Глава 42 – Злостната седмица

Тази седмица се очерта като отвратителна. Концентрираха се в едно всички възможни провокации, които битието можеше да отправи към чистите и достойните. Балончо беше разочарован и унил. Толкова усилия, толкова жар и енергия да промени нещата, да прави хубави неща, да бъде нещата. А вместо това… Не беше справедлива съдбата към него…

donation

Още първият ден на седмицата тръгна лошо. Имперските анализатори публикуваха своята прогноза за състоянието на стопанството, която драстично се различаваше с прогнозата на Сянко. Това значеше, че сметките за държавната хазна за следващата година щяха да пропаднат и парите отново да не стигат повече от очакваното. Но по-лошото беше, че имперците потвърждаваха критиките на опозицията, която получаваше поредното „доказателство”, че консулът се справя зле. А едно беше думата на опозицията, съвсем друго – думата на имперците. Като че да го изоставяха имперските му съюзници. Не бяха лоялни към него, не му помагаха да създаде по-хубава истина, както допреди…

В същия този първи ден, Магистратурата реши да си раздаде коледни премии „за цялостно творчество”. В момент на тотално безпаричие, когато на всички обясняваха защо трябва да „затягат коланите”, магистратите намериха някакви излишъци и си ги раздадоха. Привидно, това беше в техен негатив, и в полза на популизма на Балончо, че „всички магистрати са боклуци”. Но всеки гаф на държавен сановник, рано или късно, се пишеше на пасива на консулата, защото народът него възприемаше като отговорен за всичко. Така „раздадоха си премии” фактически значеше „Балончо им даде премии”, независимо че структурата на властта пречеше на Балончо да не им ги раздаде. А чисто финансово, парите накрая пак от държавната хазна излизаха, и с подписа на Сянко щяха да идат при магистратите…

Във втория ден, се случи едно мълниеносно прелитане през страната на емисарите на Великия северен император, които „дойдоха, видяха и победиха”. Той какво да направи Балончо – императорът управляваше двайсет пъти повече поданици и сто пъти, та и отгоре, повече територия. Имаше много повече пари, могъщи корпорации, силни шпиони. Какво да направи Балончо в едни преговори за строителство на Почти Вечен Двигател за добив на светкавици, дето императорът искаше на негова територия да прави? Какво да прави – бори се, приказва много пред журналята, заканва се, обещава, че няма да се предава. Направи всичко възможно, и накрая стана неизбежното – предаде се… И всички го видяха. Но защо не разбираха, че не е виновен… Не беше справедлив светът. Та на всичкото отгоре точно тогава и Старшият консул се обади да злорадства:

-Балончо, не вървят добре нещата с Императора, май…

-Те могат ли изобщо да вървят добре с него?

-Лошо ще ти дойде - толкова подготовка и закани, че ще устоиш на Императора, а накрая…

Хаплив беше Старшият консул. Хаплив. Не само му се подигра, но и посочи собствената му борба като обърнала се срещу него. Многото закани и обещания сега имали обратен ефект… Ами с какво, освен със закани и обещания, да се бори Балончо? Той какво друго имаше, и какво друго умееше? Какво да противопостави на Императора…

Не му стига това, но и Рашидий оплете конците като се оказа, че дал хиляди сестерции за снимане на филм в чужбина, а после получил покана да го гледа в луксозна екскурзия, платена от получилия субсидията. Скандал като по „книжка”. И гръмнал на фона на приказки на самия Рашидий, че трябва да реже разходите, заради кризата в бюджета. Остави това, ами проблеми и в други страни на Старинната империя създаде, та и там обяснения… Лошо се справи Рашидий, лошо – не се раздават така пари, без да си ги прикрил добре, ядосваше се Балончо. Как може да платиш на някой, който после ти плаща… Ами те хората посредници бяха измислили. А Рашидий – през просото. Буквално. И парите обратно – като екскурзия пред камери… Ами „кеш” да ги беше взел, по-малък риск щеше да поеме… Лошо Рашидий, лошо, не се правят така сделките във властта…

На третия ден търгашите надигнаха вой, че консулатът продължава да не им плаща за извършени към държавата услуги, и дълговете се разрастват. В същия ден в столицата местната управа, притисната от безпаричие, реши да вдига данъците на част от имотите, с което предизвика гнева на хиляди собственици, че точно когато най-нямат пари, най-много им искат.

Големият скандал в тази злокобна сряда обаче беше една шега, която две медии скроиха на Сената. Поканиха – в работно време, част от сенаторите на пир, като им обещаха и скъпи дарове. Така напълниха една зала със сенатори, очакващи мезета и дарове, преди да се явят с камерите и да ги заснемат. Стана голяма шумотевица – сенатори бягат от работа, за да получават дарове. За зла участ, най-много измежду изловените, бяха от партията на Балончо. Не че бяха по-подкупни. Все една стока си бяха с другите. Но нали Балончо имаше най-много сенатори, та и сред подбраните се бяха оказали най-много. И сега – срам и позор за консула. И ни един от уличените не прояви доблест да напусне Сената. Всите се изкараха невинни и подведени. Та Балончо да им бере срама…

В четвъртък на протест се надигнаха тютюнджиите. От много години Сокологлу си ги беше наел за избиратели, като им осигуряваше изкупуване на стоката от държавата, без оглед има ли тя самата пазар за въпросната стока. Но сега при безпаричието, Сянко логично беше отрязал този разход. И това доведе тълпи от ядосани земеделци, искрено вярващи, че консулът им дължи нещо. Те се присъединиха към перманентно протестиращите вече седмици книжници, лечители и културтрегери – всичко убедени, че държавата е длъжна, и трябва да им дава нещо. Малко ирония имаше във всичко – интересите на тези групи бяха в същността си противоречиви, защото се бореха за парче от обща пита, в която ако има за едни, няма да има за други. Но това Балончо трябваше да обяснява. А той какво беше виновен, че питата беше малка. Не работеше достатъчно народът, не плащаше данъци, хазната беше празна. Балончо направи каквото можа – пусна стражари, увеличи данъците, арестува престъпници, дето викаха, че данъците им били високи. Но пари не дойдоха. Е как да нахрани тия другите…

В този труден ден, все пак, въпреки многото проблеми, Сенатът прие бюджета за следващата година. От бюджет доволни никога няма, но този път опозицията бе на върха на радостта, защото по заповед на Балончо, сенаторите гласуваха да се вземат 1 милиард сестерции от здравеопазването и да се дадат за общи цели. Това беше нарушение на старата практика парите от здравни данъци да отиват за лечителите. Но практиката се определя от управляващите, и Балончо се чувстваше прав да направи преразпределението. Хазната беше на голям минус, и трябваше от някъде да се пълни. Здравните пари бяха готови. Сега с тях щяха да се строят друмища и да се създават новини за пред  народа. Нима радостта за душата на народа не беше най-важният приоритет на един консул? А тия популисти от опозицията го нарекоха „крадец”… Няма благодарност, ейййй…

На петият ден дойде най-голямата болка. Първо група полудели доктори умориха едно бебе, докато се чудеха трябва ли да го спасяват. Трагедия страшна. После се оказа, че Цветарий ги следил за други нарушения и им записал подвизите. И така накрая Цветарий изгря в Сената с убийствени записи, с които доказа колко е полезна работата на стражарите, колко добре той се бори с покварата, и колко зли и безмилостни са лечителите. Героичната осанка на министъра на стражарите отново се възвърна и започна да проваля трудния процес на ерозия на имиджа му, необходима на Балончо, за да бъде единствено Слънце пред тълпата. Та ужасни факти – как може Цветарий такъв късмет да извади, и да запише убийство „на живо”… Ужас, ужас за образа на консула…

Злото обаче нямаше почивен ден. И въпреки ужасния петък, и в събота се изсипа с цялата си мощ. Заваляха едни дъждове и наводниха Околния друм на столицата. Гордостта на Балончо. Колко ленти беше рязал там, колко пъти… Какъв хубав друм – широк, дълъг, да се возиш по него, мед да ти капе на душата. И сега тия порои от планината го заляха. А гордостта на Балончо стана за смях. Започнаха досадни въпроси защо друмът няма добри дренажи, защо първият дъжд го наводни така лесно, нали консулът се хвалеше, че това бил най-добрият му друм, че това е пример за всички други, дето крали и строили лошо преди това… И сега – и Балончо при крадците и лошите строители. А Бай Добрий го разкритикува защо не предвидил да има лодки и пристанища край друма за в случаи като този…

Ама как пък точно Околния друм, болка, болка, рев, сълзи. Посърна от униние Балончо докато стоеше в седмия ден на верандата си и гледаше назад отминалата седмица…

Как може такова нещо? Такива усилия да работи за народа. Ден и нощ не спи, побелява му косата, на всеки гледа да угоди. И угодия няма. Ами то като се замислиш, Балончо нищо на никого не беше отказал. Който до него стигнеше, получаваше исканото. Нареждаше Балончо да му се даде. И после все нещо ставаше – я Сянко, я Цветарий, я друг министър измисляше да не стане. Я пари няма да се намерят, я някой закон бил нарушен… Но какво Балончо беше виновен? Той не се ли стараеше? Не разпореждаше ли? Какво е виновен, че после нещо не става? Нали работата на консула е на разпорежда…

Неблагодарна, нещастна, отвратителна работа беше тази. Човек се бори, всички му пречат, и накрай – пак той виновен…

Няма справедливост за управника на тоя свят, няма… Няма благодарност от народа, дето си живее живота, и не мисли как му го осигурява оня отгоре… Няма справедливост в службата обществена…

Добре че от време навреме имаше по някой келепирец.

Живна Балончо, беше забравил да се обади на един приятел, с който бяха замислили една работа. Ядоса се за миг още веднъж – заради тая неблагодарна работа, келепирецът беше забравил. Ядоса се на себе си.

Мина му бързо, живна отново и се захвана с благодарната и истинска работа, която единствена признава заслугите на държавника…

Продължава…Скоро…
 

05.12.2010
Добри Божилов
"Гай Балоний" – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates