Глава 31 – Най-добрият приятел на кучето

Имаше моменти, в които Балончо се потискаше от невъзможността да направи нещо за някого. Хватката на реалната политика го стягаше от ден на ден все повече, и той лека полека научаваше урока, че за да си консул, трябва да умееш да управляваш, а не само да печелиш избори. А основното в умението да се управлява, се оказваше умението да намериш пари. И също и разновидността да пестиш пари от безбройните претенденти за изхранване, аргументиращи се с огромната и изключителна важност на това, с което се занимаваха. Консулът беше нещастен, и моментите на това нещастие ставаха все по-чести, защото не можеше да изкарва пари, а всяко пестене предполагаше създаване на сърдити, а не на щастливи субекти.

donation

Но ето че късметът отново му се усмихна, и изникна възможност да донесе щастие. Щеше да го донесе не точно на хора, но все пак на живи душици, които той много обичаше, и които понякога възприемаше като по-ценни от някои хора. Щеше да донесе щастие на най-добрия приятел на човека…

Преди няколко седмици неустановен психар беше осакатил едно бездомно куче. Случаят се превърна в идеалния повод група храненици от имперски субсидии да защитят парите си, и да си издействат финансиране за в бъдеще. Така започна добре организирана кампания по лобиране пред властта за това да се криминализира осакатяването или убийството на животно. Всъщност обществото отдавна беше пропищяло от действията на имперските храненици, които с годините превърнаха всяко улично куче или котка в защитен вид. В резултат на това градовете бяха станали предимно жизнена среда за кучета, а хората бяха техните домашни, и не толкова домашни, любимци. Но Империята не отпускаше пари за защита на хората, а разрастването на привилегиите за кучетата носеше нови субсидии.

Общите настроения срещу окучването на градовете обаче нямаха организиран вид, нямаха добре охранени с имперски пари лидери и нямаше кой да ходи да лобира. Докато кучкарите имаха всичко това. И всичко това този път направи консула щастлив. При него дойде кауза за защита на същества, каквито той отглеждаше от години, и се славеше като голям техен почитател. Каузата беше добре представена и в медиите, и дори се вдигна такъв шум, че чак някои от хората на Бъдишеф се опитаха да изпреварят събитията, и самите те да я оглавят. Но, неее… Славата щеше да е за управляващите, а не за опозицията. Нямаше да им позволи да живеят на гърба на собствената му любов към четириногите…

-И така, Гай Балоний, ето какво подготвихме в отговор на тази изключителна жестокост, - каза министърът на зърното и добитъка, който отговаряше и за законодателството за животните – Предлагаме, и гражданското общество ни подкрепя, да въведен от 1 до 5 години в тъмницата за всеки, който убие или измъчи куче.

-Много добре, министре – добавете и солидна глоба.

-Да, имаше такава идея, но я задържахме, за да видим мнението Ви, Гай Балоний. Чудехме се дали няма да е прекалено и тъмница, и глоба.

-Слагай и глобата, и да е голяма. Поне десет хилядарки. Нека им е на мръсните убийци…

-Да, нека им е…- каза министърът.

-Гай Балоний, дали да не премислим малко с тъмницата – намеси се един от съветниците на консула – ако въведем затвор за убийство на животно – то така е написано, а не само за куче, ако го въведем, ще направим всички граждани престъпници. Всеки ловджия, месар или дори убиец на муха в къщи, ще бъде престъпник.

-Хм, лошо се получи така. Трябва да измислим нещо. Аз самият обичам да ловувам, а и Старшият консул ще се разсърди – и той е запален ловец…

-Ще го направим без ловджиите. – каза министърът.

-Ами месарите? Вегетарианци ли ще правим гражданите? – попита съветникът.

-Трябва и тях да помилваме. – каза Балончо.

-Натрупването на много изключения от една разпоредба ще направи закона сложен и объркан. Практиката сочи, че е по-добре изобщо да няма такъв закон.

-Е, няма начин…- заяви консулът.

-А как да предпазим от закона убийците на мухи и хлебарки? – продължи съветникът.

-Ееее, тук прекаляваш. Кой ще бъде заловен за това, че убил муха…

-В тази страна има и по-странни дела, стига да съществува закон за това. Обвинителите обичат да си играят с хората. – обясни съветникът.

-Нека не затъваме в такива предположения. Никой няма как да те хване, ако убиеш муха.

-Да, в къщи няма как, но навън има. Някои дезодоранти отблъскват и упояват насекоми. Ако почистиш локва пред дома си, ще измрат стотици комари, които живеят в нея…

-Ох, уморяваш ме. Пускайте закона и не ме занимавайте с глупости…

-Исках да ви кажа, Гай Балоний, само че не е добре да приемаме закони, с идеята че те частично няма да се прилагат, защото са абсурдни. Като са такива, обикновено не се приемат. Иначе ерозираме правото.

-И какво – да оставим кучетата без защита ли?

-Те имат известна защита, но чак пък тъмница… Пък и насилникът над животно реално не е престъпник.

-А какъв е. Знаеш, че някои от най-големите изроди са започнали от насилие над животни.

-Да, така е, т.е. това са болни хора. Не е ли по-логично да предвидим клинична пътека за тях? – попита съветникът. – Болните трябва да се лекуват, а не да се затварят.

Балончо започваше да се обърква вече, но министърът го измъкна от ситуацията:

-Консулът вече реши, приемаме закона. Стига абстрактни разсъждения…

-Има още нещо – упорстваше съветникът.

-Какво сега?

-Ако приемем затвор за убийство на куче, ще се получи асиметрия. Наказанието ще е по-голямо от при някои наранявания на хора. Ще излезе, че кучетата са по-добре защитени от хората.

-В какъв смисъл? – попита Балончо.

-Преди няколко дни едно куче нахапа дете. По закон собственикът е глобен с 200 сестерции. Майката се ядоса, че за заплаха за живота на детето и само нищожна глоба, а ако била убила кучето, щяла да влезе в затвора.

-Това са манипулации, не ги слушайте, Гай Балоний, -  намеси се министърът – опитват се да внушат, че не обичате децата.

-Да, това е възмутително, аз всеки ден откривам училища и детски градини.

-Но кучето все пак е ухапало детето, и законът не го е предпазил… - съветникът вече губеше увереност, но все още се държеше.

-Това, че има ухапано дете, не значи че трябва да оставим този произвол над кучетата. – каза Балончо.

-Да, произволът е страхотен, и трябва да се вземат мерки. – съгласи се министърът – А децата – до всяко дете има родител, и той се грижи за него.

-Много точно, министре – потупа го по рамото консулът – до детето има родител, докато кучето е само на този свят.

-Но консуле, министре, излизаме от нормалната логика. Детето е безкрайно по-важно от едно куче. И ако родителят не е успял да го предпази от ухапване, не може наказанието за ухапването да е нищожно, в сравнение с наказанието за убийство на куче.

-Стига вече приказки, казах. Колко деца има нахапани, и колко кучета има пострадали? Ето това е истината.

-Ами мисля, че статистиката не е в полза на хората. – съветникът живна, защото това беше силен аргумент в негова полза – В последните години, след серия мерки в защита на бездомните кучета, бройката ухапани доста нарастна, а бройката пострадали в нещо кучета доста спадна. Май и без да имаме тъмница още, кучетата са по-добре защитени от хората.

Аргументите бяха железни, и нито консулът, нито министърът можеха да кажат нещо. Настана кратко мълчание, след което спасителната мисъл озари Балончо:

-Приключваме с въпроса. Решен е. Ако го оставим, Бъдишеф ще го подеме и ще присвои цялата организация и медиен интерес.

-Но консуле, не може заради текущия медиен интерес…

-Стига казах…

Но съветникът не се предаваше:

-Но консуле, има медиен интерес и към ухапаните деца…

-Да, но той е по-малък.

-Това е защото никой не плаща за защитата на децата, и няма фондации и асоциации, които да организират кампаниите. Но ако вие, консуле, подемете такава кампания, много майки ще ви симпатизират.

-Не мога и с това да се занимавам. Като има готова кампания за кучетата, ще я използвам.

-Но консуле, вас ви избират хората, а не кучетата…

-Млък или вън – скръцна със зъби Балончо.

Съветникът избра млък. А удоволствието, че най-после може да зарадва някое същество с нещо, без да се изискват пари, започна да сгрява консула.

Съветникът се прибра в къщи в лошо настроение. Той бе бил съветник и при Бъдишеф, та и преди него. Умееше да оцелява в бюрокрацията, щеше да успее и този път. Знаеше къде е границата на противодействието на силните на деня, и не я преминаваше. Но все повече се потискаше от липсата на каквото и да било развитие в управлението на държавата. И Бъдишеф правеше същите глупости, макар и без да достига някои от абсурдите на Балончо. И Царий преди това, и Кокалий. Всички политици биваха избирани с идеята да се грижат за народа, а почти всичките им действия – къде съзнателни, къде не, бяха фактически срещу народа. И винаги се оказваше така, че обективният човешки интерес е по-маловажен от някоя текуща конюнктура.

-Отново лош ден? – попита го съпругата му.

-Поредният…

-Работата ти те прави все по-нещастен.

-Нещастието ми е, че умея да правя единствено това, което ме прави нещастен. Не мога да напусна…

-Да, заплатата е добра.

-Аз съм опитен чиновник, който се справя в бюрокрацията, и умее най-важното – да оцелява. Но оцеляването ми не носи нищо на държавата, защото никой не слуша какво му говоря. Длъжността „съветник” се превръща просто в разход за държавата, защото никой не се интересува от тези съвети.

-Какво измислиха днес в консулата?

-Подкрепиха тази глупост с тъмницата за убийство на животно. Ще предизвикат поредния абсурд в следващите месеци.

-Животните доста добре ги защитаваме в последните години…

-Сега и затвор, и глоби нови. В някои случаи посегателство над животно ще се наказва по-тежко от далеч по-сериозни престъпления. Примерно изнасилване или непредумишлено убийство…

-Нима?

-За изнасилвания и за непредумишлени убийства са възможни условни присъди. В по-тежките случаи на насилие на животно е възможна реална присъда от 4-5 години тъмница. Със сигурност ще има хора зад решетките заради кучета, и вън от тях изнасилвачи и убийци.

-Ценим кучетата повече от хората… - философски каза жената.

-Няма никаква мисъл в държавата. Никой не мисли за държавата. Никой не мисли за гражданите. Следват се абстрактни конструкции и се тръгва след всеки повей на вятъра и всяко достатъчно гръмко крещене на заинтересована група. Това е хаос, анархия, а не демокрация…

-Май сме го говорили това вече…

-Да, права си, няма да те натоварвам повече. Ще ида да прибера децата. Както казва консулът – до всяко дете по родител, за да го пази от кучетата…

-А за кучетата ще се грижи консулът, защото до тях няма родители… - усмихна се съпругата.

-Колко точно повтори думите на консула, без да си ги чула…

-Чула съм ги – от толкова други консули…

Съветникът се усмихна нещастно и тръгна към детската градина.

Продължава...Скоро...

29.04.2010
Добри Божилов
Гай Балоний - Политическа сатира в реално време...

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates