Глава 1 - Срещата на „Станишев“ и „Борисов“

   Иван Петков – капитан I ранг и командващ патрулната фрегата „Сергей Станишев“ бе събуден от приятната македонска мелодия, пусната му от компютъра. Времето бе дошло и краткият 1-часов сън на капитана бе всичко друго, но не и достатъчно, след прахосването на цялата нощ във всичко друго, но не и в сън. Но работата си беше работа и гриландците със сигурност вече чакаха на мостика с укорителни погледи изпод огромните им вежди.

donation

   Тук е редно да запознаем нашия читател с важния факт, че около 2/3 от разумните видове в галактиката бяха от хуманоиден тип като доста от тях дори можеха да се чифтосват помежду си. Далеч преди хората да построят пирамидите вече съществуваше научен спор дали става дума за една обща раса, с отделни особености според съответните планети, или за отделни раси, станали сходни, поради близките условия на отделните планети. Имаше религии за общия произход и за Бог, но имаше и точно обратните религии. Но това едва ли е основното интересуващо уважаемия читател. Важното беше, че хуманоидите бяха преобладаващи, а в дълбоко гневните помежду си Гриландия и Карелия, те бяха абсолютно доминиращ вид с над 95% присъствие.
   Така сега, образно казано, няколко човека с малко по-различен външен вид, чакаха капитана си.
   Но вечно критичните гриландски служители на кораба, назначени очевидно с шпионски функции, не бяха основния проблем на Петков. Всъщност именно те бяха, но в малко по-друг смисъл.
   „Станишев“, заедно с флота от десетина изтребителя охраняваше участъка от границата с Карелия, през който минаваше изхода на гарантираното транспортно трасе през имперската територия, между Земята и Гриландия. Карелианците не бяха във война с Гриландия, съответно не можеха да откажат по обосновим начин, връзка. И те я осигуриха. Разбира се, взеха си своето под формата на невиждани транзитни такси, проверяваха по свое усмотрение всеки кораб, и напълно забраниха не само военния ескорт, но дори носенето на лични оръжия от екипажите на преминаващите кораби. Доста пари направиха и от раздути цени за презареждане с гориво, а ако някой кораб имаше нещастието да се повреди в карелианското пространство, често пъти се оказваше по-евтино да бъде продаден за вторични суровини, отколкото да се ремонтира. Изобщо, това трасе излизаше доста скъпо на гриландците, както и цялото им приключение с интегрирането на Земята, между другото…
   Но днес „Станишев“ трябваше да вземе мерки по един друг проблем. Гриландското разузнаване беше засякло контрабандни действия от транспортен земен кораб, докато е в Карелианското пространство. Корабът, на име „Бойко Борисов“ беше отклонил ембаргово оборудване, пратено от Гриландия до Земята, и го беше продал на карелианците. В замяна бе получил карелиански алкохол, някои скъпи подправки, както и солидно количество злато, което на Земята все още беше доста скъпо. Товарът пътуваше към света на хората и щеше да направи доста богати няколко чорбаджии и няколко политици. Но борбата с корупцията си беше проблем на българите, гриландците не се месеха във вътрешните работи. Тях ги интересуваше да нанесат удар на контрабандата, която се беше превърнала в сериозен проблем.
   Капитанът влезе в контролната зала и зае мястото си в централното кресло.
   -След 3 минути „Левски“ ще излезе от скок. – докладва дежурният офицер. Един от гриландците за пореден път погледна строго към капитана и попита:
   -Въпреки всичките ви доклади, така и не разбрах, защо отклонихте още една фрегата за тази рутинна инспекция. Оголихте друг участък от границата, и сега с 2 фрегати и двайсет изтребителя ще проверяваме невъоръжен и бавен транспортьор?
   Капитанът лукаво отговори:
   -Аз познавам своите по-добре от вас, повярвайте ми, повече сигурност не е излишна… Познавам лично и капитана на „Борисов“.
   -Какво намеквате?
   -Никой не знае какво точно са взели тези от карелианците. Ако е оръжие, може да имаме по-големи проблеми от очакваните?
   -Оръжие! Карелианците никога не биха ни продали и един пистолетен заряд! Военните технологии са под пълно ембарго. Те биха направили обратното – да получат наши технологии, но не и да дават свои. – почти ядосано каза гриландецът. – Освен това, „Левски“ е с празен арсенал след проведените учения. Не става за нищо, освен да патрулира за невъоръжени конвои. Ако ще се биете с някакъв въображаем враг, отново ще сте сами.
   -Но „Борисов“ не знае това. Там ще видят две фрегати срещу себе си… - приключи спора капитанът.
   Всъщност, капитанът на „Борисов“ много добре знаеше всичко това. А „Левски“ беше полезен именно с празните си трюмове за муниции. Една напълно екипирана фрегата би била от нулева полза с оглед на замисъла на двамата капитани. Всъщност тримата.
   Гриландците бяха напълно прави в подозренията си за контрабанда. И им предстоеше голям „удар“ срещу това доста дразнещо, а и доста скъпо явление. Но те нямаха ни най-малка представа колко много хора са включени в играта. И им предстоеше ролята на зрители от първия ред в добре режисиран театър.
   Присъствието на „Левски“ беше с цел да се ползват трюмовете му, за да се пренесе там стоката и златото, докато трае инспекцията на „Борисов“. След това то щеше да се върне обратно. Още преди години, и без все още гриландците да се усетят, контрабандистите се бяха снабдили от карелианците с телепортъри за кратки разстояния. Телепортиращата технология се считаше за доста напреднала, и все още не влизаше в правата за усвояване от новата галактическа раса на хората. На Земята имаше телепортиращи терминали, но се ползваха много рядко, и само под надзора на гриландски оператори. Освен това, телепортирането беше изключително енергоемък процес и почти винаги излизаше по-изгодно товари да се свалят с класическите кранове и подемни машини, а не да се телепортират.
   Но за контрабандистите те бяха неоценими. Позволяваха бързо товарене и разтоварване, когато това беше нужно, а и доколкото печалбите от контрабандата винаги бяха високи, то енергийните разходи си струваха.
   Така сега „Станишев“, „Левски“ и „Борисов“ щяха да извършат триъгълна операция. Първо „Левски“ щеше да доближи „Борисов“ и да прибере златото и стоката в своя трюм – на мястото на изхабените муниции. После инспекторите от „Станишев“ – повечето гриландци, щяха да се качат на „Борисов“ и да открият там единствено запечатаните контейнери от ембарговото оборудване. Те нямаше да могат да ги разпечатват, защото обикновени митнически инспектори нямаха достъп до подобни товари. Но системата за запечатване на гриландците беше толкова сигурна, че реално нямаше и нужда да ги разпечатват. Дори на карелианците, с всичките им технологии, щеше да отнеме седмици да отворят контейнерите, без кодовете за достъп. Това, което инспекторите нямаше да знаят е, че пред тях са стари контейнери от предишни доставки, в които няма нищо.
   След края на инспекцията, златото щеше да се телепортира обратно на „Борисов“, а гриландците да докладват, че разузнаването им е сгрешило.
   Това беше замисълът, и единствената пречка пред него, беше гриландецът на оръжейния пулт. Огромният енергиен импулс на телепортатора щеше да се засече от защитните системи. Нещо повече, щеше да се приеме като заплаха и да се активира щитът на кораба, и да се вдигне под тревога целия екипаж. Т.е. нямаше как да телепортираш нещо, без да светнеш като коледна елха. Освен ако…
   -Всъщност, толкова съм убеден в подозренията си, че лично ще поема оръжейния пулт… - каза капитанът. – А вие ще имате още един служител в инспекцията.
   Дълбоко не подозиращ реалността, гриландецът просто се опита да се подиграе:
   -Вие – българите бяхте избрани за друго да сте водеща нация на Земята. Но май е трябвало по-внимателно да анализират параноята ви…
   Капитанът тактично премълча. Веднага след като зае пулта, бръкна в джоба си и натисна един бутон. Този бутон активира едно устройство, което активира друго устройство, и така след няколко прехода, се стигна до последното устройство – хакваща сонда в отбранителния пулт. „Станишев“ фактически остана без автоматизирани защитни системи. Едно безумие, ако предстоеше реална битка, каквато Петков настоятелно убеждаваше гриландеца, че наближава…
   Междувременно вторият кораб изплува от хиперпространството. На екрана се появи образ.
   -Докладвам, тук е капитан Михаил Иванов, от фрегатата „Васил Левски“. Явяваме се по заповед на секторния щаб като втори кораб под командването на капитан Петков.
   -Приемам доклада, тук е заместник-командир Илиев, временно командващ фрегатата „Сергей Станишев“. По заповед на капитана, аз управлявам кораба, а той е на военния пулт. В такава ситуация, общото командване на двата кораба следва да мине към вас, кап.Иванов. Кап.Петков счита, че заплахата от страна на „Борисов“ е реална и ще се грижи лично за тактическите системи.
   -Приемам командването. – каза Иванов - Ние ще пресрещнем „Борисов“ с включени щитове, а вие ще сте на втора позиция с готови оръжия.
   -Точно такъв е планът на капитана. – отговори Илиев. – След като установим, че можем да се качим без проблеми на борда на „Борисов“, инспекторите ще тръгнат със совалката.
   -Разбрано, край!
   Образът изчезна от екрана, а двата кораба поеха с досветлинна скорост към границата. Гриландецът не каза нищо.
   Илиев се обърна към капитана:
   -Знаете ли, капитане, намираме се в много иронична ситуация?
   -В какъв смисъл?
   -Сигурно знаете, че аз съм голям почитател на историята. От тази гледна точка всичко е много иронично.
   -Предполагам можете да ни развеселите… - каза се Петков.
   -Разбира се. Ироничното е, че се срещат два кораба с много емблематични имена. Смешното е, че всъщност и двете са имена на кораби. Сергей Станишев и Бойко Борисов са двама политици от преди стотина години. Не са се понасяли помежду си, и всеки е смятал другия за пълен глупак. А сега и двамата са обявени за велики личности и на тях кръщаваме кораби, градове, улици…
   Капитанът се усмихна:
   -Интересно…
   -Това е странен исторически феномен. Като мине време, и всички стават велики личности. А те всъщност са правели несъвместими и противоречащи си неща. Но минава време, и и едните, и другите се оказват национални герои. И това не е само до тези двамата. Например Стефан Стамболов и Петко Каравелов са брутални врагове. 100 години по-късно – някъде по времето на Станишев и Борисов, и двамата са герои. Александър Стамболийски и македонските революционери са върли врагове. 100 години по-късно, имаме паметници и на Стамболийски, и на комитите…
   -Минава време, и то прави всички добри. – каза капитанът.
   -Така излиза. И ето сега „Сергей Станишев“ и „Бойко Борисов“ ще се срещат отново…
   -При предишните им срещи кой е победил? Нали са били врагове?
   -С променлив успех. Повече е побеждавал Борисов, опирайки се на умението си да омагьосва народа. Но Станишев е бил по-добър комбинатор и е ползвал по-ефективно по-ограничения си ресурс. Борисов е бил по-силен в страната, но Станишев е пробил повече извън нея. Като цяло, никой не е победил другия напълно.
   -Да се надяваме, че днес Станишев ще се справи по-добре… - каза развеселен капитанът.
   -С вас на оръжейния пулт, определено Станишев има огромно превъзходство този път. – заключи заместникът.
   Малко по-късно от „Левски“ пратиха сигнал, че „Борисов“ е излязъл от карелианското пространство и е отговорил позитивно на указанието да спре.
   -Това сътрудничество на контрабандистите ми изглежда много съмнително. – каза Петков  - ще останем още малко по-назад от предвиденото, а Иванов да се доближи сам. Дори изтребителите им да останат при нас. „Борисов“ трябва да са наясно, че не могат да нанесат удар по нас, едновременно с този по „Левски“. А от „Левски“ да активират хипердрайва на максимален стенд-бай.
   -Разбрано. – получи се отговор от „Левски“.
   -Хипердрайва на стенд-бай? Това е невиждан разход на енергия! – възкликна гриландецът – И на максимум? Това са цели светлинни седмици разстояние, което бихме минали с този разход!
   -Това е единственият начин да се измъкнат бързо при прекалено силен удар, който разруши щита им. – отговори капитанът.
   -Вие луд ли сте? Това да не е карелиански крайцер? Знаете ли каква мощ трябва, за да се разруши щита с един изстрел?
   -Знам, но хората са ми по-важни от енергията. Ако „Левски“ бъде ударен, той ще избяга, без да губи ценните секунди по активацията на хипердвигателя.
   -Ще напиша в доклада си да ви пратят на психиатър, да знаете Петков.
   -Ваше право е да пишете каквото си искате.
   А напомпаният до максимум хипердвигател на „Левски“ замъгли всяка възможна енергийна следа от използването на телепорта. Разбира се, ако тактическият пулт работеше, военните датчици биха засекли всичко. Но случайни цивилни устройства и стандартните наблюдаващи и навигационни системи, нямаше да видят нищо видели нищо.
   След около двайсетина минути, отново се появи кап.Иванов:
   -Докладвам ситуацията. Никаква съпротива. Допуснаха нашите хора на мостика и в складовете. Не засичаме никакви оръжия или енергийни маркери, сочещи към захранване на оръжия. „Борисов“ е в наши ръце.
   Триумфиращ гриландецът се обърна към Петков. Онзи засрамено каза:
   -Може и да прекалих наистина. Ваш ред е…
   Когато инспекторите стъпиха на борда на „Борисов“, хората от „Левски“ вече бяха извършили първи оглед.
   -Няма никаква контрабанда, инспекторе. – каза лейтенантът на тактическия отряд. – В складовете са само запечатаните контейнери. Прегледахме всички трюмове и по-широките коридори. Няма нищо съмнително.
   -Какво? – изненада се гриландецът. – Как е възможно?
   Групата му ускорено тръгна към товарния отсек. Лейтенантът ловко се отмести от пътя му. Когато стигна до склада започва внимателно да оглежда и да сканира контейнерите.
   -Тези контейнери действително са запечатани. Няма как да ги отворим тук. – каза инспекторът.
   -Нали това е целта – да не могат да бъдат отворени. – включи се капитанът на „Борисов“, който от някъде се беше появил.
   -Подигравате ли ми се? – ядоса се гриландецът – Има нещо гнило в тази работа. Ще разглобя този кораб до последната гайка.
   -Разбира се, това е ваше право. Но тогава ще трябва да осигурите друг кораб, който да достави товара навреме. – каза капитанът.
   Инспекторът почервеня от гняв, но не каза нищо. Знаеше, че ще си навлече големи неприятности с корпорации и на Земята, и в Конфедерацията, ако замотаеше товара им, без достатъчно добро извинение. Но все пак време за едно щателно претърсване имаше. И в него бяха мобилизирани не само инспекторите, но и почти целите екипажи на „Станишев“ и „Левски“.
   -Не съм длъжен да ви давам хората си, инспекторе. Те са военни служители, аз не съм ви подчинен. Дори бих нарушил някои правила на сигурността, ако го направя. – каза капитан Петков.
   -Ясно е, че има нещо гнило в цялата работа, капитане. А и вие до преди малко подозирахте, че дори ще ни нападнат. Разбирате, че сме мислели по един и същи начин, но в различна посока. – отвърна гриландецът.
   -Е, ако признавате, че сме мислели еднакво, предполагам ще отразите в доклада си действията ми като правилни, макар и малко пресилени. – назова цената си Петков.
   -Те всъщност бяха съвсем правилни, срещу себе си имаме опасен враг, след като успяха някак да скрият толкова сигурно доказана контрабанда. – отговори инспекторът. След което получи необходимото подкрепление от жива сила.
   „Дано да не се сети да претърси и „Левски“, помисли си Петков.
   След няколко часа усилено дирене, нищо не беше открито. Единственият уличаващ артефакт би могла да бъде телепортиращата система. Но от години това ценно устройство се криеше толкова добре на всеки един кораб, че беше невъзможно да се намери, освен ако действително някой не разглобеше кораба „до последната гайка“. Всъщност, дори сред екипажа на „Борисов“ не повече от 2-3 човека изобщо знаеха за подобна технология. В дадения случай тя бе поставена в ядрото на хипердвигателя. Ако някой сега решеше да тръгне на някъде, телепортът с цялата си огромна цена, щеше да се превърне в пространствено-времева сингурлярност. Но и на никой не би му минало през ума да влиза да инспектира във вътрешността на хипердвигателя.
   -Няма нищо… - унило каза гриландецът, когато всички се прибраха по корабите си и всеки пое по пътя си.
   -Изглежда и двамата се престарахме, след като ни пратиха за „зелен хайвер“… - каза Петков.
   -Наистина ни направиха на луди. Нито вие, с параноята си, нито аз сме виновни. Виновни са глупаците, които доставиха тази информация. Кой знае колко пари са платили за нея. Пълна глупост…
   -Ако сме единни в докладите си, можем да си позволим да бъдем доста гневни и двамата. – каза капитанът.
   -Съгласен съм с вас, капитане. Не „ако“ сме единни. Длъжни сме да бъдем единни, и да насолим тези шпиони, които само лапат огромните си заплати и ни разкарват за глупости.
   -Ще убедя капитана на „Левски“ също да бъде гневен в доклада си. – каза Петков.
   -Ще е много добре. 2 кораба, 20 изтребителя и толкова много екипаж, само за проверката на един глупав слух. Някой в Конфедерацията трябва да поеме отговорност.
   -И, разбира се, добре е някой друг по-отговорен и старателен да се издигне в Конфедерацията… - ласкателно каза капитанът.
   Гриландецът замълча, но очевидно беше доволен.
   „Станишев“ отлетя към една от междинните бази, където остави инспекторите. Едва след като на навигационната карта на целия флот се видя, че я е напуснал, капитанът на „Борисов“ се обади по секретен канал.
   -Справихме се добре… - каза Петков.
   -Да, измъкнахме се от гриландците, но имаме друг проблем.
   -Какво става… - изненадано попита капитанът.
   -Златото го няма…
   -Моля?
   -„Левски“ не върна златото. Подправките и другата стока са тук, но златото го няма. В контейнерите имаше тухли.
   -Това е абсурд. Иванов не е самоубиец. Да откраднеш златото на сенатори и чорбаджии…
   -Това обаче не е проблем само на Иванов… - каза капитанът на „Борисов“.
   Петков замръзна. Наистина това беше проблем и на тримата капитани, и корпоративните шефове и сенаторите щяха да разпънат на кръст всички. Докато установят къде е безценният метал…  

(следва)

Добри Божилов
28-12-2015

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates