„Париж 13-ти“ – лешоядите са върху разложения труп на Запада

   Крушението на Запада не е в това, което се случва, а в това, което Западът ще направи след това… Това ми хрумна като мисъл, докато гледах репортажите за кървавия „Петък-13-ти“ в Париж. Защото Западът всъщност сам си създава това, което се случва. Но най-абсурдното е, че не само го прави, но дори си вярва, че правеното е правилно, и се опитва да го налага на другите. Включително на нас.

   Западното общество е разложено отдавна. Това, което виждаме сега, са лешоядите, които започват да го консумират. Западът е един труп, който не може нито да мръдне, нито да се съпротивлява, блокиран от собствените си отрови, които са го парализирали.

   Прекалено либералното общество е в пълно противоречие с природните закони. Нали всички сме учили Нютон – всяко действие си има равно по сила и противоположно по посока противодействие. Всички други закони на природата са от същия тип. Върху тях се базират и обществените и човешките закони. Не може да има прекалена свобода. Не може човекът да бъде абсолютно свободен и да прави каквото си иска. Човек може да бъде свободен до границата на насрещните задължения, които поема. Разумното и прогресиращо общество е балансираното общество, а не „напълно свободното общество“. Всъщност, човекът няма нужда от безгранична свобода. Тя е просто едно благо. Той има нужда от умерено количество от нея, но и от определени количества от други блага. Някои от които си пречат със свободата.
   Западното общество е заразено с болестта на „абсолютната и абсурдна свобода“. Тя стигна до там, че вече дори то е приело безумия като хомосексуалните бракове за нормални. Абсолютната свобода дава право да се изповядват демонични идеологии. Също тя отнеме възможността да се ползва „тоягата“ като средство за обществена регулация. Оставането само на „моркова“ пък води до отглеждане на абсолютно безотговорни и издържани от обществото безделници и чудещи се какво да правят човешки единици.
   Но най-безумна и всъщност най-вредяща е концепцията за свободата в икономиката. Това е парадигма, която не само доминира, не само се разраства, но и която изобщо никой не свързва с тероризма и с разложението на обществото. Но всъщност е много важна.
   Днес икономическата свобода е една измамна идеология в услуга на международните корпорации. Под предлог „да се либерализират пазарите“ по същество са премахнати всякакви пречки пред това корпорациите да си избират къде да продават и къде да произвеждат. Като нямат задължението да осигуряват работни места там, където продават. Подобна концепция води до това, че реалната икономика напусна Запада, с което изчезнаха работните места и прехраната. Правителствата компенсират чрез затъване в заеми. Но има още един вреден ефект – тия заеми се харчат или за социални помощи, или за държавни служби, които имат бутафорен характер, нищо не произвеждат, и по същество създават търтеи. Глобалната икономическа свобода фактически ликвидира класата от работници в западния свят. А това беше класа с известно ниво на дисциплина и култура. Сега на нейно място са разглезени младежи и странно защо високо платени служители в „сектора на услугите“.
   В тази икономическа конструкция, в това текущо (макар и да е ясно че някога заемите ще свършат, докато ги има, те си действат), в това текущо разглезено общество, е съвсем нормално да избуят хомосексуализъм, хедонизъм, мултикултурализъм и самоубийствена толерантност към какво ли не. Когато човекът е откъснат от създаването на хляба си, от природата, и реалния свят, той започва да живее в някаква виртуалност. Възникват нови ценности и приоритети, нямащи нищо общо със здравия разум.
   Защо проблемът на запада не са атентатите, а е това, което ще стори после?
   Просто защото той нищо няма да стори. Борбата с тероризма не е да усилиш полицията или да бомбардираш в Сирия или Либия. Борбата с тероризма следва за започне от пороците на собственото ти общество. Защото те са почвата за всичко останало. Борбата с тероризма започва от отмяна на гей-браковете и затваряне на пазарите за китайски внос. От възстановяването на солидните консервативни ценности, които са най-близки до природния и Вселенския закон. От вкарването на младите във фабриките, където да се трудят и да градят нещо. А не да стоят по улиците, да се чудят какво да правят, каква дрога да засмучат и каква сексуална перверзия да измислят.
   Ислямът не е проблемът нито на Франция, нито на САЩ. Всъщност, Ислямът е жертва на всичко това. Ислямът е имал лошия късмет да се превърне в носеща конструкция на извратени идеологии, родени в главите на извратени хора. Със същия успех същото може да се направи и на база на християнството или юдаизма. Прочетете Библията какви кървища е имало там. Ами Авраам дето опитал да убие сина си по поръка на Бог? Това нещо, ако се намери някой извратен мозък да го развие, може спокойно да стигне до тероризъм. Щом Бог приема да жертваш най-близките си, защо да не жертваш всеки друг? Точно по същия начин думите на Мохамед, и на другите след него, са изкривени и изопачени, и от едно казано, е излязло съвсем друго. Но кой го е направил това? Ако се замислите, ще установите ужасяващата истина, че радикалният ислям всъщност не е роден в ислямския свят. Той е роден в разложеното западно общество. В същите болни мозъци, дето измислиха гей-браковете и мултикултурализма…
   Западът нищо няма да промени и ще измине целия си горчив път към собственото си разложение и изяждане от лешоядите. В Запада просто няма вече сила, която да промени ситуацията. Дори Западната църква, която на думи поне пази старите ценности, вече е разложена от либерализъм, алчност и глупост. Съвсем отделно и западното общество е тотално атеистично, и дори не вярва на Църквата.
   Това общество е обречено. То не може да бъде спасено. Най-вероятно онова, което ще предприеме, дори ще влоши ситуацията.
   Твърде вероятно е заедно със Запада да потънат всички, които са се обвързали с него. Т.е. общества от типа на нашето. Все пак, за нас някакъв шанс има, защото ние не сме чак толкова разложени. Всъщност, истината е че спасението минава през нас. Ако на запад има останали нормални хора, сега те би трябвало да избягат на Изток, и тук да ни поучат и тласнат към това да се откъснем от покварата. Да ни дават пример. Точно както навремето „разбитите авари“ са обяснили на Хан Крум защо е пропаднала държавата им, и защо ги е победил. И той се е поучил и е приел ред закони, за да не позволи същото в България.
   Разбира се, това е само една хипотетична възможност. Засега залозите са по-скоро на обратния вариант – не ние да спасим оцелялото от Запада, а Западът да повлече и нас.
   А кое точно ще стане – това всъщност зависи от въпроса доколко можем да се учим от чуждите грешки. И доколко горящата къща на тези, които приемахме за идеал, ще ни помогне да се усетим навреме и да преместим нашата палатка по-далеч от тях.
   
Добри Божилов
14-11-2015

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates