Глава 40 – Цветарски гамбит

donation

Без дори да подозира какъв огромен заговор на вселенско ниво се готви срещу му, Балончо беше затънал в рутината на обикновеното дребно ежедневие, изпълнено със суета и скандали, които разхищаваха ценното му внимание. Вместо да изпълнява великите си планове и мечти за своя народ, той трябваше да усмирява Цветарий и Сандано. И за беда – никак не успяваше да ги усмири, а бъркотията се разрастваше. Това го принуди за пореден път – все по-трудно му беше да го прави, но да се обърне към Старшия консул…

Седнал в дълбокото си кресло, запалил една ориенталска лула, пълна с първокласен тютюн, Първанаки го посрещна в резиденцията си. Макар повечето официална власт да бе у Балончо, йерархично Първанаки бе над него, и протоколът изискваше младшият консул да иде при старшия. Пък и, мислеше си понякога Балончо, по отношение на реалната власт, не бе съвсем сигурно кой от двама им има повече от нея…

-Добре дошъл, Балончо, разполагай се, чувствай се като у дома си… - каза домакинът.

-Благодаря Ви, Гай Първанаки, етикетът ви е изящен, както винаги… - отговори гостът.

-Е, отпусни се, Балончо, скоро може това да е твоят дом… - каза Старшият консул, очевидно намеквайки за необявените планове на младшия консул да се кандидатира на идващите избори.

-След Вас, Гай Първанаки, трудно ще се консулира от тук. Доста величие натрупахте. Пък и аз съм млад още и може би още малко време като младши консул да изкарам, пък после нагоре…

-Като гледам как вървят нещата, май млад ще те правим Старши консул… - усмихна се лукаво Първанаки, насочвайки разговора направо към болното място, което всъщност беше тема и на самата среща.

-И аз имам такова усещане… - отговори умислено Балончо.

Причина за срещата беше разразилият се в последните дни публичен скандал между Македонеца и Цветарий, който силно разклащаше позициите на Цветарий като втори в консулата след Балончо. Войната помежду им избухна, след като Магистратурата помилва един от близките ортаци на Македонеца, който няколко месеца Цветарий държа в кауша, разчиствайки лични сметки. Балончо смяташе тази дребна злоупотреба с власт, от страна на министъра си, за твърде незначителна и позволена в рамките на големите отговорности, които иначе имаше. Ползването на властта, за да уреди един или друг нищожен като размер свой проблем, не тревожеше Балончо. И затова не се намеси навреме, макар че окошареният беше и негов добър познат.

Слабата публична подготовка и непохватните действия на Цветарий обаче превърнаха случая в непрекъснато разрастващ се скандал. Арестуваният от ден на ден успяваше все повече да внуши на обществото, че е жертва на политическа репресия и лично отмъщение, което изместваше основната теза на Цветарий, че е прибрал едър апаш. С времето интересът към сър Алекс, както се казваше жертвата му, стана толкова голям, че той се превърна в суперзвезда и мъченик, а Цветарий в зъл демон и експлоататор на присвоена власт.

Така, когато накрая магистратите постановиха да се пусне сър Алекс, защото им омръзна да бъдат просто пионки на Цветарий без право на лично мнение, вниманието на медиите обгърна щедро освободения, и той се възползва идеално от случая. Добре съзнавайки, че е внушено, че Цветарий злоупотребява с власт, сър Алекс пусна няколко компромата, доказващи тази злоупотреба. Припокриването на двете послания роди силно послание, което покълна щедро в добре напоената почва на народното очакване за разкрития на далавери сред управниците. Безспорен факт бе, че сър Алекс бе на порядъци по-добър в обществената комуникация от Цветарий. И макар последният да имаше много повече власт, и повече послушни журналя на своя страна, сър Алекс постигна по-висока ефективност.

Основният инструмент на атаката – отново мъдро подбран, за да не я води лично инициаторът и, беше Дон Сандано. На който пък това му дойде „дюшеш” след дълги месеци на медийно затъмнение и изолация. След като му откраднаха няколко сенатори и му ограничиха словото пред журналята, Сандано беше започнал да губи позиции и избиратели. Но излизането на сър Алекс от тъмницата донесе огромно безплатно медийно внимание, част от което той щедро подари на Македонеца. В замяна на лансиране на част от атаката срещу Цветарий от него.

Така, разположен в центъра на обществения интерес, Сандано обстреля безмилостно Цветарий с обвинения в корупция и незаконно забогатяване. Извади документи, доказващи придобиването на много земи и замъци от министъра, без да ги е плащал, и без да има с какво да ги плати. Пусна също разрушителния слух, че сър Алекс е давал пари на Цветарий преди изборите, и че тогава сър Алекс явно бил добър, а сега станал лош. Това второто, в комбинация с твърдението на самия Цветарий, че сър Алекс е едър апаш, доведе до извода, че Цветарий е бил ортак на едри апаши.

Министърът нямаше как да отбие атака с документи, подписани от самия него. Започна да увърта и да обяснява, че замъците са купени законно, че взел пари от родата на невестата си, че печелил допълнително в извън работно време като водил лекции по Имперско законодателство, макар че не е учил никога имперските закони, и изобщо всякакви такива непохватни обяснения, които само подсилиха неочакваната слава на Сандано.

Ясно разбирайки, че в тази кал може само и той да се окаля, Балончо остана настрана. Но омаскаряването на Цветарий би могло да разклати самия консулат, ако трябваше да го сменя. Сменен или не обаче, Цветарий за броени дни се оказа напълно ликвидиран като възможен кандидат за поста на Старши консул, избори за който идваха догодина. Балончо отначало мислеше него да изстреля натам, а той самият да запази прекия контрол над консулата. Със серията от показни акции, Цветарий беше понатрупал слава, и народът би го подкрепил. Но след щурма на Македонеца, и кекавата защита на министъра, с имиджа му беше свършено, и изборите за Старши консул ставаха непредвидими. Така се очертаваше почти неизбежно на вота да се яви самият Балончо, което щеше напълно да обърка политическата конюнктура. За това очевидно намекваше и Първанаки…

-Но изборите са догодина, а до тогава много време… - каза Старшият консул, връщайки темата на актуалните проблеми.

-Да, изборите са догодина, а като гледам как се случват нещата, нищо чудно до тогава още десет пъти по сегашните проблеми да гръмнат…

-Доста непохватен се оказа Гай Цветарий. Не е много за политик… - констатира Първанаки.

-Какъв политик? Той е обикновен стражар. Един изпълнителен и надъхан стражар. Добър слуга…

-Май се самозабрави малко слугата ти. Повярва си повече…

-Май да…

Настъпи леко и не много тягостно мълчание. Балончо идеално разбираше, че грешките на Цветарий се пишат и на негова сметка. В крайна сметка, той го беше назначил…

Първанаки дръпна от лулата и после рече:

-Сър Алекс е от по-едър калибър. Странно защо Цветарий тръгне с него да се мери…

-Защото постът на Цветарий има много власт, и тя го е омаяла. Помислил си е, че с тази власт може да смачка Алекс…

-И загуби… - кратко и безмилостно заключи Старшият консул. Балончо със свито сърце разбираше какво му казва в пряк текст Първанаки. „Загуби” в политиката значеше едно нещо – „свърши”…

-Той загуби, но не мога да го уволня сега. Цветарий не е обикновен министър…

-Да, разбирам. Но законите на политиката важат и за него…

-Разберете ме, консуле, Цветарий не е просто министър. Вие знаете, че аз министрите ги сменям лесно. Вече колко смених… Но Цветарий е министър на моя ресор. Този, от където аз произлязох. Този, където народът най-много очаква успехи. А не провали. Ако го сменя, и изобщо ако сменя министъра там – който и да е той, това е мой провал…

-Прав си, Балончо. Твой провал е, дори ти да не си виновен за него…

Днес Старшият консул като да се беше подготвил да го насече с думи. Балончо се нервираше, но не можеше да изкара яда си на него, защото ядът идваше от истината в думите му, а не от самия него.

-Да Ви призная честно, консуле, ние сме противници, знаете, но сега честно ще Ви призная, признавам Ви, че не знам какво да правя. Всяко решение губещо…

-И аз ще бъда искрен с теб, Балончо, противници сме, но ще ти призная – и аз не знам какво да правиш. Много зле си ги надроби Цветарий…

-Тоя Сандано е неудържим. С него не можеш се разбра. Като му падне да вика и да го слушат, и няма спиране. – ядоса се Балончо.

-Да, такъв е. Това значи, че не можеш да го подкупиш в момента. Паднало му е да се къпе с слава и няма какво да му дадеш да се откаже. Трябваше да му дадеш преди това, да го направиш свой приятел.

Днес истината направо щеше да заколи Балончо. Беше подценил важността на Сандано. Беше му дал няколко трохи в началото на консулата, но след това не обърна достатъчно внимание, когато Цветарий му ги отне. Мислеше тези боричкания за дребни неразбории, и беше пропуснал да запази един дребен съюзник. Като съюзник, Македонеца наистина беше дребен и много полза от него нямаше. Но като враг, окрилен от внимание и с документи в ръка, той ставаше опасен враг. Цветарий го смачка с лекота, подкупи му няколко сенатора и го разнебити от всякъде, защото по този начин уязвяваше приятеля му сър Алекс. Това беше просто част от личната войничка на министъра. Но с изплъзването на Алекс, Сандано се възползва и върна всичко, та и с лихвите, и то не с малки лихви, на Цветарий. А все по-голяма част от сметката се стоварваше на Балончо.

-Трябва да измислим нещо, консуле – каза Балончо – не е Ваш пряк проблем, но Цветарий клати мен, а с това клати и държавата. Точно сега не е моментът за нестабилен консулат.

-В последните 20 години всеки младши консул е твърдял, че е опасно за държавата да бъде клатен точно в текущия момент. Но колко консули сменихме, държавата си я има… - отговори саркастично Първанаки.

-Оххх, дойдох тук за подкрепа, а само ирония срещам…

-Ами всичко е иронично, Балончо. Има толкова талант в сатирата, която се получава. Все едно като за филм е правено… - усмихна се Първанаки и дръпна от лулата.

-Но все пак и за държавата трябва да мислим. Не можем само да се забавляваме…

-Ние мислим. В моите ресори проблеми нямам…

-Вижте какво, консуле, ще си помагаме ли, или ще се забавляваме един с друг. Държавници ли сме, или шутове?

-Хахаха, успокой се Балончо. Ще си помагаме. Просто нека не изпускаме момента и да се радваме едни други. Толкова малко е радостта в живота на държавника, толкова много са грижите… - направи завой към сериозното Старшият консул.

-Да, толкова малко е радостта, толкова много грижи…

-Виж сега Балончо, положението на Цветарий е неспасяемо. Нека не се залъгваме. Много се изложи, и няма политически качества. Виждаш, че още първата криза го разклати. До вчера се смееше на Сандано, а днес Сандано го разнебити. Цветарий е неспасяем фундаментално, а не просто сега. Въпросът е не за спасяване на един министър сега. Въпросът е, че и да го спасим, утре пак ще го ритнат нещо. Той не може да се пази, глупавичък е…

Балончо отново се почувства срязан от думите на консула, но този път усещаше, че целта не е иронията, а е добронамерената логика. Съвсем прав беше Първанаки. Цветарий беше получил повече от всеки друг министър. Беше получил повече пари. Беше получил самият любим ресор на Балончо. Беше получил възможност да прави каквото си иска с когото си иска. Беше започнал мащабни начинания, които не предполагаха да са възможни да се направят от слаб и неук човек… А накрая какво… Първата лека съпротива, го извади от равновесие. Прав беше Първанаки. Цветарий беше много зле. Той беше прибрал в кауша и доста други от типа на сър Алекс. Всеки от тях можеше да проведе следващата контраатака. Всеки път ли щяха да го спасяват?

Но една още по-неблагоприятна мисъл се промъкна в ума му, и я сподели с консула:

-Прав сте, консуле. Който не може сам да се пази, никой не може да го опази… Пък и неговото министерство е толкова отговорно, че ако там стои слаба фигура, как ще се пребори с апашите?

-Виж как мислим еднакво, Балончо. Държавнически. Цветарий е на пост, където той трябва да пази гражданите, а не него някой да го пази. Министър, който не може да опази себе си, не е за министър на стражарите. Дълг към нацията е да имаме поне министър, който може да пази себе си. Поне себе си да пази…

-Да, Гай Първанаки, един министър трябва да може да пази поне себе си… Трябва да го сменя…

-Според мен точната дума е не „трябва”, а „ще”…

-Въпрос на време…

-Да, на ценния ресурс в политиката, наречен „време”…

-Но има един проблем, Гай Първанаки, решението е ясно, но не мога да го приложа сега. Ще донесе повече вреди, отколкото ползи…

-Моментът е труден. Ако Цветарий си иде сега, ще излезе, че са го свалили Македонеца и сър Алекс. – констатира Старшият консул.

-То всъщност това ще бъде и обективната истина.- допълни Младшият консул.

-Но за обществото е важна не обективната истина, а обективната теза, която му представим. А в момента няма как да се представи теза, различна от победа за сър Алекс и Сандано.

-Трябва ми време…

-Да, трябва ти… Но не забравяй, че времето може и в слабост да се превърне…

-Има риск и забавянето, наистина. Страхувам се, консуле, че може и допълнителни проблеми да възникнат, ако Сандано изсипе нова порция компромати. Може още по-зле да затъне Цветарий…

-Риск е това сериозен. Сър Алекс е доста ядосан, и има защо. Толкова време стоя в тъмницата за нищо…

-Не знам какво да правя, честно…

-Каза ми това вече…

-Оххх…

-Гледай позитивно на нещата, Балончо – усмихна се отново загадъчно Първанаки и засмука лулата – гледай добрите страни…

-Какви добри страни, ядосан съм, и все повече се ядосвам…

-Не си глупав, Балончо, но защото си ядосан, не виждаш. Надежда има…

-Нима?

Старшият консул за малко замълча, за да повиши напрежението и да придаде тежест на думите си. После каза:

-Очевидно, основният проблем е сър Алекс, а Сандано само се възползва от случая…

-Това е очевидно, наистина…

-Значи ако решим проблема с Алекс, решаваме проблема изобщо…

-Да, но това не променя факта, че не знам как да реша проблема…

-Виж, Балончо, виж поведението на сър Алекс. Той не те атакува. Атакува само Цветарий…

-Елементарен номер, за да вбие клин между мен и Цветарий…

-Едва ли е само това… - Първанаки остави лулата на масата – може да е и подадена ръка.

-Дали?

-Мисля, че е така. Сър Алекс няма интерес да се скара и с теб, и да си създаде враг. Той иска да се разправи с Цветарий. След като Цветарий не може да се защити, той просто ще го довърши…

-И какво да дадем на Алекс, за да ни остави…

-Много просто – трябва да му дадем Цветарий…

-Но това вече го говорихме, не мога сега да го уволня…

-Не е нужно да го уволняваш сега. Поне не и публично. Може да му подрежеш устно крилцата и да му отнемеш част от доверието си. А аз мога да проводя вестоносци при Алекс да му обяснят това, и да му обещаят, че след време ще махнем Цветарий…

-Дали ще се хване?

-Сър Алекс е разумен човек. Мисля, че не го интересува показната част. Ако види, че Цветарий губи съдържание, едва ли ще държи веднага да загуби и формата. – каза Първанаки.

-Звучи логично… - съгласи се Балончо. – Добре работих дълги години с Цветарий, но сега така се насади, че нямам избор…

-Не мори съвестта си за приятеля си, Балончо. Наистина нямаш избор. Той сам се погуби… - успокои го Първанаки.

-Жал ми е на него, но…

-Няма жал в политиката, Балончо. Пък и не забравяй, че и за теб има риск. Не е сигурно това, което измислихме, дали ще се развие както го мислим. Може и да не стане…

-Но, нали…

-В политиката няма сигурни неща, Балончо. Не съм те подвел. Мисля, че измисленото е правилното. Но и друг път съм мислел така, а понякога съм грешал…

-Аз не мога да сгреша, след като нямам избор…

-И това е така… - Старшият консул засмука за последно лулата си в тази среща…

Балончо си тръгна. Замисли се над последните думи на Първанаки. Дали имаше скрити цели, дали не гонеше собствен интерес Старшият консул? Всъщност със сигурност беше така. Вероятно щеше да има и други последствия от това „решение”. Но честен пред себе си, и Балончо не виждаше друго. Наистина проблемът беше сър Алекс, и наистина евентуално договаряне с него щеше да успокои ситуацията. Цветарий беше скъпа цена, но доста по-евтина от загубите, които самият той причиняваше.

Балончо вдигна телефона, за да подреже веднага крилцата на министъра си, и да му даде да се разбере, че ситуацията с дадената му власт започва да се променя. Вестта за предстоящото уволнение му я представи като предупреждение, ако продължава да прави гафове. Онзи се опита да се оправдае като възрази, че е абсурдно провокациите на Сандано да свалят министър. Но това не събуди жал у консула…

Продължава…Скоро…

24.10.2010
Добри Божилов
"Гай Балоний" – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates