Глава 38 – Мангау балада

Образът на Мосьо дьо Сарко се появи на екрана. Беше умислен, гневът донякъде се изписваше на лицето му, но това ни най-малко на сваляше маската на желязното спокойствие, каквото актьори от този ранг умееха да демонстрират винаги и перфектно. Понякога сравнението с подобни надарени колеги в сценичното изкуство подронваше вътрешното самочувствие у Балончо. Той не бе сигурен дали е най-добрият на сцената, дали има още какво на научи, и дали способността му да омагьосва тълпите не е подпомогната от малко по-плебейския характер на собствения му народ. Защото Сарко омагьосваше една далеч по-интелигентна група, която беше и десетина пъти по-голяма от тази на Балончо. Нямаше място за сравнение. Но пък Балончо не бе и имал шанса да се пробва пред повече хора. Неблагодарната съдба му беше уредила едно малко народче, върху което да се упражнява.

donation

Собствената маска на желязно спокойствие също беше застинала на лицето на консула. Знаеше, че ще говори с много голям глобален фактор, и че е задължително да се държи твърдо и непоколебимо. Това бе начин не да постигне нещо за страната си, а просто в личен план да не изглежда жалък.

-Трудни времена за всички ни, какви времена само… - каза Сарко.

Балончо улови неподозирана допреди секунди добронамереност и съчувствие. Той очакваше по-скоро агресия, макар и дипломатично прикрита. А получи добрина. Какъв непредвидим подарък на съдбата. Изненадата малко забави отговора му.

-Трудно наистина, Мосьо дьо Сарко. Такива велики идеи имаме, а с такива елементарни дивотии ни занимава елементарността. – отговори Балончо.

-Да, Гай Балоний, само хората с велики идеи могат да разберат другите с велики идеи. Толкова сме малко на този свят. Толкова самотни…

-Карма… - дълбоко заключи консулът…

Настана едно ранно дълбокомислено мълчание. И двамата медитираха върху неблагодарността на битието.

-Вижте, Гай Балоний, външно може и да изглежда друго, но аз не съм негативно настроен към Вас. Знам, че нямате никаква вина за случващото се. Нямате избор, просто гледате как събитията си вървят.

-Аз също Ви разбирам напълно, Мосьо. Вие също нямате избор, вината не е ваша. Правите каквото трябва, макар светът да не го разбира. От моя страна спънки няма да имате…

Разговорът се въртеше около решението на Сарко да прокуди група поданици на Балончо обратно в страната им. Въпросните субекти се бяха изнесли при Сарко по силата на конвенция на Империята, която даваше право на всеки поданик да си сменя господаря, на който се кланя.  И тъй като Сарко беше доста по-богат и по-щедър господар от Балончо, то една презряна и алчна прослойка от Балончовия народ, праграматично реши да иде при Сарко. Кастата на мангауите, както ги наричаха, от векове се бяха изхитрили да се прикачат към някой друг народ и да доят каквото могат от него – понякога повече, друг път по-малко. Всеки опит да ги превъзпитат стигаше единствено до разрастване на разходите. С което доказалото се най-работещо решение, беше никой да не им обръща внимание, с което разходите се свеждаха до онова що сами можеха да изсмучат. С времето навсякъде където се застояваха, мангауите създаваха напрежение с градиращ характер, и на някакъв етап някой ги изгонваше. Тогава отиваха другаде. В последно време този момент беше настъпил в държавата на Балончо, присъствието на мангауите беше нетърпимо, и те самите го усещаха. Това, в комбинация с обективния факт, че Сарко предлага повече пари за все същото „нищо не правене по цял ден”, логично доведе до миграция на много мангауи към страната му.

Поданиците на Сарко обаче възнегодуваха доста бързо срещу новите си съседи. Мангауите имаха навика просто да се настанят някъде, без да питат. Започваха да крадат, просят, проституират – което бяха част от методите им за смукане. По-търпеливите нации – като тази на Балончо, бяха склонни по-дълго да търпят. Но нацията на Сарко нещо беше твърде нетърпелива и възмущението избуя. Това принуди самия Сарко да вземе екстрени мерки. Което пък предизвика гнева на имперските бюрократи. Които от десетилетия крепяха властта си на серия от илюзии, една от които беше правото на всеки поданик да сменя господаря си, без да се пита самия господар иска ли го. В общия случай системата работеше, но не и при поданици като мангауите. Така Сарко се оказа между чука на Империята и наковалнята на собствените си поданици, които искаха от него ред и спокойствие.

-Благодаря за разбирането, Гай Балоний. Вие сте далеч по-сговорчив от северния си съсед. Вашите мангауи са далеч по-малко, а вие сте далеч по-коректен. Колегите ви ме заляха с море от мангауи, и твърдят, че трябва да ги държа в двора си. То бива нахалство, бива…

-Щастлив съм, че оценявате достоверно ситуацията, Мосьо дьо Сарко. Нашите мангауи реално не са проблем за Вас. От сто мангауа, един е наш. Медиите несправедливо ни пришиха към проблема. Но за мен е ценно, че вие ясно виждате всичко. Ще приемем обратно колкото мангауа ни пратите. Те са наш проблем, а не Ваш. Няма да ви създавам пречки, няма да се сговарям с имперските бюрократи.

-Мда, Гай Балоний, вашата страна е случила на лидер. Вие сте късмет за народа си, какъвто много малко народи в Империята имат.

-Може би вашият народ е едно от изключенията… - върна жеста Балончо.

-Империята, Гай Балоний, е овладяна от бюрократи и паразити, които никой не контролира. Те се крепят на измами, които сами създават и сами определят за ценности. За да съществуват паразитите в имперските върхове, те създават и отглеждат паразити по низините. А ние трябва само да храним и едните, и другите.

-Много мъдро, Мосьо…

-Мъдро, глупаво, смешно… най-важното е, че е скъпо и неприятно…

-Да, до голяма степен ръцете ни са вързани. И ние нищо не можем да направим по въпроса с мангауите. Каквото и да вземем да правим, се появява някой бюрократ и казва „Не”. Затова съвсем ясно ни е, че поне помежду си не трябва да си пречим. Затова и напълно Ви подкрепям в опитите да изселите натрапниците.

-Ще ни схрускат имперците, да знаеш Балончо – мина вече в приятелски личен тон Сарко.

-Да, неизбежно е, всяка Империя рано или късно схрусква съставките си. Мисля, че всъщност всички сме схрускани, конкретно по въпроса с мангауите.

-Е, чак схрускани вече…

-Колко мислите ще престоят при нас върнатите, преди да дойдат отново при вас. Според мен само колкото време изкарат с помощите, които им дадохте. После пак ще ви се появят.

-Правят този номер от години. Туй си е бизнес за тях. Само ги возим напред назад и им плащаме за това. – съгласи се Сарко.

-Но какво да правим друго?

-Няма какво…

Настана отново дълбокомислено мълчание, но този път то беше по-скоро тягостно. Все пак накрая усмивката започна да се завръща на лицето на Сарко, което донякъде изненада Балончо.

-Все пак – каза Сарко – събитията както винаги имат и позитивна страна. Трябва това да гледаме за да вървим напред, и да водим и народите си напред.

-Безспорно дългът ни да водим напред е основен. Ако намерим и в мангауския проблем ресурс за движение напред, това би доказало изключителния ни политически дар, даден ни именно, за да вървим напред, тогава когато обикновените лидери не могат. Ако от мангауите излезе помощ, то значи сме обърнали огромен проблем в огромна полза. Но простете, Мосьо, може би по-малкият ми опит прави това, но не ви разбирам напълно…

-Всичко разбираш, Балончо, просто още не си се досетил. Не се подценявай. Ти си умен, ти си аз в своята страна. Успели сме по един и същи начин. Не виждаш ли потенциала в мангауите, Балончо. Те са проблем за страните ни, и Дар Божи за нас…

Това проблемите да са Дар Божи беше изпитана политическа схема. Балончо започваше да се досеща.

-Издигането, Балончо, не е еднократен успех. – продължи Сарко - Не сме монарси. Трябва да ни избират. През един доста кратък период от време трябва да привикваме тълпата пред урните, за да поднови властта ни.

-Да, и в този момент ни трябват избиратели…

-А избирателите се мотивират със силни мотиви…

-Да със силни мотиви – съгласи се Балончо – И вашите избори са скоро. Ако не бяха мангауите, които да прогоните, щяхте да имате един мотив по-малко да ви преизберат.

-Не просто един мотив, Балончо. Един от много малкото, и поради тази причина – безценен мотив. В криза сме, трябва да пестим, трябва да взимаме от бедните, от старците, от болните… Точно от тия дето са най-много при гласуването. Не можем да не вземем. И така ще изгубим гласуването. Но ако създадем нова идея, нова кауза, нов водещ мотив… Тогава те могат да гласуват за нас, дори ако им вземем от парите.

-Опасността от мангауите е интересен мотив…

-Не просто интересен. Това е мотив с голям потенциал за развитие. – обясни Сарко – Ако инвестираме в него, подкрепим го с подходящите средства, от този казус може да стане толкова голям проблем, че да измести всички други проблеми…

-И тълпата да забрави за парите и икономиите от джоба им…

-Брилянтно, Балончо, брилянтно. По-важна от парите е сигурността. Страхът измества алчността в човешката психика. Преодоляването на заплаха е по-приоритетно от запазването на няколко сестерции в джоба.

-Да, дори и заплахата да не е толкова голяма…

-Една заплаха е толкова голяма, колкото я направим. Страхът лесно се умножава…

-Да, да, да – радостно каза Балончо – излиза, че с нашите мангауи ще помогнем на Вас, Мосьо дьо Сарко, да бъдете преизбран, с което нацията ви да запази своя велик лидер. Ще се получи така щото мангауите да помогнат на нацията Ви. Иначе тя би пострадала, ако поради други мотиви, избере друг лидер, измежду подлите мошеници и популисти, каквито са вашите съперници. Но благодарение на мангауите, вие можете да получите предимство, демонстрирайки твърдост.

-Точно така, Балончо – идеално прозря позитивното. Виждаш ли, че го има…

-Да…

-Пък  и твоите избори са преди моите. Ти също ще спечелиш от върнатите мангауи… - усмивката на Сарко придоби загадъчен характер. Но нямаше нищо загадъчно.

Наистина изборите на Сарко бяха малко по-отдалечени от два важни избора при самия Балончо. Догодина се гласуваше за градски господари и за Старши консул. Всеки глас щеше да е важен, защото загуба на подобно гласуване, можеше да подкопае позициите и на консулата. А в изборите в страната на Балончо, мангауите имаха ключово значение. Те бяха най-сигурният електорат за онзи, който плати най-много. На Сарко очевидно не му бяха убегнали резултатите от няколко избора, когато Балончо спечели с огромно мнозинство в почти всички поселения на мангауи.

-Всеки върнат от мен мангау е още един избирател за теб. – окончателно изчисти съмненията Сарко. – От тук, от при мен, няма как да гласуват за теб. Но ако са си при теб, ще можете да се разберете с тях, както досега.

На Балончо не му беше приятно да призна, че сериозна част от избирателите му са купени. Но Сарко го знаеше, така че нямаше какво толкова да крие. Затова прие тезата, без да я оспорва.

-Каква симбиоза, Мосьо. Всеки изгонен от Вас мангау става мой избирател, и в същото време ви носи десетина ваши избиратели…

-При това ми ги носи евтино, без да им плащам, без дори кампания да правя…

-Много добър резултат, наистина. Трябва да гледаме позитивното в реалността. Може би трябва да синхронизираме действията си, така че да получим оптимален резултат.

-Да, трябва да го направим. Мангауите трябва да са при теб преди твоите избори. Ще накарам жандармерията да работи по-бързо.

-Но в същото време на вас ви трябват мангауи, които да изгоните близо преди вашите избори. Т.е. след моите избори, трябва те да се появят отново при вас… - върна жеста Балончо.

-Точно така. Ще е добре, ако след изборите при Вас, ми пратиш известен брой…

-Смятайте го за решено…

-Разбрахме се, Балончо. Можем да бъдем приятели.

-Да, Сарко – най-накрая мина на лично обръщение и консулът.

-Утре е съборът на имперските старейшини. Ще работим заедно?

-Да, няма да си пречим. Глупост би било да помагаме на бюрократите. – съгласи се Балончо.

-Те повече мен ще бодат, но доколкото ти си замесен в случая, мнението ти ще е важно.

-Мнението ми ще е, че проблем няма, и медиите са виновни…

-Много добре, много добре, Гай Балоний… сега да пием по едно вино…

-Да, да пием по чашка… Наздраве…

-Наздраве…

Продължава…Скоро…

21.09.2010
Добри Божилов
"Гай Балоний" – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates