Част 2 - Политика - Глава 8

Първоначалната идея на Кариди бе да покани независими експерти и да наблегне на питанията от залата, като източник на инициатива по интересните въпроси. Но малко след като президентът напусна заседанието на Общото събрание, мобилният и премник иззвъня и насреща се оказа лидерът на опозицията - самият Емануел Щерн, който изрази готовността си да участва в телевизионен дебат по "Транс Евро" с Котов, ако последният се съгласи.

donation

Предложението бе силно изненадващо, като се отчете, че преди да започнат откиритите дебати, опозицията избягваше преките диспути. Това бе нормално с оглед на подавляващото и медийно превъзходство. Сега обаче предпочитанията се смениха и София предполагаше, че това е опит да се привлече отново вниманието на обществеността към телевизията, което бе доста отклонено от официалното обсъждане. Фактът, че предложението бе отправено точно към водещия европейски канал, допълваше нюансите на желанието със стремежа да се използва сравнително запазилата авторитета си, благодарение на по-неутралната си позиция, медия. Щерн дори не постави условието не Кариди, а някой друг да води диспута, което при по-други обстоятелства, той несъмнено щеше да направи, изтъквайки заинтересоваността и от изпълнението на целите на едната страна.
Предложението обаче бе и уникална възможност за организиране на нещо, което никой досега не бе успял да организира. Затова макар да съзнаваше, че президентът желае да си почине, журналистката въведе личния му номер в комуникационното устройство. Малцина знаеха дълбоко пазените в тайна цифри и сред тях, не повече от двама-трима журналисти. Може би това беше друга причина Щерн да предложи точно на нея дебатът.
Президентът не си беше легнал още, но изражението на лицето му бе крайно уморено.
- Готвите ли се за пътешествието, госпожице Кариди? - намери все пак сили той да се пошегува.
- Никога не съм била по-готова. - отвърна усмихнато София и продължи без да уморява повече държавния глава с излезли от нея излишни приказки - Емануел Щерн иска диспут с вас - в следобедното ми коментарно предаване.
- Изненадан съм. - каза президентът - а и доста съм уморен. Но това не е шанс за изпускане.
- Дотогава все пак има няколко часа - вероятно ще можете да си починете.
- Ще мога, но пък няма да имам време за подготовка. Но и той няма да има - явно ще се получи нещо като пренасяне на част от дебата от Общото събрание в телевизията. - констатира Котов.
- Това безспорно ще е известен реверанс към опозицията.
- Но шансът не е за изпускане.
- И аз точно това си помислих преди да ви се обадя. Значи мога да разчитам на присъствието ви.
- Да, подгответе холографските проектори.
- Благодаря ви господин президент.
- Няма защо, София. Моята битка е само капка в морето на това, което вие ще трябва да правите, ако я спечеля. - каза за последно руснакът преди да изключи мобилната връзка.
Журналиската веднага се зае да промени замисъла на предаването.
Тримата коментатори щяха да се превърнат в независими експерти, които да се произнасят по особено конфликтните въпроси. По всички медийни канали бе пуснато рекламно съобщение за предстоящия дебат, а полицията бе уведомена да осигури засилена охрана на залата, в която разбираемо щяха да се стекат повече от първоначално очакваните хора.
Стотината места наистина се заеха още към три часа следобяд - един час преди обявеното начало на предаването. В четири без петнайсет на мобикомуникатора и звънна Йорданов да я помоли да му помогне да се добере до залата. Даде му едно от местата на първия ред, предназначени за специалните гости. Той всъщност си беше и специален гост покрай знаменитостта, която беше получил заради успешното измъкване на президента от пространственото изкривяване.
Междувременно пред сградата на "Транс Евро" се бяха събрали няколко хиляди души и шефовете на телевизията се принудиха да организират бързо монтиране на голям екран, за до може множеството да гледа. Реално тези отвън нямаше да бъдат в по-лоша позиция от тези вътре, тъй като и президентът, и опозиционният лидер щяха да присъстват като холограми. Тези вътре обаче щяха да могат да задават и въпроси.
В четири без пет и Котов и Щерн официално преустановиха дистанционното си присъствие в залата на Общото събрание, не защото нещо ги задължаваше да го направят - формално не бе забранено да се дават интервюта по време на заседание (като част от гарантирането на свободата на словото и медиите), но щеше да изглежда наивно да се твърди че те "присъстват" в парламента, при положение, че светът ги вижда, че не са там.
Оттеглянето им обаче имаше значение само за две-три минути, защото поради засиления интерес и от страна на депутатите, съдия Томпсън се принуди да даде най-либералния режим на обсъждане, което практически си бе нещо като почивка - формално заседанието не се прекъсваше, но никой не участваше активно в него.
Точно в четири следобяд софийско време, водещата влезе в студиото и активира холопроектора. Високораделителните изображения на Котов и Щерн се появиха - всеки в своето кресло, а Кариди след като направи традиционното обръщение към зрителите зададе въвеждащия въпрос:
- Господин президент, господин председател на Алтернативна група едно, защо политическата класа изпадна в толкова тежко противопоставяне и прояви неспособност да постигне консенсусно решение по така важния за човечеството въпрос за метода за определяне на Потенциала?
Жребият преди това бе определил опозиционерът пръв да говори. Правилата на диспута бяха съвсем елементарни - всеки имаше определено общо време за изразяване на позиции и задаване на въпроси, като той само си го разпределяше как да го използва. Единственото условие бе дебатиращите да не се прекъсват и надвикват. Ако времето на единия свършеше много преди това на другия, той получаваше възможността за кратки въпроси и отговори от по не повече от трийсет секунди, до края на разговора. Водещата можеше да се намесва в паузите между изказванията за да зададе въпрос или да се обърне към коментаторите или публиката за мнение или техен въпрос.
- Политическата ни класа бе изненадана донякъде от бързото развитие на събитията. - започна Щерн - И в подобни случаи често се стига до прибързани, недообмислени или понякога - дори еуфорични решения. Мисля, че изпълнителната власт, макар и да не се поддаде напълно на подобни влияния и външно да демонстрира спокойствие, всъщност донякъде все пак се огъна и увлече света в недообмислена посока.
Но не това е лошото - никой не е безгрешен. Лошото е, че президентът не желае да признае, че може и да греши и не желае да остави въпроса да се реши чрез стандартните контролни процедури на демокрацията каквито са обсъжданията в по-високопоставен орган, в случая - Общото събрание. С това опозицията не е съгласна. В момента в парламента не се прави цялостното обсъждане, което имам в предвид, а се обсъжда просто един от възможните варианти. Ако той се приеме, другите изобщо няма да се разглеждат. Точно това ние не желаем до допуснем, макар че реално погледнато и между нас има депутати, на които им е близък вариантът, наречен Изпитание. Но управляващите не желаят да обезсилят досегашната си политика и да я подложат на обсъждане в цялост и затова политическата класа изпадна в ситуация на разделение и противопоставяне. - завърши стандартната си, леко агресивна теза, испанецът.
- Господин, президент. - обърна се с традиционната покана София към Котов, който веднага започна да представя своята позиция:
- По принцип аз не бих искал да прехвърлям цялата отговорност за противоречията върху отсрещната страна. Истината е, че поговорката е "два остри камъка жито не мелят". Ако съществува разцепление в политическата класа, то се дължи и на двете страни.
Но според мен така нареченото разцепление не е нещо лошо - то е нормално за едно демократично общество. От най-древни времена се знае, че в спора се ражда истината и точно това е един от основните фактори, които правят демокрацията ефективна форма на управление.
Изпълнителната власт, която представлявам, не е затворена за компромиси, но това не значи да се откаже изцяло от идеите си в името на неизвестна алтернатива. Истината е тази - опозицията не предлага алтернатива. В днешното време, когато обществото желае все повече когато се прилагат вотове на недоверие, те да бъдат конструктивни, т.е. приемането на алтернативата да бъде отхвърянето на първоначалното предложение, подобна теза, основана на сляпото противопоставяне звучи неприемливо и архаично.
Не мога да се съглася и с обвинението, че Изпитанието се привилегирова. Изпитанието е изборът на изпълнителната власт и внасянето му в Общото събрание за гласуване цели спечелване на допълнителна поддръжка. Но иначе изборът си е изцяло в прерогативите на правителството и ако съществува някаква привилегированост, тя е създадена в момента, в който аз съм било избран за президент, вместо някой друг с по-войнолюбиви или експанзионистични възгледи. Но това са правилата на управленската ни система. Прочее и моят главен противник на изборите - настоящият министър-председател Маркус Щерн, е съгласен с избора ми, така че и при друго развитие на събитията и при най-вероятния друг президент, решението вероятно щеше да бъде същото.
И накрая бих искал да припомня, че ние не само поискахме подкрепата на Общото събрание, но поискахме и две трети мнозинство, което е нещо изключително. С подобно мнозинство се променя Конституцията или се прекратява мандатът на пряко избраните от цивилизацията ръководители на обществото. Бих искал някой да ми каже, дали ако Изпитанието бъде отхвърлено, впоследствие когато се обсъждат другите варианти, вносителите ще се съгласят и за тяхното приемане да се изисква квалифицирано мнозинство? - президентът изключи микрофона си (който се намираше на хиляди километри от залата, но също се проектираше холографски), давайки по този начин да се разбере, че е приключил.
Водещата не се намеси, защото лидерът на опозицията сигнализира, че е готов директно да говори.
- Нашата алтернатива е запазването на правото на цивилизацията на избор, господин президент. - каза Щерн - Вие изхождате от формални съображения, опирайки се на пълномощията на изпълнителната власт. Но забравяте, че една от целите на създаването на Общо събрание е то да разглежда важните и съдбоносни въпроси и да действа упражнявайки правата на всяка една от трите основни власти. Според Конституцията, събранието има това правомощие и то се упражнява точно с две трети мнозинство.
Разбира се изпълнителната власт в случая иска просто подкрепа и за нея е необходимо само стандартното мнозинство. Ако Изпитанието бъде отхвърлено и се стигне до обсъждане на други варианти, тогава това какво мнозинство ще се изисква зависи от как да го кажа - джентълменството на президента. Ако той категорично откаже да предложи някоя от алтернативите, тогава Общото събрание ще трябва да действа като власт от по-високо ниво, като върховна власт, което може да стане само с две трети. Подобно развитие само още веднъж би доказало ограничаването на избора и неравнопоставеността между вариантите и за да прикрият това, от изпълнителната власт "великодушно" се съгласиха и тяхното предложение да се нуждае от квалифициран вот. Но истината е, че ако Изпитанието получи петдесет процента плюс един от гласовете, уважаемата съдия Томпсън ще бъде принудена да го обяви за прието, защото в Конституцията не съществува процедура по "отказ от по-малко мнозинство". Тогава ще трябва да разчитаме само на честната дума на президента, че ще се откаже от решението и ще внесе веднага проект за отмяната му. Но ако не го направи? Ако се обяви за победител и сметне въпроса за приключил?
Точно това искаме да избегнем като прехвърлим обсъждането от казуса "подкрепа" към казуса "решение на върховната власт" и там всички варианти да се обсъждат равнопоставено и да се приемат с квалифицирано мнозинство. Така едновременно ще се осигури по-висока степен на съгласие и ще се възстонови равнопоставеността, която иначе остава в зависимост от една от заинтересованите страни. Но президентът не желае тази процедура. Той държи просто на "подкрепата" си, привилегировайки Изпитанието. - потвърди отново тезата си Щерн.
София отново не получи възможност да се намеси, защото Котов на свой ред сигнализира, че е готов да отговори:
- Опозицията съвсем изхвърли от "играта" правителството. Процедурата на върховната власт е предвидена за изключителни случаи, когато някоя от трите основни власти не функционира добре или стане опасна за обществото. Нормалният начин на вземане на решения си е всяка власт да си ги взима и по изключение - в по-отговорни случаи, да иска подкрепа от Общото събрание. Прилагането на върховната власт отзначава обезсилване, признаване за негодна на съответната част от управлението. Смешно е подобно нещо да се иска няма и месец след встъпването в длъжност на новия президент.
Колкото до това ще държа ли на думата си, повярвайте ми не бих искал пет години да стоя на върха на световната управленска пирамида и да бъда приеман там като лъжец. В крайна сметка ние имаме истинска морална, а не формална демокрация, така че трудно някой политик би могъл да си позволи да върши неприемливи за общественото мнение деяния и да разчита да остане на поста си. - този път отговорът на държавния глава бе по-кратък.
И тъй като той завърши без конкретно питане към опонента си, последният не изрази желание да продължава спора. София се възползва от случая, за да вмести и експертите в дискусията. Тримата, които иначе трябваше да бъдат главни действащи лица, но се почувстваха доста поласкани от ролята си на коментатори на възможно най-височайшия диспут на планетата бяха все българи - разбираемо с оглед на мястото на изработване на предаването. Това бяха министърът на външните работи в българското правителство - Иван Хаджигеоргиев, политическият експерт Петър Иванов и журналистът Георги Валенски. Кариди даде думата първо на министъра:
- Като първи помощен коментатор бих желал да отбележа, че досега в диспута прави впечатление коректността на провеждането му. - каза той - Това може би се дължи до известна степен и на личния ви авторитет, госпожице Кариди, за което ви поздравявам. - София се усмихна - Иначе самите аргументи на двамата опоненти по същество представляват типичен пример на гледане на двете страни на една и съща монета - всеки според интересите си. Затова и всички аргументи са напълно верни. Но те отклоняват дискусията от същината на въпроса - кое е най-доброто за човечеството. Това е основното, всичко останало са само подробности и процедури. Когато се установи кое е най-доброто, то ще бъде наложено, независимо в каква процедура сме - на подкрепа или на върховна власт. Бих препоръчал на президента и на председателя на Алатернативна група едно да се съсредоточат точно върху важните въпроси, а не да затъват в дребен процедурен популизъм. - завърши както и се очакваше от коментаторите, след кратко изказване Хаджигеоргиев.
- Господин Иванов. - даде думата Кариди на политолога:
- Съгласен съм с министър Хаджигеоргиев, че споровете по процедурите отклоняват въпроса, но подобно развитие е нормално за началото на всеки диспут. Аз също бих ги посъветвал да не губят много време в такива спорове и дори бих им препоръчал конкретната тема, върху която да се съсредоточат - какъв точно да бъде методът за определяне на Потенциала като нека се извеждат предимствата и недостътъците на всеки от тях. Разбирам, че в случая би било малко по-трудно на господин Щерн, защото той не би могъл да защитава едновременно позициите на цялата опозиция, но доколкото на мен ми е известно, той е поддръжник на Експанзията, така че спокойно би могъл да я представи като алтернатива на Изпитанието, за да не се намираме действително в положение на безaлтернативност и противопоставяне заради самото противопоставяне. - експертът по политиката също не бе много словоохотлив.
Журналистът получи своето право на коментар, но предпочете на този етап да се въздържи. София реши да изчака до следващото прекъсване преди да даде думата и на залата, тъй като от предварителните заявки за въпроси не забелязваше нищо интересно, отклоняващо се от това, което вече казаха коментаторите. Този път президентът получи възможността да отговаря първи:
- Съсредоточаването върху съществените въпроси е точно това, което изпълнителната власт желае, но признавам - засега не успява да постигне поради различната насока на дебата, която създава опозицията. За мен е твърде съмнително дали Алтернативната група ще си позволи да се отклони от досегашната си тактика, тъй като едно поставяне на акцента върху сравнението между различните варианти за определяне на Потенциала просто ще я разцепи. Очевидно е, че не съществува достатъчно силна алтернатива на Изпитанието, която да събере значим брой гласове. Всъщност то ще си остане основен състезаващ се вариант, дори и да не преодолее първото гласуване, просто защото ще бъде най-поддържания измежду всички варианти. Затова бих казал, че във всички случаи изборът ще представлява някаква вариация на Изпитанието - твърде вероятно замаскирана зад някакво друго име. Това предполагам ще стане след евентуалното му "отхвърляне", когато опозицията се разпадне и всяка от фракциите и запачне да се стреми към подкрепата на най-силната група, която ще бъде нашата. Тази е и причината да не се противопоставям на частните групировки, които подготвят своя собствена мисия. Тя ще ни бъде необходима във всички случаи и така печалим време. - отговори малко отклонявайки се от препоръките президентът и на най-компрометиращия въпрос.
Щерн бе леко изненадан от ловката манипулативна логика, с която Котов обезсили, поне за телевизионния дебат един от основните му козове, но това не го смути толкова, че да му попречи да нанесе собствения си - също неочакван за отсрещната страна, контраход:
- Това е една от най-грубите манипулации, които управляващите използват. Опозицията не бяга от съсредоточаването върху важните въпроси, а просто се опитва преди да се мине към тях, да се покаже на обществото предимствата, които ползва изпълнителната власт за да наклони везните в своя полза и да привилегирова един от вариантите. Нека цивилизацията преди да чуе съществените аргументи, да знае, че вариантите не са равнопоставени и, че един от тях започва със значителна преднина.
Още сега ще докажа искрените намерения на депутатите от Алтернативна група едно, които пропагандата на президента се опитва да изкара едва ли не деструктивни елементи. Да, аз съм съгласен да обсъдим алтернативата Изпитание - Експанзия, като първа стъпка към цялостното обсъждане на вариантите. Аз не се страхувам от разпадане на собствената ми група, защото управляващите са предопределили нейната монолитност.
Поставяйки Изпитанието в привилегировано положение, те извеждат на преден план избора "за" или "против" него, така че независимо от индивидуалните предпочитания, нашите хора ще гласуват против. Ако всички варианти бяха равнопоставени, тогава може би щеше да има и повече от една Алтернативна група. Но сега тя е обща и е силна, давайки да се разбере, че и големите предимства на властта да подкрепя едно или друго решение си имат и слаби места, когато се използват неправилно.
Готов съм веднага да приведа аргументите си в полза на Експанзията, но ще отстъпя правото на президента преди мен да представи своите в полза на Изпитанието, тъй като в тази част от дебата, той бе наред да говори пръв. - испанецът се опита да понатрупа точки с джентълменството си.
Котов, който на свой ред бе изненадан от отстъплението на Щерн, задържа за малко отговора си, което накара хората да се чудят дали той просто се опитва да повиши напрежението преди думите си, за да им придаде по-голяма тежест, или пък се съвзема от изненадата. Интересно беше, че и София не се намеси, желаейки да не пречи на дебатиращите в прилагането на ораторските прийоми. Когато хронометърът отчете, че вече са изтекли десет негови секунди без той да е казал нищо, президентът проговори:
- Веднъж вече изтъкнах някои основни аргументи в полза на Изпитанието в началото на непрекъснатия дебат, а и повечето доводи от малко време, но с голям интензитет, се "въртят" по медиите. - каза като начало Котов и продължи - Ясно е, че дори и да не събере квалифицираното мнозинство, предпочетеният от изпълнителната власт метод е най-подходящият. Несподелящите тази теза просто разчитат в пропагандата си на вечно присъстващото в човека съмнение. Но фактите са ясни.
На първо място, този вариант ни се препоръчва от самите посетители, а и от ГИБ. В консултантската част на информационната база има анализи, според които точно Изпитанието е най-подходящият вариант за цивилизации на нашето ниво на развитие и с нашите възможности.
Най-общата логика е съвсем проста - Изпитанието представлява оптималната пресечна точка между наличните ресурси, способностите за оползотворяването им, рационалността на оползотворяването им и влиянието на измерването на потенциала върху развитието на обществото.
Последният фактор като че ли е най-важният - както и при всяко друго измерване и при това трябва да се спази принципът, то да не влияе силно на измерваните величини.
Добре разбирате, че не би било разумно да се избира такъв метод, който напълно да блокира естествения ход на развитие, пренасочвайки всички ресурси в едно направление. Дори и да допуснем, че естественият ход на развитие няма значение на фона на ускоряването на Първия преход, дори и тогава не би трябвало да се допуска неговото спиране, тъй като той по същество е източникът на енергията на една цивилизация, от който тя черпи по пътя си към следващите нива. "Секването", ако мога така да се изразя, на този източник би могло да забави и самото определяне на Потенциала. Това е все едно да отделиш държавата от икономиката и - временно тя ще просъществува и дори може да ускори прогреса си в отделни области, благодарение на добавените там ресурси, но накрая ще се срине.
Другата крайност също не е за предпочитане - едно форсиране на собственото развитие в даден момент би могло да опияни цивилизацията, да я накара да си помисли, че може да открие свой собствен път към следващото ниво от съществуването си и да загърби определянето на Потенциала. Всъщност ГИБ не отхвърля възможността такъв път действително да може да се намери, т.е. една цивилизация да може да осъществи някакъв еквивалент на Първи преход и без да минава по стандартните процедури, но на база на досега натрупаната информация, подобни пътища винаги са били по-бавни.
Точно поради тези причини, изпълнителната власт се противопоставя на останалите решения, включително и на най-популярните измежду тях - Войната и Експанзията.
Тези, които призовават за Война сякаш са забравили уроците на 20-ти век, забравили са колко ресурси поглъща една война и как винаги реалните сметки за разходите по нея се оказват многократно над първоначелно предвидените и се оказва че накрая икономиката и обществото са сринати, а нормалното развитие - задържано.
Експанзията пък е другата крайност. И в миналото нееднократно са се появявали месии, които са обещавали радикални и бързи промени към по-добро в живота на хората и са подлъгвали милиони след себе си довеждайки ги след това до катострофа. Дори и сравнително по-слабата форма на експанзионизма - прекаленото насърчавене на икономическото развитие, в крайна сметка се оказа монета с две страни, довеждайки до екологични и социално-управленски проблеми.
Векове наред мъдреци и философи са се опитвали да открият оптималния баланс между крайностите, и макар никой да не е успял напълно, все пак са ни очертали идеята за "средния път", ако мога да ползвам думите на Буда. Този път, който гарантира, че движението няма да спре или да се ускори в погрешна посока.
Изпитанието е точно "средният път" или поне е най-близо до него измежду приложимите варианти и затова правителството ще продължи да го подкрепя. - завърши президентът с добра логическа връзка между теория и практика първия си словесен откос в реалния сблъсък на идеи.
- Господин Щерн, вие сте на ход. - обърна се веднага София към председателя на Алтернативната група.
- Благодаря ви, госпожице Кариди. - започна стандартно контратезата си испанецът и продължи не толкова стандартно - Експанзията, уважаеми избиратели, не е деструктивен избор. Тя е деструктивна само в логиката на фанатичните поддръжници на Изпитанието, които се опитват всячески да изкарат останалите варианти дълбоко погрешни. Ние, за разлика от тях, не отричаме напълно никой от вариантите, включително и самото Изпитание. Но и държим на мнението си, че Експанзията е по-добър избор.
Никой никога не е твърдял, че трябва да се осъществи някакъв вариант на "изсилване" на цивилизацията. Никой никога не е обещавал на гражданите някаква утопия. Това, което искаме ние, така наречените - "експанзионисти", е човечеството да тръгне по най-добре познатия път - този на собственото му досегашно развитие, като го превърне в мярка за определяне на Потенциала.
Използвайки допълнителните знания, които ни дава ГИБ за един приемливо кратък период от няколко години, в най-лошия случай - десетина, ние можем едновременно да извършим, ако не клишираната от всякакви идеолози вече "огромна" стъпка, то поне голяма стъпка напред. Можем да усвоим нови технологии, да решим много от проблемите си, да осигурим един по-добър живот на хората. И когато мине този период, да посрещнем усмихнати и резултатите от измерването.
Дори и да допуснем песимистичния вариант - че дотогава Потенциалът няма да бъде определен, което е малковероятно ако съдим от чуждия опит, посочен в ГИБ, тогава просто ще можем да преминем към някой друг вариант, като обаче шансовете ни за успех ще бъдат по-големи. Именно това е стабилната икономическа база, източникът на енергия, за който говори президентът. Защото тогава ще можем да разчитаме на по-голямата си собствена мощ, на по-големия си собствен опит, който да ни даде шанс да направим важната крачка по определянето на Потенциала. Това, за което призоваваме ние, не е за някакъв вид шеметно препускане, а просто за известно инвестиране в собствените си сили, които да бъдат по-големи, когато накрая дойде време да осъществяваме самия Първи преход или пък да започнем реалното измерване.
Експанзията е точно пътят, който биха ни препоръчали и мъдрите хора от всички епохи - да се подготвим преди да предприемем важното пътуване. Не да бързаме да тръгнем и не да обясняваме необходимостта от голямата скорост. Причини за бързене винаги са се намирали, но крайните резултати в този случай вече са се превърнали в пословица - "Който бърза, бавно стига".
Ако с елементарните трикове, използвани от президента, е възможно да бъдат убедени полубоговете, които срещнахме, че сме започнали измерването от по-рано, тогава нека хората бъдат спокойни - ще измислим и връзка на Експанзията с по-ранна епоха. Между другото в ГИБ се съдаржа информация и за измервания на Потенциала, започнали преди Нулевия преход, така че ако ойдосите и зените се окажат достатъчно наивни, каквито едва ли не ги изкарва държавният глава, ще можем да "прилапаме" и по-голям дял от заветните петнайсет процента.
Но извън шегичките - Експанзията ни позволява без да бързаме, да започнем измерването. Самата подготовка за пътя, ще бъде измерването. Експанзията няма да ни отклони от нормалното ни развитие и ще ни гарантира реално погледнато и в най-лошия случай - само положителни резултати. Защо с лека ръка да пренебрегваме тази алтернатива, а и доста други добри алтернативи, каквито повярвайте ми се поддържат от интелигентни хора в парламентарната ни група, заради един авантюристичен порив на президента, възприемащ съдбата на цивилизацията като епизод от живота на Шерлок Холмс.
Точно тези идеи са нереалистичните и утопичните и точно тях се опитват да скрият управляващите, говорейки по принцип за Изпитанието, но не и за това, което те са избрали да бъде Изпитание. Въпросът се разделя, като след това, ако получат каквото искат на гласуването, отново ще го обединят и ще тласнат света в невъзможното си разследване. Всички трябва да знаят, че гласувайки за Изпитанието, те не гласуват дори за самото Изпитание като метод, признавам не по-малко достоен вероятно от другите, а за един конкретен вариант, с близки до нулата шансове за успех и оповаващ се само на склонността на човека да мечтае. - Щерн завърши малко по-внезапно от президента. Последният веднага се включи с реплика:
- Нищо не пречи знанията на ГИБ да се използват и в нормалното развитие на цивилизацията и посоченото му насърчение да се извърши и без да е избрана Експанзията. Но междувременно можем и да изпълняваме някой алтернативен метод за определяне на Потенциала - примерно Изпитанието. - каза Котов.
- Да, но така ще пропуснем ползите от общата организираност и допълнителната мотивация на важния избор. Ако има избрана Експанзия, ще има и ясни приоритети и никой няма да може да претендира за повече внимание и повече ресурси, защото припомням ви - знанието се материализира с ресурси, отколкото му се полагат. Ако продължим чрез нормалното развитие, просто ще пренесем досегашните си противоречия в една нова област и там ще трябва отново да ги решаваме със средствата на тактическата политика. - отговори на свой ред Щерн.
- Средствата на политиката не са лоши, стига да се прилагат съвестно и добронамерено, за което аз ви гарантирам, че ще стане. А противоречията няма как да ги избегнем, дори при избрана Експанзия, защото кой би могъл да състави толкова точен и прецизен план, че да определи на кого колко се полага от ресурсите. Всъщност разпределението им е част от организацията на самата Експанзия, т.е. част от измерването на Потенциала. - посочи президентът.
- В ГИБ има алгоритъм за разработка на достачно добри планове, такива които ще изключат големите противоречия. За дребните спорове никой не говори за премахване. Те дори са нужни, заради рационализиращия си елемент. - опозиционерът усети, че дискусията вече се води извън територията на Изпитанието и се опита да я концентрира чрез задълбочаване в отделни въпроси, още повече в тази област.
Президентът обаче повтори най-силния си аргумент:
- Независимо колко добра е и как се осъществява Експанзията, нищо не пречи Изпитанието да си върви паралелно с нея, печелейки време. Времето също е важен ресурс, макар и вие да го подценявате, депутат Щерн.
- Но ако Изпитанието се приеме, никой няма и да помисли за второ гласуване. Тогава то ще бъде главен вариант, а не съпътстващ. - опонира испанецът.
- Няма значение кой е главен и кой съпътстващ, важното е вариантите да се изпълняват и да имаме възможност за преливане от един в друг. Гарантирам ви, че това ще стане, защото то е най-доброто за човечеството и поне по него можем да постигнем консенсус. - опита се да прокара линия към споразумение Котов.
- Планетата ни няма да издържи на напрежението от осъществяването на няколко метода едновременно. Това вашето си е чист популизъм, президент Котов. Формално може и да тръгнем по няколко пътя, но един ще е доминиращ, т.е. един ще бъде истинският избор. Добре знаете това. - диспутът постепенно започна да се изостря.
- Естествено, че един ще бъде доминиращ, но това не значи, че той ще погълне най-много ресурси. Изпитанието във варианта му, наречен Издирване е сравнително евтино начинание, така че едва ли ще повлияе на другите замисли на цивилизацията. Но съгласен съм с вас, че примерно едновременни Война и Експанзия ще изтощят малкия ни свят напълно, да не говорим, ако се приложи и още някой метод. - президентът се опита да забие клин между двете най-силни крила в опозицията.
- Опитите да всеете разногласия в Алтернативна група едно са обречени, господин президент. - контрира веднага Щерн - Както вече ви посочих, привилегироването на любимото ви Изпитание е достатъчен сплотяващ фактор за нас, поне до гласуването. Ако искате да ни разцепите, просто се откажете от първоначалния си замисъл.
- Вие не ми отговорихте, какво пречи условно казано "моето" Изпитание, на условно казано "вашата" Експанзия.
- Външно нищо не пречи, като изключим факта, че "моята" Експанзия изобщо няма да я има и ще се озове в "единайста глуха", ако Изпитанието бъде прието. Тогава всъщност нищо друго няма да има и паралелните изпълнения ще си останат само празни приказки. - отсече безкомпромисно Щерн.
Кариди понечи да се намеси, но Котов не и даде възможност да го направи без да го прекъсва:
- Опозицията напълно обезценява вота на цивилизацията. - каза на леко по-висок, но не и некултурен глас, президентът - Като че ли на изборите, хората са гласували за глупак, обладан от фикс-идеи, а е за нормален политик. Да не си мислите, депутат Щерн, че определянето на метод за измерване на Потенциала ще бъде единственото решение, което ще вземам и единствената задача, стояща пред мен за мандата ми? Забравяте, че и преди появата на новите ни космически приятели, Земята си имаше достатъчно проблеми. Забравяте, че аз съм първият общопланетен президент и едва сега започва истинската работа по изграждането на реално функциониращо федерелно управление. Дори и без изненадалото ни звездно предизвикателство, светът си има достатъчно мащабни задачи за решаване. И аз не бих имал нищо против в решаването им да използваме знанията на ГИБ, включително и препоръките за осъществяване на Експанзия, които между впрочем са доста практични.
Настоящата изпълнителна власт няма да се ограничи в действията си само до актулания в момента проблем, дори и да постигне единодушие на гласуването. Ние сме избрани, за да изградим обединения свят и като част от тази си мисия, ще имаме начинания, съизмерими по мащабност дори с метод за определяне на Потенциала. Така, че не ни изкарвайте късогледи лъжци, господин Щерн, а по-добре помислете как да ни сътрудничите, когато разгорещените спорове отминат и започне реалната работа. - президентът почти се скара накрая на опозиционера, който всъщност извън проблема с Изпитанието изобщо не беше опозиционер.
- Приемам принципите на сътрудничеството, но те трябва да се доказват във всяко действие, а не там, където ни е изгодно да ги пренебрегваме. - кратко отговори испанецът.
Котов този път замълча, тъй като ако изпуснеше този сравнително изгоден и за двете страни момент за прекъсване на дребните спорове, рискуваше да превърне диспута в безкрайна препирня по не съвсем централен въпрос.
София усети жестовете и на двамата и се вмъкна в отпуснатите и секунди тишина:
- Развитието на този дебат само може да ме радва, тъй като току що колегите ми дадоха информация, че една четвърт от земното население в момента го гледа. Ефектът за Транс Евро е не само такъв, какъвто едва ли скоро отново телевизията ни ще постигне, но това е и световен рекорд за аудитория на предаване. Въпреки пристигналите заявки обаче, телевизията няма да наруши принципното си решение да не пуска реклама по време на изключително важни за обществото предавания.
Сега бих искала да дам думата и на залата, където вече се оформят доста желаещи да говорят. Нека пръв да изкаже въпроса си господин Хаджимихайлов.
Петър Хаджимихайлов - архитект от местна строителна фирма включи веднага подадения му микрофон:
- Благодаря за думата, госпожице Кариди. Бих искал да отправя само една кратка препоръка и към двамата учстници в дебата и тя е да стъпват на по-стабилна основа в разсъжденията си. В момента и двамата витаят във въздуха и съвсем са се отделили от реалния свят. Аз съм архитект и знам, че за да се построи стабилна сграда, се започва от основите и те се правят здраво и сигурно. Нека президентът и председателят на опозицията да обсъдят първо положението в което се намира Земята, нека да проучат почвата и после тухла по тухла да изградят избора на най-доброто решение. В това отношение съм напълно съгласен с господин Щерн, че не трябва да се бърза. В историята си човечеството се е сблъскало с много сериозни проблеми и нациите не веднъж са били поставяни пред важен избор, но доста малко са случаите на успешно бързо решение. Мислете за метода за определяне на Потенциала през призмата на интересите на цивилизацията, а не тях да ги определяте на основата на метода, каквато грешка правите и двамата в момента. Благодаря отново, че ми бе предоставена възможността да говоря пред тази уважавана публика и пред рекордната аудитория на Транс Евро. - архитектът върна комуникационното устройство на квестора.
Журналистката изчака няколко секунди загледана в монитора пред себе си, след което съобщи:
- Господин Хаджимихайлов, трябва да ви поздравя - експресният сондаж сред зрителите показа, че трийсет и седем процента от тях одобряват изказването ви. Това е доста добър резултат, като се отчете, че до този момент президентът събира четиридесет на сто одобрение, а г-н Щерн - трийсет и осем. Вашите думи очевидно не са направили диспута по-малко интересен, което често се случва при слаби изказвания от страна на публиката.
Сега давам думата на ... - София спря за малко, изглеждайки леко учудена, - В информацията ми присъстват имената на двама души - Иван Бояджиев и отец Максим. Вие заедно ли ще говорите? - попита италианката, търсейки ги с поглед в залата.
В десния и край се изправи млад човек, който пое микрофона:
- Аз съм Иван Бояджиев и ще говоря от името на моя учител, когото наричате отец Максим.
- Той проблеми с гласа ли има или не говори езика на дебата. Ако трябва ще му осигурим и неавтоматичен преводач. - каза Кариди.
- Учителят идеално разбира всичко, но не може да говори, защото се намира в състояние на медитация. - отговори Бояджиев - Всъщност той може да говори, но така разсъсредоточаването му ще бъде по-силно и затова предпочита да го прави чрез мен. Трябва да го разберете, медитацията му продължава вече година и половина и през този период той не е произнесъл и дума, защото така се отклонява вниманието на съзнанието. Учителят не желаеше дори да идва тук, но го направи заради обещанието си дадено на собствения му учител на смъртното му легло. - обясни ученикът.
София малко се обърка не разбирайки какво точно става, но разбирайки прекрасно, че е дала думата на представител на някое отвлечено религиозно или полурелигиозно течение. Но това беше рискът на живото предаване, а и заявката от страна на ученика бе дадена напълно редовно. Журналистката каза:
- Искрено съжалявам за смъртта на вашия учител, отец Максим. Разбирам колко ви е тежко и вие имате право да изпълните предсмъртното му желание. - думите бяха изговорени въпреки пълното осъзнаване, че звучат едновременно тъжно, но и наивно и смешно.
Бояджиев се усмихна и каза:
- Сигурен съм, че учителят приема с радост съболезнованията ви, госпожице Кариди, макар че той вече трябва да е превъзмогнал мъката от смъртта на отец Неофит, която бе преди седем години.
Не само Кариди, но и залата, заедно с двете холоизображения на водещите политици сякаш получи удар. Бояджиев обаче, веднага ги извади от започналия да се оформя скепсис:
- Учителят ми направи знак, че съм се отклонил от това, което е трябвало да говоря и така съм олекотил влиянието на бъдещите му думи. Затова той желае да не обсъждаме вече обстоятелствата около идването му тук, а да преминем към съществената част.
- Нали добре разбирате, господин Бояджиев, риска, който поемате да остането неразбрани от мнозинството от зрителите ни, ако продължавата с подобни изказваия. - каза Кариди, успяла да излезе от объркването.
- Учителят знае това, но вярва, че думите му ще стигнат до тези уши, за които са предназначени, и това е достатъчно. Може ли да започвам?
- Може, но ви предупреждавам, че ако ще ползвате популярността на Транс Евро за някакъв вид религиозна пропаганда, ще бъде принудена да ви прекъсна. - предупреди за последно София.
- Учителят очакваше професионализма ви и следващото от него подобно предупреждение, но той няма да пропагандира нищо. Просто, като всеки равноправен гражданин ще изкаже мнението си. - успокои духовете, с нехарактерен за възрастта му уравновесен тон, младежът и продължи вече като глас на отеца:
- Това което ме доведе тук е съветът, който съм длъжен да дам от името на нашата малка духовна група. - Максим правеше някакви знаци с ръце и пръсти, които очевидно бяха вид език на немите, но съвсем различен от традиционния. Бояджиев гледаше право към него и говореше без да спира, сякаш не беше преводач, а говореше сам:
- Ние сме последователи на традициите на древните българи и се опитваме да изучим тяхната философия. Аз, обективно погледнато, не съм никакъв отец, защото не съм християнски свещеник, макар и да съм покръстен. По правилно е да бъда наричан шаман. Тук съм, за да кажа на президента, че Изпитанието, което ще стартира след няколко седмици ще загуби прекалено много време ако тръгне по очертания в момента път. Пътешествие сред звездите не е необходимо, защото отговорът на въпроса, който вълнува човечеството може да бъде намерен и тук - на Земята. Ако се тръгне по космическия път, отговорът ще може да бъде намерен, но по-бавно и доста далеч от планетата ни. - отецът-шаман спря със знаците, а заедно с него секна и гласът на ученика.
- Вие дори не правите прогноза, шаман Максим. Давате съвети как да се проведе Изпитанието, сякаш то вече е прието. Ще зададете ли конкретен въпрос към участниците в дебата? - попита Кариди.
- Не съм тук, за да питам, а за да отговарям, така както обещах на шаман Неофит. - каза гласът на Иван - Изпитанието не може да бъде отхвърлено, защото то не е дори избор, то е просто момент, през който трябва да се мине по пътя към далеч по важни цели. Какъвто и избор да направи Общото събрание, човечеството ще трябва да издири източника на "континиумния меч", защото появата на меча е знак, отправен точно към човечеството, на който то трябва да отговори, и ще отговори независимо от гласуването в парламента. Дали това ще стане чрез "частната" мисия, подготвяна от президента или ще бъде извършено по не толкова традиционен път, но отговорът ще бъде даден. Дори и парламентът да избере Война като метод за определяне на Потенциала, това ще бъде без значение, тъй като намирането на отговора на въпроса за нарушителя на вселенските закони ще предизвика много по-мащабни промени, от тези на които е способна дори една кръвопролитна война. - знаците отново спряха.
София съзнаваше, че дори и да има нещо вярно в думите на Иван (Максим), обсъждането започва да минава в много абстрактна и философска област, и затова се готвеше да подкани двамата последователи на древните българи да се ориентират към приключване, но вместо нейния, в залата неочаквано прозвуча гласът на Котов:
- Пророчеството ви за предопределеността на Изпитанието ме радва, шаман Максим, но тъй като усещам, че всеки момент ще ви прекъснат, бих искал просто да ми поясните тезата си за търсене на Земята.
- Аз няма да бъда прекъснат, защото вече казах, каквото имах да казвам. Разбирам и уважавам традициите и правилата на обществото и приемам, че нямам право да принуждавам милиарди хора да ме слушат без да знаят как да тълкуват думите ми. Всъщност надявах се госпожица Кариди да ме прекъсне, за да мога да напусна тази среща, но неочакваният ви въпрос ще предизвика закъснение на плановете ми. - отговори ученикът и след мигновено спиране, продължи:
- Отговорът е тук - на Земята, защото въпросът, макар и още да не се съзнава, засяга проблем на Всеобхватността. А Всеобхватността е навсякъде, във всичко и във всяко време. И отговорът на всеки въпрос, който я касае, се намира навсякъде, във всичко и във всяко време. На Земята е най-лесно той да бъде открит, защото това е познат свят и е светът, към който сме най-добре приспособени. Най-близкият друг свят, който съответства на човека в подобна степен се намира на шест милиарда светлинни години в галактика, споменавана в ГИБ само по име и без никаква друга информация. Търсенето на този свят ще отнеме прекалено много време и е излишно, като се отчете, че след намирането му ще трябва да се приложат същите методи на издирване, като на Земята. Вероятността отговорът да се намери на някой ,различен от тези две планети, свят в приемливо кратки срокове е нулева. Другите светове могат да служат само като катализатор и да ускорят или забавят търсенето, но не и да го доведат до край. - гласът пак секна изведнъж.
Президентът на свой ред отново изпревари Кариди:
- Шаман Максим, рискувам да загубя много от авторитета си като така директно и толкова дълго ви обръщам внимание, но просто бихте ли могли да ни кажете нещо по-конкретно, да говорите по-ясно? - попита Котов
Отговорът този път наистина изненада всички, но не със съдържанието си, а с факта, че самият шаман се изправи и проговори:
- Вие жертвате авторитета си, президент Котов, а заради вас, аз предизвиквам почти прекъсване на медитацията си, рискувайки да не мога в непосредствено бъдеще да изпълня част от задачите си. - каза Максим, пред погледа на най-потресения от изненадата Бояджиев - Аз не мога да бъда по-конкретен, защото не знам отговора на въпроса. Колкото и да ви говоря все ще имате още въпроси, защото все ще се въртим около основното, но без да го достигнем. Аз съм тук, просто за да помогна в търсенето, но не и да дам отговор, не и да открия този отговор. Наруших медитацията си, защото поведението ви се оказа много по-добро, от това което очаквах и това ми дава надежда, че отговорът ще струва на човечеството много по-малко, отколкото по принцип би трябвало да струва. Вашите уши са едва вторите, които днес трябваше да чуят думите ми, но реакцията ви - макар и на лице също с, как да го кажа - "помощни функции" в Издирването, ми дава основания да смятам, че приносът ви ще се окаже по-голям от предвидения и той мултиплициран от действията на главното действащо лице, върху което вие имате сериозно влияние - забележете това - не власт, а влияние, ще облекчи цената. Нищо повече не мога да ви кажа. Сега вие знаете точно колкото мен, макар и да го разбирате в малко по-различна форма. - учителят за поред път изведнъж прекрати изказването си, но този път направи и знак на ученика да си тръгват.
- Кое е основното действащо лице, шаман Максим - извика забравила всякакви грижи за авторитет, изправилата се холограма на президента, сякаш можеше да настигне тръгващите си.
Шаманът направи някъкъв знак и Бояджиев веднага праведе:
- Не знам. - каза младежът и пристъпи през вратата.
Котов седна в креслото си в Ню Йорк, а след стандартните няколко секунди, София обяви:
- Петдесет процента от аудиторията са слушали с внимание въпроса на отец Максим, но само половин процент, което е по-малко от статистически възможната грешка, са го разбрали и го одобряват. - каза журналистката и се обърна към коментаторите, прекратявайки засега изказванията от залата, въпреки че първоначално мислеше да позволи на поне трима човека да говорят:
- Господа експерти, ще се възползвате ли от правото си на коментар?
Журналистът даде знак и по право като неизказал се предишния път, получи пръв думата:
- Всички вероятно си мислят, че като журналист се включвам точно сега за да наблегна върху сензацията, потенциал за която създаде духовникът преди мен. - каза Валенски - Но аз не възнамерявам да печеля евтина популярност, когато се решават съдбоносни въпроси за човечеството. Моментът обаче е изключително подходящ, за да припомня на дебатиращите политици разнообразието на света, който те управляват. Ето - този гражданин - отец, шаман или учител - няма значение какво точно, очевидно е привърженик на съвсем екзотичен вариант за измерване на Потенциала - той ни предлага поредна версия на източните теории за самовглъбяването, самоусъвършенстването и търсенето на отговорите на всички въпроси вътре в човека. Сигурен съм, че съществуват и точно противоположни и с не по-малко истински вярващи в тях хора, учения. Присъстващите тук политици добре знаят, че демокрацията е управление на мнозинството - колкото по-голямо, толкова по-добре. Но то никога няма да бъде пълно - винаги ще има някой шаман Максим, партиарх Х или аятолах Y, който няма да бъде съгласен с волята на мнозинството. Но въпреки това, тя ще бъде реализирана. Точно тук грешат и президентът, и господин Щерн - те и двамата се държат така, сякаш техният вариант е идеален за всички хора по Земята. Истината обаче е, че такъв вариант няма и затова управлението трябва да избира онзи път, който е най-подходящ за възможно най-много хора, като в същото време обаче - не се престарава в търсенето на максимална поддръжка. В това отношение лично аз определям като грешка привидно джентълменската постъпка на държавния глава да иска подкрепа с две трети. Така той застрашава взимането на най-доброто от обобщена гледна точка решение, защото ако зад даден вариант се събере обикновеното абсолютно мнозинство, то ще може да бъде блокирано от малцинство от една трета плюс един. Така може никога да не се стигне до решение, а липсата на решение при положение, че петдесет процента плюс един подкрепят даден вариант, е по-лошият избор. Бих желал да призова президента Котов да използва широката популярност на настоящия дебат, за да се откаже от тезата си за квалифицирано мнозинство, а председателят на Алтернативната група - да подкрепи подобна промяна на мнозинството, за да може обсъждането да бъде от нормален тип, а не от изкуствено и излишно подсигурен тип. В противен случай, защо да не дадем право на вето и на шаман Максим - той също звучеше убедително? - завърши с въпросителна препоръка журналистът.
- Благодаря ви колега Валенски, господин Иванов? - политическият експерт отново получи възможността да се изкаже втори.
- Разбира се случки като тази с шамана не са лошо нещо. - каза политологът - Позволяват ни да се разнообразим и придават екзотика на дискусията, което повишава интереса към нея. Но не бих могъл да изразя съгласие с господин Валенски, призоваващ към придържане към конституционните процедури на стандартното мнозинство. Важните въпроси действително трябва да се гласуват с две трети. Според мен дори изборът на метод за определяне на Потенциала следва да се прокара като конституционна промяна, за да бъде по-сигурно решението и всички следващи правителства да го изпълняват. Защото дори и сега решението да се вземе с квалифицирано мнозинство, това ще бъде просто едно по-голямо абсолютно мнозинство и нищо не пречи след време да се стигне до отмяна и само с петдесет процента плюс един от гласовете.
Другото, върху което бих желал да спра вниманието на участниците в дебата е да се опитат да намалят конфронтацията. Който и да спечели в гласуването няма да му бъде никак лесно да изпълни решението, ако има срещу себе си непримирима и деструктивна опозиция. Цивилизацията има нужда да се изправи обединена пред трудностите, които и предстоят. Квалифицираното мнозинство е една добра първа стъпка, но е нужно обединението да съществува не само аритметично в отделен политически момент. Настоящият дебат е добър момент да се постави началото на подобно своеобразно "помирение". - завърши отново след не много дълго изказване Иванов.
Кариди бе доволна, че коментаторите не се вживяват прекалено и дълго в ролите си, макар че бе подготвила и солиден арсенал от противодействия срещу подобна възможност.
- Господин Хаджигеоргиев? - обърна се тя и към министъра.
- Моите колеги се спряха основно на закачливия момент с шамана и пропуснаха да обърнат внимание на това, което привлече одобрението и на аудиторията ни - краткото, но зъдълбочено изказване на господин Хаджимихайлов. То ни припомни, че решението не е космическо, а е наше - земно и че трябва да следваме най-изпитаните земни закони при вземането му. Сигурността в случая е много важен фактор - според мен по-важен и от скоростта, така че аз напълно подкрепям уважаемия архитект и призовавам политиците да се вслушат в думите му. - министърът този път бе съвсем кратък.
- Брагодаря на присъстващите в залата, благодаря и на коментаторите, сега отново се връщаме към основните ни събеседници, господин Щерн? - опозиционерът отново получи възможността да говори пръв.
- Сигурността е основното мото в тезата ни и експресният сондаж на мненията за изказването на архитект Хаджимихайлов доказва, че тя високо се цени и от обществото. - каза испанецът като въведение към удара, който му се отдаваше да нанасе покрай неочакваната подкрепа на анкетата - Но факт е, че изпълнителната власт налага скоростта като основен аргумент и това пролича и от самото свикване на Общото събрание толкова скоро. Президентът предизвика непрекъснатия дебат с чисто тактически цели - за да неутрализира влиянието на недоволното общество, което се материализира в тотално неодобрение от страна на медиите на политиката му. Твърди се, че това всичко било пропагандна война, водена от собствениците на телевизиите. Но очевидно не е така - медиите просто отговарят на интереса на гражданите, който обаче не съвпада с този на върха на управленската ни пирамида, независимо от скорошното му избиране.
Ние разбира се ще продължим да се борим с бързането и ще направим всичко, което е по силите ни, макар че те съвсем не са равностойни на противниковите, за да предотвратим погрешно решение. - този път Щерн не бе много словоохотлив, наблягайки на качеството и силата на по-конкретните аргументи, подадани в точния момент.
- Господин президент? - обърна се Кариди към Котов.
- Когато се позовава на дадено проучване, господин Щерн би трябвало да се позовава на него изцяло. - започна президентът без да показва голяма склонност към помирение - Същото това проучване показа и одобрение за собствените ми изяви, без да държа много на самохвалството. Но и самото проучване не е съвсем правилно да се ползва за по-стратегически изводи, тъй като то е с моментен характер. Всъщност практически всички независими изследвания, на които може да се залага дългосрочно, показват преобладаваща обществена поддръжка точно за Изпитанието. И тази поддръжка в основната си част не отслабва дори след тоталната медийна война, която поде опозицията.
А за това, че медийната война е точно война, подклаждана от частните интереси на основните собственици, а не от интересите на гражданите, говори и фактът, че в последните седмици тотално се сринаха приходите от реклами на включените в кампанията медии. Тази информация не е тайна за никого, защото идва от самите рекламодатели, изразяващи все повече недоволството си от неизпълнението от страна на медиите на елементарните правила на журналистиката за независимост, обективност и равнопоставеност, което свива аудиторията им, а с това и ефекта от рекламата.
Истината е, че про-опозиционно настроените медии залагат на провала на Изпитанието и на приемането на решение за някакъв метод, който ще доведе до по-голям брой държавни поръчки за другите части на икономическите конгломерати, към които принадлежат. Най-силно тук е лобито на военно-промишления комплекс, който се надява на Война, за да може да развие непознат досега мащаб на производството, използвайки и знанията на ГИБ. Оръжейните производители трудно приеха мисълта за обединението на Земята и сега им се открива възможност за реванш с много по-големи печалби.
Ето това са причините за конфронтацията и както се вижда - тя поставя под съмнение и застрашава да навреди, дори постигнатото след образуването на единната общопланетна държава. Ние също обещаваме нещо на обществото - каквото и да се случи, няма да позволим човечеството да изгуби това, което само е постигнало и няма да позволим да се върнем към вековете на национални и религиозни разделения. Това е и една от страничните причини, да поискам гласуване с две трети - вотът трябва да бъде ясен и силен, защото твърде опасно би било още в началото на съществуването на нашата федерация, да се получава силово надделяване по даден въпрос с мнозинство от няколко гласа.
Но докато ние - управляващите и носещите отговорността правим своите отстъпки, отсрещната страна само мисли как да саботира нашите начинания, без при това да предлага някаква своя алтернатива. Намирането на консунсус и съгласие е добро, но за целта и двете страни трябва да направят отстъпки, а не просто едната да се съгласи с другата. - президентът спря за малко за да придаде тежест на заключителното изречение - Особено когато при подобно развитие би се получило така, че популярната и подкрепяна от мнозинството избиратели позиция, трябва да се предаде пред една амалгама от противоречащи си интереси, обединени единствано и крехко от елементарното противопоставяне. - каза в заключение и на своето не много дълго изказване, Котов.
Щерн не даде знак, че желае до говори и затова София го попита:
- Ще продължите ли разговора, господин Щерн?
- Разбира се, госпожице Кариди. - отговори уверено опозиционният водач, очевидно печелил ценните секунди, за да помисли върху продължението:
- Когато някой изрази някакво несъгласие с някаква политика, един от най-често срещаните в историята аргументи, използвани от управляващите срещу него, е че той изразява интересите на военните. - каза в атакуващ стил испанецът - Признавам, че поради разделението на военните от политиката, те се опитват да влияят по заобиколни начини, но това не значи, че те стоят зад всичко.
Аз лично не съм поддръжник на Войната и никога няма да гласувам за нея. Но съм поддръжник на поддръжниците на Войната, когато те се борят за равноправно обсъждане на вариантите и за отхвърлянето на едно погрешно проекторешение.
Наблюдавайки разнообразието на мненията в нашата група, президентът трябва да си направи извода, че срещу него стоят много и различни хора и, че след като това е така, той може и действително да е сгрешил. А не да ни обвинява в безпринципност и да изтъква безалтернативността си. Вярно е, че Изпитанието има най-голяма поддръжка, но вярно е и, че тя е събрана благодарение и на провилегироваността му и на началния внушаващ ефект при предлагането му от власт на върха на авторитета и популярността си, поради скорошния си избор. Но дали и някой друг вариант нямаше да събере същата поддръжка и дали президентът, както и самите ни космически гости забелязаха, не се опитва да предреши избора ни чрез умели манипулации? Очевидно е, че той точно това се опитва да направи. Но може ли Общото събрание да позволи едни временни настроения, един моментен порив, да определят политиката на Земята?
Ние сме опозиция, която е ощетена още от самото начало на обсъжданията и това ощетяване спокойно може да се разглежда като огромна отстъпка от наша страна - очевидно по-голяма от отстъпката за квалифицираното мнозинство. Изпълнителната власт е тази, която не е извървяла по-голямата част от пътя си към помирението и тя е тази, която се опитва да ни принуди да се съгласим с нея. Но ние не сме политически самоубийци, нито пък искаме да тласнем планетата към грешен избор и затова няма накъде повече да отстъпваме. - и Щерн на свой ред даде да се разбере, че шансът за постигане идеалистичния консенсус, към който призоваха гражданите, е нулев.
Президентът сигнализира и микрофонът му получи "зелено" без София да прави подканящо включване:
- Господин Щерн за пореден път се завъртя около старата си теза, показвайки нежелание да преминем към обсъждане на конкретните въпроси. Но аз все пак ще направя опит да отговоря на желанието на широката ни аудитория като очертая възможностите, такива каквито ги виждам.
От едната страна стои одобряването на Изпитанието и стартирането на Издирването. В случай, че този вариант бъде одобрен Корабът излита и получава срок от една земна година да стигне до някакви реални резултати. Междувременно светът продължава изграждането на обединението си и черпейки от знанията на ГИБ предприема ускорено развитие - нещо като Експанзия, което развитие ще му бъде необходимо дори и Изпитанието да успее, защото за да се включим в осъщесвяването на Първия преход, ще ни е необходим не само Потенциал, а и реална мощ.
Като момент от тази Експанзия, човечеството няма как да се отклони от изграждането на звездна флота, част от която - въоръжена. Като се отчетат мащабите на Космоса, ясно е, че това начинание в средносрочен период ще натовари докрай производствените мощности на военно-промишления комплекс, проектиран да строи оръжия само в планетен мащаб.
Очевидно е, че в този случай поддръжниците и на трите варианта получават това, което са желали. А ако след една година Корабът се върне без резултат, тогава ще можем да обсъдим преминаване към друг вид Изпитание или изобщо към друг метод за определяне на Потенциала. Цивилизацията ни е достътъчно интелигентна, за да може да осъществи преливането по такъв начин, че да не загуби изминалото време. Следователно избирайки сега Изпитанието, ние не губин нищо и само можем да спечелим.
Какво ще стане обаче, ако отхвърлим Изпитанието. Реална силна алтернатива, която веднага след това да бъде приета липсва. Планетата изпада в хаос поради невъзможността си да направи своя Избор, който пък за разлика от други случаи не може да бъде отложен, с цел укротяване на страстите. Започват безкрайни политически пазарлъци, които като първа стъпка вероятно ще стигнат до консенсус за отпадане на квалифицираното мнозинство, поради опасността с него никога да не се стигне до решение, и впоследствие - до ново състезание между вариантите, като Изпитанието отново ще бъде сред фаворитите. В крайна сметка най-вероятно е именно то да бъде одобрено накрая след някакъв вид компромисна сделка. Но междувременно дните си текат. Не е изключено да не успеем да стигнем до избор на алтернатива дори и до една година. Според аналитици най-вероятният срок за намиране на изход от хаос от типа на този, който ще се оформи е осем месеца, като следващият по вероятност за успех срок е дванайсет месеца. Символични са шансовете на по-кратките срокове.
Защо, кажете ми, при това положение да не използваме тези месеци, тази година за да свършим нещо? Защо се заблуждаваме, че някой друг вариант може да заработи по-бързо? Не е ли очевидно какво ни е изгодно и защо все имаме склонността да мислим, че трябва да търсим някакво по-сложно и по-трудно решение, при положение и че него винаги можем да го вземем по-късно? Отговорете ми господин Щерн? - отправи и първия пряк въпрос в диспута към събеседника си, президентът.
След полагащите му се няколко секунди размисъл, испанецът включи микрофона си:
- Вие сете доста сладкодумен, господин президент. От вашите уста всичко звучи толкова добре. Но както вече казах - то няма да стане. Ако отсъства централизирано решение за Експанзия с всички произтичащи от това последствия за нормативната база и данъците, самата Експанзия ще трябва да се реализира от свободния пазар, който е рационален, но и бавен. Ще се загуби доста време, бих казал, ако взема и аз да си служа със скоростните ви аргументи. Или с други думи - Експанзия няма да има. Ще я има всъщност, но точно в неопределено звучащия "средносрочен" план, който никой не го знае кога ще бъде.
Колкото до невъзможността в случай на отхвърляне на Изпитанието, да се избере бързо друг вариант, това е пряко последствие от предопределящата ви тактика, която фаворизира един вариант и остави останалите без всякъква поддръжка, дори без възможност за обсъждане. Да, вярно е, че та са слаби, но слаби са, защото нямат власт зад себе си. И ако изгубим време поради слабостта им, вината ще е ваша, защото сте ги лишили от полагащия им се шанс да получат политическа поддръжка по определения от демократичната ни Конституция, начин. Но това, че вие сте сгрешили и така носите на всички ни бъдещи затруднения, значи ли, че трябва да направим грешния избор и в общопланетен мащаб? Опозицията не приема и никога няма да приеме политиката ви на свършените факти. Светът и досега невъднъж е плащал за грешките на ръководителите си, и сега ще плати. Но ще плати, за да запази това, което го е превело през вековете и кризите - вярата, че сам определя съдбата си, а не следва нечии месиански тежнения. - Щерн дори не се опита да поприкрие зад някакъв по-идеалистичен мотив, директната личностна нападка срещу Котов.
Последният контраатакува с класическото използване на силата на противника:
- Господин Щерн премина към личните нападки - това значи, че започва да губи нерви и се чувства неуверем в аргументите си. - усмихнат констатира президентът - Започвате да звучите като вестникарска публикация, господин председател на на Алтернативната група. - добави той, спомняйки си статията на Джон Хо Чи.
- Когато големите грешки се дължат на отделни личности и критиката срещу тях удря и по личностите. Аз няма да премълча това, което мисля, само защото ще ме обвинят, че започвам компроматна или личностна атака. Този вид атаки са си напълно почтени, когато зад тях стоят истински факти и аргументи. - отговори Щерн.
- По същата логика аз мога да ви обявя примерно за агент на ойдосите или зените, които ви използват, както е намекнато в ГИБ, за да саботират избора ни. И ще имам точно толкова аргументи, колкото и вие, за ме обвинявата в месианство. Но както и да се нападаме личностно, това няма да доведе до ушите на хората отговора на въпроса: Каква е алтернативата ви? Какво ще правите като провалите Изпитанието и как ще се справите с хаоса? - попита за пореден път държавният глава.
- Ще следваме правилата на демокрацията за разлика от вас. Това е отговорът ми. Демокрацията може и да е по-бавна и да има други подобни недостатъци, но поне досега по-рационален механизъм за вземане на решения не е открит. - отсече кратко испанецът.
- Оправдавате се с процедури отново, депутат Щерн. Но алтернативата ви не се вижда. А иначе и аз съм спазил правилата на демокрацията, сред които освен изгодните ви на вас, присъства и разделението на властите и правото на изпълнителната власт на управленска инициатива от типа, който тя в момента прилага. Демокрацията не е само гласувания в колективните органи, по референдуми или направо по площадите, както са правили древните гърци. Демокрацията е и отговорност на тези, които са избрани и аз не се страхувам да поема своя дял от нея. - изнесе нещо като резюме на лекция по политология, президентът.
Щерн не сигнализира веднага, че желае да говори и София използва момента за да се вмъкне:
- Извинете, че ви изпреварвам господин Щерн, ако желаете след това ще ви дам възможността да се доизкажете, но сега просто искам да отбележа, че диспутът започва да се зацикля, тъй като всички въпроси рано или късно довеждат до сблъсък на началните ви тези. Това се забелязва и от зрителите, една четвърт от които са отбелязали в анкетите си, че аргументите на дебатиращите се повтарят. Подобно развитие вероятно се дължи и на факта, че актуалната тема за обсъждане е доста тясна - за или против Изпитанието.
Аз като водещ предаването журналист не бих желала да се ангажирам с препоръки - те са право на коментаторите и на гражданите в залата. Но съм длъжна да ви уведомя за възможност за известно разнообразяване, която ми беше предложена по време на последния ви диалог.
Председателката на Общото събрание - съдия Томпсън ми се обади и ме помили да ви припомня, че процедурата на диспут между водещи фигури в непрекъснатия дебат съществува в правилника на парламента и тя ви предлага да пренесете обсъждането си там. Според нея точно Общото събрание е мястото за подобни сблъсъци, особено когато е налице непрекъснат дебат. Съдийката е частично недоволна, че изолирате останалата част от депутатите и, че привличате вниманието на обществеността не върху парламента, а върху телевизията. Уважаемата председателка не може да ви задължи да се върнете в залата, но смята, че присъствието и на други планетни представители и възможността и те да се включат в дебата, ще го разнообрази и направи по-цялостен. Длъжна съм да ви попитам желаете ли да продължите разговора в Ню Йорк. Господин Щерн. - обърна се Кариди първо към този, пред когото се бе вмъкнала.
- Съдия Томпсън се появява както и трябваше да се очаква от един добър председател на заседание - точно навреме, за да ни привика дествително там, където ни е мястото. Нямам нищо против да продължим дебата в Общото събрание, а на вас госпожице Кариди, ви благодаря за усилията, които положихте, за да организирате този неочакван и сигурен съм - ползотворен за знителите диспут. - даде веднага съгласието си без да претендира за право на отговор заради прекъсването Щерн.
- Господин президент? - София погледна Котов. Той направи нещо като изкозируване и отсече почти с войнишки тон:
- Веднага се пренасям в Ню Йорк. - отговорът разсмя залата, а след няколко секунди холограмите изчезнаха.
- Сега можем да довършим оставащото ни време с първоначално поканените коментатори, като следим и какво става отвъд океана. - журналистката включи холопроектора да формира огромен екран, показващ залата на Общото събрание, която започваше отново да се запълва.
- Господин Иванов, вие досега не сте се изказвали първи от коментаторите, така че желаете ли сега да го направите? - попита тя политолога. На няколко хиляди километра, Томпсът пое в буквален вид досегашната и роля:
- Господин Щерн, вие бяхте прекъснат, следователно на вас се полага правото да продължите. - обърна се съдийката към холограмата на опозиционния водач.
Диспутът между него и президента продължи още около час, преди да се размие сред гласовете на все по-активно включващите се други депутати. През това време и в залата в българската столица, освен Йорданов, останаха още десетина души, а броят на зрителите на Транс Евро се сви до нормалната аудитория на канала.

Следва...

Добри Божилов
"Изпитание за Божественост"

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates