Глава 47 – Непризнат от собствения народ

В дните след гласуването последва класическата прогресираща агония на властта, описана от Добрий в няколко статии, зарадвали него с добър интерес. Напълно очаквано наличието на доверие в Сената не доведе до доверие в обществото, нито погуби темата на срама. Балончо все пак можеше да е доволен, че вотът и не влоши положението, каквито рискове имаше при всяка неадекватна мярка, предизвикваща раздразнение, бидейки форма на отклоняване на вниманието. Но тъй или иначе, ситуацията не се потули, а леко се иронизира, след като емисарите на сър Алекс решиха да извадят вече не сериозни, а смешни и комични записи на консула, за да превърнат самия него и защитата му в пародия. Успяха...

donation

Докато властта постепенно губеше почва под краката си, и във времеви план всичко бе минало в режим на обратно броене, доста неочаквани резултати се получиха на Обратната страна на Луната.

Когато започна атаката срещу Балончо, първоначално Лок си мислеше, че това ще навреди на каузата на Месията, и ще подпомогне необявения заговор срещу него. Враговете на консула го отслабваха чрез все по-силни компромати и скандали срещу обкръжението му, целящи да отстранят ключови негови слуги. Всичко това, останало без достоен отговор от самия консул, намаляваше Потенциала му, и компютърът бездушно го отчиташе. В крайна сметка, не би могъл да бъде велик лидер, човек, който нито може да приеме атаките и да си смени хората, нито може да отбие атаките и да си спаси хората. Резултатът от подобно ниво на умения бе логичен – общо потъване на всички.

Изненадата обаче дойде след атаката срещу самия консул. В началото тя предизвика лек спад в Потенциала му, но след като премина своеобразната „точка на пречупване”, след която съдбата на консула бе практически решена, та тогава, вместо Потенциалът напълно да се срине, той не просто спря да пада, но дори отскочи в обратна посока. Това предизвика изненада и леко задоволство у Лок, защото покачваше собствената му цена пред Великия водач. Но изненадата бе водеща, и тя предизвика сериозна проверка на какво се дължат тези неочаквани оценки на компютъра. Не откри нищо, а Водачът междувременно бе получил същите данни, и собствените му учени ровеха да открият какво става. Накрая откриха, и Ку Го се озова на екрана на Лок:

-Установихме причината за ръста, Наблюдател Лок. Не е грешка...

-Да, Ваше Озарение. Логично бе да не е грешка, компютърът е безгрешен...

-Причината, Лок, е съвсем проста, но я бяхме забравили. Но в компютъра нищо не се забравя, в него е вложена цялата гениалност на създателя му.

-Да, гениален е създателят му...

-Нищо не е пропуснал...- трудно бе да се разбере съжалява или се радва на този факт Водачът.

-И Вие нищо не пропускате, Ваше Озарение...

-Хм, да... Благодаря ти, Лок... Та причината. Причината е че Кандидатът е преминал ключов тест за установяване на месияство. Един от най-ключовите...

-Кой? Мъчите ме със загадките си, Велики...

-Един от най-ключовите – да бъдеш отхвърлен от своите...

Водачът замълча, изгуби ума и дума и Наблюдателят. Наистина гениално, просто, уникално... Как не се бе сетил. Балончо бе не просто жертва на политическа атака с по-силни или по-слаби компромати. Бе не просто жертва на неумението си да отговори както трябва. Бе не просто жертва на конюнктурата. Той бе отхвърлен от собствения си народ. Отречен, охулен, с драстично сриващо се доверие и народна обич... Класическо. Няма Пророк в собствената си страна. Няма Месия, признат от своите... До голяма степен, очевидно този принцип бе открит и заложен и в самата философия на цивилизацията на Го – тя търсеше Месията си сред други цивилизации, а не сред себе си. Наблюдателните постове бяха така разположени, че точно тях да следят, осъзна сега Лок. И ето – един отхвърлен от своите... И как това да пропусне компютърът...

Класическото бе Месията да не може да допринесе за своя народ, защото народът е обречен да го отхвърли. И да допринесе за друг, който го търси в сърцето си, в душата си, и с всички свои възможности. Тази особеност на Месията донякъде решаваше проблема и с изтеглянето му. Ако е отхвърлен от своите, то какъв е проблемът други да го вземат... Клонингът не бе нужен, а Месии бе имало и в епохи, без технологична възможност за създаване на клонинги. Разбира се, в конкретния случай той все пак щеше да влезе в употреба, за да не се рискува разкриване пред тези изостанали хора, самото съществуване на Империята Го.

-Брилянтно и просто...- констатира Лок.

-Да, просто... – отвърна Водачът.

-В крайна сметка обаче, това е само един тест. Той не гарантира нищо.- приласка обезпокоеното му самолюбие Наблюдателят. Усмивка се прокрадна на лицето на Водача:

-Да, прав си. И компютърът не го е изстрелял във висините. Просто обърна тренда на Потенциала. Но все още е под най-високата си стойност, която е постигал.

-Така е. Това е просто едно кривване на графиката... – каза угоднически Лок.

-Нищо повече от едно кривване на графиката...- съгласи се заговорнически Водачът.

Лок задържа за малко дъха си, за да спечели време и да подготви следващите си думи.

-Разбира се, не трябва да подценяваме въпроса. Може да се наложат повече усилия от моя и Ваша страна във връзка с него.

Водачът на свой ред задържа отговора си, но нямаше накъде много да избяга:

-Разбира се, допълнителните усилия ще бъдат възнаградени, Наблюдател Лок. Цената Ви се покачва...

-Аз не за себе си, знаете Велики. Аз за делото...

-Знам, знам...

-Пък и, аз не съм вдигнал Потенциала, той сам си го направи...

-Знам, знам, Лок... Не е твоя вината, че ставаш все по-важен...

-Ще се старая все тъй смирено да Ви служа – на Вас, на Империята и на Месията...

-Да, Лок... Все по-светло става бъдещето ти, Съдбата ти го прави такова, не ти... Целунат си от нея...

-Моята съдба е на служба на Го...- завърши Лок.

-Да, всички служим на Го...- завърши Го.

***

Сънища с продължение. Това си помисли Балончо когато се събуди след втората си среща със самия себе си. Толкова реална бе, че на моменти мислеше, че е полудял, страда от шизофрения и едната му половина си говори с другата. Но след като се оказа сън, това обясняваше всичко. На сън всичко бе възможно. Но толкова истински бе разговорът и така истински останаха думите и в истинския живот...

-Ето че отново се срещаме. – започна клонингът.

-Да, наистина, странни срещи. – съгласи се Балончо.

-Всъщност, фактът че се срещаме пак, означава че процесите се развиват и промените наближават. – каза клонингът, а Балончо разбра, че е казал това, което и той самият би казал. Нищо чудно – ако клонингът всъщност бе точно копие на самия него.

-При мен промените със сигурност дойдоха.- каза Оригиналът. – Сигурно сте видели как ме насади най-верният ми...

-Всяко нещо, за да се случи, си има причина. – каза Копието – Глупостта на най-верния ти е просто оръжие на съдбата, а не негов грях.

-Доста мистична логика. Истината е, че аз се провалих. Провалът на слугите ми е и мой провал – защо съм ги избрал такива, защо не съм ги научил, и защо съм им дал да вършат повече неща, отколкото могат.

-Да, така е във фундаменталния закон на властта – царят отговоря за всички слуги.

-Интересно ми е какво ви доведе отново при мен? – попита Балончо. – Моят провал е видим, но какви са промените, за които говорите?

-Те са същото нещо.

-Същото нещо?

-Да.

-Не разбирам?

-Промените са това, което и ти си видял... Всяко нещо има различни лица, и нашите промени са твоите, но погледнати от друг ъгъл.

-Вашите промени са моите проблеми с Цветарий и записите ли?

-Именно...

-Приемам това с ужас. Ако и вашите промени са някакъв аспект на собствения ми провал...

-Провал или успех – въпрос на гледна точка.

-Гледна точка?

-Да...

-Може ли да сте малко по-прям, обърквате ме. Аз обичам да се говори направо.

-Да, знаем. И ние чухме записите...

-Оххх... – почти изрева Балончо – логиката на събеседника му сочеше към това, че любимото му говорене „направо” вместо истина и предимство, се бе оказало недостатък. Още една несправедливост към стремленията на чистата му душа.

-Не страдайте, никой не е съвършен... – успокои го клонингът. – Пък и случилото се не е само загуба.

-Не е загуба? Та аз се сринах. За смях станах. Всичко, което съм градил с години, изчезна...

-Вие очевидно разглеждате събитията като край на нещо. То е такъв, наистина. Но в случая, след края има друго нещо, и то може да се окаже начало.

-Начало? На какво? На мемоарите, писани в тъмницата, например...

-Това е интересно разклонение на реалността, но може би то ще е за мен. Аз ще пиша мемоарите ни в тъмницата, ако се окажат верни нашите очаквания. Но разберете – гледайте на нещата в цялост, а не парче по парче. Оценете обективната истина, че краят може да е и начало...

-Бих го оценил, ако сте малко по-детайлен.

-Безспорно, приятелю, положението ти в твоята страна е неспасяемо. Жалко наистина за този народ, който не може да оцени своя гений, пратен му да го спаси.

-Ласкаво...

-Може да е и истинско, все повече доказателства получаваме...

-И какво ще спася като скоро ще ме изгонят...

-Замисли се, приятелю. Това за пръв път ли се случва, или е било и преди...

-Историята. Не я разбирам много. Може и да се повтаря понякога, съм чувал...

-Това,приятелю, е историята за края, който е начало, и за гения, който е отхвърлен от своите...

-Все още не разбирам?

-Помисли дали има много гении, признати в собствената си страна, и това че не са признати, прави ли ги по-малко гении?

-Няма Пророк сред своите...- това го знам и аз.

-Но след като има Пророци, значи те са направили нещо, за да са такива, и това нещо не е сред своите...

Просветна като светкавица бляскава мисъл в мозъка на Балончо. Сега започнаха да му се подреждат нещата:

-Колко просто и логично... Никой истински водач не е роден за своя народ. Той е роден за друг народ. Иронията на историята...

-Не съвършено осъзнато, но нещо подобно...

-Не съвършено?

-Да, може и да говорим за нещо повече от водач. Големи водачи много има, и то успели сред народите си. Говорим за нещо над водач.

-Трудно схващам разликата. Да бъда велик водач на народа си, това винаги е било в сърцето ми.

-Нещо велико винаги е било в сърцето ти, и си го възприемал като това. Може да е друго...

-Да, може...- смирено каза Балончо.

-Но не тези детайли са важните. Важен е смисълът. За края и началото, за обреченото непризнато величие, и за нуждата от това величие някъде другаде. Нашите анализи към това сочат, и тази ни среща е, за да те подготви за следващите възможни събития.

-Усещам, че тези събития ще са много мащабни...

-Повече отколкото си мислиш, ако се случат. Засега съм тук, за да ти донеса добрата вест, че посоката ти в живота се потвърждава. Напредваш по пътя, и трябва да си готов, като му дойде времето. Да вярваш в бъдещето си, и да не се оставяш суетата на дребното ти настоящо призвание, да те принизява и демотивира.

-Готов съм, усещам аз, че толкова сила и енергия не може да ги има без причина. Дадени са ми за нещо. Ще се ползват за нещо.

-Вярвай в силата и в съдбата си, приятелю. Развивай силата си, бори се... Пък докато си сред народа си, това ще помогне и на него. Ако и да те е отхвърлил...

-Много благородно...

-Щом аз съм благороден, значи и ти си такъв... – завърши клонингът.

Хубав сън, наистина. Вдъхновяващ. В трудно време. Мотивира го да продължи да работи, въпреки всичката обреченост, в която затъваше все повече. Обреченост, в която му бе дадено да прозре новото Начало. Дали пък сънищата не бяха тайното оръжие на гениите, които някак от нищото правеха своите открития, въпреки много повече работа, и много повече познания на другите... Не бе философ Балончо да се задълбочи над тия въпроси... Бе вдъхновен да не унива...

Продължава...Скоро...

30.01.2011

Добри Божилов
"Гай Балоний" – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates