Глава 44 – Стратегиите на Добрий

donation

Пътищата към властта общо взето бяха трудно проходими за простосмъртни. Това най-добре знаеше един плебей, който беше загубил години време да драпа, без да постигне нищо съществено. Но това не беше изненадващо. Като всеки друг келепир, и властта се поделяше само между свои, предаваше се по наследство, а готвещият се да смени сред време елита „втори ешелон”, беше съставен от децата и приятелите на самия елит. Фактически, при тотален контрол над избирателната администрация и медиите от страна на стария елит, бе просто идеалистично упражнение някой да се опитва да „пробива” и да променя „нещата”.

Но все пак и такива имаше, и до с доста неизчерпаема енергия и склонност да продължават да си губят времето в обречени начинания. И понякога – исторически факт, някои дори успяваха. Наистина, повечето се проваляха, но ако не бяха останалите да опитват, въпреки обезсърченията, светът никога нямаше да вижда промени и „бели дни”. Това бе мотивацията на най-упоритите сред плебеите, и тази мотивация фактически осигуряваше кандидати за онези редки случаи, когато късметът се проявяваше.

Нещо подобно се привиждаше на хоризонта и на Бай Добрий. Масата от натрупвани глупости на управниците достигаше критична точка, отвъд която всичко ставаше възможно. Обикновено, дори умерено разумните управници не си позволяваха подобни грешки, и гледаха да свършат нещо за народа, та да не го докарат до катастрофа, която би отнесла и собствените им глави. Но настоящите очевидно бяха по-ниско от умерено разумни, и това отваряше шанс за криза, която да издигне нов елит, извън контрола на стария.

Може би привижданията на Добрий не бяха поредния мираж сред пустинята на статуквото. Този път глупостта беше не просто местна, и не просто резултат от неадекватността на Балончо и свитата му. Този път глупостта тръгваше от центъра на Старинната Континентална Империя и се разпространяваше като епидемия из всичките и кътчета. Имперските бюрократи, заслепени от собственото си прекомерно охранване, не можеха да видят дори носа си, какво остава за малко по-далеч от него. Те създаваха криза, започвайки от малки проблеми в периферията и пренасяйки ги в самия и център, и преумножавайки ги от ден на ден. Справяха се идеално, в най-добрия дух на бюрократизма, един вид…

Тази ситуация не предопределяше неизбежна катастрофа из всички кътчета, включително в малкото и бедно кътче на Балончо. Но за да се избегне катастрофата, привнесена от Империята, се искаха много повече усилия, интелект и въображение, в сравнение необходимите за да не катастрофираш сам. Всъщност местният елит имаше много по-малко.

Преди години – в рядък пристъп на здрав разум, елитът, воден тогава от Кокалий, беше осъзнал, че почти за нищо не става, и че не може да разчита дори на себе си по важни и сложни въпроси. И затова сам беше ограничил част от властта си – именно за да не допуска катастрофи, които да му отнесат главата. Това, разбира се, стана след подобна катастрофа, която отнесе главата на предните управници, и изплаши Кокалий дотолкова, че да вземе мерки да не повтаря.

Та тогава елитът взе решение страната да няма собствена парична единица. Изкушенията на емисията на пари, с които да плащаш каквото си искаш, и с които да предизвикваш инфлация, ограбвайки народа, беше твърде голямо. Просто пускаш печатницата, и готово… А милиони под теб се разоряват. Лошото беше, че милионите понякога се надигат по площадите. Дори сред плахия народ на тази страна, това се случваше.

Така, веднага след като предшественикът на Кокалий беше издухан от урагана на тълпата, самият Кокалий реши да отнеме от самата държава правото да емитира пари. Вместо това се реши да се ползва имперската валута. Така се роди „новата сестерция” – абсолютно фиксирана и прикована към „имперската сестерция” местна парична единица. Фактически, това беше фотокопие на имперската пара, но формално беше собствена пара. Обезпечението и беше над 100%, т.е. държавата винаги имаше достатъчно имперски сестерции в резерва, за да покрие всички местни.

Тази система издържа при три консулата, и щеше да издържи дори при Балончо, който също не се осмели да и посегне. Страхът пазеше „лозето” и нямаше опасност изкушението на изкуствените несъществуващи пари да срине държавата.

Но тогава… започнаха да се раждат изкуствени имперски пари. Самата „котва”, за която се държеше „новата сестерция” започна да се клати. А потънеше ли котвата, потъваше всичко прикачено за нея. А нямаше по-здраво прикачена за котвата пара, от „новата сестерция”.

Балончо не беше виновен за случващото се. Бяха виновни негови „братя по съзнание” в други страни, които години наред бяха затъвали в дългове, за да хранят тълпа, която не работи. Бяха се натрупали чудовищни заеми, получени от късогледи кредитори, вярващи че в Империята никога нищо не може да фалира.

Все пак обаче, накрая парите за заеми свършиха и „братята по съзнание” се озоваха без нови заеми и с тълпа, свикнала до живее наготово. Надвисна опасността от фалит. Уплашени, че фалиралият не плаща на кредиторите си, имперските бюрократи се впуснаха в спасителни планове, за да спасят длъжника. Това не беше изненадващо, доколкото Империята се ръководеше от няколко страни-членки, от които бяха излезли заемите. Техните лихварски гилдии притиснаха политиците да не позволят фалит на длъжниците. И политиците „намериха решение” като започнаха да изкупуват дълговете чрез пари на данъкоплатците и чрез нова емисия на „имперски сестерции”. Едновременно с това те се кълняха, че никога няма да печатат пари и няма да товарят данъкоплатеца. Но правеха точно това и глобалните финансисти го виждаха. С което започна да се срива доверието към всички. Фактическият резултат от „спасението” беше, че към досега задлъжнелите страни се добавяха нови, които задлъжняваха, теглейки заеми, за да помагат на първите. Допълнително се увеличиха изкуствените пари без покритие, с които се купуваха облигациите на фалиралите, които никой вече не искаше да купува.

В общи линии, болестта тръгна от безотговорните, предизвика спасителна акция на отговорните, и очевидният предстоящ резултат беше един масов безотговорен крах.

В тази ситуация, заложената от Кокалий схема за стабилност, изгуби основа. Опираща се на стабилността на финансите на самата Империя, и схемата се клатеше с нея.

Крахът беше неизбежен. Печатането на пари винаги бе водело до един резултат. Прекомерното затъване в дълг – също. В момента бяха насложени и двете. Дори теоретична възможност за добър изход нямаше, защото изходът би трябвало да е задлъжнелите да си изплатят заемите, вкл. новите, отпуснати им от „отговорните”, докато ги спасяваха. Но задлъжнелите нямаха подобни приходи. В миналото те бяха живели от заеми, а не от това, което изкарваха. Сега трябваше с изкарваното „нищо” да платят съвсем реални задължения. Нямаше как това да стане, трудно бе да се види дори от какво ще живеят текущо. Т.е. в крайна сметка, заемите нямаше да бъдат платени, много лихвари щяха да фалират, повличайки други лихвари, и вкарвайки в дълг и собствените си държави, които трябваше да плащат депозитите на тълпите, оставени у лихварите.

Фактически, единственият резултат от спасителните акции беше печелене на малко време, с цената на по-голям трус после. Ако бяха оставили закъсалите да фалират, трусът нямаше да е малък, но щеше да е предимно при тях. Сега предстоеше общ масов фалит на всички, изцяло в духа на имперската солидарност.

Този фалит нямаше да подмине и окаяната държавица на Балончо. Той щеше да означава брутален крах дори на крехкото постигнато в последните години. Добрий виждаше това, и в него прозираше вероятност от политически размествания, които биха могли да го издигнат. Ако станеше катастрофата, след това ситуацията щеше да е безизходна – защото щеше да е късно. И тогава щеше да трябва човек, който да знае какво да прави. Добрий имаше прогноза какво ще стане, и за собствено удоволствие – имаше и решението. Съмняваше го обаче мнозина да могат да намерят решение в подобна ситуация. И това му даваше основания да смята, че може да се окаже нужен. А когато си нужен, можеш да поставиш цена. Тази цена ще бъде самата власт. Стандартната цена, прилагана в исторически план.

Фактически, Добрий щеше да спечели от катастрофата, ако станеше. Това бе неудобна зависимост, но Добрий нямаше вина за самата катастрофа, следователно не можеше да има угризения на съвестта. Позитивно погледнато, неговата печалба щеше да е полезна и за народа, защото щеше да му даде решение в безизходна и безнадеждна ситуация. Т.е. тази изгода беше взаимна.

Освен това, Добрий бе подходил и благородно. Той не искаше да допринася за кризата, за да се издигне. Затова написа, и публикува статия, в която предупреди за задаващата откъм Империята, катастрофа, и предложи мерки за избягването и. Съмняваше се някой да го послуша – и Балончо, и Сянко и другите финансови сановници бяха заслепени в собственото си самодоволство, и не обръщаха внимание на разума. Но все пак, в интерес на истината, Добрий направи опит да предупреди.

Във въпросната статия ясно описа, че при рухване на „имперската сестерция” рухва и „новата сестерция”. Резервите на държавата бяха в имперски пари, и щяха да се изпарят заедно с изпаряването на доверието в самата Империя. Това щеше не само да обезцени местната валута, но да разори и местните лихвари. Хората държаха много спестявания в имперски сестерции. Един трус там щеше да понижи стойността им, или напълно да ги занули. Лихварите щяха да фалират поради обезценка на активи, и поради масовия панически тегления на пари от тълпите, искащи да си ги спасят. Държавата, по закон, гарантираше всички спестявания. Но тя нямаше достатъчно пари, за да изплати всички реално. Допълнително, и държавата гарантираше самите суми, но не и стойността на парите. Обезценени поради имперската глупост, имперските сестерции щяха да станат неатрактивни. Хората можеха да поискат държавата да им ги възстанови в реална стойност. Но тя нямаше откъде да го направи. Тя би имала също просто имперски сестерции. При това – не достатъчно…

В крайна сметка, резултатът от кризата щеше да бъде поредно драстично обедняване – подобно на онова, което се случи при предшественика на Кокалий. И беше неясно какво изобщо можеше да се направи в ситуация на обезценени пари, фалирали лихвари, изпарени държавни резерви…

Добрий предупреди за риска и предложи избягването му. Той даде идеята все още – докато е възможно, да се обменят всички държавни резерви в злато, а „новата сестерция” да се фиксира към златото, което да замени нестабилната „имперска сестерция”. Така със сигурност щяха да се избегнат големите трусове. Добрий предложи също консулатът да подкани народа да си обмени парите от имперски сестерции в нещо по-стабилно – нова сестерция, обезпечена със злато, валутата на бледоликите, някоя от валутите на малки и отговорни финансово държави и пр. Ако биха били приети идеите му, катастрофа не би имало.  Тълпите биха запазили спестяванията си в злато, а националната пара не би била повлечена от имперската.

Но нямаше кой да чуе всичко това. То би изисквало въображение и анализ, неприсъщи нито за Балончо, нито за Сянко. Истината е, че целият елит виждаше кризата, но очакваше „ония горе в Империята” да се оправят. Т.е. очакваше все пак решение, различно от масов фалит, с което и на нас да ни се размине. Но обективната истина, която от ден на ден имперските бюрократи доказваха, беше че не се справят, а разширяват проблема.

Решението на Добрий беше решение на спасяването „на умния”. Преди да рухне всичко, по-разумните можеха да избегнат краха като изпреварят останалите и спасят каквото могат от своето. Класическият модел при фалит, в който „умните пари” са се изтеглили преди него. В крайна сметка, Добрий очакваше точно това да стане в някакъв момент. Някои от Империята щяха да зарежат имперската сестерция първи, печелейки в максимална степен от първенството си. Щеше да последва лавинообразен отказ от нея, който да я обезцени и обезсмисли. Беше се случвало толкова често и толкова повтарящо се в историята. Но управниците рядко четяха историята – добре знаеше и Добрий…

Макар и предупредил навреме, Добрий не се съмняваше, че далеч по-вероятно от надделяването на разума, беше надделяването на глупостта. В някаква степен, тия дни бе се получило и поредното доказателство. Вместо да мисли за проблемите и да търси решения, консулът бе отлетял, за да се снима с новата вождица на кариоките. Избрана наскоро, тя се оказа с произход от народа на Балончо. И това беше достатъчен повод, за да се изостави държавата, и да се иде на Новогодишна веселба с горещи кариоки в другия край на света. Все пак, в интерес на истина е да се посочи, че Балончо преизпълни плана за снимките, като се увековечи не само с вождицата, а и с други известни личности, които да допълнят колекцията на стената му. Също в интерес на истината е да се отбележи, че и това му приключение, струващо стотици хиляди сестерции, беше изкарано като „икономия”, защото консулът не летял с държавния авион, а взел граждански. Та така икономисали пари, макар че Добрий се съмняваше да е така, наблюдавайки размера на свитата и охраната, които летяха с Балончо. Но обективната истина беше, че и това прахосничество се изкара като пестене, и народът като цяло повярва. Та, гледайки за пореден път приоритетите на управниците, за Добрий не оставаха много съмнения, че въпреки предупрежденията му, глупостта ще надделее над разума. В крайна сметка, и Империята, и консулатът на Балончо, щяха да бъдат пометени от урагана на фалита. Той щеше да помете и много от структурите на самата държава, да вгорчи значително живота на обикновения човек. И щеше да изправи обществото пред реалност да няма никакви пари, всички да плачат за загубите, по улиците да излязат справедливо гневни граждани. Това щеше да бъде трус, голям трус, и безнадеждност, поради липса на идеи какво да се прави. То в такива ситуации нямаше и какво много да се направи. Но Добрий имаше идеи, знаеше как да се справи точно когато другите нямаше да знаят. Една валута, която можеше да донесе голяма възвращаемост…

Реалистично погледнато, Добрий осъзнаваше, че едва ли бе единственият. Ако на хиляда души един знаеше какво да прави, това бяха поне 7 хиляди души, знаещи. Но Добрий имаше леко предимство пред тях. Мнозина от знаещите изобщо не се интересуваха от политика. Други бяха далеч от нея, и не можеха да се включат. А Добрий имаше някакви контакти, познанства, бе участвал, макар и обречено, на избори. Имаше позицията за добър старт. Може би, измежду знаещите, той беше в доста добра позиция за старт. Очакваше се само крахът. А за него, всички като че ли се грижеха, да се случи. Така стратегията на Добрий за издигане започна да добива изпълним вид… 

Продължава…Скоро…

02.01.2011
Добри Божилов
"Гай Балоний" – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates