Глава 49 – Конспиратори

Опияняването на тълпата може и да работеше добре засега, но то бе по-скоро адресиране на външната форма на проблема, а не отговор на съдържанието. А съдържанието беше, че тия дето натопиха и Балончо, и Цветарий, и целия консулат, не мислеха да се отказват. Безспорен факт бе успехът им да откраднат внимание на консула и да му създадат негативен образ. Но безспорен факт бе и способността му да извърти реалността и да оцелее, въпреки всичко това, което би срутило всеки друг. Така изпадайки в патова агония, страната се оказваше в ситуация на победили врагове на властта, които не можеха да получат победата си, и победен консул, който държеше наградата.

donation

Та логично беше победителите да драпат за справедливостта и да се борят за своето. А това означаваше, че нещо следващо щеше да се случи. И то се случи.

Като част от пропагандната си война, сър Алекс бе създал вестник. Подхранван постоянно с уникална информация срещу властта, този вестник беше спечелил популярност. Успехът на Балончо да подкупи почти всички останали журналя даваше на въпросния вестник почти монополен статус на единствена опозиция в медиите. Един вид – борбата за напълно лоялни медии наля водя в мелницата на малцината останали опозиционери.

Та този вестник, превърнал се в основен носител на пропаганда срещу консула, като част от тази пропаганда непрекъснато повтаряше, че го заплашват, следят, подслушват и изобщо – репресират с всички средства на властта. И накрая – напълно логично, гръмна и бомба.

Никой не пострада, а материалните щети бяха поносими. Но случаят предизвика такава суматоха, че цял ден всички само с това се занимаваха.

Подозренията естествено веднага паднаха върху сър Алекс, който беше очевидният основен печеливш. Наистина, самото подозрение му вредеше на имиджа, но той имидж нямаше и без това. Та логичното съмнение, че сър Алекс си е взривил офиса на вестника, всъщност не вредеше на сър Алекс. Но привличането на вниманието на журналята върна неговите атаки срещу властта отново в центъра на вниманието, и отново започнаха да се обсъждат записите на Цветарий и Балончо. Освен това, в странство никой не тръгна да разпространява съмнения около организатора на взрива, а всички изписаха, че е гръмнат вестник, работещ срещу консулата. Доколкото, овладял тълпата вътре, Балончо беше уязвим предимно отвън, то така бомбата изпълни и втора функция.

Разбира се, всичко това не гарантираше, че сър Алекс стои зад бомбата. Защото пък вътрешно, съмнението за това беше толкова силно, и ползите за него – толкова очевидни, че тълпата започваше да симпатизира допълнително на Балончо. Той със сигурност не черпеше никаква полза от нея, и това само по себе си започваше да се превръща в полза.

Той не пропусна да го използва:

-Питате ме за бомбата? – каза той на журналята, очакващи да се прехласнат пред новите му сладки слова – Всички знаем истината. Това е дело на коварни конспиратори, които искат да натопят властта. Ние погнахме апашите и шпионите на Живака, и гледате какви атаки започнаха. Бомбаджиите са същите дето взривиха същите други бомби, и които толкова години взривяват живота на народа. Но ние няма да се предадем…

Ошеломлен от случилото се, Цветарий цял ден не каза нищо, и дори не се показа от бърлогата си. Това помогна на сър Алекс, тъй като изчезването на министъра призван да разследва, будеше съмнения. Един вид – виновният се крие да обяснява. Може би обаче наистина Цветарий не знаеше какво става. Той толкова бе пропаднал във всичко и толкова бе изгубил авторитет над министерството си, че нищо чудно и да не знаеше. Затънал в страхове кога ще го махнат, трудно можеше да министерства. Накрая и той смутолеви нещо в духа на началника си, но доколкото беше след него, не получи същото количество слава.

Старшият консул обаче не пропусна шанса си. Атакуващ косвено Цветарий от месеци, и набеден като заговорник срещу целия консулат, Първанаки успя да се появи пред журналята и да изтъкне, че подобни бомби разрушават доверието в министерството на стражарите, и хората спират да му вярват. Национално отговорно било да се върне доверието.

Не останаха без печалба и по-дребните. Сближил се доста със сър Алекс, Сандано отново яхна вълната на обвинения срещу Балончо, че е престъпник, добрал се до властта, и трябва незабавно да смени кабинета си с килия. Той стигна и по-далеч, като обяви, че консулът имал таен план да извади държавата от Империята, за да могат двамата с Цветарий да установят диктатура.

„Дюшеш” дойде случаят и на Синеухите. Поискали предния ден уволнението на Цветарий, те бяха на върха на славата чрез навременното си предупреждение. И Кокалий, и Димитриус преповториха приказката, че Цвето трябва да си ходи, и че е позор министерството да не може да предотврати такива рецидиви.

За да не изпуснат своето, вой нададоха и хората на Бъдишеф и Сокологлу. Едните видяха нарастваща бандитска заплаха и попитаха кога и тях ще ги взривят. А другите категорично заявиха, че отказват да се възползват политически от случая, което само по себе си, беше възползване. И двете групи се наточиха да внасят вот на недоверие в Сената.

Така, като цяло, се очертаваше ситуация, в която не беше ясно кой е бутнал детонатора, но всички спечелиха по нещо. Все едно се бяха наговорили да гръмнат, и всеки да си изпее своята песничка. Част от песничката на всички бе да винят другите, че са бомбаджиите, и на всеки да си му повярва неговата си част от тълпата.

Така една бомба, която уреди всички, се оказа сираче сама по себе си – без някой да я иска сред заслугите си за уреждането на всички.

Това беше нишата за останалия без печалба Добрий. Той реши да поеме отговорността за бомбата, като се представи за говорител на партизанска група, която се бори със системата. Пусна една шега:

„…Нелегалната терористична групировка "Революционери за закриване на държавата" пое отговорността за атентата. Целта е да се всее смут, както сред властта, така и сред опозицията, като те взаимно се подозират кой е сложил бомбата. Революционерите твърдят, че и едните и другите са маскари, и за да тръгне напред страната, трябва всички в едно да бъдат прочистени, заедно с корумпираната и служеща само на тях държава...

Групировката съобщи това по телефона на водещия драскач и коментатор Бай Добрий, определен от нея като бъдещо свързващо звено с медиите... Добрий първоначално е изразил несъгласие да посредничи на терористи, но впоследствие е бил "убеден" да сътрудничи в името на великата кауза...”

Шегата бе уникална както като шега, така и като теза – на фона на всички бягащи от авторство на взрива, се случи интересна. Тук там разни активисти я харесаха и препубликуваха, с което и за Добрий се подочу насам натам.

Който и да беше конспираторът, той се оказа приятел на всички и постигна непостижимото от всички политикани – национално единство в задоволството от изгодата… 

Продължава…Скоро…

10.02.2011
Добри Божилов
"Гай Балоний" – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates