Глава 30 – Магията на цифрите

И тримата кандидати за Месия тръгнаха по пътя на разочарованието. Ако не беше нетърпението на Лок, припряността му, и стремежът непременно да направи нещо, за да се справи със ситуацията, ето сега тя щеше да се оправи от само себе си. Естественият природен процес изчистваше винаги на някакъв етап фалша. Една лъжа не можеше безкрайно да върви напред. И ако имаш достатъчно търпение, рано или късно, тя сама се изобличаваше. Но Лок беше стигнал твърде далеч в собствената си стратегия за отговор на ситуацията, и ситуацията щеше да се реши от нея, а не от обективната реалност.

donation

Блек Осанна тръгна надолу, след като наложи насила на народа си задължително да ходи при лечителите и да им плаща. Това му струва загубата на три ключови избори, а на хоризонта се задаваше и нова вълна гласувания, която щеше окончателно да го развенчае. Както като обичан лидер, така и като кандидат за Месия.

Мосьо Дьо Сарко тръгна надолу, след като похарчи купища пари, за да спасява фалиращата си икономика, и с това още засили затъването и. Последва логична загуба на избори, и срутващ се рейтинг.

А Балончо постави нови рекорди в политическия илюзионизъм. Той постигна уникална и неповторима разлика между форма и съдържание, като формата непрекъснато нарастваше, а съдържанието ставаше все по-рядко. Компютърът – който оценяваше потенциала по съдържанието, естествено започна да сваля оценката на Балончо. Но в обществото Го никой не се интересуваше вече от компютъра. Затова Лок успя да замаже истината като обяви, че е налице дребна конюнктурна чупка в оценката, която не променя общия тренд нагоре. За доказателство извади други подобни чупки от предишни времена. На тълпата повече не и трябваше. Въодушевлението продължи.

Във върховете на Империята очевидно беше настъпило стъписване, защото нямаше никаква реакция. Никой не се опита да противодейства на лавинообразно разрастващата се пропаганда в медиите, нито някой се обади на Лок, за да го разкритикува или похвали. Великият водач и обкръжението му очевидно не знаеха какво да правят, и не правеха нищо. Може би си мислеха, че рано или късно „нещо ще стане”, и Месия няма да се появи. Или пък се бяха примирили с идеята, че може и да се появи.

Лок обаче наблюдаваше пряко „ставането на нещо” и това го безпокоеше. Наистина, пропагандата и предаването на въпроса на тълпата, вършеше основната работа – да задвижи скърцащия и неработил никога механизъм по издигането на Месия. Но самият кандидат за Месия не правеше нищо по въпроса и дори действията му бутаха в обратна посока. Колизията беше неизбежна. А Лок не знаеше какво да прави. Не беше виждал такива неща преди, смяташе ги за невъзможни.

Балончо разби всякакви представи за обективна логика, след като в ситуация на пълно сриване на държавата си, той успяваше да покачва авторитета си. Това беше вътрешно противоречива обществена конструкция, която не можеше да съществува. В най-крайния вариант, тя следваше да се разпадне с разпадането на самата държава, с което щеше да изчезне и обаятелният и вожд. А Лок именно от този сценарий се страхуваше. Надяваше се, и се чудеше какво да предприеме, за да се намали малко разликата между видимо и реално в реалността на Балончо. Но от ден на ден, тази разлика растеше. Това означаваше едно единствено нещо – Балончо трябваше да стане Месия на Го, преди да рухне държавата му. Т.е. времето може и да беше започнало да „цъка” наобратно…

Докато подобни кахъри тормозеха Наблюдателя, Балончо все повече изпадаше в делириума на славата. Той също имаше своите кахъри, и в редките мигове на освестяване и здравомислие, тези кахъри го унищожаваха и изгаряха отвътре. Но тези мигове бяха все по-редки, в резултат на съзнателното решение да се отдаде приоритет на славата, която беше изцяло под контрола му, и умееше да я създава и управлява. Разумно и логично беше това решение, уверен бе Балончо. Човек трябваше да прави това, което умее най-добре. А той умееше добре да създава слава и величие. Затова се съсредоточи в това, и остави на заден план проблемите. Славата беше толкова хубаво нещо. Тя създаваше любов и щастие у народа, а любовта беше изворът на живота… Тя създаваше прекрасни усещания у заслужилия я. Ако властта беше наркотик, славата беше супер наркотик. Такъв, който те отвежда в друго измерение, където можеш да си щастлив, и далеч от нечестната и несправедлива реалност, която само кахъри ти създаваше…

Така, докато Сянко, синдикати и фирмаджии затънаха в безкрайни спорове за реформи и икономии, Балончо реши да наобиколи света за държавна сметка. Постът му даваше тази възможност, и той се възползва. Хубави неща видя по света, ей къде бяха стигнали хората. С големи лидери се срещна, и с много от тях се снима. Прекрасна добавка към колекцията му от снимки на стената на славата, която поддържаше в кабинета си.

Когато не беше в странство, обикаляше из страната и откриваше детски градини, училища, докторски кабинети, нови улици. Много внимаваше – цял екип имаше, който с това се занимаваше, да не изпусне някое такова събитие. Следеше се всичко кое къде се прави, и като нещо важно се открива и с много журналисти на него, Балончо не пропускаше. Щастлив беше, че прави каквото умее…

В редките мигове, когато излизаше от делириума, и тогава подхождаше разумно, и се опитваше да ги уплътни с щастие. С прилагане и в тях на уменията му да бъде славен…

В един такъв момент Сянко го хвана и му стовари на куп безмилостната реалност за фалита на хазната…

-Положението е много трудно, Гай Балоний. В момента сме на милиард и половина минус, което е една трета от всички разходи. Реално харчим 50% повече отколкото вкарваме в бюджета. Трябват икономии, но никой не ще да отстъпи. Смачкват ме всички министри. Всеки си държи своето. Само вие, консуле, можете да оправите нещата…

-Е, не драматизирай нещата, Сянко. Не сме фалирали още. Нали има оборотни пари, и им плащаш. Какво се тревожиш.

-Резервът се стопява. Скоро няма да има оборотни пари.

-Колко бързо се стопява?

-За първите 2 месеца на годината сме изкарали 3 милиарда, а сме похарчили 4,5 милиарда. Отишли са милиард и половина…

-Резервът нали беше 8 милиарда?

-Да. Сега останаха 6.

-Значи ако продължи така, имаме за още 4 пъти по толкова. Това е доста време. Не се кахъри, има време…

-Това са 8 месеца, консуле, и после фалираме. Освен това ще го закъсаме и преди това – като резервът започне да достига опасно ниски стойности. Ще се вдигнат лихви, ще ни охулят международните кредитори. Трябва да се пести, а аз не мога да спестя нищо. Никой не ми дава.

-8 месеца са си 8 месеца – няма сега да се ядосвам за това, което ще стане евентуално към края на годината. Пък и може и да се оправят приходите междувременно…

-Как ще се оправят?

-Ами ще се оправят, предишни години как толкова пара изкараха Бъдишеф и Сокологлу…

-Но това е голям риск, консуле. Тогава бизнесът вървеше. Сега всички са го закъсали, затварят и не плащат данъци. И то не само при нас, а и по света…

-Светът ти остави на мен. Аз го обикалям напоследък. Добре са си хората… - Балончо очевидно имаше в предвид, че са си добре управниците по света, в чиито среди той обикаляше. Колко хубаво, че правеше тези обиколки, мислеше си консулът – така да види реалната реалност, и да може да успокои и себе си, и Сянко. Ето още едно доказателство, че човек трябваше да прави това, което умее най-добре…

-Но консуле, трябва да сме предпазливи… Трябват икономии… Пък ако се оправят нещата, ще раздадем бонуси…

-Не бери грижа за това, Сянко. Държавата – аз отговарям за нея. Ти си гледай хазната.

-Но хазната е държавата…

-Ох, ще ме умориш с твоите сметки. Само ме товариш с проблеми. Ако продължаваш така, ще те сменям…

-Вижте какво, Гай Балоний, аз много ви уважавам, и не смея да ви противореча. Но за ваше добро го правя. Ако не озаптите министрите, и не им орежете харчовете, те ще повлекат, и мен, и Вас.

Балончо се раздразни от подобен тип безпардонна бомбардировка с обективната истина върху главата му. И реши да изясни на Сянко някои неща из политиката…

-Има много неща, Сянко, които не разбираш, и трябваше да започнеш да се учиш вече. Какво ме замеряш със сметки и касички, а не гледаш реалността – ние сме на върха на славата си, и продължаваме да трупаме слава. Това е политиката -  и ние се справяме добре. И знаеш ли защо се справяме – защото умеем да ползваме и предимствата си, но по-важно – слабостите си, в наша полза…

-Признавам, че не съм научил как да правя това последното най-добре…

-Ето как, Сянко, ще ти кажа как от твоите проблеми да направиш предимства. Прехвърляш проблемите на чуждата глава. Ако го направиш добре, чуждата глава ще пострада, а ти дори ще обереш нова слава за това, че си я изобличил…

-Но как…

-Говорим за хазната – нали така…

-Да.

-Липсват пари.

-Да.

-И това ни изкарва некадърници.

-Да, и това. Но важният проблем е, че… - опита се да каже ковчежникът, че главният проблем е, че скоро няма да има с какво да плащат, но не успя да го доизкаже…

-…Важният проблем е този проблем да не ни изкара некадърници. Затова ще хвърлим вината върху Бъдишеф. Като няма пари, значи той ги е похарчил. Като той ги е похарчил, значи той е виновен за проблемите на народа, а ние се грижим за народа, като го изобличаваме…

-Този номер го въртим вече доста време…

-Ако знаеш как да го въртиш, няма да се изхаби. Важно е винаги да му дадеш нов ракурс, нова нотка, ново доказателство… - обясни консулът.

-Доказателство? – попита министърът.

-Да доказателство. Тогава не само че ще разболееш чуждата глава, но и ще натрупаш слава по линия на анти-престъпните очаквания на тълпата.

-Но къде да диря тия доказателства?

-Пак не разбираш, Сянко. Важно е тълпата да приеме нещо като доказателство. А не да го дириш. Всяко нещо може да стане доказателство, стига да го представиш по подходящ начин.

-Но специално при разходите, Гай Балоний, почти всички прегрешения на Бъдишеф вече сме ги използвали. Някои и по няколко пъти ги извъртяхме. Изкарали сме го, че е окрал много повече, отколкото теоретично е възможно. Всяка приказка си има граници…

-Олеле, Сянко, кога ли ще те науча… Не говоря за прегрешения, а за това дето тълпата го търси… Не ти трябват повече прегрешения на Бъдишеф. Трябва ти каквото и да било да е правил, просто го слагаш на масата и го обявяваш за прегрешение.

-То една власт винаги прави много неща. Текущата работа си върви. Документи и дейности много… - философски заключи Сянко.

-Виж как се сещаш… - усмихна се Балончо. – Сега ще разровиш из документацията – ако не друго бюрокрацията поне документация създава, ще изровиш къде каквото можеше за някакъв разход…

-Да…

-…Когато събереш от такива разходи – дори напълно законни да са, и да са от текущата дейност, когато събереш сумата дето ти е минус в бюджета, ми ги даваш тия книжа, и аз ще изляза и ще ги покажа на тълпата като прахосничества. Никой няма да проверява кой разход за какво е, дали е текущ, и дали е нужен. Всички ще слушат само обвиненията.

-Мда… За такива цели имаме много ресурс. Ще можем не само сега да се оправдаем, а и за в бъдеще ще имаме за нови разкрития… - Сянко осъзна дълбоката мисъл на шефа си. Дори най-големите подозрения за реални злоупотреби на бившия консулат бяха за не повече от 10-15% от общия размер на бюджета. Той беше така устроен, че имаше много твърди плащания – към старци, доктори, даскали и пр., и тези плащания бяха по-голямата част от него, т.е. не можеха да се откраднат. Големият гений на консула обаче беше прозрял гениално простото, че дори 15% да са кражбите, останалите 85% не са загубени за каузата на пропагандата. Дори и неоткраднати, те можеха да се ползват за пред масите. А това беше огромен ресурс за разкриване на нови „злоупотреби”. Вадиш поредният разход, обявяваш го за далавера, и тълпата жадно попива. И всичко е точно – има разход, направен е от предишните управници, има платени пари, има подпис на предишен управник… Всичко е перфектно.

-Това направи сега, Сянко – изрови някакви договори и харчове за колкото ни липсват, и с тях ще се оправдаем. После ще направим преизчисление на баланса от миналите години, и минусът ще го пратим там. Тази година може да излезем дори на плюс, ако прехвърлим минусите в минали години.

-Да. А те миналите години вече са минали, така че няма да пострадат от това. Какво вълшебна математика…

-Виждаш ли, Сянко, че политическата математика е малко по-различна от другата…

-Мда, не случайно сте се издигнал толкова, Гай Балоний. Вие умеете това, което е нужно за издигането…

-Ще се научиш с времето и ти, момчето ми… А сега забрави за смяната – няма да те сменям, умно момче си ти…

-Благодаря ви, Гай Балоний. И последно – какво да готвим за след 8 месеца като свършат реалните пари. – попита в последен пристъп на трезвеност ковчежникът.

-Както виждаш, Сянко, моята математика се справя лесно с подобни проблеми… Ще разчитаме на нея…

-Да, ще разчитаме на вълшебството на математиката… - опиянението окончателно превзе и последното ъгълче на мозъка на ковчежника.

-Хайде стига приказки, че имам среща с Осанна. Трябва да ме подготвят добре за снимката…- завърши отново щастливо консулът.

От Тъмната страна на Луната обаче залогът беше далеч по-голям, за да се позволи да се разчита на магическа математика. Там сроковете бяха ясни, бяха по-малки от 8 месеца, и процесите бяха смущаващи. Позитивно беше все пак, че печелейки макар и неподплатена със съдържание, слава в държавата си, Балончо помагаше да развие славата си в Го. Славата от собствената страна беше съдържанието зад славата в Го. Лок отново задейства тайните си канали, за да пусне поредното „доказателство” за идването на Месията. След това раздвижи някои свои лостове на Земята. Стратегията му беше проста. В Го щеше да ускорява процесите, за да добута чрез тълпите „стотак” по-бързо. А на Земята щеше да противостои на процесите, за да печели време, и да отложи краха. Надяваше се да постигне пресечна точка на двете...

Продължава…Скоро…

11.04.2010
Добри Божилов
Гай Балоний – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates