Глава 43 – Шпионите на Живака – Епизод №...4-цифрено число

Мистични неща по света не съществуваха. Чудодейни решения нямаше. Такива нямаше дори в странната и непредвидима държава на Балончо. Хората живееха по сравнително рационални правила, макар и със значителното ирационално изкривяване, което им поднасяха политиците. Всъщност, благодарение на собствения си вътрешен рационализъм, този народ оцеляваше, въпреки политиците си. Но всичко това не важеше за самите политици и за света на властта в странната държава на Балончо. В този свят, чудеса се случваха и мистични решения бяха възможни.

donation

Така, стоейки зад дисплея на могъщия си компютър, какъвто никой на Земята нямаше да има поне още 1000 години, но компютър напълно безпомощен да даде оценка на случващото се, и да добави или отнеме нещо от потенциала на Балончо, та стоейки там, и насред собствената грандиозна галактическа интрига, Наблюдателят Лок усещаше, че няма друго какво да прави, освен да се забавлява. Всяко живо същество във Вселената имаше нужда от отдих, отпускане и забавление, не само за да живее по-добре, но и за да работи по-производително после. Индустрията на развлеченията бе не просто продукт на алчни шоумени, желаещи парите на тълпата. Тя бе и мъдро решение на икономическия елит, който беше установил, че отпочинали и забавлявали се работници, работят по-добре от уморени и угрижени. Всъщност, дори примитивните човеци на Земята бяха открили това, и от хилядолетия поддържаха икономиката си, произвеждаща хляб, чрез изобилие от зрелища за произвеждащите…

Разбира се, шоу-бизнесът в Империята Го бе на съвсем различно ниво от това на Земята. За Лок имаше огромно изобилие от всевъзможни развлечения, с каквито на Земята някой търгаш би могъл да забогатее мигновено. Но понякога и от Земята идваха проблясъци, а развлеченията създадени от реалния живот, имаха огромното преимущество пред всичко компютърно синтезирано, просто да са реални. А какво по-голямо развлечение от естествено възникнала пародия, която беше толкова абсурдна, че объркваше дори компютъра и хилядолетно усъвършенствания му софтуер… Дали чиповете и те не се смеят – мислеше си Лок, и гледаше прехласнато шедьовър от жанра на абсурда, трудно достижим дори от великите творци на Го…

Та хаосът около Балончо се разрастваше, компютърът прогресивно намаляваше потенциала му, което постоянно разширяваше „ножицата” между самия потенциал и непрекъснато растящите очаквания за Месия в самата Империя Го. Общо взето, всичко вървеше по пътя на сравнително управляемата анархия, преди за пореден път да гръмне една толкова стара и толкова похабена, и същевременно – все тъй уникално ефективна обществена бомба, която да стабилизира положението на консула. Да го стабилизира в компютъра на Го, защото той просто спря да изчислява потенциала, което беше изключителен прогрес на фона на седмици наред на сваляне.

Та тази „бомба”, която не би трябвало да изненада никого, защото беше прилагана вече десетки пъти – и все с неизтощим ефект, бяха… разбира се „Шпионите на Живака”.

В момент, в който дясната ръка на Балончо се превръщаше в политически призрак, витаещ из коридорите на Министерството на Стражарите, в който книжници, лечители и културтрегери се обединяваха в изнудването си за субсидии, в който в Сената се раждаха недостижими нива на простотия, а министри се клатеха заради конфликти на интереси и подкупи, в момент в който Кокалий и Димитриус официално минаха в опозиция, оставяйки консулата заложник на Сидериан, и най-вече – в момент, в който държавното ковчеже бе не просто празно, а продадено и то за скрап, и парите похарчени, та в този момент какво друго можеше да стабилизира положението, освен… старата и изпитана история с „Шпионите на Живака”. Никога до сега това оръжие не бе подвеждало извадилия го. То бе източник на неизчерпаеми възможности за отклоняване на вниманието и превръщане на важното в невидимо, а на дреболиите в планини. И отново не подведе.

Конкретният виновник за задействането му бе Цветарий, който усещаше, че е все по-застрашен, а и тесничко му ставаше с все повечето ограничения, които Балончо му налагаше, за да успокои сър Алекс. Та притеснен, че се клати твърде много, той подтикна Комисията по шпионските архиви да извади някои от готовите си папки с новооткрити шпиони на някогашния режим на Гай Живака. На тези шпиони, които две десетилетия след края на властта на Живака, все още можеха с успех да бъдат обявени за виновници за всяка беда или неблагополучие в държавата…

Въпросната комисия отдавна беше открила всичко, и го имаше подредено и готово за публикация. Но не го пускаше, защото това би я направило излишна, а комисарите държаха на работата и заплатите си. Така папките стояха готови, Комисията се водеше, че работи, за да не спират заплатите, а изпаднали в затруднение политици си плащаха, за да излезе някоя папка и да събере погледите върху себе си, отклонявайки ги от другаде.

Та този път клиент се оказа Цветарий, но желаейки да е сигурен в ефекта, той поръча толкова голяма папка, че експлозията се оказа толкова огромна, че уреди и проблемите на други, включително на Балончо. Та, спасявайки кожицата, Цветарий извади на показ папката с шпионите сред чужбинските емисари. И то се оказа гръмотевично – половината пратеници на държавата в странство се оказаха бивши шпиони на Живака…

Скандал огромен настана. Министърът по чужбинските въпроси бе изненадан, защото в неговата градина нападаха камъните. Излезе и гръмко каза, че бил възмутен, и щял да вземе незабавни мерки. Реакцията му беше уплашена, и скрито гневна на Цветарий, защото шпионите сред емисарите бяха отдавна известни, но не се говореше за тях. Всъщност, почти всички държави по света ползваха емисарите си за шпиони, а съвсем наскоро теч на секретни данни откъм бледоликите, бе показал, че всичките им емисари по света имат и шпионски задачи. Та това да си шпионин, или да имаш опит като такъв, обективно погледнато, бе предимство, при назначението за емисар. Пък и те тия в странство бяха малко по-прецаканите шпиони, защото там взимаха една заплатка, макар и не лоша, докато колегите им шпиони в страната, получаваха министерски постове и фабрики, и управляваха милиарди сестерции. Та заради всичко това – заради опита, и за да си намаляват конкуренцията в страната, управляващите не мислеха да гонят шпионите на Живака от постовете им в задграничните емисарства. Това бе здравият разум.

Но „кожицата” на Цветарий бе по-важна от здравия разум, и така се изтипоса папката с шпионите в странство.

По стар обичай, цялото внимание се насочи натам, и всички други проблеми изчезнаха. Никой вече не виждаше стачкуващите книжници, фалиращите болници, празната хазна. Всички се вцъклиха в Епизод №… следва случайно 4 цифрено число, от сериала „Шпиони…”

Изпаднал неочаквано и изненадващо в „небрано лозе”, патрицият Никълъс, който преди време беше зарязал военните и поел чужбинските дела, нямаше какво да направи, освен да се пусне по течението, и да гребе колкото сила има и той. Трябваше да се спаси, па макар и да разбираше, че увеличава хаоса. Трябваше да прикрие, потули и обезличи факта, че е приел, че шпионите са добри емисари, и е знаел прекрасно, че емисарите са шпиони. За да го уязвят, няколко бивши чужбински министри излязоха и казаха, че „този списък” - с емисарите-шпиони, винаги е бил известен на министъра – който и да е той…

Но гръмнала веднъж бомбата от архивите, или си сред тия дето греят в светлината и, или си сред тия дето горят. Затова Никълъс реши да грее. Мощно и ядно заяви, че ще вземе крути мерки срещу наглите шпиони, които се уредили на чужбински служби.

Балончо също беше леко изненадан, и макар и да разбираше, че затъмнява много други проблеми, самият той имаше едно леко неудобство при всяко повдигане на темата с шпионите. Това беше фактът, че самият той никога не бе заклеймил категорично шпионажа. А и как да го направи – нали и той от средите на стражари, шпиони, агенти и все разни такива идваше. Те едно и също работеха. Как така да заклейми колегите, дето заедно са се трепали… Пък и в скоро време, докато откриваше поредния нов друм или строеж, все го питаха на Живака ли се прави. И той взе че се изпусна, че уважава много този предишен велик лидер, и самият той е много далеч от постиженията му. Това тогава предизвика мини-скандал и крут гняв на Кокалий и свитата му. Но и известни симпатии сред старците-избиратели, които си обичаха Живака.

Та сега като гръмна за пореден път бомбата с шпионите, малко в небрано лозе се оказа и консулът. И и той какво да прави – пусна се по течението, и и той с яко гребло – срам и позор били тия шпиони, пречели на младите да се издигат, щял да ги чисти. А до сега нищо не знаел, че били такива, разбираш ли… Трябваше човекът да е на вълната, защото ако някой се разровеше във фактите, щеше да види, че повечето от въпросните емисари бяха назначени с неговия подпис, редом с този на Старшия консул. Един вид – самият Балончо ги беше предложил. И защо да не ги предложи, нали ставаха, пък и нали – това Балончо знаеше добре, всяка една фуражка става за всичко…

И ето така става – Цветарий се спасява, Никълъс и Балончо яхват вълната и шоуто да върви…

Въодушевиха се също и Кокалий и Димитриус. Гневни на стопанската политика на консула те бяха минали в опозиция, и сега хорицата им по постовете висяха „на косъм”. Доста заплатки и пари за партията можеха да изчезнат. И ето ти – повод да са в челото на борбата, и повод – отново да подкрепят Балончо за нещо. И отново голямата опасност за обществото да се окаже старият враг – шпионите на Живака…, стар враг, който оправдаваше всякакъв съюз срещу него…

И ето така става – Цветарий спасен, Никълъс и Балончо с нова слава, Кокалий и Димитриус и те с адреналин в кръвта… и така въпросът стигна до Старшия консул…

Най-висшите емисари се назначаваха от него по предложение на младшия консул. Нямаше как да се уволнят без него. Затова журналята го наобиколиха.

Първанаки знаеше, че няма какво да спечели от тази ситуация. Популистите бяха други, славата бе разпределена. А и на него слава не му трябваше. Поне не му трябваше толкова, че да загуби десетки свои хора, които беше наредил по странство. Добре наредени бяха те, щяха да помогнат на идващите избори, защото те щяха да броят гласовете на избирателите в чужбина. Но да браниш шпиони не беше атрактивно. Но не беше и глупав Първанаки. Спомни си веднага одата во слава на Живака дето беше пял Балончо. И каза пред журналята:

- Ами защо шпионите ще са лоши, след като Живака е добър, както ни научи Балончо… Тези хора доста работа свършиха, при Живака са били млади, неопитни, зелени. Сега са зрели, в разцвета на силите си. Не можем да ги уволняваме заради младостта им, макар и безразсъдна…

Така цялата дандания около шпионите удари на камък и започна да се превръща в много шум за нищо. Но Никълъс и Балончо я превърнаха в пародия, като потвърдиха, че ще гонят шпионите-емисари, които могат да изгонят, без Старшия консул да подписва. С което фактически се оказа, че гонени ще бъдат по-дребните чиновници в емисариатите, а не самите емисари, които бяха и основния проблем. Така заради шпионското минало на емисарите, щяха да бъдат изпоуволнени техните подчинени. Добрата стара практика виновни да се оказват мишоците, а не плъховете…

Но в крайна сметка, като се замислеше Лок, смеейки се на целия абсурд, от въпросния абсурд всички щяха да спечелят. Старшият консул щеше да брои гласовете чрез своите си оцелели емисари. Младшият консул и министъра му щяха да изгонят по-дребни риби и да докажат на народа, че се чистят от шпиони. Кокалий и Димитриус щяха да си намерят поредния призрак, с който да обосноват защо подкрепят Балончо, въпреки че работи срещу избирателите им. А Цветарий и неговите имотни проблеми съвсем се изпариха от общественото внимание.

Всички са доволни. Парадокс, мистика, гениално. Сигурно защото беше гениална ситуацията, затова компютърът не можеше да я оцени, мислеше си Лок. Това бе само компютър, а гениалността беше нещо над реалността – някъде между нея и Бога.

Но откъм шоу не можеше да се оплаче Лок. Не му трябваше забава от Го. Ерата на Балончо създаваше шедьоври. Утре щеше да гледа продължението. Никоя истерия от сериала за шпионите не свършваше за един ден. Освен ефективен магнит за внимание, шпионската тематика имаше и защита срещу бързо изчерпване. Щедра бе тя и на вълнения, и на дни… Мистика, магия, вечен еликсир за изтерзано лидерство… 

Продължава…Скоро… 

16.12.2010
Добри Божилов
"Гай Балоний" – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates