Глава 28 – Късметът на глупеца

Сянко напълно неочаквано, и поради собствената си глупост, получи шанс за спасение. Беше се отчаял напълно, защото хазната беше в плачевно състояние, всичките му опити да я напълни, се проваляха, и неминуемо го наближаваше съдбата на логичната първа изкупителна жертва при държавен фалит. Ситуацията никак не беше добра за него, защото напълно объркваше кариерните му планове. Той си имаше хубава служба при бледоликите, и дойде тук, защото с известен стаж като ковчежник в треторазрядна страна, след това можеше да се издигне в основната работа. Доста негови колеги бяха разиграли тази схема и го бяха поизпреварили в повишенията. Та тъкмо и той да направи същото, и вместо да изпише вежди, взе че избоде очи. Защото провал като ковчежник на треторазрядна държава означаваше проблеми и загуба на позиции в основната служба. А в нея толкова години беше инвестирал, толкова усилия... и сега всичко да пропадне...

donation

Но все пак, спасението дойде изневиделица. Объркан и уплашен, че скоро ще го уволнят, той се яви в едно предаване, където нещо му „падна пердето”, и изприказва повече щуротии от стандартната си програма. Една от тези щуротии беше намек, че Старшият консул се е нагушил с много държавна пари, и си е накупил имения из цялата Империя. Сянко не искаше да се заяжда с Първанаки, най-малкото точно сега му трябваха още врагове. Но водещите така подкараха нещата, и той не внимаваше много какво говори, и се стигна до гафа...

Старшият консул се разгневи на тези шегички с имотното му състояние, защото не обичаше някой друг да рови из имотите му и да преценява какво е законно и какво не. Той излезе с остра реакция като поиска или Сянко да докаже, че имотите са купени с крадени пари, или да напусне поста си. Не пропусна да намекне и за липсата на пари в хазната.

Сянко напълно се паникьоса, защото очевидно освен Балончо, който му беше вдигнал мерника, и освен опозицията, която ежедневно го обявяваше за некадърник, сега в списъка на искащите оставката му се нареди и Първанаки. Катастрофа...

В опит да спаси положението, в който и самият той вече не вярваше, той поиска аудиенция при консула и беше приет. В разговора си изслуша едно тежко „конско”, а собствените му думи бяха слаби и примирени, демонстриращи пълен отказ от борба. Нямаше сили дори да се ядоса на собствената си глупост да остави сладкото местенце при бледоликите и да дойде да се занимава с финансите на тази забравена от Бога провинция...

Но после – след всяка тъмнина идва светлината. Сянко получи шанс да се спаси, благодарение на личните игрички на тия над него...

Добре разбирайки неизбежността на изгонването му, Старшият консул реши да се възползва и да си припише заслугите за самото изгонване. Добре му дойде глупавото изказване за имотите, което използва, за да контраатакува. А уплашеното поведение на ковчежника по време на срещата му даде един идеален запис на разговора, който той хвърли на медиите. Разгромът беше пълен, Сянко на дъното, оставаха само формалностите...

Но тази акция ядоса максимално Балончо, който обичаше да решава сам нещата, и народът да вижда, че той ги решава. Че той назначава, той уволнява, и той установява грешките, и наказва. Тази система безотказно му носеше рейтинг. Такъв трябваше да донесе и предстоящото уволнение на Сянко. Наместването на Първанаки в играта и превръщането му в основен искащ уволнението, поставяше младшия консул във второстепенна позиция. Което означаваше, че самото уволнение ще работи срещу него, вместо да му донесе слава. Балончо фактически изпадна в капан – ако уволни Сянко, да изглежда, че се е провалил и Пъванаки му е посочил грешката, а ако не го уволни – хазната да продължи по стария начин, и очевидно дори да не направи опит да я понапълни. Подобни ситуации го изнервяха максимално, а в такива случаи у него властваше преди всичко гордостта. Т.е. нямаше никакъв шанс да се преценява кое е по-малкото зло, а решение ставаше онова, което запазваше гордостта. Т.е. оставането на Сянко, и браненето му до последно. Така от дъното на падението си, Сянко изведнъж се оказа в хубавата позиция да оцелее, та и дори консулът да е принуден да работи за него, за да свърши неговата работа и да спаси положението.

Хаосът стана пълен, след като в опит да блесне пред лидера си, Цветарий предприе координирана атака срещу Старшия консул като поиска неговото оттегляне, заради това, че пратил поверителен разговора на медиите. Тази акция не беше съгласувана с Балончо, но го въвлече във фактическа война с Първанаки, от която нямаше как да избяга. Така от серията злополучни ходове на Сянко излезе нов шанс за Сянко и война на тия над него, която правеше невъзможно поне текущото уволнение на Сянко. Още няколко месеца, и още нещо много важно – можеше на някакъв етап сам да се оттегли, „в името на националното съгласие”, а не да бъде уволнен. Което да изкара работата му успешна, и да го върне в началния замисъл за кариерата при бледоликите.

Тези нови светли перспективи пред ковчежника обаче никак не радваха шефа му, който беше в едно от най-ядосаните си състояния от началото на мандата си. Разговорът с Първанаки нямаше как да бъде спокоен...

-Много, много, много грубо действате, консуле, и нарушавате взаимно изгодното ни примирие...- каза Балончо, веднага след като писарят напусна кабинета на Старшия консул. Този разговор нямаше да се записва и да ходи при журналята.

-Вие също през цялото време това правите, консуле, а сега се сърдите, че и други си играем на политика...- отговори Първанаки. Намекът не беше никакъв намек, а беше чисто сочене с пръст на факта на ежедневния популизъм на Балончо, който превръщаше всяко едно събитие в общонационална новина във възхвала на младшия консул.

-Това, консуле, са игрички с хазната, която може да отнесе и двама ни. Не е игричка на политика. Трябва отговорност... - всеки политик се позоваваше на отговорността, когато трябваше да докара собствения си интерес като всеобщ. Но след толкова време по върховете на държавата, Първанаки добре познаваше тези прийоми.

-Съгласен съм с това, с хазната шегички не бива, и затова трябваше по-сериозен човек да сложите там. А дори да допуснем, че сте сгрешил в началото – можехте да го смените още след първите, и далеч по-безобидни, гафове. Като няколко пъти го спасявате, вместо да го изгоните, вие направихте позицията му все по-силна, а уволнението все по-голямо признание за провал от ваша страна. Но тъй като уволнението  е неизбежно, след като пропуснахте шанса да го направите изцяло сам, какво сега се сърдите, че и друг ще спечели нещо от него.

-Не мога да уволня ковчежник на първия месец и заради необмислени приказки. Той е още във времето, в което има право да говори глупости, защото минава за новобранец. А и уволнение на ковчежника винаги клати целия консулат.

-Да, само едно нещо го клати повече – провалът на ковчежника...

-То не е само той виновен, но виновен или невинен, той си е мой човек, и аз ще си решавам какво и как да правя с него, и кога да го махна...

-В политиката няма частна собственост. Всичко е на който си го вземе...

-Разбирате ли консуле, че сега ни вкарвате във война, от която няма как да избягаме? И на всичкото отгоре, спасявате Сянко, когото не мога да уволня...

-Войната я запали Цветарий, който прекали в опита си да ви се подмаже.

-Е какво да прави – вие направихте на посмешище Сянко. Това е ковчежникът на държавата, вторият по важност пост в консулата.

-Можеше да удържи емоциите си. Сега ще се замеряме с обвинения пред журналята, и ще занимаваме институциите...

-А през това време ще фалираме заедно...

-Ако не искате да изгоните Сянко, оградете го от заместници и съветници. Направете поста му формален.

-Вече съм го направил, още преди месеци, няма вече накъде.

-Ако е така, значи и екипът изцяло не се справя…

-Вие очевидно никак не ни обичате, продължавате да се заяждате с нас.

-Аз да съм говорил за имотите ви, или за тези на доня Цветолика?

-Но, консуле, преплитате нещата, нашите имоти са напълно законни…

-Моите също…

Балончо за малко изгуби способност да каже нещо. После го подкара по-спокойно…

-Трябваше да простите на Сянко и да си затворите очите. Той непрекъснато казва нещо, и никой не го слуша. Сега го направихте герой…

-Вижте консуле, на никой не му е приятно да говорят за имотите му. С толкова усилия и аз, и вие сме си заслужили това, което имаме. И с вас могат да се заядат, но чул ли сте някой мой човек да го направи? Мълчим си, и очакваме и вие да си мълчите. Винаги е било така, и така и ще бъде. Не трябва да се изтребваме взаимно, защото тълпата отдолу само това и чака, за да ни разкъса. Сянко е глупав и изобщо не спази това правило. Той нито знае нещо, нито има доказателства. Но просто иска да е интересен. И така вреди на всички ни. Затова и заслужава съдбата си, а вие и вашите хора заслужавате да отнесете част от вината му, ако продължавате да го покривате. Сянко трябва да си иде, дори само затова, че не спазва правилото да си трае. Не можем да позволим на слугите да топят господарите си.

-Това е точно така, но…

-Няма „Но”, Балончо… Взаимното уважение и пазенето на чуждите имоти са в основата на всичко. Ти си толкова уязвим, колкото съм и аз, колкото е Сокологлу, колкото са собствените ти сенатори. Някои теми не могат да се засягат, дори да са примамливи. Политиката е и търпение, а не само екшън… Разбра ли сега главната причина да постъпя така със Сянко? Не е просто, за да ти взема от славата. Правя го, за да опазя правилата, които пазят всички нас…

Старшият консул беше абсолютно прав и нямаше какво да му се отговори. Наистина, ако се тръгнеше по тази линия, щяха да окапят и фирмите на Балончо, и имотите му, и тези на любимата му, и на целия антураж около него. Действия като тези на Сянко застрашаваха целия управляващ елит. А на всичкото отгоре, беше и доста зле в пълненето на хазната…

-Не мога да намеря аргументи срещу думите ви, консуле, но обективният факт е, че всички заедно докарахме нещата до укрепване на Сянко. Той ви охули, той не може да ми докара пари, а сега трябва да го търпим и двамата, и публично да се караме помежду си.

-Балончо, ни най-малко не ме тревожи това, че ще се поскараме публично. Това е присъщо на политиците, и върши работа пред тълпата, която обича шоуто. Важно е, много е важно, Балончо, друго – да не ритаме в устоите на системата и да я клатим с необмислени думи. Системата е наша, и работи за всички нас. А думите понякога са много опасни…

-Прав сте, консуле. Бих ви се ядосал, че сега на мен се карате като на Сянко, но всъщност сте убийствено прав. Ще оправим нещата, макар и да ни се наложи да хвърлим излишни усилия в предстоящата „война”…

-Добре е, когато се разбираме, Балончо. Колкото повече оцелееш в политиката, толкова по-добре ще се разбираш с другите, повярвай ми…

В крайна сметка от случващото се като че ли всички щяха да се окажат доволни. Сянко спаси кариерата си. Балончо получи полезен урок по политическа коректност. А Старшият консул постигна поредната конфронтация, която да припомни, че все още е в играта, което в тази игра винаги водеше до вдигане на популярността.

Продължава...Скоро...

07.03.2010
Добри Божилов
Гай Балоний - Политическа сатира в реално време...

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates