Глава 25 – Имперска суматоха

Сокологлу не беше виждал Бъдишеф весел от изборите насам, като покрай перипетиите в партията му, настроението му всъщност непрекъснато се влошаваше. Но днес беше на „седмото небе”, и затова идвайки му на гости, беше донесъл бутилка доста скъпа огнена вода. За разлика от при по-младите и неопитни политици, настроението на Сокологлу не беше често променящо се. То беше стабилно в позитивна насока, което поддържаше постоянно една загадъчна усмивка на лицето му.

donation

-Най-после да видя светлина върху това младо лице. Щастлив си днес, приятелю…- започна той пръв.

-Едва ли ще кажеш, че няма причина, ефенди. Успехът ми е сред най-големите, изобщо постигани в политиката.

-Да, впечатляващо е, макар и да има предимно моментен ефект…

Щастието на Бъдишеф произтичаше от пълния провал на доня Желиния - кандидатката на Балончо за пост в Имперския комисариат. Месеци наред хората на Бъдишеф в Имперския сенат, подпомагани от тези на Царий, подготвяха почвата, за да провалят кандидата, и така да ударят болезнено консула. Но резултатът надмина всякакви очаквания, основно благодарение на усилията на самата кандидатка, която се представи по най-лошия възможен начин и стана за посмешище из всички краища на Империята, та и извън нея. Това, в комбинация с факта, че тя беше наложена на мястото на сравнително добре изкаралата един мандат доня Магления, предизвика пълен срут в уважението на имперските сановници към Балончо. Един вид, той уж смени добрия си човек с друг, който да е по-добър, но се получи точно обратното. През цялото време хората на ефенди стояха отстрани и гледаха, без да заемат категорична позиция, изчаквайки да видят кой ще победи. Това беше един от изпитаните модели на Сокологлу да извлича полза от всяка ситуация. В крайна сметка, и този път той се озова с победителите. Щеше да е с тях, и ако Желиния беше спечелила.

-Мисля, че подценяваш ефекта, ефенди. Изглежда като малка загуба на Балончо, но не е малка. За пръв път го проснахме по гръб – напълно и безусловно. – каза Бъдишеф.

-Така е, и можете да се радвате на това. Голяма част от поддръжката на Балончо се дължи на внушението, че е бабаит, който не може да бъде победен. Сега това е променено и ще му е по-трудно да запази рейтинга си. Но това не е стратегически успех, Бъдишеф. Мисля, че в краткосрочен план, той дори ще спечели.

-Е какво повече от това да направя – ядосан се малко младият бивш консул – бихме се, бихме се, победихме го. Сега трябва да спечелим от това.

-Ти, приятелю, не разбра, а толкова пъти ти казвам, че тълпата не гласува по здрав разум и по рационален аргумент. Тя гласува по емоции. А Балончо е ненадминат в емоциите. Ето сега, виж как използва дори тази кризисна ситуация. Той отново се изкара герой и позитивно мислещ. Изкара се прав, и несправедливо нападнат от подривни елементи. Вие го победихте, но той спечели рейтинг…

Бъдишеф се замисли, и колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че ефенди е прав. Балончо щеше да извлече полза за себе си, дори от провала си. Защото умееше да манипулира тълпата, която не се интересуваше от реалните неща, а предимно от приказките.

Скандалът с Желиния се влачеше вече месеци наред. Той започна след като окончателно стана ясно, че доня Магления е уволнена, въпреки, че Главният комисар искаше да я запази, поддържан от мнозинството имперски сановници. Но Балончо бабаитски каза, че той решава, и реши. В отговор, приятелите на Магления разровиха миналото и настоящето на Желиния, изровиха от там каквото им трябваше, и го дадоха на медиите. Така из цялата Империя започнаха да се появяват публикации, че Балончо се опитва да им пробута апашка съпруга за висш сановник. Данните за конфликти на интереси и близост с мафиоти излизаха всяка седмица. Паралелно вървяха хвалебствени репортажи за Магления, като намекът беше очевиден. Балончо обаче не се впечатли, и наложи Желиния. През цялото това време печелещи от задкулисната игра бяха той и Магления. Единият си пробутваше своя човек напред, а другият – в ролята на несправедлива жертва, трупаше нов рейтинг.

Първото сериозно предупреждение, че се задава голям гаф дойде, след като Главният комисар определи смехотворен ресор за Желиния, далеч по-незначителен от този, на който Магления беше натрупала слава. Кандидатът на Балончо започна да олеква, а в държавата – да му се подиграват. Но за консула очевидно беше по-важно на има свой човек в комисариата, отколкото държавата да има важен ресор. И така предупреждението беше отхвърлено, и инатът продължи. Магления натрупа нови точки дори само от сравнението на двата ресора, демонстриращо далеч по-голямото доверие в нея.

През цялото това време Бъдишеф в опозиция се опитваше да извлече ползи, но те бяха минимални и само сред собствения му актив.

-Излиза, че каквото и да правим, той все печели… - усмивката беше започнала да изчезва от лицето на екс-консула.

-Засега е така. – каза ефенди.

-Тоест – да не правим нищо…

-Както виждаш, това е моят избор, млади ми Бъдишеф…

-Но в политиката трябва да се прави нещо. Страната има нужда от промени. Кой ще я движи, ако всички седим…

-Сега е времето на Балончо да я движи, накъдето и да е това движение. Като правиш неща, които го укрепват, ти удължаваш това време.

-Не мога да разбера как може само той да печели при правенето на едни и същи неща с нас. Той като ни бие, печели, ние като го бием, пак той печели… - възмути се на абсурда Бъдишеф.

-Очевидно го може…

-Но кажи какво да правим, ефенди. Не може да оставим това безумие да провали страната…

-Искаш съвет, преди минавахме за равни… - Сокологлу припомни с тази вметка времето, когато от позицията на консул Бъдишеф се пазареше безцеремонно и с него.

-Разбира се, искам, винаги сме работели добре заедно… - срамежливо отговори Бъдишеф.

-Няма нужда от съвети, момчето ми. Просто гледай. Ако искаш да видиш кои са силните политици, гледай тези, които мълчат.

-Това сте ти, и Старшият консул. Но защо да мълчим…

-Защото, Бъдишеф, думите са храната за величието на Балончо. И неговите, и чуждите. Неговите не можем да ги спрем, но те се изхабяват. Нашите си думи можем да спрем.

Трябваше малко повече време за осмисляне на тези мъдрости. Преди това напълно да стане в главата на Бъдишеф, Сокологлу добави:

-Не сме само аз и консулът тихи. Още един беше тих, и постигна своето.

Бъдишеф веднага разбра. Главният комисар.

Подготовката за провала на Желиния беше извършена от вътрешните и противници. Скандалът беше добре развит по време на изслушването и в Сената, когато на въпросите за корупция и мафия тя отговори с „Не ме питайте”, а на въпросите по същество отговори с различни форми на „Не знам”. Така сенаторите стигнаха до извода, че са им представили кандидат, който крие съмнителните си връзки, и не знае какво да прави по готвения му ресор. Т.е. стигна се до ситуация, каквато рядко се получаваше – някой на 100% да не отговаря на изискванията. Обикновено кандидати падаха за малки липси на качества. Но за пръв път в Сената се стигна до абсолютно уникалния 100% неприемлив кандидат. Това докара пълна бъркотия, в която сенаторите объркани, вместо да отхвърлят Желиния, започнаха да се обвиняват взаимно. Едните твърдяха, че не е възможно да има 100% некадърен кандидат, и всичко е нагласено от другите. А другите твърдяха, че не са очаквали чак такъв провал, и се надявали далеч по-полека да откажат Желиния. В крайна сметка и двете групи си измиха ръцете като не взеха решение, а препратиха въпроса на Главния комисар. Третият мълчаливец.

През цялото време – още откакто започнаха медийните публикации, той мълчеше. И изчакваше. Не беше доволен от Желиния, но не искаше да се конфронтира нито с Балончо, нито със Сената. Така постъпи и сега. След няколко дни изчакване, прати отговор, че нямал възможността да провери изискваните факти. Преди това сенаторите му пратиха въпроса със същия аргумент. Въпросните факти бяха проверими в рамките на 5 минути. Но беше неизгодно на никой на направи проверката и да поеме върху себе си отговорността да отхвърли Желиния. Така вместо за 5 минути да се реши казусът, имперските бюрократи организираха 5 дневна размяна на писма, след които се озоваха в началната позиция – доня Желиния провалена на препитването, и сенатори, които се чудят какво да я правят.

В крайна сметка бюрократичният гений роди идеята за тайно гласуване по въпроса. Така тя щеше да бъде отхвърлена, но без някой да поема конкретна отговорност. Изправена пред подобно унижение, кандидатката сама се оттегли. Главният комисар получи своето. Без да промълви и дума.

Но успехът на Главния не носеше същия актив за Бъдишеф. Защото единия имаше нужда просто от Магления, или от по-добър кандидат. А Бъдишеф имаше нужда от слава. А славата отново беше за Балончо, който изкара цялата работа като антинационална подривна дейност на Бъдишеф и Царий, и успя да убеди тълпата, че той губи своята кандидатка, но страната губи авторитет и уважение. И тълпата му вярваше.

-Не мога да мълча и просто да гледам безобразията на Балончо! – възмути се предшественикът му.

-Може, Бъдишеф, може. Популистът се храни от словесните войни. Това е като да наливаш бензин в огъня. Популистът винаги е на върха като има с кого да воюва. Популистът, Бъдишеф, е като капитан на потъващ кораб, който е увиснал на знамето. Остава капитан и всичко го адмирират, докато потъват. Той потъва едва като потъне и последната мачта – най-високата и част.

-Не можем да го оставим да разсипе държавата и да потънем всички!

-Прав си, не можем…

-Значи трябва да направим нещо.

-Не.

-Как така? – Бъдишеф изобщо не разбираше какво говори ефенди. Започна да мисли, че онзи остарява и изглупява.

Но той доста бързо разсея тези съмнения:

-Държавата няма да загине, Бъдишеф. Балончо не е неин капитан, и тя не е корабът му. Държавата – нашата, е нещо като флот от много кораби, най-големият от които е този на Балончо, той е флагманът. Флагманът са управляващите, но те не са цялата флота. Като потъне флагманът, се избира друг флагман, и флотата си продължава.

-И за да потъне, трябва да му помогнем…

-Но не чрез битки с него. Битките дават енергия на помпите, които изхвърлят нахлуващата вода. С битки забавяме потъването. Трябва да го оставим без враг, и без енергия. Това е решението спрямо популистите. Ако не го научиш днес, ще го научиш с времето…

Бъдишеф се замисли. В момента на най-големия си триумф досега, някак усмивката му изчезваше отново. Не му харесваха тези загуби от спечелени битки. Кипеше му кръвта, искаше победи, и то такива, които го радват.

-Имаш голям опит, ефенди, но на един кораб може и да му се помогне по-бързо да потъне, а не само да му се спират помпите. Убеден съм в това, и ще продължа да се боря. Може консулът да печели дори от победите ми, но накрая и аз ще спечеля.

-Не е изключено и да успееш, Бъдишеф. Аз залагам на изпитания подход. Дай сега да си сипем от огнената вода…

След няколко чашки, усмивката напълно се беше върнала при Бъдишеф.

***

Ако имаше някакъв успех в успеха на Бъдишеф, макар и той да не знаеше за него, това беше че беше изкарал извън нерви Балончо. Той беше много емоцианална и честолюбива фигура, и се ядосваше далеч повече на факта, че са го били в нещо, отколкото се радваше на факта, че е успял да извлече ползи от това. Балончо обичаше рейтинга, но обичаше и да бие другите. И никак не обичаше да губи. Затова и още в процеса на скандала се закани, че ще отмъсти на враговете си, и още десет пъти ще ги бие, за това незаслужено унижение, което нанесоха на доня Желиния. Но като дойде пълния провал, унижението беше и за него. Не външно, а вътре в самия него. Изгаряше го истината, че са го надиграли. И се ядосваше. Изкара си го на Царий…

-Не можа ли да я озаптиш тази Магления. Гледай какви ги натвориха заради нея…

-Балончо, тя също има право да се бори, както и ти – отговори Царий – Политиката не е монопол на един човек.

-Но излагат страната.

-Това си е техен избор. Те твърдят, че ти си изложил страната с неподходяща кандидатура.

-Ти май им симпатизираш. И твоите хора се включиха в саботажа.

-Има известна разлика между моите и твоите хора. При мен има голяма свобода, и те си решават какво да правят. Аз не нося отговорност за действията им. Но бих казал, че са оправдани, след като ти без аргументи уволни Магления. Чувстваха се длъжни приятелите и да я защитят.

-Магления, Магления, само това чувам. Няма да я номинирам и сега. Ще намеря друг кандидат.

-Балончо, казвал съм ти, вие с Магления сте мои рожби. Обичам ви и двамата. Защо не работите заедно? Тя няма нищо против…

-Защото за моите хора аз си отговаря, и трябва да са послушни. Магления е независима, и ми е конкурент. Луд ли съм да я подкрепям…

-Магления ще ти е конкурент тъй или иначе. Не е ясно дали е по-добре да е тук, или в Империята. Но щеше да е добре да сте добронамерени конкуренти, а не непримирими врагове, в каквито ще станете сега.

-Забрави за Магления. – отсече окончателно консулът.

-Тя ще ти напомня всеки ден за себе си… - усмихнато каза Царий.

-Сега трябва да търся нов кандидат…

-Не просто трябва да търсиш. Трябва да не се провалиш втори път, защото втори провал в Империята ще съсипе дори теб тук, и въпреки рейтинга ти.

-Да, така е… - инстинктът за самосъхранение на Балончо бързо го накара да разбере заплахата.

-И мисля, че ще си затруднен да намериш верен човек, който и да не се провали…

Донякъде думите бяха подигравателни, но бяха верни. Балончо беше силен лидер и контролираше добре партията си. Но го беше постигнал с цената платена от почти всички други себични лидери – заобикаляйки се с некадърници. За да не застрашават властта му, всички около него бяха доста по-глупави от него самия, макар и самият той да не беше сред най-умните. А в Империята сенаторите бяха безмилостни, и трябваше да им се прати умен човек, който да се справи. Опитът с Желиния беше провален, предпазният бушон беше гръмнал, и втори неук, но верен партиец, не можеше да иде в комисариата. Магления беше перфектната кандидатура, която можеше да се разправи с всяко сенаторско заяждане, и да приключи темата. Но нямаше шанс да направи такъв компромис Балончо. И трябваше да търси друг. А това на по-прост език значеше, че трябва да е някой, която също като Магления, няма да му бъде верен, защото нямаше да е от партията му, и щеше да умее да мисли.

-Първия път имаше шанс да пробваш с верен слуга, но той не се справи там, където теб те нямаше да му помогнеш – каза Царий – вторият шанс не е шанс, а е закон, който те задължава да не се проваляш. Трябва да направиш компромис.

-Ще го направя… - каза ядно консулът – но Бъдишеф, и твоите хора, и самата Магления, ще ми платят за това. Ще ги размажа…

-Мисля, че допускаш грешка, Балончо. Трябва повече мъдрост, и по-малко емоции…

-Каква мъдрост, просто ще си платят…

-Те вече си платиха. Ти доста добре извлече максимума от ситуацията. Сега си още по-популярен.

-Но ме унизиха.

-Важна е печалбата. Бъдишеф е лошият. Мисля, че дори Магления загуби, защото тя печелеше само докато го имаше сравнението с Желиния. Сега ще загуби, а може да загуби и допълнително, ако я натикат в отбора на подривно действалите. Ти печелиш от това.

-Прав си, че се измъкнах, но не обичам да ме поставят натясно и да ме изнудват.

-Това е политиката, всеки си се бори…

-И аз ще се боря, и ще им го върна.

-Не разбираш ли, Балончо. Това е грешката ти. Ако тръгнеш да им го връщаш, ще загубиш. Ще им дадеш сили. Правилното е да си мирен, уравновесен, и да оползотвориш максимално симпатиите от това да си жертва, която се бори за народа. Ако се сбиеш пак, и тръгнеш да мъстиш, ще загубиш това. А мисля, че това спечелено напълно компенсира това, че няма да имаш чисто свой човек в Комисариата. Губиш навън, но печелиш вътре. Не захвърляй тази вътрешна печалба.

Балончо се замисли малко, и прозря истината в думите на човека, който го направи човек. Но яростта кипеше и бързо затули здравия разум.

-Защо ми казваш всичко това. Аз те победих, изхвърлих те от играта. Ти си ми противник. Ти не спря хората си от саботажи, а можеше да го направиш, дори въпреки свободата им. Защо ли ми изглежда съмнително да си загрижен за мен?

-О, Балончо, аз не съм загрижен за теб. Загрижен съм за своя интерес. А има възможности в бъдеще моят интерес да се реализира и чрез работа с теб. Затова не съм ти безогледна опозиция като Бъдишеф.

-Вие със Сокологлу сте едни хлъзгави змии…

-Приемам това като комплимент, защото е изискване на добрата политика…

-Аз обаче не съм змия и няма да се хлъзгам. Ще вървя направо и ще бия враговете си.

-Доста постигна така, но както виждаш, сега се и провали с този подход.

-Това не значи, че подходът е неправилен. Винаги се допускат грешки. Но подходът може да ги преодолее.

-Както искаш, Балончо, аз предпочитам по-умерения и изпитан подход.

Но Балончо вече не го слушаше. Извика консулския глашатай и му нареди да възвести на народа, че доня Желиния остава в екипа му и ще участва активно в управлението на държавата. Още първата битка щеше да бъде там, където Бъдишеф си мислеше, че е победил.

-Очевидно ще се биеш по най-директния начин, Балончо. Подхващаш най-болното място.

-Да.

-След като направи това, ми се струва, че яростта ти започва да спада. Решението е взето и вече върви.

-Спада наистина, чувствам се добре, че правя нещо.

-Понякога е добре просто да има търпение, да се изчака…

-Не и сега.

-Но като започна вече войната и това те отпуска, дай да полеем и новия ти поход. Да върви по огнена вода. Царий извади една бутилка…

Балончо осигури чашите. Скоро усмивката се върна и на неговото лице.

Това беше перфектният ден, в който двамата основни противници се заканиха да правят това, което им допада всеки спрямо другия, и то точно съвпадна с допадащото на другия. Предстояха горещи времена. Точно като огнената вода, от която сега черпеха щастие… 

Продължава…Скоро…

19.01.2010
Добри Божилов
Гай Балоний - Политическа сатира в реално време...

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates