Глава 36 – Барут и газ

Трудни времена настанаха за хазната. Както за държавната, така и за малките хазнички на всеки поданик. Великият Северен император увеличи цената на газта. Не че беше лош човек. Просто реагираше на цените на светите шейхове, дето доставяха нефт. Преди време техните цени бяха се срутили, и газта трябваше да ги последва. Това зарадва много купувачи, вкл. консулата на Бъдишеф, който реализира значителни икономии, успя да намали цените на „Тухлофикация” и изобщо – благо да ти е на душата. Но после шейховете взеха та вдигнаха цените, а скоро след това и Северният император реши да печели. По стара своя практика, той държеше цена малко по-изгодна от шейховата. Та да не можеш да го накажеш като откажеш да купуваш… Та трудни времена настанаха. Новата цена на газта вещаеше студена зима при драстично поскъпващите услуги на „Тухлофикация”. В тази ситуация, Балончо отново намери мъдро решение. Организира преговори със Северния император, от които излезе с теза за велико постижение в намаляването на цените. В същото време подари „Тухлофикация” на столичния град, с което се отърва от отговорността да мисли как да грее гражданите при поскъпващия газ. И най-накрая, Цветарий направи нова серия арести, които за да бъдат забелязани сред все по-безинтересните вече представления, се оказаха такива за група за масови наемни трепачи. Така се стигна до една грандиозна пресконференция, на която чрез думи трябваше да се решат надигащите се парични проблеми.

donation

-Здравейте приятели, - обърна се консулът към журналята – събрали сме се, за да изясним на народа последните действия на консулата, и най-вече последната изключително успешна акция на Гай Цветарий. Както знаете, никой преди нас не преследваше апашите. Всеки се договаряше с тях и делеше печалбите, на гърба на народа. С идването ни на власт, това се промени. Не правихме компромиси с никой. Подхванахме едрите риби. Сега решихме и един висящ от години въпрос – наемните трепачи. Никой до сега не е хващал наемен трепач. Ето че, Гай Цветарий го направи…

Докато Балончо омайваше репортери и репортерки с героизъм, министърът на стражарите доволно поддържаше лека усмивка на лицето си. Много доволен беше, че неговите акции се превръщат в единствена опора на властта.

Първи за въпрос се включи Сър Дикий – един трудно управляем журналя, който винаги си намираше причина да бъде в опозиция. Така доскоро беше първи приятел на Балончо, защото заедно бяха в опозиция. Често му даваше време в предаването си, и му правеше хубава реклама. Но напоследък самият консул го отбягваше, защото твърде неудобни бяха въпросите му…

-Гай Балоний, както знаем, вълната поръчкови трепания се приписва предимно на вашата некомпетентност, тъй като избуя, докато бяхте голям началник при стражарите. При Бъдишеф трепанията някак си спряха, макар и да не хванаха нито един трепач. И сега – 5 години след върха на трепанията, Вие изведнъж хванахте банда трепачи. Това изглежда странно…

Когато Дикий свърши, за кратко настана тежко мълчание. Журналята се страхуваха от аурата на този свой колега, а Балончо не знаеше как да отговори на въпрос, който не беше въпрос, а изказване на мнение.

-Виж сега Дикий, приятели сме с теб отдавна. Познаваме се. Харесва ми агресивността ти. Но не опошлявай нещата със съмнения. Ясно е, че ударихме тия апаши, ясно е, че са трепачи. Питай нещо дето ще е полезно за народа.

-Аз питам за истината, консуле. Според мен, това е интересно на народа. Отде ги изкопахте тия трепачи сега? Сега поръчковите трепания не са много, не са основен проблем, а вие извадихте банда трепачи. Щеше да е актуално да ги бяхте извадили преди 5 години…

-Ама ние ги извадихме, - опонира Балончо – тия съм ги хващал поне 10 пъти. Ама магистратите ги пускат.

-Значи от стария контингент сте избрали да арестувате? – попита Дикий.

-Да, знаем ги тях… - Балончо млъкна, защото усети, че е попаднал в клопка. Измъкна се не много вещо – Те са същите, дето и преди ги прибирах. Като ги пуснаха магистратите, ето нови престъпления вършат…

-Значи това е старият ви контингент, който преди арестувахте, но не успяхте да докажете, чеса виновни. Сега пак ли са по същия начин „виновни”?

-Ееее, Дикий, стига заяждания, аз не съм виновен, че магистратите пускат апашите. Аз съм ги хванал. И преди, и сега, все виновни си бяха…

-Значи ли, че и сега ще ги пуснат скоро?

-Не, няма да ги пуснат. Ще говорим с магистратите.

-Няма да ги пуснат, защото ще говорите с магистратите?

-Не, няма да ги пуснат, защото са престъпници, а ние ще говорим, защото сега сме още по-решителни да се преборим с магистратското бездушие.

-Значи сега те ще са по-виновни, защото вие имате повече власт и можете да притискате повече магистратите?

-Не, те са си еднакво виновни – трепачът си е трепач тогава и сега. Но сега добрите имаме повече ресурс да накажем лошите. Преди сам се борех, а корумпираните ми пречеха. Сега не съм сам.

-Да, имате Цветарий, и политическата власт, даваща ви възможност да командвате магистратите… - почти ехидно заключи Дикий.

-Имам това, което е нужно и правя това, което е нужно. Сега нека някой друг да зададе въпрос, за да изясним фактическата ситуация на нещата, а не да се занимаваме с провокации…

Последва серия от обществено отговорни и правилни въпроси и отговори, които формираха идеални материали за обществено отговорните медии. Които от началото на новия консулат, бяха осъзнали колко полезен е той, и се стремяха всячески да му помагат. Справяха се дори по-добре отколкото го правеха при предния консулат, за което Бъдишеф беше прав да се чувства ощетен. Дикий мълчеше…

И така докато темата опря до новата цена на газа…

-Какво точно договорихте, Гай Балоний, може ли конкретни цифри и срокове? – попита Дикий, в отговор на доста общите твърдения, след преговорите с емисарите на Великия Северен император.

-Мисля, че достатъчно ясни бяхме – уговорихме значително намаление на цените… - отговори консулът.

-Колко значително?

-Имаме уговорка с Императора да пазим тайна, та да не разберат другите му клиенти…

-Другите клиенти не разбират ли по силата на това ви оправдание?

-Не, те не знаят цифри.

-Значи цифрите са толкова големи и изгодни, че не трябва да ги знаят?

-Виж как разбираш…

-Но ако те знаят, че има толкова изгодни цифри, за които не трябва да знаят, не би ли било това достатъчно, за да поискат нещо значимо?

-Уф, с тези логически недомислици, Дикий. Стига усложнявал нещата. Ясни са – уговорихме нови цени, спасихме народа от заробващите условия на Бъдишеф, дето ни ги остави в наследство…

-Значи спасихте народа чрез толкова изгодна сделка, че единственият шанс да бъде изгодна,е никой да не разбере параметрите и…

-Да, Дикий…

-Ами тогава, Гай Балоний, да ви питам за сроковете. От кога влизат в сила новите цени.

-Виж, Дикий, засега имаме принципна уговорка. Мъжка приказка. С времето ще се уточнят подробностите.

-Но газта вече поскъпна официално. Ако новият договор не я намали, какъв е смисълът…

-Смисълът е дългосрочен, и краткосрочен. Не мога всичко да ти кажа…

-Говори се, консуле, че каквито и да са уговорките ви – изгодни или не, те влизат в сила след 1 година. Т.е. нямат никакво значение сега.

-Е то трябва някакъв технологичен срок. Експертите ни не са роботи. Това е междудържавни отношения. – обясни Балончо.

-Какъв технологичен срок трябва за промяна на една цифра?

-Не разбираш, Дикий, не е една цифра. Газта е сложно споразумение в много страници, формули, показатели. Всичко това се проверява и изчислява…

-Значи тази зима народът няма да види от ниските цени?

-Ех, Дикий, пак опошляваш нещата. Ще се борим за евтино и тази година, но аз решавам въпроса дългосрочно. Не е изключено и тази година да успеем…

-В тези дългосрочни решения няма ли риск Императорът да се отметне? И дордето новата цена влезе в сила, той вече да е въвел още по-нова?

-Стига с тези съмнения. Постигнатото си е постигнато…

Дикий се отдръпна и седна на стола си. Пресконференцията щеше да продължи в логичната куртоазия, ако не се беше включил Добрий. В миналото, работил като журналя, понякога той отново влизаше в тази роля. Не му беше лесно да си уреди пропуск за пресконференцията, но какво ли не прави стремежът към слава и издигане…

-Гай Балоний, - попита той – говори се, че отново се отървавате от „Тухлофикация”, защото цената на газта ще вдигне толкова цената на отоплението, че собственикът ще има много ядове…

-Това е поредно злословие. Както вече отговорих на Дикий, намаление на цената ще има, т.е. и „Тухлофикация” ще спечели…

-Но вие отговорихте, че намалението ще е не сега, а дългосрочно, а Сър Дикий разумно добави – и евентуално. Т.е. какъв евтин газ за тази зима?

-Вече има леко намаление на цената. – включи се Цветарий.

-Да, има известно намаление, заради поскъпването на сестерциите спрямо сребърниците на бледоликите. – даде да се разбере, че няма да го преметнат толкова лесно Добрий – Но утре сестерциите могат да поевтинеят, и газът да поскъпне. До зимата са няколко месеца, а пазарите са доста непредвидими…

Цветарий млъкна, защото всъщност нищо не разбираше от газ, и този опит да натрупа бърза слава очевидно се провали.

-Виж, Бай Добрий, млад си още, не ги разбираш нещата, - пое мъдро консулът – не се отървавам от „Тухлофикация”. Просто я връщам на столицата, тъй като тя обслужва столицата. По-добре ще се управлява. Там и е мястото.

-Но преди година като градоначалник на столицата, Вие я подарихте на консула, защото при него и било мястото. Държавата определяла цената на газта и цената на затоплените тухли. Тогава консулът я прие. Сега вие сте консул, и изведнъж мястото и стана друго…

-Ами обстоятелствата са други. Преди като консул Бъдишеф пречеше на града. Сега аз няма да преча, и градът ще се справи.

-Как ще се справи с тези дългове? Вие всеки път като я дарявате, все по-големи дългове с нея дарявате?

-Това са икономически подробности на текущото управление. Аз не мога да стоя в счетоводството на всяко предприятие…

-Но откакто това предприятие се завъртя около вас, дълговете му все растат…

-Не ме вини мен, Добрий. Знаеш поразиите, които нанесе Дон Топлисимо…

-Но Дон Топлисимо не е там от 4 години. Той ли още е виновен?

-Ами той доста е виновен?

-Дълговете се разрастнаха лавинообразно, едва след като разгонихте Топлисимо и старото ръководство. Вашите началници от тогава до сега трупат дългове…

-Мисля, че се отклонихме от темата. „Тухлофикация” е само едно предприятие от многото, които ще спечелят от евтиния газ.

-Това е най-голямото предприятие. Яде една трета от газта… - вметна Дикий.

-Точно така, тази една трета, също ще спечели от нашите усилия…

На Добрий му ставаше все по-смешно, но Дикий взе да се ядосва. Едни и същи мисли пораждаха различна реакция у двамата. Единият обръщаше глупостта на ирония, а другият се ядосваше на непрекъснатото умножаване на глупостта…

-Вижте какво, Гай Балоний, - стана и повиши тон Дикий – хората говорят, а колективната мъдрост понякога е доста мъдра, та хората говорят, че Северният Император ви е разказал играта с газта, че „Тухлофикация” ще се срути на съставните си тухли, а вие измислихте бандата на трепачите, за да замените с празни приказки липсващите отговори за изтъняващите ни джобове…

Добрий се изсмя на глас и каза:

-Брилянтно…

Балончо първо се вцепени, след което се ядоса, но преди да каже някоя пълна недомислица, се овладя и за пореден път изплува:

-Това са поредните конспирации на създаващите слухове, с цел да подронят консулата. Но народът ясно вижда всичко,което направихме, и ще правим, за него. И със Северния император се разбрахме, и „Тухлофикация” няма да се срути, а и намерихме ново място, и газта ще е по-евтина. Как само може злословието да обърне бялото на черно, и да хули… Но ние сме тук, и истината ще се вижда, и ще блести в цялата си сила…

-Да, мисля че това е много истински и искрен завършек на тази пресконференция. – каза Цветарий – ако няма други въпроси, да приключваме, че тя доста дълга стана…

Лоялната публика не би могла да има въпроси, когато въпросът би бил груба нелоялност…

Вечерта от провокациите на Дикий и Добрий нищо не стана публично. Сърцето на народа притрепери от новите ниски цени и от трепачите в кауша…

Продължава…Скоро…

25.07.2010
Добри Божилов
"Гай Балоний" – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates