуги, които да се продават навън, и да носят реални пари. То има възможността да е държавен чиновник, или да работи в частна компания, която обаче някъде в началото на стопанската верига, се финансира от държавата.

Разбираемо е, че така конструирано, обществото е в много дълбока криза. Тази криза не може да се реши чрез неолибералните реформи и чрез политиците, назначени да ги налагат. Тази криза изисква търсене на някакъв друг път, и израз на това търсене са СИРИЗА, ПОДЕМОС и Велизар Енчев.

След като кризата няма отговор, то потенциалът за подобни формации, си остава. А предателството или провалът на един или друг проект, могат само текущо да забавят процесите, но не и да ги спрат. Дори е възможно да ги ускорят впоследствие в резултат на компенсиращия ефект (на „изстрелването“) след изкуствено забавяне.

Важно е да се уточни и, че моделът СИРИЗА не е задължително успешен. Това е само опит да се намери решение, но не е гарантирано, че ще се намери. Възможно е след това да има други опити, и именно при тях да се намери. Сигурното е, че зад раждането на СИРИЗИТЕ стоят обективни обществени процеси, а не популистки хрумвания на отделни демагози. Т.е. тези явления ще останат, докато ги има проблемите, а не докато ги има демагозите…

Добри Божилов
17-07-2015

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates