Глава 23 – Стражарска драматургия

-Какви ги натворихте със Сандано в последните седмици? – обърна се към слугата си консулът.

donation

-Отбихме неговите удари и защитихме Вашия интерес, Гай Балоний. – отвърна Цветарий.

-Мисля, че подранихме с раздялата с него. Можехме още да го използваме. А и той почти нищо не искаше…

-Но се канеше да мине в опозиция и да дискредитира хора от партията ни.

-И най-вече теб…

-Но, Гай Балоний, нали не мислите, че аз заради себе си…

-Както и да е, Сандано не е важен. Кажи какво направихте с плана? – въпросът на Балончо беше по повод задача, която беше възложил на Цветарий и на група елитни сценаристи, които да подготвят серия от стражарски акции, с които да се отговори на очакванията на народа за борба с апашите. Балончо не искаше да губи фактора, който го направи обичан от тълпата, а в последно време стражарите непрекъснато се излагаха, с което излагаха и него.

-Готов е. Мисля, че добре се справихме. Ето го… - министърът подаде малка папка с листа и продължи – Най-общо, замислихме акция, в която ще поразим най-дразнещата в последно време престъпност, ще я украсим с някои по-дребни нарушения, ще включим главния обвинител като поддържаща роля, и ще „заковем” достатъчно впечатляващи „риби”. Всичко това – пред камери и микрофони.

Най-дразнещата в последно време престъпност бяха робин-худовците, които отвличаха богаташи, с цел откуп, изплащан в полза на различни благотворителни каузи. Най-благотворителната от тях беше за подобряване на жизнения стандарт на безработните апаши. Никой не искаше да взима апаши на работа, и те тънеха в мизерия. Тогава се появиха робин-худовците, които да се погрижат за тези нещастни хорица. Разбира се, въпреки че ставаха симпатични на много народ, те си бяха престъпници, и трябваше да бъдат наказани. Но основният мотив на властта да ги мрази беше, че след всеки техен „удар”, хората все повече им се радваха, и се надсмиваха над неспособността на Балончо да се справи. Един вид – робин-худовците крадяха от рейтинга му. Което той трудно преглъщаше.

Консулът гледаше схемите в папката, слушаше, мислеше, и попита:

-Колко човека ще приберете?

-Психолозите се спряха на 25 до 30 – това е оптимумът между размер и сериозност. По-голяма бандитска група ще изглежда надуто, а по-малка – няма да изглежда достатъчно страшна. Ще ги приберем в малките часове – преди 6 сутринта…

-Искате да влезете в сутрешните блокове на телевизиите – усмихна се Балончо.

-Да, това е идеята…

-Какви са престъпниците?

-Всякакви има – рецидивисти, обирджии, крадци на каруци – много добре се сети един от екипа, че трябва да са с хубави прякори. Така ще изглеждат по-престъпни. Затова избрахме неколцина с прякори, и тях определихме за тартори.

-Кой са прякорите?

-Трима са – Йети, Мускулягата и Мишока…

-Да, знам ги – дребни риби, но прякорите са добри. Браво за идеята.

-Освен това измислихме и хубаво кодово име на акцията, което ще допадне на тълпата.

-Изненадваш ме и все приятно, Цветарий…

-Е, не го правя само аз. Цял екип сме.

-Та кажи името…

-Операция „Смирените”…

-Много добре. Отговаряме на самата същност на предизвикателството им. Те се правят на добри душици, които се грижат за бедните си приятели. Но са едни алчни крадци, които крадат славата ми.

-Да, Гай Балоний, но скоро това ще свърши.

Всъщност нямаше да свърши, защото „Смирените” изобщо никой не знаеше кои са. Готвените за арестуване не бяха никаква група, повечето от тях дори не се познаваха. Но това от журналистите никой нямаше да пита. Едва ли някой щеше да зададе и логичния въпрос възможно ли е да съществува толкова голяма организация за отвличания, доколкото доверие между повече от 20 души трудно се създаваше. Но ударени или не „Смирените”, целта беше друга. Не тях да ги няма, а просто публично да свърши кражбата на рейтинг, като се обяви разбиването на групата. Това не изключваше възможността тя пак да отвлече някой, но и това имаше решение.

-Няма да казваме, че сме преборили напълно робин-худовците. Ще кажем, че сме хванали най-опасните от тях. И че същото скоро очаква и другите. – каза Цветарий.

-Да, няма да се изхвърляме съвсем. Не е изключено и поне временно истинските бандити да се отдръпнат.

-Да, а ако все пак направят нещо, ще кажем, че това е опит да ни провокират, след като поразихме центъра им. Но скоро ще поразим и периферията, и никой няма да се измъкне…

-Добре замислено. Запази тези сценаристи и за в бъдеще, а сега им дай премии…

-Да, Гай Балоний…

-Къде ще включите главния обвинител?

-Ще се появи още сутринта и ще ни похвали. Ще каже, че стражарите много добре са си свършили работата и, че бандитите никога повече няма да могат да мръднат.

-Впечатляваш ме, че сте успели да го спечелите. Дали Старшият консул не ни е помогнал?

-Възможно е, но след като се съгласи, това на нас ни трябва.

За Цветарий беше така, но за Балончо – не съвсем. Ако Старшият консул имаше пръст в тази работа, щеше да му го припомни на някакъв етап и да поиска отплата.

-След сутрешните блокове какво следва?

-Още по време на акциите ще водим оператори да снимат. Ще дадем репортажи, които ще се въртят цял ден. Аз и заместниците ми ще обикаляме по водещите медии цял ден – до полунощ практически.

-Ще бъде много внушително.

-Да, борбата с престъпността има нужда от внушителни действия.

-Готови ли сте с магистратурата?

Това също беше важен въпрос, защото стражарите можеха да арестуват за максимум 1 ден, а с помощта на главния обвинител – и до 3 дни. А тълпата нямаше да погледне добре, ако на четвъртия ден арестуваните се окажеха на свобода.

-Имаме готови магистрати, които ще оставят поне тия, които им посочим като шефове, в кауша.

-Т.е. ще спечелим поне 2 месеца, преди евентуално да ги пуснат. – каза Балончо.

-Да, мисля, че ще имаме това време.

Всъщност за целите на рекламната акция трябваха не повече от 2 седмици. Но и да не получеха масов арест за всички, хората на Балончо имаха готов отговор, който дори беше по-силен от този, ако ги оставеха в кауша. Самият Балончо го беше измислил преди години.

-Разбира се, ако магистратурата се запъне, сме готови и с наученото от Вас…

-Гепихме ги, Пуснаха ги… - усмихнато попита Балончо.

-Да, това е „евър-грийн”…

Никак не беше изключено магистратите да се бяха съгласили да помагат, за да не им се стовари въпросния „евър-грийн” на главите. Нещо, което редовно се случваше преди време, когато Балончо им водеше едни арестанти без никакви данни че са бандити, те биваха освобождавани, а самият Балончо се показваше пред камерите с култовата реплика „Гепихме ги, Пуснаха ги…” Магистратите се бяха научили да дават по някой и друг месец предварителен кауш, за да могат после да си гледат делата при малко по-голямо спокойствие. А присъдите по тези дела излизаха след години, когато никой не се интересуваше от тях. Почти винаги тези присъди бяха оправдателни. Така и вълкът бе сит, и агнето цяло. Балончо получаваше слава тогава, когато тълпата гледаше, а магистратите не си натоварваха съвестта да осъждат без доказателства – но това когато вече никой не гледаше.

-Каза, че имаш и съпътстващи престъпления за по-добро внушение…

-Да, ще налепим няколко етикета. Някои от тях са самите биографии на арестуваните. Но ще бутнем и кражби от лихварски карти, че е по-модерно престъпление.

-Да, нека изглеждат модерни тия апаши. Да види народът, че се справяме и с новите престъпления.

Балончо затвори папката, потупа слугата си по рамото и му каза, че одобрява плана. Слугата каза, че до 3 дни той ще стартира. Балончо отиде при секретарката, за да поосвободи програмата си за тогава, та да може да се появи и той пред камерите.

Същата вечер едно малко произшествие вгорчи настроението и на двамата. Преди дни бяха провели мини-демо акция срещу големи бандити. Бяха хванали част от тях, както съобщиха на тълпата - в момент на извършване на престъпление. И гонеха другите из гората. А един от гонените взе че се обади от чужбина на една медия, за да каже да не го търсят в горите, че кара шейна в планините далеч и от държавата,  и от местопрестъплението, и от момента на местопрестъплението. Заради тази случка „мини-демото” взе да се обръща срещу стражарите.

Но новият план щеше да затъмни този неприятен инцидент и да забие в миша дупка всички критици на властта… 

Продължава…Скоро…

18.12.2009
Добри Божилов
Гай Балоний – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates