Глава 45 – И чул, и видял

-Уникален талант, какъв велик артист можем да загубим, загинал в политическата мелница… - емоционално възкликна Сокологлу още в щом секретарката, донесла кафето, излезе.

donation

-Наистина, как съдбата понякога се подиграва с талантите. Поставя ги точно където не им е мястото… - съгласи се Първанаки.

-Мисля, че подценихме Балончо. – продължи ефенди.

-Мда, той се оказа далеч по-талантлив. Погубихме и ние с теб този талант, ефенди. Можеше по-рано и на другаде да го насочим. Някъде, където ще се наслаждава на величие и слава, без риск да си провали и погине.

-Усещам и аз вината си, консуле, и не мога да я успокоя…

Срещата, която извънредно си уредиха, естествено беше посветена на Балончо. В последно време нямаше на кого другиго да е посветена. Но тази среща се дължеше не толкова на уникалната драматургия, която създаваше, колкото на един от първите му истински и добри политически ходове, които доказваха, че израства в политиката и се научава на истинските и правила. Имаше напредък младшият консул, но твърде бавен. А насреща трупаше толкова провали и гафове, че нямаше никакъв шанс политическото израстване да надделее над тях, и да го спаси.

-Трябва да признаем, консуле, че Балончо ме изигра за пръв път… - продължи Сокологлу - и това колкото ме подразни, толкова и ме зарадва, че израства. Някак си, радвам му се, въпреки да ми е противник. Но толкова други провали, и това станало в последните дни – ще погине, и като политик, и по-лошото – и като артист. Провалиш ли се гръмко, потъва всичко…

-Артистичният талант няма вина, той единствен го крепи все още, доколкото може. Но и той ще пострада, вярно. Трябва да призная и аз, ефенди, че и мен ме сгрява първият успех на Балончо. Не знам как така го прави. Може би омаята на артиста. Омагьосал ни е…

-Не сме имали такъв до момента, не сме имали…

-Няма и да имаме. Но трябва да призная и аз, че схемата с ефенди Касимоглу беше добра. Хубаво те гризна Балончо…

Затънал в последните седмици в проблеми, Балончо успя да направи някакъв гениален проблясък на политическата интрига, като нанесе удар в самото сърце на партията на Сокологлу. Вторият най-влиятелен човек, любимецът на избирателите и основен черноработник по избори, подаде оставка и обвини самия Сокологлу в шмекерлък.  Тази атака в съдържанието си беше абсурдна, защото като втори в партията, Касимоглу беше почти толкова навътре в шмекерлъка колкото самия Сокологлу. Едно ефективно доказателство за това би потопило и двамата. А една чисто политическа атака само като първи ход удряше само водача, но много скоро би се обърнала и към „дясната му ръка”.

Абсурдна, от гледна точка на Касимоглу обаче, тя беше брилянтна от гледна точка на Балончо. Първо, създаваше суматоха при Сокологлу, и то истинска суматоха, истински проблем, а не като предните дребни заяждания на отчаяни партийци. Второ, отклоняваше вниманието от скандалите около самия консул. И трето - при избори, чрез Касимоглу, Балончо би могъл да разчита поне на част от избирателите на Сокологлу. Които не би могъл иначе да получи от самия Сокологлу, защото би било непрестижно за самия Балончо, и би му отнело други избиратели. А избори идваха – за градоначалници, и за старши консул…

-Хубав ход, дали случайно го направи, или като стратегия? – запита се Старшият консул.

-Съмнява ме да е стратегия. Не е дорасъл, за да ползва стратегии още. Един успешен ход не значи стратегия… - анализира ефенди. – Мисля, че го направи сега, подтикнат от купищата проблеми, които му се стовариха.

-Ето как проблемите ни мотивират да се усъвършенстваме…

-Мда, мъдростта се развива от проблемите… - заключи Сокологлу и смукна от пурата си.

-Дали не се плаши и от избори за Сенат? – попита консулът.

-Има такава опция. Може да са му натежали скандалите и да не усеща сили да се пребори. Всъщност той най-добре си знае кое е истина и кое е лъжа. Ако истината е по-лоша отколкото чуваме и виждаме, може да идват и извънредни избори за Сенат.

-Да, и затова сега да активира Касимоглу. Иначе би било логично да го направи по-натам малко…

След този извод настъпи кратко мълчание, в което двамата стари приятели се наслаждаваха на пурите и отпиваха от кафето. След това Първанаки каза:

-Но една лястовичка пролет не прави. А шоуто на Балончо застрашава да го удави…

-Да, пропуска да отчете, че шоуто е това, което управлява политиката, и определени видове шоу могат да погубят политиците.

-Балончо е уникален в това, и ни превъзхожда многократно, в това да създава шоу, и да инспирира самосъздаването му около него.

-Никой друг не го умее това. Самият той атрактивен, и вдъхновява и свитата му да са атрактивни. Заразява ги драматургичен импулс. И те на свой ред създават шоу. Това е своеобразен вечен двигател… - научно констатира Сокологлу.

-Може би дори повече от вечен двигател – някакъв вид ускоряващ се двигател. Един вид двигател с прогресия… - демонстрира научно ниво и Първанаки.

В последно време науката отново бе станала актуална, не без усилията на едно от многото представления на Балончо. Притиснати в ъгъла от липсата на пари, книжниците търсеха подкрепа у Старшия консул и ефенди, и това ги поставяше постоянно в среда от книжници, които им проектираха мисленето и словореда си.

-Може да се каже, обаче, че Цветарий се опияни от драматургията повече от всеки друг, и дори повече от безопасното за държавата. – каза Сокологлу.

-Опита се да надмине учителя си, но успя единствено да въвлече всички в катастрофа.

-Да, забележително е как казуси с много по-дребен интензитет от нормалните, успяват да разклатят консула.

-Съгласен съм с теб, приятелю. Ако това, което се разчу, ще свали Балончо, то трябва да сме благодарни на собствената си мъдрост да опазим тайните си по свое време.

-Нищо необичайно няма днес. Необичайното е, че Балончо и Цветарий са решили да го документират, и не могат да опазят документацията.

-Да, много странна е тази страст към шпиониране и записване на всичко. За какво ти е да записваш неща, които и без това знаеш какви са? – запита се консулът.

-Стражарското минало тежи и на Балончо, и на Цветарий…  То ще ги погуби… - заключи ефенди.

***

Докато Сокологлу и Първанаки се наслаждаваха на сладката идилия да си в опозиция, на Балончо му бе дошло вече в повече от властта. Смаза го, и не усещаше възможност да удържи. Крепеше го единствено гневът, че отново не е виновен за нищо, и отново всичко се случи в резултат на глупостта на обкръжението му. Хапливи философи биха казали, че отговорността за обкръжението пада върху центъра, но на консула никак не му беше нито до философии, нито до забавления. За него цялото забавление до момента от мандата му, се беше стоварило накрая като чук право в „десетката”. И можеше наистина да се удиви каква сила е гневът срещу глупостта – единствено способен да устои, и да държи цялата конструкция на управлението.

-Цвето, ти беше най-близкия ми, и най-добре работеше, а сега най-големи гафове направи! – обърна се консулът към министъра на стражарите, привикан в кабинета му.

-Ами аз, Гай Балоний, се стремях перфектен да съм във всичко. Решихме да шпионираме и подслушваме всички, и аз го направих. Толкова пари похарчихме, но няма неподслушван вече. Всички са под надзор.

-Като гледам, Цвето, от тая работа само ние страдаме. Уж ние подслушваме, а само наши приказки излизат. За течовете ти говоря, Цвето, за течовете. Не знам дали си го усвоил това, но информацията служи на тоя дето я има, и ако друг я проима, няма значение кой я е записал.

-Ами, Гай Балоний, аз съм взел всички мерки. Само наши хора са навсякъде. Но в крайна сметка, винаги има риск от теч. И като са много записите, и рискът нещо да изтече, е по-голям.

-Но защо, Цвето, изтичат само записи дето на нас ни вредят?

-Ами, не знам, Гай Балоний. Лош късмет…

Нова вълна гняв срещу глупостта зареди батериите на консула…

-Аз знам, Цвето. Не е лош късмет. Ами сър Алекс има много повече късмет от теб, и по-точно – под неговата фуражка явно има повече съдържание… За смях и луди ни направи. Собствените ни записи, откраднати от нас, и срещу нас пуснати.

-Ами, аз опитах да го спра. Толкова време в тъмницата го държах.

-Еййй, да не беше тая тъмница твоята, нямаше да имам такива проблеми. Сега остава само Алекс да пусне и видео как с плащ и шпага влиза в нашето хранилище и открадва записите. Ще стане герой…

-Амии… - за пореден път опита да измънка Цветарий.

-Кажи ми Цвето, защо си слухтял и мен, и защо и аз съм на записа? И защо като съм на него, не си взел специални мерки за съхранение?

-Ами, Гай Балоний, Вие казахте да записваме всичко, и аз записвах всичко. Не сте казали Вас да не ви записваме. Пък и пред журналята толкова пъти говорите, че всичко трябва да се записва, включително и Вас.

-Абе, Цвето, ти само записваш, или някой слуша записа? Как може да не скриеш запис, в който помагам на приятел? Нали разбираш каква бомба гръмна сега? Записи значат никой, освен нас, да не ги чуе и види. А сега – всеки „и чул, и видял”. На луди сами се направихме…

Предния ден група емисари на сър Алекс беше пуснала запис, на който се чуваше как Балончо нарежда на началника на граничните бирници да пощади един шмекер, хванат да произвежда незаконно огнена вода. Дон Тано – както се казваше началникът, обаче беше стар съперник на Цветарий, както в партията, така и в стражарските среди. Така той бе следен, не само по силата на общата заповед на Балончо за всеобщо следене, но и с допълнителната мотивация на Цветарий. Балончо не беше против подчинените му да се дебнат едни други, защото така можеше да ги контролира. Но самият Балончо също имаше разговори с Дон Тано. И логично беше да се допусне, че разговорите на консула, записани по негова заповед, няма да останат записани, или най-малкото – ще бъдат пазени. Това обаче не е се беше случило. Така сред многото други записи на Дон Тано, в общия „кюп”, останаха и записите между него и Балончо. И когато дългата ръка на сър Алекс ги достигна, стана лошо…

Всъщност, донякъде и Балончо беше виновен за случващото се. В началото сър Алекс не искаше да го сваля. Той просто искаше да се отърве от Цветарий. Инатът на Балончо обаче, и ограничените санкции спрямо Цветарий, очевидно не допадаха на сър Алекс. Тогава той започна атака срещу отделни министри и сановници на властта, без да засяга Балончо. Скандалите бяха достатъчен повод консулът да разчисти терена, и да се разбере със сър Алекс. Но това не стана, и така накрая излезе и запис на самия консул, който съвсем очевидно го уличаваше в гешефти. С което цялата власт увисна „на косъм”. С витиеавати фрази и обяснения, спечелиха няколко дни, може би можеха да спечелят и още. Но уликите бяха „като по учебник” и средносрочно нямаше накъде да се бяга. А за ужас на Балончо, един от другите приближени на сър Алекс – дон Сандано, пусна слуха, че има и други, още по-категорични записи.

Така консулът очевидно бе станал зависим от записите на сър Алекс, записи, направени от Цветарий, в името на сигурността на консулата…

-Имаме малко време, Гай Балоний. Имаме шанс да се спасим. Ще спечелим няколко седмици докато изследват записите. После ще измислим доказателства, че са фалшви. Накрая може и слава да спечелим от всичко… - каза министърът.

„Старата изпитана система на стражарите” – помисли си Балончо, но ясно осъзнаваше колко заблуден е Цвето.

-И всички бъдещи записи ли така ще обясняваме?

-Защо не?

-Защото ме съмнява тълпата да ни повярва дори за първия запис.

-Тълпата ще я омаем с нещо друго. С нови хитове и интересни неща. До изборите има време, до тогава с толкова неща ще я залеем, че ще забрави за записите.

-И сър Алекс може да пуска хитове, Цвето. Кой знае колко записа има.

-Ами, Гай Балоний, аз правя каквото мога, опитвам се да мисля. Другото е да сдадем властта, и тя да иде при Първанаки и Сокологлу.

-Прав си в идеята си да не им върнем властта, но си дълбоко неправ, че все още не сме им я върнали.

-Никой не може да Ви застави да подадете оставка, а по записи само не могат да Ви осъдят. Няма юридическо средство да Ви свалят.

-Няма как да ме свалят, но ще бъда най-смешния и най-пародиен консул в историята – консул подслушал сам себе си…

-Е… подслушан е Дон Тано, вие сте случайно на записа.

-А кого мислиш ще слуша тълпата на този запис – него или мен…

Нямаше какво да отговори Цветарий.

-Разбираш ли в какво се провалихме, Цвето? Разбираш ли за какво ни се смеят и Първанаки, и Сокологлу, и Кокалий, и Бъдишеф, и Царий… всички… Разбираш ли? Провалихме се в това, което правеха и те. Нищо различно не сме правили – пазихме си хората и тия дето ни платиха изборите. Пазихме тия дето ти купиха имотите. Пазихме почтените, дето ни помогнаха да свалим корумпирания Триумвират, и да открием нов път на народа. И ние пазихме, Цвето, наистина почтени хора, за разлика от мошениците, дето пазеха предишните. Но каква е разликата, Цвето? Разликата е, че ние сами се записахме как си пазим хората, и това стигна до тълпата. Ние сами създадохме доказателство какво правим, и го дадохме на журналята. Ние сами се свалихме. Сър Алекс не ни е свалил, не ни е ударил той. Той е само ръката, която ни удря, а ние я движим, и и даваме сила. Разбираш ли, Цвето, в каква комедия се превърнахме? Ние сме най-смешният консулат в историята…

-Ами, Гай Балоний… - измънка за пореден път Цветарий – Ами ние поне сме чисти в помислите си, за разлика от тях. И чистотата ни може би ще ни спаси.

-Вярвай си, Цвето, вярвай си… Засега ме крепи само яростта ми срещу глупостта. Може да падна, но не искам да падна поради глупост. Трябва да измисля друга причина за падане, да се оттегля с чест, и може би с шанс да се преродя после…

-Вдъхновяващ сте, Гай Балоний. Това Ви прави велик, сигурен съм, че ще намерите решение. Готов съм с всичките си хора, да Ви помагам и да положа усилия да Ви помогна…

-Цвето, абсолютно ти забранявам да ми помагаш…!

***

„Спасяемо ли е положението” -над това разсъждаваше Добрий след последния запис на сър Алекс, удрящ пряко консула. Противно на първосигналните мнения, че играта на Балончо свърши, Добрий не бе съвсем сигурен. Всъщност, на 99% тези първосигнални мнения бяха съвсем точни. Положението не беше спасяемо в общия случай. Но исторически, имаше случаи на политически оцелявания и в далеч по-тежки ситуации. Факт бяха изключителни политически маневри, които бяха спасявали привидно погинали политици, а в някои случаи – дори извели ги и в по-силна позиция.

Дали това е възможно сега, си мислеше Добрий, и на база на практиката на минали лидери, която винаги с интерес бе изучавал, стигаше до извода, че има изход и в този случай. Разбира се, изходът съществуваше само теоретично, защото не бяха налице предпоставките за него. Балончо не беше толкова умел и силен лидер като успяващите да се измъкнат от катастрофа. Нямаше необходимите политически качества, и нито можеше да формулира подходящата маневра, нито да я изпълни.

Така, макар и като чисто интелектуално предизвикателство, Добрий да виждаше интересни възможности в настъпилата ситуация, то в прагматично разсъждение, нямаше как да се търси някакъв потенциал за политически подвиг в полза на консула.

Към настоящия момент, действията му дори бяха в напълно погрешна посока, което влошаваше ситуацията. Консулът се опитваше да спечели време, за да потули случая. В чисто технически план може би щеше да успее. Но това беше твърде елементарна тактика, която не отчиташе реалната ситуация в пълнота.

Наистина, експертите на Цветарий можеха да „докажат” че записът е фалшив, или поне да създадат съмнения в автентичността му.  Щеше да е интересно да се гледа как самите служби, изготвили записа, ще го дискредитират. Но това нямаше да спаси положението, защото самият запис беше достатъчно ясен, за да е ясно на народа, че е истински. Народът очакваше и отговор по съдържанието му, а не по технически въпроси. Очакваше се политически отговор, а не заключенията на зависими експерти.

Най-грубата грешка в това замазване на положението обаче беше допускането, че само един център ще има думата в определянето на „фалшификата”. Всъщност, изтекъл в обществото, този запис щеше да бъде анализиран и от други центрове. Със сигурност щяха да го направят службите на други страни-членки на Старинната империя. И щяха да знаят истината. Имаше риск да го направят и чуждестранни медии, и да публикуват истината. А чуждестранните медии с истина в тях, бяха в състояние да сринат всяка власт в тази държава.

Но дори без медиите, със сигурност лидерите на другите държави щяха да знаят истината. Включително тези, които подкрепяха Балончо, но които все повече се съмняваха в правилността на тази подкрепа. Със сигурност щяха да знаят истината и имперските комисари, които вече бяха започнали разследване.

Доколкото всеки консул в тази страна имаше винаги нужда от някаква външна подкрепа, то укриването на истината от тълпата не беше достатъчно, за да се запази властта. С недоверие навън, и дори с възможни мерки за противодействие отвън, беше почти невъзможно да се удържи контрола.

Т.е. избраният от Балончо и Цветарий метод да печелят време и да потулват случая чрез зависими от тях разследващи органи, беше напълно неуместен.

Съществуваха още ред други вторични усложнения, които се надигаха, и само по себе си, можеха да сринат всеки консул. Но дори само истинността на записа, и установяването и в Империята и съюзниците, беше неотвратимо убийствено като фактор. И доколкото Балончо не отчиташе този фактор, и не предприемаше нищо в тази посока, то очевидно той не правеше нужното, за да се спаси.

А истинският изход изискваше не просто да не се правят наивни и грешни ходове, а да се правят умели и добре проектирани ходове. Нещо – много далечно от актуалната ситуация.

Очевидно Балончо не беше политик от класа на онези, вписани в историята, които биха могли да се измъкнат. Не би могъл да го направи и ако започнеше ускорено да чете история, защото за да се постигне подобно умение, се изискваше не просто да се види опитът на успелите, а и той да отлежи известно време, за да се разбере начинът на мислене, довел до успехите в трудни ситуации. Защото никъде в историята нямаше готови решения за конкретни случаи. Имаше подход и интелект как да се действа в трудни ситуации. Този интелект се развиваше от натрупана и осмислена, т.е. от отлежала, информация. Балончо нямаше години пред себе си, за да се развива, и да усвоява върховите политически прийоми. Трябваше да го е направил до сега, и да е готов с модели за реакция.

Така, в крайна сметка, изводът на Добрий, сочеше, към това и той де се присъедини към 99%, на първосигналните заключения. Да, тези заключения не бяха точни, защото все пак съществуваше шанс за изход. Но бяха точни, защото този шанс беше неизползваем от Балончо.

Поради тази причина, Добрий публикува и собствения си анализ по случая, който се присъедини към тезите, че консулатът рухва, и най-накратко го озаглави като: „Крах…” 

Продължава…Скоро…

15.01.2011
Добри Божилов
"Гай Балоний" – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates