Глава 32 – Хеви Метъл

Зрелищата на Цветарий се харесваха на народа, и до голяма степен компенсираха липсата на хляб. Това беше може би най-ефективният народ в света по способност да компенсира хляба със зрелища. И Цветарий напълно си му пасваше. Така в един хубав ден, славата на Цветарий задмина тази на Балончо. Това беше изключителна промяна не само вътре в партията на Балончо, а и изобщо, защото в последните години никой и по никакъв начин, не беше успявал да задмине Балончо. А сега – за няма и година, Цветарий стана новия любимец на тълпите. И доколкото цялата политическа конструкция на младшия консул се крепеше само и единствено на славата, и нямаше никакви други политически опори, то ситуацията ставаше нестабилна за самия него. Вероятно, логично, и очаквано, би било консулът да се попритесни. Но с Балончо това не се случваше. Но той не беше просто мазохист, който да обича болката и неприятностите. Да, при други обстоятелства, би се притеснил. Но не и при настоящите. Защото знаеше, че ако Цветарий го измести, той ще се натресе на проблеми, а не на перспективи. Ще се натресе на тежки усилия, а не на благините на властта. Точно както Сокологлу, Бъдишеф и Царий бяха натресли него. Та обективната реалност успокояваше консула, че славата на Цветарий не е проблем.

donation

Но все пак, Балончо не пропусна да се зарадва доста на един гаф, който слугата му направи, с който се насади на „пачи яйца”.

В устрема си да се хареса на тълпите, Цветарий се самозабрави и стана невнимателен. Опиянен от величието, което носеше масовото арестуване на апаши, или дори на не-апаши, но достатъчно добре представени като апаши, та опиянен от това, Цветарий спря да внимава кого арестува и за какво. Машината му работеше перфектно, като всеки арестуван с голям ентусиазъм беше прогласяван от журналята за голям бандит, магистратите по погваха, а народът ръкопляскаше. И така, докато машината захапа една доста едра „риба”. И проскърца на умряло.

И в джунглата, и в океана, и при хората, винаги си имаше едно правило, че винаги има по-голям хищник. Който може да изяде и най-големия изглеждащ до момента. Цветарий обаче беше позабравил тази сурова истина, и машината му за слава захапа едър патриций, по-богат от самия консул, а може би и от всички други консули. Богатството на Гай Джъмбий-Старши се оценяваше на повече от милиард сестерции, а бизнесът му беше постоянно печеливш. Хитър и ловък в търговията с метали, беше успял да се издигне от нулата, и да постигне повече от мнозина родени със сребърни или златни лъжички в устата. Мнозина политици гледаха завистливо към него, и му създаваха проблеми, а понякога дори успяваха да му откраднат нещо от парите. Но никой не беше достатъчно глупав, че да го атакува директно. И така докато опияненото съзнание на министъра на стражарите, се опита да го превърне в поредното чучело за пред тълпите. Ударът дори не беше директен, и Цветарий всъщност не знаеше що върши. Джъмбий-Старши по някаква случайност се оказа сред група арестанти, заедно с брат си Джъмбий-Младши, когато пропагандния екип на министъра състави списък от няколко човека, които изглеждаха обещаващи като следващите „апаши”…

Братята Джъмбовци бяха спечелили прозвището си от една тяхна мечта. От години те се занимаваха с търговия с метали. Купуваха от едно място, продаваха на друго, претопяваха файтони, преработваха отпадъчни продукти и дори бяха успели да продадат обратно с печалба извлечени от боклука метали, на същия, който им беше продал на безценица самия боклук. Завиждаха им много за тази пробивност и хитрост, но проблемът беше на тия дето бяха по-глупави от тях. Джъмбовците просто умееха да усещат пазара и да извличат максимума от него. Истината беше, че те бяха царете на метала. Претопяваха всякакъв метал, и го превръщаха в пари.

Двамата имаха една мечта – един ден да претопят и летящ файтон, марка „Джъмбо”. Кралят на небесата, най-голямото средство за превозване на пътници. Една от най-големите машини, създавани някога от човека. Естествено, и тя беше от метал, и тя беше детската мечта на братята – един ден да претопят и един „Джъмбо”. Така изникнаха и прозвищата им – Джъмбий-Старши и Джъмбий-Младши. Мечтата беше още далеч, но поне като словеса я бяха наближили.

Така в един прекрасен ден, като част от прекрасния възход на Цветарий, двамата братя се озоваха в кауша. Но едно е в кауша да вкараш човек, друго е да вкараш голям човек, трето е да вкараш много голям човек, и съвсем четвърто – да вкараш милиард сестерции. Те просто не могат да стоят в кауша. Не се събират там. Парите имат вълшебното свойство да изтичат от някъде. Особено като са много. Така силният в пропагандата екип на Цветарий се озова очи в очи с най-силните в правото и закона адвокати, които реализираха най-голямата печалба в живота си. Защото се озоваха получили огромни хонорари за работа с размер нула. А нещо като се раздели на нула, се получава безкрайно голямо число…

Агитаторите на Цветарий успяваха да подкупят журналята и да поддържат имидж пред тълпите, но се оказа, че нямат дори един аргумент за пред магистратите. Тази система често сработваше, и в кауша оставаха и други срещу които нямаше доказателства. Но тази система сработваше далеч по-трудно, когато работеше срещу повече пари и по-добри адвокати. И никак не сработваше когато и парите,и адвокатите бяха на върха. Така след няколко дни на държавна храна, Джъмбовците излязоха на свобода.

И именно тогава започна кошмарът на министъра. Единият Джъмбовец се оказа много словоохотлив и спечели вниманието на жадната тълпа. С което порази в сърцето цялата машинария на Цветарий, съсредоточена около славата. На министъра не му трябваха доказателства или осъдени. Трябваха му овации. Основният ефект от арестите беше невъзможността на арестуваните да говорят пред журналята. В редките случаи, когато магистратите пускаха някой, той обикновено се спотайваше някъде и си траеше, с което не пречеше на величието на министъра. Така направиха и другите, измъкнали се, заедно с Джъмбий-Старши. Но не и той. И машината за слава се оказа поразена от шлака в лагерите…

Джъмбий се срещна с медиите и представи целия си бизнес. Наизвади документи какво точно е правил години назад, какви впечатляващи данъци е платил, и колко гърла храни. Оказа се дори иноватор и инвеститор в нова технология, която беше ефективна и едновременно изкарваше пари, и решаваше проблеми със замърсяване.

Близо до столицата имаше огромно металургично чудовище, което половин век беше бълвало дим и тровело града. Освен дима обаче, беше оставило планини от боклук от производството си, известен като метална шлака. Никой не си бе мърдал пръста да извози тази шлака, камо ли пък да я преработва. Просто я трупаха. Джъмбовците я купиха, изненадвайки собственика и като купувачи на боклук. След това започнаха да я преработват, и дори част от измъкнатия от нея метал го продаваха обратно на тоя дето им я беше продал. Друга част отиваше като материал в строителството. Планината от шлака започваше да се топи, строителите получаваха евтин материал, а парите пълнеха джобовете на братята. Част от тях отидоха и в хазната.

Джъмбий реално се доказа като герой, а не като демон. И макар пропагандната машина на Цветарий да държеше повечето медии, и огромното мнозинство от тълпата все още да беше на негова страна, все пак кълновете на съмнението се появяваха. А Джъмбий беше сладкодумен, убедителен, и най-вече – вбесен, което го мотивираше максимално.

В опит да противодейства, Цветарий направи нова серия от гафове, най-големият от които лъсна в последните дни. Тогава, така че максимално да се види, бяха запорирани имоти и файтони на Джъмбий. Журналята клъвнаха и много се зарадваха. Но Джъмбий излезе и каза, чеса му запорирали имоти на стойност 40 милиона, а той имал над милиард, и не разбирал с какво го плашат. Ядосан от иронията, Цветарий нареди веднага обиск на имотите му, и стражарите намериха огромно нарушение – Джъмбий крадял чужд метал, криел го под шлака, и така го извозвал. И точно когато Цветарий си помисли, че окончателно е „заковал” жертвата си, онзи излезе и обяви, че металът е на стойност 200 сестерции, и освен всичко друго си бил негов, като посочи и от къде за къде го извозва. Цветарий за пореден път посърна, и такъв се появи в кабинета на господаря си…

-Имам нужда от помощта ви, Гай Балоний. Враговете ни започнаха да рушат славата ни.

-Е, Цветарий, приятелю, това все някога щеше да стане. Да не сме само ние, дето можем да говорим.

-Именно, Гай Балоний. И за да ги сразим е нужда подкрепата Ви. Никой няма вашия авторитет, и никой не говори по-добре.

-Твоята слава сега ме позадмина, трябва да се справиш…

-Но Гай Балоний, нека не говорим така. Нали не мислите, че моята слава се конкурира с вашата. Ние се допълваме, аз ви служа, моята слава на вас е посветена.

-Не, разбира се, Цветарий. Знам че си ми най-верния. Просто казвам, че вече си ученик, задминаващ учителя, и нямаш нужда от мен, за да се справиш. Аз вярвам в теб.

-Благодаря ви за оценката, Гай Балоний, но виждате какво става. Толкова труд за партията, обществото и за вас, и накрая някакъв дърдорко да ни се подиграва така.

-Случва се, Цветарий, случва се. Животът понякога е жесток с нас…

-Вижте, консуле. Приказките на Джъмбий са като зараза. Той спасява себе си, но съмнението се разпростира и към свързаните с него, и към другите акции. Като обвиненията към него рухнат, ще рухнат и към другите от цялата операция. После може да ни осмеят и другите операции.

-Като плочки на домино… - усмихнато каза консулът.

-Именно, и само вие можете да ни спасите.

-За спасение ли говорим вече, мисля че се вживяваш…

-Моля ви, консуле, не трябва да подценяваме нещата. Трябва винаги са сме максимално активни.

-Е, не винаги. Виж как активността с Джъмбий пообърка плановете.

-Ох, консуле, помогнете просто. Не знам какво да правя.

-А аз какво да направя. Той конят вече е у реката…

-Можете с целия си авторитет да излезете и да защитите операцията. Думите ви ще накарат тълпата да повярва, че ние сме правите, а не този дърдорко.

-Знаеш, че аз никога не съм заставал срещу теб. Във всички операции съм те подкрепял. Службите съм ти дал.

-Да, благодаря ви за доверието много, но сега не говорим за реалната работа, а за възприятията на народа. Там има нужда от помощ.

-Но аз никога не съм те спирал. Хората знаят, че съм с теб.

-Така е, но имам нужда и не само да не ме спирате, а и да ме подкрепите публично.

-Аз те подкрепям. Навсякъде говоря, че борбата с апашите е най-важното в политиката.

-Трябва ми подкрепа конкретна и директно по този случай.

-Но тогава може Джъмбий да ме хване и мен на подбив. Остър му е езикът, и някои журналя го харесват. Може обратен ефект да получим, ако удари и моята слава.

-Е, вие сте смел човек, Гай Балоний. И друг път са ви атакували, и винаги сте излизал победител…

-Виж Цветарий, нека да успокоим нещата. Позагубихме от тази битка. Даже не сме загубили. Просто не спечелихме. Да оставим нещата да утихнат.

-Но, Гай Балоний, това не е нашият стил. Ние трябва да побеждаваме и да сразяваме враговете си.

-Е, понякога може и по друг начин…

-Но консуле, говорите ми като Сокологлу и Царий. Тези двуличници и хитреци…

-Двуличник ли ме наричаш? – направи се на обиден Балончо.

-О, не, никак, консуле. Просто искам да виждам силата ви, а не да отстъпваме.

-Понякога, приятелю, силата не е в директния сблъсък, а в маньовъра… - отговори Балончо със съвсем ясния намек, че премерването на силите е между него и министъра му, а не между тях и враговете им.

Цветарий се усети, и реши, че още малко и ще направи враговете си приятели на консула. Затова направи доста остър, но неизбежен завой:

-Да, консуле, прав сте. Все още имам какво да уча.

-Радвам се, че се учиш, Цветарий. И понеже ти се радвам и искам да ти помогна да се успокоиш, ще ти дам нещо, което ще направи думата „метал” приятна, а не нервираща.

-Мразя тази дума.

-Днес има концерт на един метълски оркестър. Имам няколко покани. Искаха и аз да го открия, но се отказах. Но мога да ти дам покана да идете с няколко заслужили стражари.

-То това всъщност е метъл, а не метал. Има малка разлика.

-Важното е, че значи едно и също, макар и в различни работи. И оправя настроението.

-Да, добре ще направим да наградим някои млади стражари с метъл-концерт.

-И да се тресат, заедно с главния стражар…

-Да, благодаря, Гай Балоний. Ще снимаме, и ще ви донесем запис.

-Не се престаравай с микрофоните, Цветарий. Отпусни се…

-Да, консуле…

Цветарий си тръгна, а Балончо си пусна диск на групата, която щеше да свири довечера… Той нямаше комплекс от думата „метъл” в никое от значенията и. Просто се наслаждаваше…

Продължава…Скоро…

16.05.2010
Добри Божилов
Гай Балоний – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates