Глава 16 – Тъмната страна на Луната

Бон Гор Лок беше най-нещастният наблюдател в този сектор на галактиката. При други не се появяваше „кандидат” в продължение на службата на десетки, и дори стотици, Наблюдатели. А той беше озарен от цели трима. Така вместо да бъде сладък отдих с ядене и забава за държавна сметка, службата се оказа откровена авантюра, пълна с лош късмет и велики открития. Лок се ядосваше на себе си, че използва връзки за да си уреди това „тихо” и „спокойно” местенце. 5 местни години трябваше да минат бързо и без произшествия, а след това да получи гарантираната работа в столицата на някоя от провинциите. Много пари, много любов, и изобщо… А то какво стана. Цели трима „кандидати”, орден, и възможност за военна кариера. Възможност, която нямаш право да откажеш, защото трябваше да бъдеш произведен в герой за общонародна употреба…

donation

Търсенето на Месия продължаваше цяла вечност, която в земни години можеше да се измери на около 12 хиляди. Преди толкова време Великият и непогрешим водач Хар Го беше открил причините за всички проблеми, и беше формулирал решение, което беше толкова логично, вярно и безпогрешно, че толкова време никой не бе успял да предложи нещо по-добро. Настоящият Велик водач Ку Го беше петнайсетият наследник на Хар Го, и и той с усърдие и вяра следваше великия завет. Така в продължение на 12 хилядолетия Великата Империя Го създаваше и поддържаше наблюдателни постове из цялата галактика, от които следеше всеки свят, на който беше открит живот. Дори само едноклетъчни да имаше, това беше причина да се постави пост, който да следи и наблюдава дали няма именно на този свят да се появи Месия. Ако такъв се появеше, и ако тестовете потвърдяха, че е именно такъв, той трябваше да бъде взет и доставен на великия водач, който да коленичи пред него и да му даде шанса да реши всички проблеми на империята. 12 хиляди години народът Го следваше този завет, и това му помагаше да превъзмогне всички несгоди, разрастващата се бедност и непрекъснатите проблеми със световете, населени с други разумни раси.

Службата на Бон Гор Лок беше да следи третата планета на малка звездна система, където имаше раса от същества, примитивни във всяко отношение, с изключение на едно – жаждата за власт и пари. По това те бяха виртуозите в цялата галактика, нямаха равни на себе си нито в неизмеримите пространства, нито в историята. Един ден тези същества щяха да създадат много, но наистина много, проблеми на Го. Но анализите не сочеха възможност да напуснат света си в близките векове, и затова тази опасност беше второстепенна. Основният ограничителен фактор беше собствената им страст да воюват със самите себе си, което значително забавяше общия им прогрес.

Някъде преди 2 хилядолетия се беше появил доста обещаващ кандидат за Месия. Но дали защото наистина беше такъв, и затова не можеше да бъде контролиран, или защото на текущия Велик водач му се стори неизгодно наистина да се открие Месия, но той не беше приет като такъв. Така с времето местните диваци го убиха, а от столицата до наблюдателя дойде заповед да архивира казуса. По-късно от този Месия тръгна най-голямата религия в този свят, но това ни най малко не реши проблемите на Го, които изобщо не бяха чували за нея.

След този случай, нямаше нови кандидати за Месии, и службата край тази планета изглеждаше доста спокойна.

Но не и ако имаш лош късмет, от типа на този на Лок.

Лош, защото съдбата на всеки „надушил” кандидат за Месия беше една – провъзгласяване за герой, издигане на публична имперска служба, и цял живот пред камерите на медиите, и нито миг спокойствие. А спокойствието беше висшата ценност на народа на Го. То беше щастието, нирваната, съзерцанието, смисълът на живота. Неколцина успешни Наблюдатели вече си бяха изпатили, но все пак огромното мнозинство от 99,99999% от Наблюдателите не откриваха нищо. И след края на службата, си изкарваха живота в охолство и забавления. Стига да не те застигне лошия късмет…

А Лок го застигна цели три пъти. Първия път почти му дойде да се самоубие. Втория път реши, че просто боговете го наказват за грехове в предишния му живот. А сега – на третия път, вече му стана смешно… Не само щеше да стане имперско чучело-герой, но щеше да е най-героичното чучело в последния век. Щеше да прекара живота си сред десетте най-близки до Водача чучела. Щеше да обира усмивките на журналистите, и да получи място във вицовете на народа. Но със сигурност нямаше да види вече спокойствие.

Наблюдателната база на Лок беше разположена на обратната страна на луна, обикаляща около наблюдаваната планета. Този спътник имаше странна орбита, при която беше обърнат винаги с едната си страна към планетата. Другата беше невидима. Там именно построиха базата. Милиони датчици от всякакво естество бяха разположени на планетата, и следяха милиони показатели, а компютри с неизмерима изчислителна мощ анализираха всичко и извеждаха резултатите с възможните кандидати.

Така преди няколко години някакъв мосю дьо Сарко се издигна в една от местните държави, и компютрите пропищяха. Дадоха му коефициент 51, което беше малко над средата по 100-степенната скала. Лошият късмет на Лок беше уникален, защото ако коефициентът беше с една единица надолу, щеше да има шанс Сарко да не получи статут на „кандидат”, а Лок да не стане герой.

Този малшанс, разбира се, избледня по-късно, когато една от другите държави издигна своя собствен водач Блек Осанна, на който компютрите дадоха коефициент 55. Какво да прави Лок… пристъпи отново към предписаните процедури.

Но чашата преля напълно, когато сега – само 3 месеца преди края на службата на Лок, компютърът изпищя с цифра 60. Това беше не само поредният кандидат за Месия, но беше и изключително рядък коефициент. Показател от 60 нагоре имаше не по-често от веднъж на хиляда кандидата. И това значеше не само неизбежна слава за Наблюдателя, но и друга процедура.

Докато за стандартните кандидати се прилагаше основно усилено наблюдение, охрана на живота им и някои елементи на подпомагане, то за „шейсетаците” и нагоре, освен всичко това, се произвеждаше клонинг, с който кандидатът да бъде заменен, при решение за изтегляне. Тъй като вероятността за изтегляне при тези случаи беше доста по-голяма, клонингът трябваше да е готов във всеки един момент. Но това не беше просто парче месо със същия външен вид. Трябваше да се установи непрекъснато наблюдение над кандидата, в реално време да му се сканира съзнанието и да се записва в мозъка на клонинга. При нужда той трябваше да може напълно да заеме мястото на изтегления. А всичко това означаваше много много много работа за Наблюдателя…

На екрана се появи образът на самия Велик водач. Лок се смрази.

-Изключителен късмет сте извадил, Наблюдател Лок. Ще влезете в историята. – каза Ку Го.

-Да, Ваше озарение…

-Не само трети кандидат, но и с какъв коефициент…

-Да, какъв коефициент…

-Все пак, Наблюдател Лок, нека не забравяме, че между шейсет и сто има разлика, и до момента никой не е стигал сто. Това, разбира се, не променя очакващите Ви почести…

Формулите заложени в компютъра бяха създадени от самия Хар Го, и не бяха променяни в цялата история. Те бяха продукт на неговото Божествено озарение, и трябваше да осигурят непогрешим тест, който да гарантира намирането на Месия. При успешен тест и резултат 100, Месията щеше да получи неограничена власт над цялата позната Вселена. Разбира се, съгласно учението на Хар Го, тази власт нямаше да представлява интерес сама по себе си за Месията, защото той щеше да е със съзнание далеч над нея, и щеше да служи на други ценности. До момента никой кандидат не беше успял да доближи 100. На никой Велик водач не му се беше наложило да се разделя с властта си. Това, разбира се, ни най-малко не значеше, че формулата е замислена така че никога да не се намери Месия. Това просто доказваше мъдростта на Първия Велик водач, че търсенето на Месия няма да е лесно, нито ще е кратко…

-Едва ли съм избран от Боговете за честта аз да открия Месията, - скромно каза Лок – но ще изпълня дълга си и ще се погрижа с цялото си сърце за всеки възможен кандидат.

-Да, Наблюдател Лок, империята ще оцени усилията Ви. Нашите екипи вече провеждат допълнителните проучвания. Скоро ще имаме резултат за шанса на новото ви откритие да стигне 100. Но какъвто и да е той, в следващите години ще трябва да се грижим за него.

-Да, Ваше озарение, а също и за другите двама…

-Как вървят нещата при тях?

-Сарко с наша подкрепа е вече на 53, а Осанна съвсем леко нарасна до 56. Не очаквах да стигна до клонинг по време на службата си, но този новия напълно ме изненада.

-Убеден съм, че ще се справиш…

Екранът угасна.

Няколко дни по-късно, в една тъмна нощ Балончо беше разбуден от… себе си. Двойникът му, със собствения му глас, и собствения му строг поглед, го покани в кабинета му, и седна стол срещу стол с него. Разказа му цялата история на Хар Го, обясни му Великата мисия за търсенето на Месия, и му каза, че той е един от най-обещаващите кандидати. Поясни му, че ако се окаже необходимо, ще бъде изтеглен от света си, няма да се вижда никога с близките си, а мястото му ще бъде заето от клонинга, с когото разговаря. Разказа му всичко това, защото имаше едно основно условие пред Месията – той трябваше да е съгласен с мисията си. Затова и в края на разказа, двойникът попита Балончо съгласен ли е. Какъвто и да беше отговорът, нищо от разговора нямаше да бъде запомнено като истинско. След не много дълъг размисъл, осъзнавайки вече не просто обществената, а общогалактическата си отговорност, и ясно разбирайки защо всъщност е роден, и защо са всички тези мотиви, които го бяха водили към съдбата му толкова години, осъзнавайки всичко това, Балончо даде съгласието си при нужда да поеме отговорността, която му се възлагаше…

Двойникът остана доволен. Той отговори с най-голямата възможна увереност на въпроса му кой ще се погрижи за държавата му, за народа, който му възлагаше толкова надежди, за децата му, за доня Цветолика, и за всички изпълнени с истинска стойност, елементи на присъствието му на Земята. Двойникът каза, че няма да има никаква разлика при подмяната, и местният свят няма да усети нищо. Нещо повече – самият двойник нямаше да знае, че е такъв и щеше да вярва до края на дните си, че е оригиналът.

Балончо остана доволен. На сутринта помнеше по-голямата част от съня си. Един от най-впечатляващите сънища в живота му. Но сега го чакаха ежедневните дела и проблемите, създавани от хора с далеч по-невзрачни сънища. Когато се качи в лимузината на път към отговорностите му, новото призвание, което беше поел, се изпари от съзнанието му. Както всеки прекрасен сън преди това.

А на Тъмната страна на Луната, един отчаян Наблюдател се отдаде на отчаяната идея да се спаси от почестите като добута своя кандидат до 100. Ако се появеше Месия, светът щеше да се промени, Велик водач да няма, а ценност да стане смирението, на мястото на славата и величието. Точно каквото най-много обичаше… 

Продължава...Скоро...

02.10.2009
Добри Божилов
Гай Балоний – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates