Глава 17 – Ритнитопковци

Македонеца беше изпаднал в лоша ситуация. Звездата му все повече бледнееше, защото нямаше какво да я кара да свети. Преди изборите, той беше направил абсолютен фойерверк чрез фронтални атаки срещу корупцията. Това му донесе много гласове, които в комбинация с някои политически комбинации, му осигуриха влизане в Сената. Но сега нещата се промениха. Беше загубил обекта на атаките си, защото властта беше сменена, а той подкрепяше новата власт. Така дори и да имаше за какво да я атакува, и да продължи фойерверка си, той не можеше да го направи, защото този път евентуалните виновници бяха от „нашите”. Положението беше критично, тъй като Македонеца нямаше друг източник на слава, освен битките с корупцията. Лишен от тях, той загиваше.

donation

Това, разбира се, не се нравеше на припрян нрав като неговия. Трябваше да намери заместител, при това убедителен заместител, който не само да привлече вниманието, но и да привлече повече внимание, и да затъмни далаверите на текущата власт, които неминуемо щяха да се използват като коз от текущата опозиция. Трябваше силен ход, който да вземе погледите на тълпата, и да действа емоционално. И Сандано го откри – ритнитопковците…

От години шампионатът на ритнитопковците беше потънал в скандали, повечето спонсори на отборите бяха откровени мафиоти, а качеството на игра беше едно от най-ниските в света. Вместо да спортуват, клубовете непрекъснато се караха помежду си, караха се с административната си централа, караха се с чиновниците по мачовете, охулваха реферите и какво ли още не. Ритнитопкането беше станало едно шоу, в което никой не гледаше ритането на топката, а всеки слушаше изказванията на собственици и треньори. Течеше една безкрайна сапунка, феновете се отказваха от спорта, а просташките изпълнения се умножаваха в геометрична прогресия.

Тази област беше много подходяща за целите на Сандано. Щеше да преплете спорт с политика, да подмени спорта с политика и от спортната „жега” да извлече политическа печалба. Като размер на парите и на възможните злоупотреби, тази зона не беше много голяма, със сигурност беше далеч по-малка дори от деянията на „средни по размер” риби в реалната власт. Но тази област беше популярна и емоционална – защото народът обичаше този спорт, и съответно ако някой започнеше да се бори с покварата там, щеше да е пред всички камери – дори пред повече, отколкото ако заклеймеше министър. Така Сандано намери новата си ниша, и шефовете на ритнитопковците започнаха да се привикват на демонстративни разпити в Сената – в присъствието преди всичко на камери, и по-малко на сенатори. Хитът беше толкова голям, че дори спортният министър на Гай Балоний завидя, и и той се включи със своя серия от атаки срещу клубовете. Като се добави и това, че медиите видяха възможност за лесна атрактивност, и се включиха и те в преоразмеряването на скандалите, крайният резултат се оказа, че браншът на ритнитопковците стана боксова круша за целия гняв на обществото срещу порока.

Това естествено не се хареса на босовете, а някои от тях бяха близки с всяка власт. Така въпросът стигна до самия консул…

-От известно време не сме играли, дон Мустако. – обърна се усмихнато към госта си Балончо. Той самият беше голям привърженик на спорта и често ходеше да рита топка. Мустако пък беше собственикът на най-големия в момента клуб – „Говедарите”, който имаше текущи проблеми, допълнително задълбочавани от действията на Сандано.

-Разбира се, трябва да поиграем, може да тестваме новите ни попълнения заедно, - отвърна Мустако – но първо да закрепим самия спорт, че нещо напоследък много го клатят някои хора.

-Е, не се сърдете на Македонеца – знаете, че той от това живее. Все гони и заклеймява някого. До сега никой заклеймен не е пострадал сериозно…

-Да, но клубовете в момента и без това са в трудна ситуация, няма пари, пазарът се сви. Изпълненията на Сандано най-малко ни трябват…

В последните години ситуацията в спорта наистина се беше влошила, и беше твърде съмнително дали изобщо е възможно да се печели от ритнитопкане. Клубовете по-скоро поглъщаха пари на собствениците си, отколкото да им носят. Това увеличи дела на съмнителните капитали, които ползваха губещата дейност само за да се легализират. Но съмнителни или почтени, факт беше че парите се вливаха в отборите, а не се изливаха обратно. Поради тази причина, действията на Македонеца бяха донякъде непочтени, защото внушаваха, че в клубовете много се крадяло, а потенциалните виновници се оказваха именно тези, които реално наливаха пари там.

-Прав си, приятелю – каза Балончо – Но какво да го правя Сандано. Има нужда от изява и той. Иначе започва да ми плаче, че му изсмуквам избирателите, защото няма с какво да ги залъгва. Обаче, преглътнете горчилката, стига тя да не ви струва нищо. И без това доста се плюете помежду си, какво толкова, че още някой пооплюва?

-Трябва нещо да се промени, Гай Балоний, - не съм съгласен точно нас да превръщат в изкупителна жертва. Винаги сме били приятели, вие обичате нашия отбор. Озаптете Сандано да не ни закача. Нека се разправя с по-съгрешилите…

Мустако недвусмислено, макар и без да го казва, се опитваше да насочи вината към основния противников клуб – този на „Чорбарите”. Той вече беше понесъл някои поражения от действията на предходни свои ръководства, и от атаките на административните органи на ритнитопкането. Имаше и по-ясно видими проблеми, и това го правеше по-подходящ за популизма на Сандано. Мустако може би дори мислеше, че давайки този съвет, реално помага на Сандано.

На Балончо подобен подход донякъде му допадаше. Клубовете очевидно не можеха да се обединят, за да дадат единен отпор на провокациите, а по-скоро всеки гледаше да се спаси сам, и да използва случая, за да уязви останалите. Това помагаше на властта…

-Спокойно, Мустако, „Говедарите” няма да пострадат. Обещавам, че проверките ни каквото и да открият, то ще е само добро за Вас. Този клуб все пак е история и легенда. Той е над всички нас, и не можем с лека ръка да го разрушаваме.

-Благодаря ти, приятелю. Мини довечера да се почерпим с новите ни играчи.

-Разбира се…

Малко по-късно на мястото на Мустако беше седнал Гай Титаний – собственикът на „Чорбарите”. Балончо беше решил в един ден да приключи казуса с ритнитопковците, защото иначе постоянно разни хора му звъняха за тази или онази подкрепа по всякакви проблеми. Титаний също беше стар приятел на Балончо още от времето на мандата му като столичен градоначалник. Балончо лично беше изгонил предишни партньори на града в много от обществените дейности, за да даде сделките именно на него.

-Сутринта, Титаний, говорих с твоя добър познат Мустако, - каза Балончо – мисля че имате общ проблем.

Макар и собственик на най-големия враг, Мустако наистина имаше общо минало с Титаний, когато беше обслужвал бизнеса им юридически. Сега се бяха поскарали, заради ритнитопкането.

-Познат да, но вече не толкова добър – каза Титаний – а и проблемите на Мустако са далеч по-малки от нашите. Той все пак контролира административната централа, и тя му помага, за сметка на останалите отбори. А ние трябва и с нея да се борим, освен със Сандано. Пък и вашият министър какво ни захапа сега за терените…

Титаний беше прав за съотношението на проблемите. Той естествено не спомена най-важния от тях – наследството получено от предишния шеф на „Чорбарите” сър Лупий, който беше оставил отбора в доста трудно положение. Ако не се беше появил Титаний, самият отбор можеше да изчезне. Тези огромни пасиви, в комбинация с враждебно отношение на администраторите, и с популизма на Сандано, смачкваха отбора от всякъде. И накрая – наистина и министърът се заяде като поиска неплатен наем за ползваните терени за повече от 10 години назад, и то с лихвите. За тия терени никой не беше плащал нищо – не само Лупий, но дори и тези преди него. И сега изведнъж някой се сеща, и дълг от милиони сестерции се появяваше в минус в сметките на клуба.

-Остави министъра, Титаний. Той просто се опитва да вземе от славата на Сандано. Така помага и на моята партия. Знаеш, че никой до сега не е плащал за тези терени, няма да плащате и вие. Просто да поприказваме пред феновете…

-Това е мъдро, Гай Балоний. То е и справедливо, защото и другите клубове, особено „Говедарите”, също не плащат. Не може един да плаща, а друг не. „Говедарите” дори повече дължат. С тях трябва да се разправят и министърът, и градоначалникът, и Сандано. Те дори може би малко си го заслужават…

Очакването на Балончо, че и този ще се опита да насочи проблема към конкурентите си, се оправда.

-Спокойно, Титаний, „Чорбарите” няма да пострадат. – започна изпитаните фрази консулът - Обещавам, че проверките ни каквото и да открият, то ще е само добро за Вас. Този клуб все пак е история и легенда. Той е над всички нас, и не можем с лека ръка да го разрушаваме.

-Благодаря ти, приятелю. Мини довечера да се почерпим с новите ни играчи.

-Разбира се, само малко по-привечер, че имам една работа преди това…

-Ще те чакаме…

След като приключи и този разговор, Балончо помисли малко, след което се обади на министъра. Каза му да продължи с приказките срещу клубовете, но да е по-балансиран, като равномерно атакува всички клубове. Извън приказките обаче, нареди да не се прави нищо друго, което може да засегне стабилността на спорта. Министърът на спорта беше длъжен да се съобрази с тази препоръка в името на спорта. След министъра, дойде ред на Сандано…

-Добре се справяш с ритнитопковците, Сандано. Изпреварваш ни в борбата с корупцията.

-Благодаря за оценката, консуле – сигурен съм, че ще наваксате в други области.

-Сандано, имам проблеми с клубовете. Знам, че Сенатът и комисията са независим орган, и нямам право да ви се меся, но ако може малко по-внимателно с разследванията…

Тази учтива препоръка беше доста заплашителна, защото макар и формално отделени от консулата, и Сенатът и комисията на Сандано, бяха под контрола на мнозинството на Балончо. Все пак Македонеца не се стресна много, защото не му казваха нищо ново. Той очакваше това и беше готов.

-Разбирам притесненията на клубовете, но няма страшно за тях. Те вече изчерпиха каквото можеха да ни дадат. От тук нататък трябва само да поддържаме леко огъня.

-Добре ти върви агитацията май, Сандано…

-Е, кой каквото си направи, за себе си го прави…

-Виж, Сандано, остави големите клубове, а прави каквото искаш с малките. Ако искаш затвори и някой от тях. Но големите, особено „Говедарите” и „Чорбарите”, знаеш че няма как да ги накажем, каквото и да са надробили…

-Да, те са легенди, недосегаеми са. Ако пострадат, ще изгубим феновете им като избиратели.

-Точно така.

-А малките имат по-малки машинации, но няма с какво да ни уплашат. Така остава само да изкараме машинациите им големи…

-Не си глупав.

-Разбира се, Гай Балоний, убеден съм, че с времето ще оцените интелекта на партията ни, и ще ни вземете и реално във властта.

-Може да стане и това, но засега нали се разбрахме.

-Да, разбрахме се. Корупцията при ритнитопковците е голям проблем преди всичко на малките клубове…

-Много добре…

-Искате ли довечера да пийнем по нещо в някой бар?

-Нека го оставим за утре вечер.

-Добре, до утре…

Така след като реши проблемите на ритнитопковците, Балончо се отпусна назад в мекото си кресло, взе дистанционното и си пусна да гледа мач от първенството на Островитяните…

Продължава...Скоро...


18.10.2009
Добри Божилов
Гай Балоний – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates