Статии

Ако някак с магическа пръчка отмените „комунизма“, на следващия ден ще имате революция на 6 милиона граждани, озовали се на село, без вода и тоалетни


   Тъй като тия дни много пара се вдига на тема „антикомунизъм“, нека все пак речем каква е била истината, и да сложим край на пропагандата на малка група идиоти, дето колкото са малки, толкова са гръмогласни.

   Комунизмът, социализмът – както искате го наричайте, Е ЕДНА ОГРОМНА КРАЧКА НАПРЕД ЗА БЪЛГАРИЯ. Оплюването му е гнусна пропаганда – най-вече от страна на неудачници, и техните наследници, които нищо не са направили в живота си, и затова комунизмът им е виновен. Но обективната истина е, че комунизмът е най-големия скок в развитие на страната ни, считано от времето на царете Асеневци. От тогава, до 1944 г., България не е имала толкова бързо и успешно развитие.
   На 9 септември 1944 г. България е една изключително мизерстваща страна. Но истински мизерстваща, не това дето е сега – доходите са ниски, но всички имат апартаменти, вода и ток. През 1944 г. 80% от населението на България живее по селата. Няма вода и вътрешни тоалетни. Дори най-богатите селяни са по същество бедни – имат по 100-200 декара земя, нямат трактори и техника, живеят в селски къщи от кирпич и пръст. Образование има достъпно само начално, а средното и висшето са само за богатите. Здравеопазването също е само за богатите.
   Дори в градовете обаче ситуацията не е цветуща. Днешните „сини каски“ посочват единствено живота на малка група едра буржоазия, която е била добре. Но за нея след малко. Дори в градовете, където е било около 20% от населението, положението е било мизерно. Заплатите на работниците и на обикновените служители са били ниски. Голяма част от населението е било обикновена прислуга на богатите. До днес някои от по-старите сгради имат в апартаментите там помещения за прислугата. Много бедни деца са стояли пред кръчмите и са чакали огризките. Буквално е било така, и не говорим за цигани. За българчета. Днес все още има живи хора, които помнят онова време. „Не знаете такава бедност, никога не сте виждали“ – това са думите им.
   И така стигаме до елита. До всички тия, заради които идването на комунизма не си е струвало, защото им развалило идилията. Имало е много малка група, свързана основно с политиката, които са били богати. Много е важно това да се отчете – повечето от богатите не са били някакви частни предприемачи или капиталисти. Това са били също като днес – обръчите от бизнесмени около политиката. Други богати са били самите политици и висшата администрация. Нещо като средна класа е било офицерството, а генералите са били също при богатите. Малка средна класа е имало и сред банковите чиновници и разни други подобни предприятия.
   Това е България на 8 септември 1944 г. Една напълно изостанала и бедна държава. Когато идват комунистите, Георги Димитров казва, че „трябва за няколко десетилетия да постигнем онова, което западните държави са постигнали за столетия“. И го правят.
   Буквално за 15-20 години държавата се преобразява. Появява се работа за всички. Безплатно образование. Безплатно здравеопазване. Гради се индустрия. Селското стопанство се окрупнява и макар в началото със съпротива, впоследствие самите селяни са благодарни на ТКЗС-тата. Градовете се преобразяват. Появяват се нови квартали, в които се заселва новата индустриално заета работническа класа. Прокарва се електричество по селата. Прокарва се ВОДА! Създават се вътрешните тоалетни. Много хора за пръв път виждат чаршафи.
   Това е истината за комунизма, социализма, както искате го наричайте. Един огромен скок поне за бедните и обикновените хора. Огромен скок за поне 95% от населението, което не е било елит преди 9 септември.
   Всъщност, интересен е дори въпросът дали са несправедливи някои от „несправедливите“ мерки. Например национализацията. Въпросът е има ли право държавата да конфискува богатства, които преди това са натрупани от буржоазия, която е доила държавата? Помислете по този въпрос!
   Към настоящия момент, това което имаме като останали блага, е благодарение на социализма. Ако някак успеете да върнете (с магическа пръчка) състоянието на 8 септември 1944 г., то на следващия ден ще имате нов 9-ти септември. Нова соц-революция. Ще имате 5-6 милиона граждани, озовали се на село, в двор с бунар, без течаща вода, ток и вътрешна тоалетна. Това ще имате, ако се изпълнят розовите сънища на пещерните антикомунисти. Да, това ще стане, ако критерият за добро и зло ни е Методи Андреев, Евгени Михайлов или Мартин Димитров. Това е пещерният анти-комунизъм, това е било преди 1944 г. Има и документи, има и живи все още свидетели.
   Много е лесно да се реве и да се плюе. Но истината е, че преди комунизма България е била една пропаднала държава, слуга на Германия – най-вече, и поддържаща паразитен елит от военни, чиновници и гешефтари. Реалната икономика се изгражда едва от комунистите, и тази икономика служи на народа.
   И преди да приключим – да не забравяме Народния съд. Вярно е, че го е имало, вярно е, и че е имало и несправедливи присъди. Това е така. Но е съвсем вярно, че е имало и справедливи присъди. Съвсем вярно е, че пред Съдебната палата е имало тълпи от десетки хиляди хора, които са крещели: „Смърт“. Това е истината. Комунистите правят неизбежното – след поредна национална катастрофа, винаги има такива актове на отмъщение. Има ги навсякъде. Никога не трябва да забравяме, че Втората световна война е най-голямата трагедия в човешката история. И след тази трагедия, има разплата. Разплатата понякога засяга и невинни. Неизбежно е. Особено ако си на губещата страна във войната.
   Като цяло, броят убити и интернирани не е толкова голям, колкото го изкарват. То ако съберем цифрите всеки както си ги говори, ще получим че комунистите са избили повече от населението на Китай. Изобщо не е така. Всяка революция отнася основно елита, покрай него и някои други, но нищо повече. В България не е имало сериозна анти-комунистическа съпротива, съответно не е имало и чак толкова много жертви, колкото ги изкарват.
   Та това е истината за комунизма. Голям скок, има известна човешка цена, но голям скок. Вярно е, че го оплюха много. Но гледаме ги вече плювалниците за 26 години какво направиха. Добре е да погледнем какво направиха и комунистите за 26 години – от 1944 до 1970-та. Погледнете, сравнете, и мислете…
   И накрая може би най-важното – сравняват нашия соц със западния капитализъм. ОК. Само че трябваше да го сравнят и с африканския или южно-американския капитализъм. Да ни кажат, че при нас може и да не дойде западното, а да дойде африканското. Това също е капитализъм. И тогава да избираме. А не да ни лъжат, че ще дойде западното, та да си развалим доброто, и после да дойде Балканска Африка. Западният капитализъм е граден около 400 години. Българският социализъм е граден 45 години. Горе долу 45 години е граден и африканският капитализъм. Разликите са очевидни. А какво би бил соцът след 400 години, кой знае… Но със сигурност 26 години анти-комунизъм ни доближиха повече до Африка, отколкото до Запада.
   А, забравихме най-важното постижение на анти-комунистите – това да ни убедят, че за всичко все така продължава да е виновен комунизмът, държавна сигурност и Русия. В това поне успяха...
   Но може би е време за пробуждане…
   
Добри Божилов
03-02-2016

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Free business joomla templates