Глава 18 – Котараците на великите

За разлика от Сандано, който се бореше да опази избирателите си, Бъдишеф имаше достатъчно избиратели, за да оцелее, но нямаше поддръжка вътре в партията си. Това създаваше сериозния риск да изгуби въпросните избиратели, и те да станат собственост на някой друг. Това изнервяше младия лидер на основната опозиционна сила и го тласкаше към всевъзможни провокации. Намиращ се на светлинни години като поддръжка напред, Балончо знаеше, че с времето ще свикне да не обръща внимание на мравките. Но все още им обръщаше – като следствие от това, че само допреди няколко месеца те бяха над него. А и защото Бъдишеф показа някои признаци на научаване на правилно политическо поведение. А това второто беше опасно.

donation

Така, след като месеци наред беше под двойна канонада – от една страна вътрешнопартийната опозиция, а от друга – пълното му охулване от страна на новата власт като виновник за всичко в държавата, Бъдишеф произведе първия си успешен изстрел. Дълго време той беше в кръгова отбрана и непрекъснато отбиваше все по-остри атаки от всякъде. Но сега успя и той да изстреля една стрела извън крепостта си, и тази стрела проблестя забележително. Дали това се дължеше на факта, че по принцип тя си светеше, или просто защото беше единствена, това трудно можеше да се каже. Но все пак беше стрела.

-Добре се справи този път Бъдишеф – каза Сокологлу – много хубава метафора измисли с тия „котараци”. Народът го хареса, а Балончо сигурно завижда.

-Мда, учи се момчето ни, - отговори Царий – усеща вече какво иска избирателят.

-Този тип приказки изкачиха Балончо доста високо. Дали е възможно да съживят и Бъдишеф? – запита се ефенди.

-Засега нямаме под ръка друг опозиционен лидер. Трябва да му помагаме да се учи. – каза Царий.

Разговорът се отнасяше до едно изказване пред журналисти на Бъдишеф, в което той заклейми властта на Балончо като много корупмпирана и подкани да се разследва приятелското му обкръжение с кодовото име „Котараците”. Това била група тарикати, които присвоили основните поръчки на столицата, докато Балончо я управлявал. Тезата беше доста силна, защото народът обичаше някой да е обвинен в корупция, и с или без доказателства, вярваше преди всичко на обвинението. По същата схема преди години беше изгорял един от предшествениците на Бъдишеф, който беше набеден като водач на група тарикати, с кодовото име „Орайън”. По-късно така срутиха и Кокалий, който пък стана шеф на тарикатите от „Олимпикос”. И в двата случая нито някакво разследване доказа нещо, нито се стигна до съд. Не че със сигурност такива тарикатски групи нямаше. Просто нямаше доказани и всичко остана само приказки. Но и в двата случая съответният набеден изгуби драматично политическа поддръжка, която му коства властта. Във времето си на опозиционен лидер и Балончо използва точно такъв тип послания, за да се хареса на избирателите. Това беше една от причините Бъдишеф да бъде тотално анатемосан, и самата анатема да продължава дори в момента – когато вече е в опозиция. Народът просто безотказно се опиваше от подобни приказки… И ето, че и Бъдишеф взе да се понаучава. Балончо беше набеден за главен „котарак” на мафиотска структура. И тъй като беше честолюбив, а и може би не обичаше друг да прави успешни популистки изхвърляния, той трябваше да отговори. Направи го точно по начина на предишните набедени, с което фактически потвърди обвинението. Просто влезе в капана, в който не можеше да не влезе. И Кокалий, и предшественика на Бъдишеф в подобна ситуация „прехвърлиха топката” към Магистратурата. Тя трябваше да ги провери и да каже има ли нещо нередно. Но доколкото Магистратурата сама по себе си отдавна беше изгубила доверието на народа, то тя фактически вече не можеше да осигурява индулгенции. И всяко позоваване на нея се приемаше като „измиване на ръце”, печелене на време, и общо взето – като самопризнание за вина… Действайки припряно, Балончо повтори тази схема, и така затвърди първото леко тъмнеещо петно върху иначе безукорната му репутация. Бъдишеф можеше да бъде доволен.

-Малко ме съмнява обаче тези атаки срещу Балончо да помогнат в борбата с партийната опозиция. – каза Сокологлу – В тази партия не вярват на сълзи и спекулации. Всеки си гледа интереса и гласува само според изгодата си.

-Има нещо такова – съгласи се Царий – партията на Бъдишеф не е добре организирана като нашите партии, в които лидерството е безспорно, а порциите са ясни. При Бъдишеф има някаква вътрешна конкуренция за порции, която периодично дестабилизира партията.

-Да, това е признак на неефективност – каза Сокологлу – за една партия е важно всички да работят в една посока, и да се борят с външните врагове, а не да се борят помежду си. За целта трябва да е ясно на кой какво му се полага, и това да го мотивира да работи за партията, за да го получи.

-Той Бъдишеф едва ли е имал шанса за такова нещо. Наследи партията в този и вид от Старшия консул. А той от предшественика си. Имат някаква непонятна вътрешна демокрация, която никой нов лидер не може да промени. И дори леко проблеми да има лидерът, започват крамоли откъм алчните да заемат мястото му. – коментира Царий.

-Да, това е проблем там. Но пък никога не са се цепили. Карат се, но не се делят. Гледай при Кокалий какво стана през годините. Изпопребиха се, и отвориха път на Балончо.

-И това е така…

Междувременно телефонът на Сокологлу звънна и след кратък разговор, той каза:

-И сър Кадий се е включил в акцията „Котараци”. Току що обявил, че знае кои са другарчетата на Балончо, и пряко е посочил една сделка за детска забавачница като тежка афера.

-Впечатляващо е умението в тази партия едновременно да се карат и да работят заедно…-философски отговори Царий.

Сър Кадий беше кандидатът на партията на Бъдишеф за столичен градоначалник. Той беше от вътрешната опозиция на Бъдишеф, и то от най-острата. При самото издигане на кандидатурата му Бъдишеф се опита да я спре, и направи някои обструкции. Кадий пък беше сред основните, искащи оставката на Бъдишеф като отговор на провала на изборите за Сенат. Дори обяви, че заради ината на Бъдишеф може самият той да загуби изборите в столицата. Сега обаче ето че и той се включи в акцията на лидера си, и то по нелош начин.

-Все по-трудно ще става на Балончо от тук нататък. – каза ефенди – Противниците му се учат. Той може и да си мислеше, че единствен може така изкусно да лъже тълпата.

-Ако има нещо сигурно в политиката, това е, че тълпата винаги може да бъде излъгана още веднъж… - съгласи се Царий.

-И от още някой друг…- заключи Сокологлу.

***

Помъдряването на Бъдишеф обаче не беше единствената заплаха за Балончо. На хоризонта се задаваше фактор, който можеше да се окаже по-опасен. Защото при успех би изсмукал точно от електората на Балончо, докато Бъдишеф си имаше съвсем друга ниша. Освен това този фактор се опитваше да популира за сметка на партията на Балончо като я делеше на добри и лоши, желаейки да я разцепи и да настрои приятел срещу приятеля. Неговите действия можеха да се окачествят като такива срещу по-едри представителите на семейство Котки – направо срещу тигри и лъвове. Самият Балончо засега беше от „добрите” в историите му, но ако се разцепеше партията, точно той – добрият, щеше най-много да пострада.

Този нов фактор се казваше господин Гъмзий и си пробиваше път към политиката чрез непрекъснати твърдения, че не желае да влиза в политиката. Действаше много грубо и агресивно, присвояваше си каквото си поиска, обявяваше се за всеки и за всичко, за една всезнаеща величина, която има право да бъде над всички. Ако скоро сам си присвоеше титлата „Гай” това щеше да е най-малката по мащаб от всичките му провокации.

Та г-н Гъмзий се беше активирал отново в последните дни. Първата му поява преди няколко години беше предизвикала серия от скандали. Човекът умееше да говори добре и да кара хората да му вярват, независимо че всяко следващо изречение казваше точно обратното на предишното. Но тъй като тълпата нямаше качеството да мисли, а по-скоро да приема това, което се опитат да и внушат, то във внушенията Гъмзий беше изкусен – не по-малко изкусен от самия Балончо. Погледната отвън и без предразсъдъци, ситуацията би могла да се окачестви като че някой готви следващата „звезда”, която да заеме мястото на Балончо, когато му свърши времето. Точно така самият Балончо тръгна нагоре във времето на зенита на Царий. Но Балончо не беше склонен да мисли в тази посока, защото подобно на всичките си предшественици, и той вярваше, че е вечен. Дори повече от тях вярваше в това. А Гъмзий беше обикновен проблем, един от всички други.

Новото надигане на Гъмзий стана по същия скандален начин като предишните му надигания. Чрез брутални тези, които звучат интересно и стряскащо. Този път тезата имаше едно особено усилено качество – тя отхвърли повечето от предишните му тези, с което някак си се получи, че Гъмзий отрича сам себе си, и се бори с нещо, което е бил преди. Обяснението беше, че това нещо било умишлено направено така, за да се постигнела някаква тайна цел. Естествено, за интелектуалното ниво на тълпата тази нова конспиративна теория беше достатъчна, за да се опие тя за пореден път, и да слуша с благоговение.

Така след като преди време Гъмзий беше едър бизнесмен, консултант по борба с рушветите и радетел за референдумна демокрация, изведнъж се оказа, че всичко това било просто прикритие. Истината била, че той заедно с безукорно честни пенсионирани агенти на Империята на бледоликите, се опитал да постави началото на нови чисти групи, от специализирани стражари, които от едно малко ъгълче в държавата да започнат да громят корупцията, вкл. тази сред политиците и другите стражари. Те трябвало да започнат голямата чистка на покварата, която ни заобикаля. Предишните прояви на Гъмзий били за да осигури прикритие за идеята, да заблуди корумпираните, и да осигури медийна поддръжка с времето за операцията.

Въпросният проект, обясни Гъмзий, се провалил, заради нерешителността на стария консул Бъдишеф, невъзможността да се опази тайната, и съпротивата на уплашените държавни престъпници по всички постове. Провалът бил завършен с постигането на надмощие в новия консулат на сили, които не искали пречистване, водени от министъра на стражарите – Гай Цветарий. Той бил представител на мафията, и докато бил на поста си нищо не можело да се промени. Самият консул Гай Балоний пък бил от „добрите”, и трябвало да му се помага. Той разбирал цялата ситуация, искал да я промени, но бил ограничен в действията си от „октопода” на Цветарий. Според Гъмзий единственото възможно решение били предсрочни избори, на които хората на Цветарий – вече оплетени в афери, да се изгонят от партията. А за да се осигури стабилност, самият Гъмзий щял да направи партия, която да партнира на Балоний. Разбира се, това правене на партия ставало въпреки нежеланието на Гъмзий да влиза в политиката, но по принуда и в името на общественото благо…

И всичко това, след като само преди няколко месеца Гъмзий беше обявил Старшия консул и Балоний като най-големите мафиоти, които играят в един отбор, и трябвало да се направи всичко, за да бъдат спрени.

Естествено, като всеки човек с мислене малко над това на тълпата, Балончо ясно виждаше поредния политически спекулант, който като всички други, се опитваше да се изкачи на гърба на тия които избута от властта. Но в тази страна важно беше не мисленето над тълпата, а мисленето на самата тълпа. Което доста добре попиваше подобна пропаганда. Така се издигна Балончо, така се издигна Македонеца, така се издигна фон Сидериан, изобщо така се издигаха всички – върху планина от измами. На всяка измама се хващаше определена част от тълпата, и мислейки си, че по този начин е прозряла истината, за разлика от останалата тълпа, тя подкрепяше по някой си свой измамник. Групата на измамниците оформяше актьорската трупа в Сената, и си разпределяше парите от данъците на зрителите. За вече успелите измамници обаче винаги беше неприятно като се появеше конкуренция. Особено такава, която умее да създава добри илюзии. Неприятно беше и на Балончо, не без подкрепата на причината, че този нов илюзионист щеше от неговата част от тълпата да лапне. Докато му „мислеше” доброто и го спасяваше от Цветарий, той печелеше точно от неговите избиратели…

-От къде точно го изровихте този г-н Гъмзий, консуле? – попита Балончо.

-Всъщност аз мислех, че той е ваша рожба, консуле? – отговори Първанаки.

-Но нали вашият спонсор го хранеше, той трябва да го контролира? – каза Балончо.

-Мисля, че стилът му е по-близък до Вашия, а бизнесът с моите приятели е бил доста ограничен, за да го поставят в зависимост. – каза Първанаки.

-Чий човек е тогава Гъмзий?

Отношенията между двамата консули в последно време бяха мирни, което беше леко подобрение, в сравнение с краткия сблъсък, който имаха около проектите на Северния император. Не можеше да се каже, че се обичат, но поне бяха спрели да си пречат. И двамата знаеха, че са конкуренти, но също и, че зависят един от друг. Мандатът на Старшия консул изтичаше след 2 години, и беше много вероятно Балончо да спечели поста му. А самият Старши консул нямаше ясна перспектива какво ще прави след това. В партията си трудно можеше да се върне, а дори това да станеше, тя щеше да е в трагично положение след баталиите между Бъдишеф и опозицията. В Империята обикновено намираха места за излизащи с чест от местната политика хора, но постовете там се раздаваха сега, а след 2 години нямаше да има много свободни позиции. Балончо знаеше, че времето работи за него. Знаеше го обаче и Първанаки, а доста властови позиции в момента бяха под контрола му. И то точно такива, от които зависеше и бъдещето на Балончо. Първанаки доминираше в Магистратурата, а именно от нея зависеше поддържането на героичния образ на младшия консул. Той дойде на власт с обещания за борба с корупцията, което създаде определени очаквания. Те бяха допълнително усилени от първите му действия, насочени към публично заклеймяване на конкретни злоупотреби на Бъдишеф, Сокологлу и Царий. Но на следващото ниво властта минаваше в Магистратурата, която единствена можеше да разследва и осъжда апашите. Ако не го направеше, виновен щеше да се окаже консулатът, така както винаги досега се беше получавало. Една от ирониите на властта беше, че консулите отнасяха вината за греховете на магистратурата, независимо че нямаха никакво влияние върху нея. Просто тълпата очакваше от този, за когото е гласувала, да реши проблемите. Независимо, че с гласуването не им даваше власт да ги реши. Властта беше у магистратите, а сред тях най-голямо влияние имаше Първанаки, който беше назначил всички най-ключови постове. Той и Сокологлу определяха кой да бъде осъден и кой не. И 2 години мандат още бяха достатъчни, за да бъде съсипан имиджът на Балончо. Доколкото той нямаше реални управленски умения, или други политически качества, с които да се укрепи, то имиджът беше основният му ресурс. И затова трябваше да си сътрудничи със Старшия консул, за да не получи пълен бойкот от Магистратурата.

Когато се появи Гъмзий слуховете го свързваха с един от енергийните олигарси, близък до Първанаки. Говореше се, че той се опитвал да помогне на партията на олигарха да влезе в Сената. Това обаче не стана, самият олигарх затъна в проблеми с бирниците, а Гъмзий направи впечатляващия си завой. Ако не го контролираше Старшият консул, не е ясно кой точно го контролираше.

-Чийто и да е, не е наш човек, - каза Първанаки – От наша гледна точка той е вид независим фактор, който може да ни създаде проблеми. Не е бил в политиката, няма и голям бизнес. Няма натрупани видими грехове…

-Единственият му грях реално е, че говори несвързано и непрекъснато отрича себе си. Но това като че ли не му вреди.

-Всъщност всички това правим, но с различно темпо. Всеки от нас на някакъв етап е говорел обратното на това, което е говорил на друг етап. Политиката изисква да говориш атрактивните неща, а не да си последователен в говоренето.

-Все пак, впечатляващо е как го прави буквално в един и същи час, и никой не го забелязва… - удиви се Балончо.

-Има дарба…

-Трябва да възложа на Цветарий да го проучи из основи и да му намери слабите места. Ако няма такива, да му ги създаде. Не можем да допускаме неконтролируем фактор в политиката. Това е опасно за страната.

-Съгласен съм. Ще помогна с моите хора. Мисля, че и Цветарий ще е повече от мотивиран да си свърши добре работата.

-Да, едва ли има по-охулен от него в тази ситуация. Предполагам, че с цялата си енергия ще разнищи Гъмзий.

-Може би ще го направи по-старателно, отколкото би било нормално… - Първанаки очевидно намекна, че подозира, че поне част от приказките на Гъмзий за партията на Балончо са верни.

Балончо нямаше какво да отговори на този въпрос, защото каквото и да кажеше щеше да си навреди. Цветарий наистина имаше силни организационни позиции в партията, което може и да го караше да се мисли за по-важен, отколкото беше. Но това беше просто следствие от не особено бляскавия му интелект, който не му позволяваше да осъзнае, че партията това беше Балончо, и всичко в нея произтичаше само от Балончо. Фактически без Балончо всички в партията бяха абсолютни нули, от което следваше, че никакви интриги вътре не могат да имат успех срещу Балончо, защото всеки успех трябваше да включва Балончо. Цветарий не беше опасен и като такъв беше добър слуга за важното министерство на стражарите. По-добре той, отколкото някой по-умен. Но ако провокациите на Гъмзий всееха раздор в партията, от това щеше да загуби не формалния и, и може би мислещ се за реален, собственик в лицето на Цветарий. Щеше да загуби истинският собственик, в лицето на Балончо.

-Вярвам безпрекословно на Цветарий. – защити слугата си консулът – Всички слухове са измишльотина. Той ще си свърши работата, защото трябва да защити името си, и защото обича да ми служи добре.

-Да, вашите хора винаги обичат да Ви служат добре… - леко иронично каза Старшият консул.

Балончо предпочете да не отговаря на закачката. Неговата игра беше просто да изчака тези 2 години, и да не превръща Първанаки в свой враг. Затова просто замълча и след обсъждането на още няколко по-дребни въпроса разговорът приключи. Нямаше да спори с консула за второстепенни въпроси като лоялността на Цветарий. А и в казуса с Гъмзий двамата консули имаха обща цел, която ги обединяваше – те трябваше да опитомят един безпризорен котарак, който и сам не знаеше какво прави, но като че ли идеално знаеше какво иска…

Продължава...Скоро...

01.11.2009
Добри Божилов
Гай Балоний – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates