Глава 21 – Предателско танго

Сандано лека полека започна да помъдрява. Усети се, че прегръдката на политически мечок като Балончо е убийствена за всеки прегърнат. И докато още имаше силици, започна да се отдръпва. Не много рязко, за да не ядоса консула, но с очевидно намерение за пълна раздяла в дългосрочен план. Консулът не се ядоса, и на този етап не виждаше необходимост да се занимава със Сандано. Но в обкръжението му се ядосаха, защото имаха стари сметки за разчистване с него, а и защото отдръпването му беше и за тяхна сметка, защото се правеха внушения за вътрешни борби в партията и се представяше само Балончо като добър, а мнозина други като лоши. Сандано беше един от най-разпространяващите тези версии, за да може да оправдае разкрачената си позиция хем да гласува за Балончо, хем да е против политиката му. И тези негативизирани субекти се възползваха от случая. Цветарий не би посмял да тръгне открито срещу Сандано, докато той минаваше за съюзник на Балончо. Но дистанцирането даваше достатъчен повод, за да не може Балончо да спре ответния удар. И Цветарий не пропусна да го нанесе. Той „приласка” един от неколцината готови за приласкаване сенатори на Сандано. И тъй като преди това в статута на Сената беше приета разпоредба, по която минималният брой сенатори от една партия беше точно колкото бяха сенаторите на Сандано, то един „приласкан” беше достатъчен, за да остане той без група. И без част от парите, които държавата му плащаше за режийни разноски. Цветарий се подхилкваше доволно, когато Сандано влезе при него…

donation

-Мислиш се за много умен, Цветарий, но много хора не мислят така… – първите думи на Македонеца очевидно намекваха за подигравателния прякор, който се ширеше из народа за министъра на стражарите. Прякорът беше „Мозъка”…

-Със сигурност до момента се справям по добре от теб, агент Сандано… - и Цветарий не остана назад в намеците, доколкото сред тълпите битуваше и мнението, че Сандано е шпионин на тайните служби.

-Ползването на предатели срещу мен вреди повече на вас, отколкото на мен, и скоро Гай Балоний ще го разбере…

-Така ли? Какви предатели…

-Тези, които подкупваш с постове и пари…

-Това е сериозно обвинение. Имаш ли доказ…

-Това не е обвинение пред съд та да ми трябват доказателства. Това е факт, който носи позор за теб, и за човека, който те направи човек…

-Мда, Сандано, съгласен съм, че предателството е позор, но ние не сме предали никого, и мисля, че ти си го изкарваш не на когото трябва.

-Не напразно из тълпите ти се носи този прякор. Не ти стига капацитет да се усетиш, че партията ви се крепи на илюзията, че е различна, почтена и чиста. Тази илюзия най-лесно се руши, особено като я рушите самите вие. Тълпата няма да одобри това да разсипвате други партии с непочтени номера. Вие бутате една тухла при мен, и десет при вас.

Тук възникваше интересният математически въпрос, ако това твърдение беше вярно, кой щеше да се срути напълно пръв. Партията на Балончо беше приблизително 10 пъти по-голяма от тази на Сандано.

-Не мисля, че сме виновни за това, че някой те е предал. Ти си написа сам списъците за сенатори. Какво сме ти виновни ние, че не са ти вярни?

-Всъщност, Цветарий, няма никакво значение кой е виновен, макар че в случая просто се правиш на луд, защото е ясно, че вие подкупихте предателя. Но и да не бяхте го направили, всички подозрения биха водели към вас. Тоест, вие ще отнесете негативите, че сте интриганти и политически развратници.

Думите на Сандано съдържаха голяма доза истина, толкова голяма, че можеше да бъде осъзната дори от ограничените възможности на Цветарий. Наистина нямаше значение кой беше виновен за нещо, ако тълпата щеше да го припише на тях. За миг министърът се стресна, но знаеше, че просто не може да дава назад в тази ситуация. Щеше да се надява авторитетът на Гай Балоний да преодолее този дребен проблем.

-Като говориш за нас, ти говориш и за Гай Балоний. А думата „развратник” е възможно най-обидната за него – за новата надежда на народа, за избрания да промени покварата. Сигурен съм, че той няма да одобри тези думи.

-Аз пък съм сигурен, че ти изобщо няма да му ги докладваш, защото се страхуваш от негативите от този случай и ще се надяваш той да приключи по-бързо.

-Не се страхувам от нищо, най-малкото пък от обвинения в интриги от човек, издигнал се с интриги.

Този път Цветарий уцели „десятката”, защото каза доста тежка истина. Македонеца в миналия състав на Сената беше успял да изпъкне, не без помощта на сенатори-предатели от други партии, които се присъединиха към него и му помогнаха да си направи група, въпреки че такава не беше спечелена на избори. Дори сега предалият го сенатор беше един от същите, които преди бяха предали предишния си господар.

-Този който е предал веднъж, пак ще предаде, - продължи Цветарий – и ти постъпи глупаво като го издигна.

Всъщност Сандано нямаше друг избор, освен да го издигне, защото иначе нямаше с какво да го примами в предишния Сенат. Реално на изборите направи всичко възможно, за да не бъде той избран, но системата за разпределение на гласовете така се извъртя, че точно той влезе. Доста неочаквано, но все пак влезе.

-В миналия Сенат не съм правил никакви интриги. Група сенатори, отвратени от Триумвирата, харесаха борбата ми, и се присъединиха сами. Аз не правя интриги, а се боря за справедливост и законност…

-Така казват всички, които примамват чужди сенатори…

-Ти, Цветарий много си се объркал. Мислиш, че сенаторите ме правят това, което съм. Не е така. Нито в предишния Сенат, нито сега. Хората ме обичат заради това, което правя, а сенаторите ме подкрепят, защото хората ме обичат. Делата ми са първичната сила, а не сенаторите. И като ми разсипеш групата, няма да унищожиш основната ми сила.

Това в общи линии беше вярно, особено с оглед на факта, че почти никой от другите сенатори на Сандано не беше станал известен. Партията му беше силно лидерска, и такава и щеше да си остане. Но по-важното беше нещо друго – партията на Балончо беше с подобен модел.

-Мисля, че си си повярвал повече, отколкото реално струваш, Цветарий, - продължи Македонеца – и вашата партия е същата, и ти си никой в нея. Вашата партия е Гай Балоний, така както моята съм аз. И като правиш глупости, които излагат партията, ти излагаш не себе си – защото нямаш своя стойност, която да изгубиш, а излагаш лидера си. Това няма да му хареса.

Цветарий се ядоса на тази обида и изпусна малко повече гняв, отколкото трябваше:

-Нашата партия не се състои от един човек, и аз несъм никой. Аз съм я изградил организационно от нулата тази партия. Аз направих йерархията и подбрах кадрите и. Аз я контролирам. Аз намерих пари за нея. Аз съм верен безрезервно на Гай Балоний, но това не значи, че съм никой.

Сандано го напуши на смях, но се въздържа…

-Цялата ти организация, йерархия и твои хора не струват нищо, Цветарий. С тях никой няма да гласува за теб. Тълпата е с Гай Балоний, а ти си си никой… Заменим си, и има десетки като теб, с които Гай Балоний разполага.

-Обичаш да хулиш и обиждаш, Сандано, но дълбоко грешиш. Аз не съм толкова лесно заменим. Повечето от сенаторите на партията ни дължат мястото си на мен. Аз ги вписах в списъците. Гай Балоний докара гласовете, но без мен, тези хора нямаше изобщо да са на избори. При нужда, те ще ме подкрепят. Не че ще има нужда, защото не мисля да предавам приятеля си, нито той мисли да ме предава…

Това че Цветарий беше кадрувал в партията беше истина. Зает с политически въпроси в миналото, Балончо беше оставил оперативната работа на него. Реално, в рамките на текущия Сенат, Балончо и Цветарий бяха зависими един от друг. Цветарий можеше да провали Балончо, ако поиска. Така щеше да унищожи и себе си, но все пак имаше тази опция.

-Ако провалиш лидера си, той ще оцелее, и ще се върне с някой от заместниците ти, след нови избори. Ти отиваш в небитието. И точно там ще идеш, след като правиш провокации, които вредят на Гай Балоний.

Истината на Сандано беше дълбоко режеща, и това наложи Цветарий да си изпусне окончателно нервите, и да отговори с не по-малко режеща истина:

-Гай Балоний не може да се върне след нови избори, без мен. Представи си скандала, който ще стане, ако се разцепи партията. Това ще навреди на него повече, отколкото на мен, защото той има поддръжка, която да губи. Кой ще гласува за партия, издънила се след голям скандал? Дори партията да я води Гай Балоний? Бетониран съм, Сандано. Не можеш да ме бутнеш…

-Знаеш ли колко такива като теб изгоряха в последните години? Много надути с малко собствено съдържание.

-То изгоряха и много като теб – много говорещи, без да казват нещо. Твоите приказки не променят моята организация. Приказките са нищо, а организацията е нещо съвсем реално.

-Приказките държат тълпата, г-н Организация. А тълпата определя властта. Разчиташ на губеща карта…

Цветарий не отговори за малко, след това успокои ситуацията.

-Всъщност ти много усложни нещата, Сандано. Отношенията ни с Гай Балоний са перфектни, и няма да се развалят, дори ако бях аз виновен за твоя предател. Дори да има известна вреда за имиджа ни, поради спекулациите, които ще пуснеш по наш адрес, тази вреда няма да е голяма. Гай Балоний няма да я усети. И да я усети, може дори да се зарадва на това, че си уязвен повече, отколкото да се ядосва, че и ние страдаме. Той не е сляп да не види, че искаш да си оттеглиш подкрепата за нас.

Сандано разбираше, че е преувеличил заплахата. Наистина вредата за партията на Балончо щеше да е по-голяма от тази за собствената партия на Сандано. Но като цяло самият размер на вредата щеше да е незначителен. И вероятно – щеше бързо да се изгуби някъде из морето от спекулации, в каквото се беше превърнала политиката, откакто дойде новият Консулат.

-Радвам се, че се изяснихме, Цветарий… Знаех, че рано или късно ще ни удариш, знаех и че няма много да ме заболи от това. Но политиката продължава, и и двамата зависим от нея… Има доста време, в което да разбереш, че си направил дълбока грешка като ни атакува.

-И аз се радвам, че се изяснихме, и се надявам да продължим да работим и в бъдеще заедно в борбата ни с наследството на Триумвирата. – завършекът на Цветарий беше повече от ехиден, намеквайки за еднопосочната помощ, който бяха получавали досега от Сандано, без да му дадат нищо.

Сандано си тръгна и от колата се обади на Балончо:

-Искам среща, Гай Балоний, случващото се е пълно безумие…

-Спокойно Сандано, ние сме още приятели, сега съм край морето, но по-натам ще се видим.

Очевидно засега консулът приемаше страната на Цветарий и затова унижаваше Македонеца. Но той не беше от лесните.

-Аз съм Ви по-полезен от Цветарий, Гай Балоний, и вие като опитен политик трябва да го знаете. Моята група винаги е работела за Вас лично, макар и да не харесваме някои от хората в партията ви.

-Не подценявай Цветарий, Сандано. Той доста добре работи. И обикновено не ме предава… - намекът за очевидно по-лошия кадрови подбор на Македонеца беше очевиден.

-Цветарий работи само за себе си, и Ви лишава от приятели. Така ставате по-зависим от него. Той иска да владее партията ви, и да властва на гърба на вашата популярност.

-Аз го познавам по-добре от теб. Знам му възможностите, знам му и амбициите. Той не е заплаха за мен.

-Но като имате повече приятели сте по-независим от него…

-Аз ще запазя и него като приятел, и другите си приятели. Това че сте се поскарали малко, не ме кара да давам приоритет на един от вас.

Консулът очевидно нямаше да рискува точно сега да се кара с „дясната си ръка”. Дали поради аргументите, изразени от Цветарий, дали поради незначителността на проблема, не беше ясно. Но явно нямаше да се намеси. Сандано каза последните си думи:

-Мисля, че за да запазим приятелството си, е редно да помогнете да запазя групата си. Тези номера с предателите вредят на всички ни.

-Ако някой те е предал, Сандано, няма как да ти помогна, а и не обичам да уговарям предатели за нещо.

-Но той ме предаде, заради Цветарий…

-Ще се разберете един ден с Цветарий, сигурен съм.

-С този…

-Ще се оправиш, Сандано и с групата си, и с другите ми приятели. Ти си способен и умен. Сега трябва да влизам в събитие.

Връзката прекъсна, без консулът да дочака последния отговор на Сандано. Той не се ядоса на това. Всъщност, в днешния ден той не постигна нищо реално. Но постигна нещо, което му беше достатъчно – наприказва се по проблема с най-виновните за него. А приказките не само омайваха приказно избирателите на Сандано, но омайваха и самия него…

Последното, което му оставаше да направи, бе да се чуе с ефенди.

-Здрасти, Сандано, отдавна не сме се чували – отговори Сокологлу.

-Ефенди, нямам думи на възмущение от притворността на нашата политика.

-Мда, предателите са лошо нещо. Радвам се, че отдавна решихме този проблем при нас.

Наистина, партията на Сокологлу беше една от онези, които имаха възможно най-малко проблеми с предатели. Чрез комбинация от добра мотивация и добър подбор на кадрите, ефенди беше изградил стройна пирамида на лоялност. Лоялността беше както отдолу нагоре, така и отгоре надолу. Само и единствено завист у новите политици можеше да предизвика организацията на тази партия.

-Разбирате, ефенди, че ние може да сме политически противници, но има общи ценности, които всички политици трябва да защитаваме.

Всъщност, ако ефенди би бил злопаметен, той не би приел случилото се в последните месеци като просто политическа игра. То не бяха охулвания, то не бяха обвинения, всички се упражняваха на гърба на ефенди, за да спечелят гласовете на тълпата. Сандано беше сред най-напористите. И беше сред успелите. Влезе в Сената.

Но ефенди никога не бе бил злопаметен, а винаги претегляше интереса си. Не му беше изгодно да отказва помощ на Сандано, поради емоционални подбуди. Важно беше той да мине към опозицията, с което да отслаби Балончо, и да може по-лесно да се преговаря с него. Основен принцип в политиката беше да се раздробява и отслабва всяка друга партия, за да няма доминиращи фактори и да могат да се сключват сделки.

-Разбира се, Сандано, има ценности, които всички ние трябва да браним. Не можем да позволим предателите да разрушават проектите ни, които с толкова труд градим.

Това беше очевидно съгласие партията на ефенди да подкрепи промяна в статута на Сената, която ще намали минималния брой сенатори за група. Сламката, за която Сандано се беше хванал, за да спаси парите, полагащи му се, ако има група.

-Благодаря Ви, ефенди. Разбирате, че не бих могъл, въпреки подкрепата Ви, да се откажа от основните си политически послания. Трябва да имаме принципи.

-Спокойно, Сандано. Всеки принцип трябва да има защитник. Не може принцип без защитник. Това не е и в наш интерес. В правото си си да си останеш какъвто си. Дори и като минеш в опозицията…

Това последното беше всъщност важното в думите на ефенди. Принципи, идеологии и приказки – всичко това беше едно. Друго беше реалната ти позиция сред управляващи или опозиция. С тази промяна променяш и цялата политика, от което биха могли да спечелят или загубят, и другите.

-Очевидно се разбрахме, ефенди Сокологлу…

-Да, Сандано, добре е като говорим по начин, по който се разбираме…

Подкрепата на ефенди бе осигурена. Хората на Бъдишеф имаха същия интерес като него, и щяха да подкрепят промяната. Съмнителни бяха Синеухите. Те бяха малка коалиция и имаха интерес да отдалечат границата за съществуване на група. Но пък и бяха конкуренти на Македонеца, и може и да имаха интерес да го оставят известно време без група. Сидериан засега не влизаше в плановете за подкрепа, него щеше да търси последен. Основното в момента, след наличието на подкрепа на опозицията, бяха противниците на Цветарий вътре в самата партия на Балончо. В партията много хора не харесваха окопаването и кадруването му. Там трябваше Сандано да съсредоточи усилията си. Доколкото Балончо нямаше да заеме очевидно твърда позиция, щеше да има свобода всеки да гласува както си иска. Тогава недолюбващите Цветарий можеха да подкрепят Македонеца. Това беше надеждата му. Доста пари висяха „на косъм”…

Но Сандано беше тръгвал и от по-лоша позиция, и беше постигал повече. В миналия Сенат от сам себе си сенатор, и още един приятел в началото, докара до двайсет сенатори накрая. Сега беше с много по-добър начален старт. Сандано не наричаше това „интриги”, защото не можеше да бъде добър в толкова позорно нещо като „интригите”. Това беше просто борба за правилната политика и за правилната кауза…

Продължава…Скоро…

05.12.2009
Добри Божилов
Гай Балоний – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates