Глава 2- Излъганото камилче

   Половин век, след Контакта, Земята се бе превърнала в нещо, за което винаги би мечтала, но никога не го бе постигала – един много справедлив и прогресивен свят. Войните бяха изкоренени, бедността изчезна, здравеопазването получи голям тласък, престъпността остана без почва. Всичко това управляващата класа от българи приписваше на собственото си мъдро управление, но основната причина, разбира се бяха гриландците. На човешкия свят му предстояха още много години на фактическо „поливане“ с блага, докато достигне средното ниво в империята, а до тогава, тя го приемаше като много важна стратегическа точка, която следва да се развива. На фона на общия размер на икономиката на Гриландия, Земята беше една троха. Но на фона на размера на икономиката на Земята, дъждът от субсидии беше огромен, понякога дори непосилен за усвояване.

donation

   Земята беше нещо като „парник“ – напълно защитена от внос на готова продукция от другите части на империята, напълно свободна да изнася каквото може да произведе, както и фактически нулеви данъци за корпорациите на империята. Това привлече значителни инвестиции и износ на производства, което пък повлече след себе си избуяване на транспортния бизнес и изграждането на напълно несъразмерен за мащабите на Земята, космически флот. Фактически Земята се оказа планетата с най-много кораби на глава от населението в галактиката, и това се дължеше на огромния поток от стоки, които се произвеждаха тук и се изнасяха в Гриландия. Все пак обаче, хората не можеха толкова бързо да усвоят и разберат всички технологии, трябваше време за интелектуално израстване и развитие на научен елит, който да овладее галактическото познание. Това беше пречка, но като цяло икономическият възход беше толкова голям, че политиката напълно загуби вниманието на населението. Макар гриландците да наложиха по същество олигархична система, ограничена до твърде тесен елит, на народите на Земята това не им представляваше проблем, след като всички живееха все по-добре и по-добре. Това, от своя страна, даваше възможност и на политиците да въртят своя бизнес с повече печалби…
   Петьо Петков беше главен ратай на чорбаджи Колев – един от най-влиятелните хора в София. Синът на чорбаджията – Иван Колев, беше сенатор, а зетят му – Живко Колев, разумно приел фамилията на жена си, беше заместник-министър на финансите, отговарящ за митниците. Чорбаджи Колев беше президент на „Руски космически превози“, известна като РКП – най-голямата транспортна корпорация в света, разполагаща с няколко стотин товарни кораба, включително „Бойко Борисов“. Разбираемо с подобни политически постове в семейството, чорбаджи Колев беше напълно защитен от възможността някой някога да го обвини в контрабанда.
   Главният ратай, който се радваше на благоволението и на щедрия джоб на чорбаджията, обаче сега отиваше по лош повод при него.
   -Какво откри? – попита чорбаджията, веднага след ката ратаят влезе в кабинета му.
   -Засега не много, - отговори Петков – Златото е изчезнало, но и тримата капитани се оправдават. И и тримата са взели мерки да измъкнат семействата си, преди да се разбере какво става.
   -Измъкнали са семействата си? Аз да не съм от „Коза Ностра“? Ние сме българи, почтени бизнесмени, не закачаме семейства?
   -Сигурно ви нямат вяра, чорбаджи…
   -Ще им кажа аз на тях една вяра. Моето злато изчезна, а те ми нямат вяра на мен…
   -Всички се страхуват, че тях ще ги обвинят. – поясни Петков.
   -Ами кого да обвиня? Гриландския инспектор ли?
   -Те май това се опитват да ви убедят…
   -Тоест, правят ме на глупак?
   -По-скоро всеки спасява кожата си поединично…
   -Типично по български.
   Телефонът позвъня. Колев натисна някакъв бутон и върху бюрото му се появи холограмата на премер-министъра Елтимир Василев. С надигането на българщината и българското, доста народ започна да кръщава децата си с по-стари и забравени имена.
   -Чорбаджи Колев, активирайте криптора. – каза премиерът – Този другият тук надежден ли е?
   -Това е дясната ми ръка Петков. – каза Колев, докато въвеждаше кода за включване на криптора.
   -Добре тогава, - каза премиерът – Да говорим направо – службите ми докладваха за възможен проблем, който да стигне до гриландците и да си навлечем неприятности.
   -Нямам никаква представа за какво говорите?
   -Някакви контрабандисти, очевидно без ваше знание, са опитали да прокарат някаква стока.
   -Да, имаше такъв случай с мой кораб, но инспекцията беше ръководена от гриландец, и нищо не откри. Дори чух, че станал скандал в империята заради лоша работа на службите им, че пратили инспектора за „зелен хайвер“, а самият той щял да се издига.
   -Аз не говоря какво си мислят гриландците по въпроса, а какво става, и преди всичко ме интересува, може ли станалото да предизвика изтичане на информация, или дори шум по медиите.
   -Как нещо, което не съществува, ще предизвика изтичане на информация?
   -Значи потвърждавате, че слуховете за контрабанда и за взаимни измами после между контрабандистите, са неоснователни?
   -Аз не съм участник в контрабандата, и не мога да знам всичко, което става в този бизнес. Но ви гарантирам, че моите капитани са безукорно честни хора и никога няма да се забъркат в подобно нещо. Плащам им твърде добре, за да рискуват.
   -Което означава, чорбаджи, че нито проблем е имало, нито слухове за проблем ще изпълзят, нито някой някъде ще се оплаква от измислени проблеми?
   -Няма какво друго да стане, господин министър-председател.
   -Добре, благодаря Колев, уговорката за седянката утре остава.
   -Да, щяло да има нови моми на представянето на тазгодишната линия носии.
   -Аз пък чух, че щяла да се появи Райна Княгиня…
   -Ще се появи тя? Затова ли чорбаджи Ветко пуска тия слухове за новите моми. Подгрява почвата за нея?
   -От МВР така ми казаха. Техните шпиони научили, че това е ударът на Ветко тази година. Ще отнесе пак италианците.
   -Чакаме да видим…
   -Да, радвам се че слуховете за проблеми дето да ни развалят празника, се оказаха неверни…
   Образът на премиера изчезна.
   Райна Княгиня беше почти митологичен субект. Никой не знаеше съвсем точно как изглежда, съществуваха приблизителни образи из Мрежата. Като всеки мит, тя трябваше да е приказно красива, но същевременно силна и с недостижим интелект. Княгинята беше невидимият, но ставащ все по-влиятелен обществен фактор, който критикуваше покварата сред властта и зовеше за придържане към коренните ценности на почтеността, честността и стремежа към познание. В процъфтяващо общество, в което всеки консумираше все повече и повече, никакви подобни движения не можеха да застрашат властта. Но все пак можеха да донесат популярност, а по популярност, Княгинята съперничеше дори на най-големите шоу-звезди. Разбира се, нито премиерът, нито Колев, очакваха тя самата да се появи на представянето на новите носии. Но очакваха някоя невиждана красавица да блесне, да прилича много на виртуалните образи и да има излъчването на древногръцка богиня. Накратко – очакваха новия пробив на чорбаджи Ветко – най-успелия дизайнер на облекла в света, но за жалост на управляващата олигархия – единственият българин сред елита на световната мода.
   -Накратко, няма да ядат много бой капитаните. – констатира Колев, след като връзката прекъсна.
   -Да, правителството не иска шум. Службите няма да помагат. Ще си търсим златото сами.
   -Както изглежда, няма да мога дори да ги уволня. Ако го направя, ще плъзнат пак слухове… - мрачно каза чорбаджията.
   -Мисля, че и да искате да ги уволните, чорбаджи, премиерът ще ги покрие, поне засега. Няма до позволи капитаните на „Левски“ и „Станишев“ да се сменят. Би било ръгане на ръжен в лицето на гриландците.
   -Остава ми само капитанът на „Борисов“. Какво да го правим, ще го издигаме ли?
   -Докато открием златото, трябва да ни е под ръка. Предлагам да го сложим на някой синекурен пост в корпорацията. Така ще изглежда издигнат, а охраната ни ще е винаги близо до него.
   -Пусни и хрътките сред екипажа. Може някой да знае нещо, и да не обича капитана си. Но внимателно.
   -Разбира се, чорбаджи…
   Всички тези празни приказки, разбира се, бяха просто обвивката на съдържанието. И Петков, и Колев, знаеха, че много повече и различни действия щяха да се случат –на капитаните, и на много други хора, в процеса на издирването на златото. Но за тези работи, не се говореше. Петков беше дясната ръка на чорбаджията, най-довереният му човек. Но Колев имаше и лява ръка, която не беше официално ратай, не беше никакъв служител на корпорацията, макар да получаваше повече пари от повечето работещи в нея. Човекът за „по особени задачи“, чието истинско име никой не знаеше, дори Колев, щеше да се погрижи за останалото. За неудоволствие на Колев, дори той щеше да бъде ограничен от току-що спуснатите условия на премиера. Доста средства за постигане на целите нямаше да могат да се ползват.
   -Благодаря ти, Петко. Сега имам малко друга работа. – приключи разговора Колев, което беше ясен знак за ратая да си тръгне. До някъде го направи с облекчение. Очакваше повече гняв у господаря, и имаше готовност да обере и някои негативи.
   Веднага след като „дясната ръка“ излезе, Колев набра номера на „лявата“. Крипторът, разбира се, беше включен. Върху бюрото се появи образът на самия Колев. Онзи обичаше така да се представя – с лицето на човека, с който си говори, с което му създаваше объркването, че говори сам на себе си.
   -Златото най-вероятно е откраднато от капитана на „Левски“, -каза Онзи – Проверих всичко възможно в компютрите на корабите, прегледах и екипажите. Най-съмнителен е Иванов. Освен това, той последен е изтеглил семейството си, което навежда на прикриваща тактика.
   -Капитаните на държавните кораби са под закрилата на премиера. Не иска никакви неприятности и слухове.
   -Докато са на постовете си, ще са по-трудни да ги натиснем.
   -Не мога да притискам някой да ги уволни, с аргумента че са откраднали контрабандно злато, което е мое. Поне не и веднага. Ще спечелят време, неизбежно е.
   -Бих ви поправил, чорбаджи. Няма да спечелят време, ще компенсираме по друг начин.
   Това беше елегантният изказ на Онзи да посочи, че услугите му ще свършат работа, но ще струват повече пари.
   -Разбира се, времето е пари, както бяха измислили американците, докато управляваха те света… - съгласи се с много добре прикрита неохота чорбаджията.
   -Ще намерим златото, или поне ще намерим кой е виновен, чорбаджи Колев. Но остава още един въпрос, който е извън професионалните ми компетенции, и не мога аз да решавам. Трябва вие.
   -Какво?
   -В подобни случаи, почти винаги има замесен друг вътрешен човек – най-вероятно някой от най-близкото ви обкръжение. Алчността увлича дори роднини. Какво следва да правя с такива, когато ги намеря?
   Колев се замисли малко. Желязната и студена логика на Онзи винаги пронизваше дори поръчителите му. Но тя беше Истината, и Колев знаеше, че няма как да избяга от нея.
   -Който и да е замесен, действайте с него като с капитаните. Но финалното наказание искам да го наложа лично.
   Казано накратко, чорбаджията обрече всеки установен клетник на големи страдания, но си запази правото да го убие лично, ако се наложи. Всъщност, до момента в живота си, Колев не беше убил никого. Но това доста слабо интересуваше Онзи. Той изпрати актуалната си сметка, която щеше да е валидна само в следващите 3 минути, кимна в знак на разбиране на указанията, и изчезна от бюрото.
   Колев остана сам с дразнещите мисли за изчезналото злато…

   (следва)
  
01-10-2016
Добри Божилов
   

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates