Глава 29 – Времето на честните

С времето ситуацията в хазната все повече се влошаваше. Властта практически се крепеше на спестяванията оставени от Бъдишеф, което будеше неприятни усещания у новия консул. Бай Добрий се беше превърнал в „черна станция” и непрекъснато предвиждаше разни проблеми, за да обере след това славата като се случат. До момента нямаше „празно”. Старшият консул мина на „стенд бай”, хитро използвайки провокациите срещу себе си от страна на партията на Балончо, като повод да не се ангажира със сериозните трудности. Наближаването на неизбежния край на парите създаде ситуация, в която започнаха отвсякъде да се появяват идеи какво да се прави. Предложенията бяха многобройни, но нито едно от тях, предвиждащо някаква жертва от някой, не намираше подкрепа. Системата да се пускат пробно слухове, за да се види реакцията по тях, преди да се предложат за политика, започваше да се претоварва вече. Защото практически нито един слух не биваше приеман да стане политика. Бай Добрий се включи на страната на абсолютно здравия разум, като предложи съвкупност от мерки, които биха излекували поне основните болежки на държавата. Единственият проблем беше, че тези мерки не бяха атрактивни за избирателите. Бай Добрий можеше да си позволи да съветва, без да носи пряката отговорност, и без да рискува да изгуби избиратели, доколкото изобщо нямаше такива. Но Балончо трябваше да мисли и за мнението на тия дето гласуват. А то беше отхвърлило еднозначно и мерки, далеч по-меки от тези на Добрий. Най-убийственият коментар на Добрий обаче, такъв пронизващ като с нож право в сърцето, беше заключението му, че е дошло времето на честните управници.

donation

Когато държавата е в криза, няма излишъци, хазната е празна, и парите не стигат дори за неизбежните разходи, тогава не оставаше почти нищо за управниците. Нямаше какво да разпределят и усвояват, нямаше проекти и поръчки, които да възлагат на свои хора, и да делят печалбите с тях. Т.е. в криза изчезваше изобщо изгодата от това да управляваш. Властта се превръщаше в бреме и трудност, и можеше да бъде атрактивна единствено за хора, възприемащи я като призвание и неинтересуващи се от облагите и. Накратко, кризата беше „времето на честните”. Това само по себе си беше крайно нечестно спрямо сега управляващите, които бяха взели властта при други условия и очаквания. Изборите не бяха в такъв банкрут и имаше очаквания, че победителят ще седне на щедрата трапеза, на която се радваха Бъдишеф и Сокологлу. Много хора бяха тръгнали след новия победител с това очакване. Сега те бяха излъгани, и с право се чувстваха ощетени. А Добрий окончателно се изгаври с тях, като изкоментира и, че в криза и нечестните стават честни, защото няма какво да лапкат…

Сянко се чувстваше като чучело. Авторитетът му беше напълно разбит от баталиите със Старшия консул. А един ковчежник не можеше да си върши работата, без авторитет. Държавите бяха така организирани, че всички министри работеха харчене на пари, а само един работеше изкарване. Обикновено този един имаше неформалната власт да ограничава разходите на всички други. Но това не можеше да го направи министър без авторитет. Сянко също се включи в пускането на слухове, за да опипа почвата къде може да реже разходи. Точно в този случай се получи и най-парадоксалната реакция. Реагираха не само потенциално засегнатите, но и министри в консулата. Двама от тях дори излязоха на протест. Министри протестираха срещу собственото си правителство, част от което бяха. Разбира се, тази държава познаваше и по-големи абсурди, така че такава дреболия не можеше да изненада никого. Но Сянко не получи решение. Сред протестиращите се нареди самият Цветарий, който вместо да търси как да спести от разходи сред стражарите, отиде да подкрепя самите стражари, застрашени от намаляване на надниците.

Балончо се беше оттеглил във висините и не вземаше отношение по никакъв въпрос. Той дори тръгна на екскурзия из чужбина, точно в разгара на най-големите спорове за необходимите мерки.

Фактически политиката започна да се формира на улицата по модела някой извиква нещо, другите се надвикват за и против, и накрая шумотевицата удавя изобщо всяка идея. Сянко се превръщаше в статист, който само наблюдава какво става и отмята на един лист поредната отхвърлена мярка.

В тази ситуация беше поканил на чай стария си приятел Джорджий, с когото имаха общи виждания за стопанската политика, и който беше един от последните, които все още го подкрепяха в това отдало се на омраза общество. Джорджий беше от кастата на философите – група умни младежи и девойки, които обичаха да разсъждават на глас по интересни въпроси, и с това самите те да стават интересни. В интерес на истината, през времето бяха успели да стигнат и до някои интересни идеи. При съставянето на консулата, Сянко покани Джорджий за заместник. Но онзи се оказа достатъчно умен да не се навира между шамарите в най-неподходящия момент. Остана си на старата философска работа, и сега ставаше все по-голяма звезда, канен навсякъде да коментира, като независима страна. Коментирането тия дни беше златна работа, за разлика от тежестта на това да прокараш някоя мярка.

-Друго чакаше от тази служба, нали приятелю… - каза Джорджий, отпивайки глътка от чашката си.

-Доста се натопих, вярно. Голям гаф в живота ми. – каза Сянко – можех да съм си сега на рахат при бледоликите, и да давам идеи, подобно на теб.

-Да, даването на идеи е хубава работа…- усмихна се Джорджий.

-Особено когато нито една идея няма шанса да бъде приета…

-Мда, тогава всеки ден се появява пазар за нови идеи…

-Чудя се вече дали да не си подам оставката. Реално нищо не мога да направя. Гай Балоний мълчи по трудните мерки, а Старшият консул си го изкара на мен, заради целия консулат. Не мога да отрежа разходите на никой, а приходи няма. Превърнал съм се в счетоводител.

-Както сте го подкарали, скоро всички ще идете в оставка. Ще ви я гласуват липсващите пари.

-И кой ще дойде…

-Знам ли? Не се интересувам от политика.

-В тази държава никой не иска да направи крачка назад. Всяка идея за икономия се посреща на нож. Няма и консул, който да заеме твърда позиция, и да отстоява нещо.

-Да, впечатлявате как отстъпвате практически на всеки протестиращ. Вече сте в спирала, от която може и да не излезете.

-Прав си, приятелю. Първо отстъпихме на лечителите. После на стражарите и войскарите. Сега даваме заден и на чиновниците. Създадохме практика, от която ще се възползва всеки следващ.

-Всеки следващ ще се позове на прецедента и ще каже „няма ние да плащаме”. И няма какво да им кажете.

-Така хазната ще фалира. Чудя се дали не е по-добре да се махна сега, макар и да съм в лоша позиция за връщане в старата кариера.

-Има разум в това. С времето по-зле ще става. После може да си в още по-лоша позиция.

-Ех, как се излъгах да се хвана на това. Но убедителен беше Гай Балоний. Толкова убедителен е.

-Да, убедителен е. Убеди цял народ.

Сянко получаваше урок в реални условия, който очевидно не беше успял да научи след двайсет години като съветник. Работил в близък контакт с политици, можеше от чуждия опит да се е поучил, че политиката е непредвидима работа, и че правилните решения не винаги са приемливи. Но не се беше случило така, и сега се учеше да плува направо „в дълбокото”.

-Както сте го подкарали, не само ще фалирате, но ще го направите и по най-губещия начин…- каза Джорджий.

-Ако зависеше от мен, нямаше да имам милост и към най-твърдите мерки.

-Но никак не си в позиция да защитаваш твърди мерки.

-Практически никакви мерки не мога да защитя. Единственото, което можем да прокараме, е нещо където няма да има протести. Но не се сещам за нищо такова, което да е поне неутрално като ефект. Сещам се само за безумия.

-Ако нещо е неутрално като ефект, няма смисъл от него. Но наистина, нямаш дори неутрални мерки под ръка.

-Пътят, по който вървим, ще ни отведе в някакви мерки, срещу които няма начин за бърза организация на съпротива. А те правилните мерки са точно тия, при които има съпротива, защото някой ще бъде лишен от нещо.

-Вие реално ще я докарате до някоя глупост, от типа на увеличаване на някой данък, срещу който няма как веднага някой да се вдигне. А новите данъци само ще досъсипят и без това съсипаното стопанство.

-Всъщност бутат ме не само към данъци, а и към нови дългове.

-Дълговете са най-лесните пари – уреждат всички текущо. Не уреждат само тоя дето после ще ги плаща…-съгласи се Джорджий.

В последните дни се беше стигнало до уникален консенсус между синдикати, фирмаджии и чиновници, които се обединиха около една всеобщо приемлива мярка – държавата да изтегли заеми и да плати с тях на всички по време на кризата. Всички бяха доволни. Чиновниците щяха да разпределят парите, фирмаджиите да получат поръчки, а синдикалните членове – заплати. В преговорите не участваше данъкоплатецът, който след време щеше да плаща сметката. Една идеална мярка, незасягаща никой избирател пряко, и приемлива от всички.

-В крайна сметка ще стигнем до лудостта да вържем бюджета като натрупаме дълг и доубием работещите с нови данъци. Следващият консулат няма да има нито държава, нито население, което да управлява.

-Да, а ти ще влезеш в списъка на провалените ковчежници, които не са се преборили за икономии, а са разорили всичко с щедростта си.

-Толкова години градя имидж в обратна посока, а сега…

-Неведоми са пътищата на съдбата.

-Да се надяваме, че ще паднем от власт, преди най-лошото да дойде. Така ще се спася, без да изпадам в позор от лична оставка.

-Пожелавам ти да паднете възможно най-бързо.

Обществото очевидно изпадаше в ситуация, в която дългът се превръщаше в благодат, данъкът – в мечта, а падането от власт – в политическа цел. И, както и беше логично да се очаква – всичко ставаше сред ръкопляскания…

Докато ковчежникът оплакваше най-голямата грешка в живота си, дясната ръка на консула се готвеше да защити окончателно бюджета си, независимо има ли хазната пари или не. След като демонстрира съпричастност с протестите срещу собствената си власт, Цветарий събра на съвещание водещите стражарски старейшини, заедно с профсъюзните донове…

От месеци напрежението сред униформените нарастваше, основно защото кризата драстично свиваше възможностите им да изкарват пари на реалния пазар. Клиентите им обедняваха и даваха все по-малко, пазаряха се, или изобщо не даваха, и приемаха да ги глобяваш и наказваш. Нямаха милост униформените, глобяваха. Но глобите отиваха в държавата, а не у тях. Пазарът на услугите им изчезваше. Това значително сваляше жизнения стандарт на всички. И сега идеите на Сянко за икономии пък напълно вбесяваха състава. Да бяха направили тия икономии преди време – като вървеше другия бизнес, нямаше да се усетят. То тогава някои стражари можеха да се откажат и от цялата си заплата, и да работят само на каквото сами си изкарат. Но сега… Всички осъзнаваха че във времето на честните, трябва с всички средства да се бранят честните доходи на стражарите.

-Приятели, друг път сме спорели, и пак ще спорим. Но сега има обща заплаха пред нас – ковчежникът иска да ни намали бюджета. А консулът нито го подкрепя, нито то възпира.- започна министърът.

-Значи всичко ще се реши от това кой най-добре си изиграе картите, - каза един от старейшините – началник на столичните стражари.

-Така май се оказва – всички ще дърпаме чергата, и кой каквото откъсне от нея… - очевидно министърът не си правеше илюзиите, че общата държавна черга ще оцелее, и приоритет беше най-голямо парче да остане у него.

-Немислимо е да се налагат данъци на стражарите, - каза един от профсъюзните донове – държавата трябва да храни стражарите, а не стражарите държавата.

-Това е толкова просто и логично. Как може на някой да му мине през ума обратното…- съгласи се един провинциален старейшина.

-Сянко гледа по-лесното – да ореже къде каквото може. Не ще да изкара повече пари и да ги раздаде на заслужилите. – обясни Цветарий.

-Точно така, това е правилният подход – повече пари, за да има повече за всички, а не по-малко, за да има по-малко за всички. Този Сянко е с извратени разбирания. – каза профсъюзният дон.

-Какво му коства да вдигне още малко данъците, и ето ги нашите пари… - вмъкна се трети старейшина в разговора.

-Ами да, - каза четвърти – то стражарите на места хранят цялото селище. Само ние останахме на заплати, и колегите от войската, учители, чиновници. Ако нас ни няма да си харчим заплатите, кой ще храни всички частници там. Селищата ни ще загинат. Затова трябва дори повече заплати да ни дадат, а не по-малко.

-Защо не кажем това пред народа – ще ни разбере? – попита един друг профсъюзен дон.

-Няма да разбере – каза Цветарий – лъжците и спекулантите са по-добри в приказката от нас. Ще ни обявят за паразити, които само ядем от парите на честните данъкоплатци. И тълпата ще повярва. Те вече са го направили това. И затова стигнахме до данъци върху стражарите.

-Но то тия хора са луди -  нали държавата плаща на стражарите. Ще облага собствените си плащания ли?

-Така било правилно, и тълпата вярва. Всъщност не е правилно, и затова сме се събрали – да измислим как да си запазим полагащото ни се.- каза министърът.

-Трябва да затворим устата на Сянко, и да не му дадем и гък да каже… - обяви един старейшина.

-Да, давайте да арестуваме някой негов близък, или да започнем разследване, и да го държим в шах.

-Е, не може така – Гай Балоний ще ни скастри защо министрите едни други се дръгнем. – отдръпна се министърът.

-Може да не го обявяваме и да правим скандали. Просто Сянко да знае, че ни е в ръцете.

-Вижте сега, не Сянко е проблемът. Той си трае вече, а и Старшият консул добре го наряза. Но Сянко има празна хазна, и трябва или да събере пари, или да реже. Ние сме му само една от мишените. – обясни Цветарий.

-Значи трябва да направим така, щото да не сме мишена, или да сме по-отдалечена мишена. – за пръв път се включи един от по-старите старейшини, закрепил се с години сред заместниците на началниците на столичните стражари.

-Точно така – трябва да докажем, че от нас не може да се взима – съгласи се министърът.

-Трябва да ударим Сянко в лицето – право в болното място – продължи старейшината – трябва да докажем, че стражарите изкарват пари на бюджета, а не консумират. Тогава няма да смее да ни пипне.

-Добра идея, приятелю. Ще ударим някой данъчен измамник или контрабандист. И ще докажем, че докато Сянко гледа само да пести, ние гледаме да вкарваме пари в хазната. – каза профсъюзният дон.

-И аз одобрявам. – съгласи се Цветарий – това ще пасне идеално и с общата ни кампания срещу апашите. Не само ще дръннем Сянко, но ще зарадваме и консула с поредните прибрани апаши.

-Много е важно да го направим добре – да изглежда сякаш милиони идват в хазната, и никой да не гледа после дошли ли са. – каза старият старейшина.

-Тълпата засега не се интересува от последствията – обясни Цветарий – колко хора прибрахме, и всички забравиха за тях след ареста. Но всички помнят самия арест, и че сме ги заковали. Обществената нагласа работи за нас.

-Ще зарадвам хората си с новината. Ще се хвърлят в защита на законните си права те. Работа ни е законът да браним. – каза профсъюзният дон.

Сред присъстващите се чу доволна шумотевица.

Замисленото беше сторено с последователността на хора, свикнали на ред и дисциплина. В следващите дни гръмнаха акции, с атрактивни имена, като „Гълтачите” – срещу някакви тарикати, успели да накарат държавата на тях да им плаща данъци, вместо те на нея. Гръмна и акция срещу контрабандисти на огнена вода. Народът много се израдва, медиите изписаха за героизма на стражарите, пълнещи хазната в трудни времена, а Сянко забрави напълно, че е предлагал икономии...

Продължава...Скоро...

24.03.2010
Добри Божилов
Гай Балоний - Политическа сатира в реално време...

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates