Макрон - това е като да избереш един по-млад Хампарцумян

makron-hamparcumian

Случилото се във Франция ясно показва схемата, която олигархията измисли за това как отново да изиграе обществото. Как се отбива "извън системен играч"? Просто измисляш друг "извън системен играч" и го налагаш с целия ресурс, който имаш. Анти-системен плюс пари, власт и медии, става повече от Анти-системен без пари, власт и медии. И номерът минава.

Само че какво се случи на практика? Какво избра Франция, докато я манипулираха в мъгла от фалшиви новини на официозните медии и адинистративна репресия над всички, извън Макрон (вкл. над опасни кандидати на “стари” партии - напр. Франсоа Фийон).
В най-прост вид, изборът на Макрон е все едно у нас да спечели Левон Хампарцумян. Може би не лично той, защото в годините тотално се комрометира и вече е в Топ 10 на най-мразените личности. Но нещо друго, по-младо от типа на Хампарцумян. Т.е. човек със същото мислене, и същото отношение към обикновения човек, но да не се е похабил още. Взимаш го, представяш го като някакъв приемлив анти-системен играч, поливаш го с медийно внимание, а всички други с помия. Работата става. Медиите имат влияние. Ние сме свикнали да ги игнорираме, но това е само когато работят за очевиден стар представител на олигархията. Казваме си “медии на мафията”. Но когато същите медии започнат да обгрижва нов манекен, тогава хората се заблуждават. И системата успява.
Какво предстои сега във Франция?
Нищо. Съвсем същото нещо като до сега. Т.е. продължаване на упадъка. Просто Макрон не е носител на никаква радикална, нова, дълбоко променяща идея. Той не казва какво ще направи, нито пък тези, които го издигнаха, биха му позволили да го направи. Но по-важното е, че хора с неговото мислене, просто не вярват в това, което трябва да се направи. Те вярват в неолибералния модел и в неговите политики. И ще продължат да ги правят, т.е. да съсипват обществото си.
Макрон например твърдо вярва в “свободните пазари”. Той е не само привърженик на ЕС, но и на свободните пазари по принцип. Т.е. на либерализация извън ЕС. Свободните пазари, както знаем, означават износ на реалното производство в бедните страни и ползването на богатите само като пазар. Т.е. унищожаване на средната класа, а с времето и на цялата икономика. Ако това не се промени, нищо не се променя. Фабриките отиват в Китай, хората се чудят какво да работят, а държавата отлага катастрофата като взема заеми и раздава социални помощи. Понякога тези помощи са индиректни - напр. раздуват се изкуствени сектори, от типа на този “на услугите”. Но чистият факт е, че нищо не се произвежда, по някакъв начин ти гарантират “доход”, държавата (а и частният сектор) затъват в дългове, и лека полека ускоряваш към ръба на пропастта.
Нека видим какво е правил вече Макрон и какво обещава. Това илюстрира мисленето му. Негово дело е либерализацията на автобусните превози, които са по-евтини от железницата. Добре, пазарна мярка. Но вътрешна. Мачкаш едни, насърчаваш други. Негова мярка е лекото увеличение на 35-часовата работна седмица, чрез възможност за допълнителна работа “по взаимно договаряне”. Добре, но отново вътрешна мярка.
В същото време фабриките се изнасят, и то не заради железниците или заради 35-часовия работен ден. Изнасят се, защото конкурентите им вече са се изнесли, и ползват безумно евтин труд в чужбина. Дори да не искаш да се изнесеш, си длъжен да го направиш. Иначе просто ще фалираш. А дали си се изнесъл, или си фалирал - за работните места е едно и също.
Но мисленето на този тип хора е такова. Те вярват в утопичната идея, че напълно свободните пазари водят до благосъстояние. Това е утопия, сходна с тази на комунизма. В който също вярваха милиони хора, че носи благосъстояние. Всъщност обаче, реалността е съвсем друга.
Абсолютно свободните пазари представляват отказ от самозащита на част от участващите на пазара, и плячкосването им от друга част, която е по-умна и си защитава икономиката. Свободният пазар това е да се замеряме със снежни топки на улицата, но някой да си издигне стена и да се скрие зад нея. И чуйте най-абсурдното - свободният пазар, това е този дето не е издигнал стена, да вярва, че ще победи този дето я е издигнал. Защото “свободата винаги побеждавала несвободата”.
Това, което ви казвам изобщо не е шега. Описано е в книгите на Лий Якока - един от най-легендарните американски мениджъри в автомобилната индустрия. Той описва как ходил в Конгреса да обяснява, че Япония провежда скрит протекционизъм и изхвърля американските коли от пазара си. Докато настъпва на американския. Обяснил им го с прости думи. Нещо повече - те го разбрали и го приели, че е така. И знаете ли какво му отговорили?
“Япония ще загуби от това, защото свободният пазар винаги накрая побеждава несвободния. САЩ са по-силни с отворени пазари, и така трябва да продължи…”
Естествено, Япония не е загубила. Нещо повече - появи се още по-голяма дракон и нахлу на американския пазар. Но тези хора - неолибералите, просто вярват в това. И го прокарват.
Същото ще направи и Макрон. Той е типичен представител на паразитното банкерско съсловие, което нищо не произвежда, но е супер богато. Днешните банкери знаете ли от какво печелят основно? Не от инвестиции, не от създаване на бизнес, не дори от старото еврейско “даване на пари на лихва”. Те печелят от такси върху клиентите си, и от… източване на държавата. Т.е. от тотално непроизводителни и по същество “не-бизнес” дейности. Т.е. като чуете банкер, представете си бюрократ, който дои готови пари, а не някакъв финансов или промишлен гений, който намира нови пазари и разработва нови продукти.
Основният бизнес на банките е да финансират правителството. Те купуват облигации, които са например на 4% лихва. После взимат пари от централната банка - например на 2% лихва. И въртят огромен оборот с този държавен дълг. И накрая - големи преуспели банкери, огромни бонуси и заплати. Но какво са създали, кого са финансирали? Никого. Съучастничат в затъването на държавата в дълг.
Такъв един финансист, завършил училище за държавни чиновници, и поработил в банка “Ротшилд”, и после - министър на финансите на тотално проваления настоящ президент Оланд, та такъв един финансист, стана новият президент…
Същата неолиберална политика може да се очаква и в другите области. Миграция, бежанци, социални помощи за 6 милиона араби и пр. Все същото ще продължи, просто защото това е неолибералният модел. Франция ще продължи с ерозията си. След 5 години Макрон ще е същия провал като Оланд. И тогава ще измислят нов “макрон”. Ще извадят от ръкава поредното “ново лице”, което ще прокарва старата политика. И ще ползват текущата си власт, пари и медии, за да го наложат.
Разбира се, разрушителните процеси, неминуемо ще доведат всички неолиберални държави до колапс. Или ще се взриви държавният дълг, или ще настъпи инфлация, или пък ще спрат помощите и бутафорните работни места, и безработните ще останат гладни. Все от някъде ще избие. Просто не може да нямаш производство и работници, и да караш на заеми и финансови схеми до безкай. И когато това стане, може изобщо да няма значение кой е президент. Самата дума “президент” ще загуби смисъл. На това явление му се казва “революция” и обикновено помита целия елит и неуспяващата да отговори на интересите на народа, негова политика.
Най-важното около Макрон обаче е нещо друго. Той има 5 години мандат, който след тази есен, ще съвпадне с новия 5 годишен мандат на Меркел (или на Мартин Шулц, което е почти същото). Тези 2 мандата в двете основни страни на ЕС означават, че в тях ще се направи всичко възможно ЕС да стане неразбиваем и неоспорим. Супер-интеграцията ще продължи, ще създадат европейска армия, ще набутат всички в Евро-зоната и в Шенген. В тези 5 години ще опитат да направят така, че от изборите в страните-членки да не зависи нищо. Т.е. империята да стане непоклатима. Съвсем реално е това да успее. Което означава, че дори след 5 години Льо Пен да спечели, от това вече нищо няма да зависи.
В крайна сметка, резултатът от всичко това ще е, че Европа ще трябва да потъне цялата и всичко да рухне наведнъж, без отделни страни да изгърмят сами, или други - да се спасят сами. Империализмът и залагането на силата и репресията, винаги са нищо повече от печелене на време. Те не решават проблемите, а ги мачкат и потискат. Накрая отново обективната реалност си казва думата, а хората плащат сметката…

Добри Божилов
08.05.2017

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates